‘Препашете се със смирение’

„Бог се противопоставя на високомерните, но на смирените дава незаслужена милост.“ — 1 ПЕТЪР 5:5, NW.

1, 2. Кои два противоположни вида умствена нагласа оказват дълбоко влияние върху човешкото поведение?

 СРЕД различните видове умствена нагласа, към които божието Слово насочва нашето внимание, има два, които са противоположни. И двата оказват огромно влияние върху човешкото поведение. Едната нагласа бива описвана като ‘смирение’. (1 Петър 5:5) Един речник определя „смирението“ като това да си „скромен в маниерите или по дух: без самоизтъкваща се гордост“. Смирението е синоним на скромността и от гледна точка на Бога е много желателно качество.

² Противоположна на него е гордостта. Тя бива определяна като „прекалено самочувствие“, като това да си „надменен“. Тя е себелюбива и търси материални, егоистични и други изгоди, въпреки неблагоприятното за другите влияние. Библията отбелязва едно последствие от нея: „Човек властвува над човека за негова повреда.“ И говори за ‘взаимното съперничество’ като за „гонене на вятър“, защото когато умре, човек ‘не може да вземе нищо от труда си’. От гледна точка на Бога тази гордост е много нежелателна. — Еклисиаст 4:4, NW; 5:15; 8:9.

Духът, който владее в света

3. Какъв дух владее в света?

³ Кой от двата вида умствена нагласа характеризира света днес? Какъв дух владее в света? Изданието World Military and Social Expenditures 1996 [„Военни и социални разходи в света за 1996 г.“] отбелязва: „Никой друг век от историята не може да се сравнява с 20–и век по нецивилизованото . . . насилие.“ Надпреварата за политическа и икономическа власт — както и националното, религиозното, племенното и етническото съперничество — е отнела живота на над 100 милиона души през този век. Себелюбивото поведение на отделните хора също е нараснало. Във вестник Chicago Tribune [„Чикаго трибюн“] се казва: „Болестта на обществото се състои от безсмислено насилие, малтретиране на деца, развод, пиянство, СПИН, самоубийства сред юношите, наркотици, улични банди, изнасилване, незаконородени деца, аборт, порнография, . . . лъжа, измама, политическа корупция . . . Правилното и погрешното са премахнати като морални схващания.“ Затова списание UN Chronicle [„Хроника на ООН“] предупреди: „Обществата се разпадат.“

4, 5. Как духът на света е точно описан в едно библейско пророчество за нашето време?

⁴ Такова е състоянието по целия свят. Точно както библейското пророчество предсказало за наше време: „В последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържани,  свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути.“ — 2 Тимотей 3:1–4.

⁵ Това е точно описание на духа, който владее в този свят. Това е егоистичната нагласа ‘първо аз’. Съперничеството между народите е отразявано от съперничество между отделните хора. В съревнователните спортове например много атлети искат да бъдат ‘номер едно’ без значение, че това наранява другите в емоционално или дори във физическо отношение. Този себелюбив дух бива поощряван в децата и продължава в много области от живота на възрастните. Той води до „вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори“. — Галатяни 5:19–21.

6. Кой пропагандира егоизма, и какво мисли Йехова за тази нагласа?

⁶ Библията показва, че себелюбивият дух на този свят отразява духа на онзи, ‘който се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена’. Относно влиянието на Сатан върху хората, живеещи в тези кризисни последни дни, Библията предсказва: ‘Горко на теб, земьо, защото дяволът слезе у теб много разярен, понеже знае, че му остава малко време.’ (Откровение 12:9–12) Затова той и присъединилите се към него демони увеличават усилията си да пропагандират една егоистична нагласа сред човешкото семейство. А какво мисли Йехова за подобна нагласа? Неговото Слово казва: „Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце.“ — Притчи 16:5.

Йехова е със смирените

7. Как Йехова гледа на смирените, и на какво ги учи?

⁷ От друга страна Йехова благославя онези, които са смирени. Цар Давид казал в една песен към Йехова: „Смирените хора ти ще спасиш, но очите ти са срещу високомерните, за да ги принизиш.“ (2 Царе 22:1, 28, NW) Затова божието Слово съветва: „Търсете Господа, всички кротки на земята, . . . търсете правда, търсете кротост, негли бъдете покрити в деня на гнева Господен.“ (Софония 2:3) Онези, които смирено търсят Йехова, биват учени от него да култивират дух, който е абсолютно различен от духа на този свят. „[Той] ще научи кротките на пътя Си.“ (Псалм 25:9; Исаия 54:13) Този път е пътят на любовта. Той се основава на вършенето на онова, което е правилно съгласно божиите стандарти. Според Библията принципната любов „не се превъзнася, не се гордее, . . . не търси своето“. (1 Коринтяни 13:1–8) Освен това тя се проявява и в смирението.

8, 9. (а) Откъде произхожда принципната любов? (б) Колко важно е да подражаваме на любовта и смирението, които Исус проявил?

⁸ Павел и други християни през първи век научили този вид любов от ученията на Исус. Исус пък я научил от своя Баща, Йехова, за когото Библията казва: „Бог е любов.“ (1 Йоан 4:8) Исус знаел, че божията воля за него е да живее според закона на любовта, както и живял. (Йоан 6:38) Затова той изпитвал състрадание към унижаваните, бедните, грешниците. (Матей 9:36) Той им казал: „Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце.“ — Матей 11:28, 29.

⁹ Исус показал на своите ученици колко е важно да подражават на любовта и смирението му, когато им казал: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“ (Йоан 13:35) Те щели да се отличават, отделени от този себелюбив свят. Именно затова Исус могъл да каже за своите последователи: „Те не са от света.“ (Йоан 17:14) Не, те не подражават на гордия, егоистичен дух на света на Сатан. Вместо това те подражават на духа на любовта и смирението, който Исус проявявал.

10. Какво прави Йехова със смирените в наши дни?

¹⁰ Божието Слово предсказало, че в тези последни дни смирените хора ще бъдат  събрани заедно в едно целосветско общество, основано на любовта и смирението. Така, сред един свят, който се изпълва с все повече гордост, хората от народа на Йехова проявяват противоположната нагласа — смирението. Те казват: „Да възлезем на хълма Господен [неговото извисено истинско поклонение] . . . Той ще ни научи на пътищата Си, и ние ще ходим в пътеките Му.“ (Исаия 2:2, 3) Свидетелите на Йехова съставляват това целосветско общество, вървящо в божиите пътеки. Те обхващат едно растящо „голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ и от всичките племена, люде и езици“. (Откровение 7:9) Днес това голямо множество е съставено от милиони хора. Как Йехова ги обучава да бъдат смирени?

Учени да бъдат смирени

11, 12. Как божиите служители проявяват смирение?

¹¹ Божият дух, действуващ върху членовете на неговия охотен народ, им дава възможност да се научат да побеждават лошия дух на света и след това да проявяват плодовете на божия дух. Те се проявяват в „любов, радост, мир, дълготърпение, милост, доброта, вяра, кротост, самоконтрол“. (Галатяни 5:22, 23, NW) За да им се помогне да развият тези качества, божиите служители биват съветвани да не стават ‘тщеславни [егоцентрични — NW], един друг да не се дразнят и да не си завиждат един на друг’. (Галатяни 5:26) Подобно на това апостол Павел казал: „Казвам на всеки един измежду вас, който е по⁠–​виден, да не мисли за себе си по⁠–​високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно.“ — Римляни 12:3.

¹² Божието Слово казва на истинските християни да не правят ‘нищо от алчна завист или от егоизъм, но със смирение да смятат другите [божии служители] за по⁠–​горни от себе си, като гледат да проявяват личен интерес не само за своите неща, но и за нещата на другите’. (Филипяни 2:3, 4, NW) „Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго.“ (1 Коринтяни 10:24) Да, „любовта изгражда“ другите с неегоистични думи и действия. (1 Коринтяни 8:1, NW) Тя подкрепя сътрудничеството, а не съперничеството. Нагласата ‘първо аз’ няма място сред служителите на Йехова.

13. Защо смирението трябва да бъде научено, и как човек се учи на него?

¹³ Но поради наследеното несъвършенство, ние не се раждаме смирени. (Псалм 51:5) Това качество трябва да бъде научено. И това може да е трудно за онези, които не са учени на пътищата на Йехова още от детинство, но са ги приели по⁠–​късно в живота си. Те вече са оформили своя характер въз основа на нагласата, проявявана от този стар свят. Затова трябва да се научат да ‘съблекат, според по⁠–​предишното си поведение, стария човек’ и да ‘се облекат в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и святост на истината’. (Ефесяни 4:22, 24) С божията помощ искрените хора могат да направят това, което той иска от тях: „Облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение.“ — Колосяни 3:12.

14. Какво казал Исус против желанието за самоиздигане?

¹⁴ Учениците на Исус трябвало да научат това. Те били възрастни, когато станали негови ученици, и притежавали известна степен от светския дух на съперничество. Когато майката на двама от тях поискала знатна позиция за синовете си, Исус казал: „Вие знаете, че управителите на народите господаруват над [народа], и големците им властвуват над тях. Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; също както и Човешкият Син [Исус] не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.“ (Матей 20:20–28) Когато Исус казал на своите ученици да не  използуват титли, опитвайки се да се самоиздигат, той добавил: „Вие всички сте братя.“ — Матей 23:8.

15. Каква нагласа трябва да имат онези, които се стремят към службата на надзорник?

¹⁵ Истинският последовател на Исус е служител, да, роб на събратята християни. (Галатяни 5:13) Това се отнася особено за онези, които искат да бъдат годни за позиция на надзор в сбора. Те никога не бива да се съревновават за знатност или за власт; те не бива да ‘господаруват над паството, което им се поверява, а трябва да показват пример на стадото’. (1 Петър 5:3) Наистина, себелюбивият дух е показател за това, че един човек не е годен за позиция на надзор. Такава личност ще навреди на сбора. Вярно, уместно е някой да „се стреми към надзорничество“, но това трябва да произлиза от желанието да служи на другите християни. Тази служба не е позиция на знатност или на власт, тъй като онези, които са надзорници, трябва да бъдат сред най⁠–​смирените в сбора. — 1 Тимотей 3:1, 6, „Верен“.

16. Защо Диотреф бил порицан в божието Слово?

¹⁶ Апостол Йоан насочва вниманието ни към един човек, чийто възглед бил именно погрешният: „Писах няколко думи до църквата; но Диотреф, който обича да първенствува между тях, не ни приема.“ Този мъж се отнасял към другите с неуважение, за да се опитва да прокарва собствената си позиция. Вместо това божият дух подтикнал Йоан да запише в Библията едно порицание на Диотреф, заради неговата нагласа ‘първо аз’. — 3 Йоан 9, 10.

Правилната нагласа

17. Как Петър, Павел и Варнава проявили смирение?

¹⁷ Има много библейски примери за правилната нагласа, за смирение. Когато Петър влязъл в дома на Корнилий, този мъж ‘паднал пред нозете му и се поклонил’. Но вместо да приеме това ласкателство, ‘Петър го вдигнал, казвайки: „Стани; и сам аз съм човек“’. (Деяния 10:25, 26) Когато Павел и Варнава били в Листра, Павел изцелил един мъж, който бил куц по рождение. В резултат на това множествата обявили апостолите за богове. Но Павел и Варнава ‘раздрали дрехите си, скочили всред народа, та извикали, казвайки: „О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас“’. (Деяния 14:8–15) Тези смирени християни не приемали слава от хората.

18. Какво казал в смирението си един силен ангел на Йоан?

¹⁸ Когато апостол Йоан получил „откровението от Исуса Христа“, то било предадено чрез един ангел. (Откровение 1:1) Тъй като ангелите били много могъщи, можем да разберем защо Йоан бил изпълнен със страхопочитание — та нали един ангел унищожил 185 000 асирийци за една нощ. (4 Царе 19:35) Йоан разказва: „Чух и видях, паднах да се поклоня пред нозете на ангела, който ми беше показал това. Но той ми рече: ‘Недей! Аз съм съслужител на тебе и на братята ти . . . Поклони се Богу.’“ (Откровение 22:8, 9) Какво смирение от страна на този могъщ ангел!

19, 20. Сравни високомерието на побеждаващите римски военачалници със смирението на Исус.

¹⁹ Исус бил най⁠–​добрият пример за смирение. Той бил божият единороден Син, бъдещият Цар на божието небесно Царство. Когато се представил на хората като такъв, той не го направил така, както  правели римските военачалници⁠–​победители. За тях били организирани големи паради — шествия — и те яздели колесници, украсени със злато и слонова кост, теглени от бели коне, или дори от слонове, лъвове или тигри. В шествията имало музиканти, пеещи победни песни, както и каруци, натоварени с плячка, и огромни движещи се платформи с фигури, изобразяващи военни сцени. Имало и пленници — царе, принцове и военачалници със своите семейства, които често били събличани голи, за да бъдат унизени. От тези събития дъхало на гордост, високомерие.

²⁰ Сравни това с начина, по който Исус представил себе си. Той бил готов да се подчини смирено на изпълнението на пророчеството за него, което предсказвало: „Ето, твоят цар иде при тебе; Той е праведен и спасява, кротък [смирен — NW] и възседнал на осел.“ Той смирено яздел едно товарно добиче, а не в колесница, теглена от великолепни парадни животни. (Захария 9:9; Матей 21:4, 5) Колко са щастливи смирените хора за това, че в новия свят Исус ще бъде назначеният от Йехова Цар над цялата земя — една наистина смирена, любеща, състрадателна, милостива личност! — Исаия 9:6, 7; Филипяни 2:5–8.

21. Какво не показва смирението?

²¹ Фактът, че Исус, Петър, Павел и други мъже и жени на вярата в библейски времена били смирени, отрича мисълта, че смирението е слабост. Вместо това то показва сила на характера, тъй като тези личности били смели и пламенни. С голяма умствена и морална сила те издържали сериозни изпитания. (Евреи, глава 11) И днес, когато служителите на Йехова са смирени, те имат подобна сила, защото Бог подкрепя смирените със своя  могъщ свети дух. Затова биваме подканени: „Всички вие се препашете със смирение един спрямо друг, защото Бог се противопоставя на високомерните, но на смирените дава незаслужена милост. Затова се смирете под могъщата ръка на Бога, за да ви възвеличи той в определеното време.“ — 1 Петър 5:5, 6, NW; 2 Коринтяни 4:7.

22. Какво ще бъде обсъдено в следващата статия?

²² Има и друг положителен аспект на смирението, който божиите служители трябва да усвояват. Той допринася много за укрепването на духа на любовта и сътрудничеството в сборовете. Да, това е основна съставка на смирението. Тя ще бъде обсъдена в следващата статия.

За преговор

◻ Опиши духа, който владее в този свят.

◻ Как Йехова проявява благосклонност към смирените?

◻ Защо трябва да се учим на смирение?

◻ Кои са някои библейски примери на личности, които проявявали смирение?

[Въпроси]

[Снимка на страница 15]

Ангелът казал на Йоан: „Недей! Аз съм съслужител на тебе“