Въпроси на читатели

Колко сериозно трябва да гледат християните на годежа?

Годежът е повод за щастие, но също така е и сериозен въпрос. Никой зрял християнин не бива да приема годежа лековато, мислейки си, че може да го прекрати по всяко време, ако му хрумне. Годежният период е също време, през което двамата могат да се опознаят по⁠–​добре преди брака.

При обсъждането на този въпрос трябва да имаме предвид, че социалните обичаи относно брака и стъпките, водещи до него, са много разнообразни на различни места и по различно време. Библията показва това.

Двете дъщери на Лот, които ‘не били имали сексуални отношения с мъж’, по някакъв начин били сгодени за двама местни мъже. Зетьовете на Лот ‘щели да вземат дъщерите му’, но Библията не ни казва защо или как станали годежите. Дали дъщерите били възрастни? Дали имали думата при избирането на брачен партньор? Дали се сгодили, като предприели някакви публични стъпки? Не знаем това. (Битие 19:8–14, NW ) Знаем, че Яков се разбрал лично с бащата на Рахил да се ожени за Рахил, след като му работи седем години. Макар че Яков казвал за Рахил „жена ми“, те нямали сексуални отношения през тези години. (Битие 29:18–21) Като друг пример, преди да може да се ожени за дъщерята на Саул, Давид трябвало да победи филистимците. Когато отговорил на изискванията на Саул, Давид могъл да се ожени за дъщеря му Михала. (1 Царе 18:20–28) Тези „годежи“ се различавали един от друг и от това, което е общоприето в много страни днес.

В Моисеевия закон имало наредби относно брака и годежа. Например мъжът можел да има повече от една жена; той можел да получи развод поради различни основания, докато жената явно не можела. (Изход 22:16, 17; Второзаконие 24:1–4) Мъж, който бил прелъстил несгодена девица, трябвало да се ожени за нея, ако баща ѝ се съгласи, и не можел да се разведе с нея. (Второзаконие 22:28, 29) Други закони били прилагани в брака, като например това кога трябвало да се избягват сексуални отношения. (Левит 12:2, 5; 15:24; 18:19) Какви наредби се отнасяли за годежа?

Сгодената израилтянка имала по⁠–​различна правна позиция от тази на една несгодена жена; в някои отношения тя била смятана за омъжена. (Второзаконие 22:23–29; Матей 1:18, 19) Израилтяните не можели да се сгодяват или женят за определени роднини. Обикновено това били кръвни роднини, но някои годежи или бракове били забранени поради наследствените права. (Левит 18:6–20; виж „Стражева кула“ [англ.] от 15 март 1978 г., стр. 25–28.) Ясно е, че служителите на Бога не трябвало да гледат лековато на годежа.

Израилтяните се подчинявали на всички тези наредби на Закона, но християните не са под властта на Закона, както и на неговите наредби за годежа или брака. (Римляни 7:4, 6; Ефесяни 2:15; Евреи 8:6, 13) Всъщност Исус учел, че християнските норми относно брака се различават от тези на Закона. (Матей 19:3–9) Въпреки това той не омаловажил сериозността на брака, нито на годежа. Тогава какво можем да кажем на тази тема — годежът между християни?

В много страни отделните хора лично решават за кого ще се оженят. След като един мъж и една жена си обещаят да се оженят един за друг, те биват смятани за сгодени. Обикновено не се изисква някаква друга официална стъпка за установяването на годежа. Наистина, в някои места е общоприето мъжът да даде на бъдещата си съпруга пръстен, за да отбележат годежа си. Или има обичай да се съобщи за годежа пред роднини и приятели, например на семейно празненство или друго неголямо събиране. Това са лични решения, а не библейски изисквания. Това, което съставлява годежът, е споразумението между двамата. a

 Християнинът не бива да се впуска набързо в ходене с някой от другия пол, годеж или брак. Ние издаваме основан на Библията материал, който може да помогне на неженените хора да решат дали е разумно да започнат да ходят с някого от другия пол или да предприемат стъпки за годеж или брак. b Основен елемент на тези напътствия е това, че християнският брак е постоянен. — Битие 2:24; Марко 10:6–9.

Двамата християни трябва да се познават доста добре, преди да започнат да мислят за годежа. Всеки може да се запита: ‘Дали наистина съм сигурен относно духовността на другия и неговата отдаденост на Бога? Мога ли да си представя да служа на Бога с този човек през целия си живот? Дали сме се запознали достатъчно с чертите на характера на другия? Уверен ли съм, че винаги ще си подхождаме? Дали знаем достатъчно за миналите действия и настоящите обстоятелства на всеки от нас?’

След като двамата християни се сгодят, за тях и за другите е правилно да очакват, че ще последва брак. Исус предупредил: „Нека думата ви ‘да’ означава ‘да’, и вашето ‘не’— ‘не’.“ (Матей 5:37, NW ) Християните, които се сгодяват, трябва да имат сериозни намерения. В редки случаи обаче сгоденият християнин може да научи, че нещо сериозно не му е било казано или е било укрито преди годежа. Това може да е значителен факт относно миналото на другия, дори престъпни или неморални действия. Когато узнае за това, християнинът трябва да реши какво да прави. Може би двамата ще обсъдят изоснови въпроса и ще решат да продължат годежа си. Или може по взаимно съгласие да решат да прекратят годежа си. Въпреки че това може да е личен въпрос — не нещо, в което другите трябва да се месят, да се опитват да гадаят или да съдят, — то е много отговорно решение. От друга страна този, който научава за сериозния проблем, може лично да се чувствува подтикнат да прекрати годежа, дори ако другата личност иска той да продължи. — Виж „Въпроси на читатели“ в „Стражева кула“ (англ.) от 15 юни 1975 г.

Добре е такива въпроси да бъдат разрешавани преди встъпването в брак. Исус казал, че единственото библейско основание за развод, който дава възможност на човек да се ожени отново, е порнѐиа, сериозна сексуална неморалност от страна на единия от брачните партньори. (Матей 5:32; 19:9) Той не казал, че законният брак може да бъде прекратен с развод, ако някой научи за сериозен проблем или грях, станал преди брака.

Например в дните на Исус имало голяма опасност от заразяване с проказа. Дали ако един юдейски съпруг научел, че неговата партньорка е била прокажена (и е знаела за това, или не), когато се оженила за него, имал основа за развод? Един юдей, който бил под властта на Закона, можел да се разведе за това, но Исус не казал, че това е уместно за неговите последователи. Обърни внимание на някои съвременни ситуации. Един мъж, който е заразен със сифилис, генитален херпес, ХИВ⁠–​вирус или друга сериозна заразна болест, може да се ожени, без да разкрие този факт. Може би той се е заразил чрез сексуална неморалност преди или по време на годежния период. Това че жената по⁠–​късно научава за болестта или миналата неморалност (дори за стерилност или импотентност) не променя факта, че те в момента са женени. Непочтеното минало преди брака не е библейска основа за прекратяване на брака повече отколкото ако тя се е заразила с някаква болест или дори ако при сватбата си е скрила бременност от друг мъж. Сега те са женени и са се обвързали помежду си.

Наистина, такива тъжни ситуации са редки, но тези примери трябва да подчертаят допълнително основната мисъл: на годежа не бива да се гледа лековато. Преди и по време на годежа християните трябва да се стремят да се опознат добре. Те трябва да са честни относно нещата, които другият иска да знае или има право да знае. (В някои страни законът изисква от партньорите да си направят медицински изследвания преди брака. Други може да искат такъв преглед за собствена информация.) Така радостта и сериозността на годежа ще служат за почтена цел, докато двамата се приближават до още по⁠–​радостните и сериозни брачни отношения. — Притчи 5:18, 19; Ефесяни 5:33.

[Бележки под линия]