Закотвени с надежда, подтиквани от любов

„Остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най⁠–​голямата от тях е любовта.“ — 1 КОРИНТЯНИ 13:13.

1. За какво ни предупреждава апостол Павел?

 АПОСТОЛ Павел ни предупреждава, че подобно на един кораб вярата ни може да претърпи корабокрушение. Той казва да ‘имаме вяра и чиста съвест, които някои, като отхвърлили, претърпели корабокрушение спрямо вярата’. (1 Тимотей 1:19, „Верен“) Мореплавателните съдове през първи век от н.е. били направени от дърво. Техните плавателни качества зависели от качеството на дървения материал и от уменията на корабостроителите.

2. Защо корабът на нашата вяра трябва да бъде добре построен, и какво изисква това от нас?

² Това, което може да бъде наречено ‘корабът на нашата вяра’, трябва да продължи да плава сред бурните морета на човечеството. (Исаия 57:20; Откровение 17:15) Затова той трябва да е добре построен, а това зависи от нас. Когато ‘моретата’ на юдейския и на римския свят започнали да стават особено бурни за първите християни, Юда писал: „Възлюбени, като изграждате себе си върху своята пресвята вяра и като се молите в Светия Дух, пазете себе си в Божията любов, като очаквате милостта на нашия Господ Исус Христос за вечен живот.“ (Юда 20, 21, „Верен“) Тъй като Юда говорил и за водене на битка за ‘вярата, предадена на светиите’, изразът „пресвята вяра“ може да се отнася за целия обхват на християнските учения, сред които е и добрата новина за спасение. (Юда 3) Христос  е основата на тази вяра. Необходима е силна вяра, за да се придържаме към истинската християнска вяра.

Да устояваме на бурята на ‘страха от сектите’

3. Как някои хора използуват ‘страха от сектите’?

³ През последните години имаше няколко ужасяващи случая на масови самоубийства, убийства и терористични атаки, свързани с тайнствени секти. Разбираемо е, че много хора, включително и искрени политически лидери, проявиха загриженост относно защищаването на невинните хора — особено на малолетните — от такива опасни секти. Така „богът на тоя свят“, който несъмнено се крие зад тези зловещи престъпления, е създал това, което някои наричат ‘страх от сектите’, и го използува против народа на Йехова. (2 Коринтяни 4:4; Откровение 12:12) Някои използуваха тази ситуация, за да предизвикат противопоставяне на нашата работа. В някои страни те започнаха кампании, които уж имаха за цел да защищават хората от „опасните секти“, но погрешно посочваха и Свидетелите на Йехова, като така ни обвиняваха косвено. Това затрудни свидетелствуването от къща на къща в някои европейски страни и накара някои хора, които изучаваха Библията с нас, да прекъснат изучаването си. Това на свой ред оказа отрицателно влияние върху някои от нашите братя.

4. Защо противопоставянето не бива да ни обезсърчава?

⁴ Но вместо да ни обезсърчава, противопоставянето трябва да укрепва нашата убеденост в това, че живеем като истински християни. (Матей 5:11, 12) Първите християни били обвинени, че са секта, извършваща подривна дейност, и навсякъде ‘се говорело против’ тях. (Деяния 24:5; 28:22, „Български превод на Библията“, 1924 г.) Но апостол Павел уверил своите събратя по вяра, като писал: „Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно; но радвайте се, загдето с това вие имате общение в страданията на Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава.“ (1 Петър 4:12, 13) Подобно на това един член на ръководното тяло през първи век писал: „Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.“ (Яков 1:2–4) Точно както ураганните ветрове подлагат на изпитание плавателните качества на един съд, така бурите на противопоставянето ще разкрият слабите места в нашия кораб на вярата.

 Трудностите произвеждат издръжливост

5. Как можем да бъдем сигурни, че вярата ни е стабилна по време на трудности?

⁵ Християните могат да бъдат сигурни в своята издръжливост и в стабилността на вярата си едва след като устоят на бурите на трудностите. Нашата издръжливост ще „извърши делото си съвършено“ в бурните морета само ако сме ‘завършени и цели във всяко отношение, като не ни липсва нищо’ (NW), включително и силна вяра. Павел писал: „Ние по всякакъв начин препоръчваме себе си като божии служители чрез издържането на много неща, в скърби, в нужда, в трудности.“ — 2 Коринтяни 6:4, NW.

6. Защо трябва да „се радваме и когато имаме трудности“, и как това укрепва вярата ни?

⁶ Трябва да гледаме на ураганните ветрове на трудностите, които може понякога да изпитваме, като на възможности да докажем, че нашият кораб на вярата е здрав и стабилен. Павел писал до християните в Рим: „Нека се радваме и когато имаме трудности, защото знаем, че трудностите произвеждат издръжливост, издръжливостта на свой ред — одобрено състояние; а одобреното състояние на свой ред — надежда; а надеждата не води до разочарование.“ (Римляни 5:3–5, NW) Непоколебимостта по време на изпитания ни донася одобрението на Йехова. Това на свой ред укрепва надеждата ни.

Защо някои претърпяват корабокрушение

7. (а) Как някои са претърпели духовно корабокрушение, както показват думите на Павел? (б) Как някои днес са се отклонили от истината?

⁷ Когато Павел предупредил относно претърпяването на „корабокрушение“, той имал предвид някои, които ‘отхвърлили’ чистата си съвест и изгубили вярата си. (1 Тимотей 1:19) Сред тях били Именей и Александър, които станали отстъпници, като се отклонили от истината и ‘бълвали хули’. (1 Тимотей 1:20, NW, бел. под линия; 2 Тимотей 2:17, 18) Днес отстъпниците, които са се отклонили от истината, бият с думи ‘верния и разумен слуга’, като всъщност хапят ръката, която ги е хранила в духовно отношение. Някои приличат на ‘злия слуга’, като всъщност непряко казват: „Господарят ми се забави.“ (Матей 24:44–49; 2 Тимотей 4:14, 15) Те отричат, че краят на тази зла система на нещата е близо и критикуват духовно будния клас на слугата заради това, че поддържа чувство за неотложност сред народа на Йехова. (Исаия 1:3) Тези отстъпници са успели да ‘съборят вярата на някои’, водейки ги до духовно корабокрушение. — 2 Тимотей 2:18.

8. Какво е накарало някои да претърпят корабокрушение или да разбият кораба на своята вяра?

⁸ Други отдадени християни са разбили кораба на вярата си, като са отхвърлили съвестта си и са се отдали на необузданото търсене на удоволствия на този свят и на неговата сексуална неморалност. (2 Петър 2:20–22) Трети потапят своя кораб на  вярата, защото според тях небето на новата система на нещата все още не се появява на хоризонта. Тъй като не могат да изчислят времето за изпълнението на някои пророчества и понеже отлагат в умовете си ‘деня на Йехова’ (NW), те изоставят истинското поклонение. (2 Петър 3:10–13; 1 Петър 1:9) Скоро те се озовават обратно в мътните, бурни води на настоящата система на нещата. (Исаия 17:12, 13; 57:20) Някои, които са престанали да общуват с християнския сбор, все още вярват, че неговите членове живеят според истинската религия. Но явно им липсва търпението и издръжливостта, необходими за да се чака новият свят, който Йехова Бог е обещал. Според тях животът в рая се бави твърде много.

9. Какво правят някои отдадени християни, и какво трябва да ни накарат тези факти да разгледаме?

⁹ В някои части на света има отдадени християни, които сякаш са свили платната на своя кораб на вярата. Корабът е все още по море, но вместо да плават напред с пълна вяра, те са избрали такава скорост, сякаш са на пътешествие. Привлечени от надеждата за „скорошния рай“, някои са били готови да не щадят сили, за да го постигнат — пламенни в проповедната работа и редовно посещаващи всички събрания и конгреси. Сега, като си мислят, че осъществяването на техните надежди е по⁠–​далече, отколкото са очаквали, те намаляват цената, която са готови да заплатят. Това се вижда от намаляването на проповедната дейност, нередовността на събранията и готовността за изпускане на някои части от конгресните програми. Други посвещават повече време на развлеченията и на придобиването на материални удобства. Тези факти ни карат да разгледаме каква трябва да бъде движещата сила в нашия живот в съгласие с нашето отдаване на Йехова. Дали пламенността ни в неговата служба трябва да зависи от надеждата за „скорошния рай“?

Надеждата, сравнена с котва

10, 11. С какво сравнил Павел нашата надежда, и защо това сравнение било подходящо?

¹⁰ Павел посочил, че Йехова е обещал благословии, които ще дойдат чрез Авраам. След това апостолът обяснил: „Бог . . . си послужи с клетва, така щото чрез две неизменими неща [неговото слово и неговата клетва], в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда; която имаме за душата като здрава и непоколебима котва.“ (Евреи 6:17–19; Битие 22:16–18) Надеждата, поставена пред помазаните християни, е за безсмъртен живот в небето. Днес огромното мнозинство от служителите на Йехова имат великолепната надежда за вечен живот в един рай на земята. (Лука 23:43, NW) Без тази надежда човек не може да има вяра.

 ¹¹ Котвата е здраво средство за безопасност, необходимо за задържането на кораба на едно място и предпазването му от отнасяне. Никой моряк не би се осмелил да напусне пристанището без котва. Тъй като няколко пъти преживял корабокрушение, Павел знаел от опит, че често животът на моряците зависи от котвите на техния кораб. (Деяния 27:29, 39, 40; 2 Коринтяни 11:25) През първи век корабите нямали двигател, който дава възможност на капитана да маневрира така, както би искал. С изключение на задвижваните от гребци военни кораби, движението на плавателните съдове зависело главно от вятъра. Ако съществувала опасност, че корабът ще бъде отнесен върху скалите, единственото нещо, което капитанът можел да направи, било да спусне котва и да изчака бурята да отмине, надявайки се, че котвата няма да се отскубне от дъното на морето. Затова Павел сравнил християнската надежда със ‘здрава и непоколебима котва за душата’. (Евреи 6:19) Когато биваме нападнати от бурите на противопоставянето или имаме други изпитания, нашата прекрасна надежда е като котва, която ни закрепва като живи души, така че нашият кораб на вярата да не бъде отнесен върху опасните плитчини на съмненията или пагубните скали на отстъпничеството. — Евреи 2:1; Юда 8–13.

12. Как можем да избегнем отдалечаването от Йехова?

¹² Павел предупредил християните от еврейски произход: „Пазете се, братя, от страх да не би у някого от вас да се развие зло сърце, на което да липсва вяра, поради отдалечаване от живия Бог.“ (Евреи 3:12, NW) В гръцкият текст думата „отдалечаване“ буквално означава „да отстъпя“, тоест, да стана отстъпник. Но ние можем да избегнем такова пълно корабокрушение. Вярата и надеждата ще ни дадат възможност да се държим здраво за Йехова дори по време на най⁠–​лошите бури от изпитания. (Второзаконие 4:4; 30:19, 20) Вярата ни няма да бъде като кораб, подхвърлян насам⁠–​натам от ветровете на някое отстъпническо учение. (Ефесяни 4:13, 14) И като имаме надеждата за котва, ще можем да устоим на бурите на живота като служители на Йехова.

Подтиквани от любовта и от светия дух

13, 14. (а) Защо котвата на нашата вяра не е достатъчна сама по себе си? (б) Каква трябва да е подбуждащата сила в принасянето на свята служба на Йехова, и защо?

¹³ Един християнин няма да напредва към новата система, ако единствената му подбуда да служи на Йехова е надеждата да живее вечно на една райска земя. Въпреки че държи своята котва на надеждата като стабилизиращ фактор в живота си, той трябва да прибави към нея и към вярата си подбуждащата сила на любовта. Павел наблегнал на този факт, когато писал: „Остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най⁠–​голямата от тях е любовта.“ — 1 Коринтяни 13:13.

¹⁴ Нашата подбуждаща сила в принасянето на свята служба трябва да бъде искрената любов към Йехова като отклик на неговата неизмерима любов към нас. Апостол Йоан писал: „Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов. В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден Син, за да живеем чрез Него. Ние любим Него, защото първо Той възлюби нас.“ (1 Йоан 4:8, 9, 19) Подтикнати от признателност към Йехова, нашата главна грижа трябва да бъде не да придобием спасение, но да свидетелствуваме за освещаването на неговото свято име и за реабилитирането на неговото праведно върховенство.

15. Как нашата любов към Йехова е свързана с въпроса за неговото върховенство?

¹⁵ Йехова иска да му служим, защото обичаме него, а не само рая. В библейската енциклопедия Insight on the Scriptures [„Прозрение върху Писанията“] a се казва: „Йехова тържествува във факта, че неговото върховенство и това, че то бива подкрепяно от неговите създания, се основават  главно на любовта. Той желае само онези, които обичат неговото върховенство заради добрите Му качества и заради това, че то е праведно, онези, които предпочитат неговото върховенство пред което и да било друго. (1Ко 2:9) Те избират да служат под неговото върховенство вместо да се опитват да бъдат независими — поради тяхното познание за него и за неговата любов, справедливост и мъдрост, за които те съзнават, че далеч надминават техните. (Пс 84:10, 11)“ — Том 2, стр. 275.

16. Защо любовта към Исус е подбуждаща сила в нашия живот?

¹⁶ Като християни ние проявяваме любов и към Исус в отговор на неговата любов към нас. Павел разсъждавал така: „Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели; и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.“ (2 Коринтяни 5:14, 15) Христос е самата основа, върху която се изграждат нашият духовен живот, нашата вяра и нашата надежда. Любовта ни към Христос Исус поддържа нашата надежда и укрепва вярата ни особено по време на бурни изпитания. — 1 Коринтяни 3:11; Колосяни 1:23; 2:6, 7.

17. Каква динамична сила ни дава Йехова, и как е показано нейното значение в Деяния 1:8 и Ефесяни 3:16?

¹⁷ Въпреки че любовта ни към Бога и към неговия Син е главната подбуждаща сила в нашия живот като християни, Йехова осигурява нещо друго, което ни подбужда, изпълва ни с енергия и ни дава сила да вървим напред в неговата служба. Това е неговата действена сила, или светият дух. Еврейската и гръцката думи, превеждани като „дух“, по принцип се отнасят за физическото движение на въздуха, като например вятъра. Кораби с платна, като този, на който се качил Павел, разчитали на невидимата сила на вятъра, за да стигнат до своето предназначение. Подобно на това, ние се нуждаем от любов и от действието на невидимата действена сила на Бога, за да може нашият кораб на вярата да ни носи напред в службата на Йехова. — Деяния 1:8; Ефесяни 3:16.

Напред към нашето назначение!

18. Какво ще ни помогне да издържаме на всякакви бъдещи изпитания на нашата вяра?

¹⁸ Нашата вяра и любов могат да бъдат сериозно изпитани, преди да стигнем новата система на нещата. Но Йехова ни е осигурил една „здрава и непоколебима котва“ — нашата прекрасна надежда. (Евреи 6:19; Римляни 15:4, 13) Когато биваме връхлитани от противопоставяне или други изпитания, можем да издържим, ако сме сигурно закотвени чрез нашата надежда. След като една буря отмине, но преди да избухне друга, нека да бъдем решени да укрепваме надеждата си и да усилваме вярата си.

19. Как можем да държим кораба на вярата си в правилната посока и да стигнем до пристанището на божия нов свят?

¹⁹ Преди да спомене ‘котвата за душата’, Павел казал: „Желаем всеки от вас да показва същото усърдие [да „се засилва“ — NW, бел. под линия] за пълна увереност в надеждата докрай; да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и търпение наследяват обещанията.“ (Евреи 6:11, 12, „Верен“) Подбуждани от любов към Йехова и към неговия Син и движени от светия дух, нека поддържаме кораба на вярата си в правилния курс, докато стигнем до пристанището на обещания от Бога нов свят.

[Бележки под линия]

За преговор

◻ За какво ни предупреждава Павел във връзка с нашата вяра?

◻ Как някои са претърпели духовно корабокрушение, и как други забавят темпото?

◻ Кои богоугодни качества трябва да бъдат съчетани с вярата ни?

◻ Какво ще ни помогне да стигнем до пристанището на обещания от Бога нов свят?

[Въпроси]

[Снимка на страница 16]

Корабът на вярата ни трябва да бъде построен добре, за да устои на бурите на живота

[Снимка на страница 17]

Вярата ни може да претърпи корабокрушение

[Снимка на страница 18]

Надеждата е котва за нашия живот като християни