Да извлечем полза от ‘небесното жито’

СКОРО след чудодейното си освобождение от Египет израилтяните проявили сериозна липса на вяра в своя Избавител, Йехова. В резултат на това Йехова направил така, че те да се скитат из Синайската пустиня 40 години. През цялото това време израилтяните и ‘голямото разноплеменно множество’ от чужденци, които се присъединили към тях, яли и пили „до насита“. (Изход 12:37, 38) В Псалм 78:23–25 ни се казва как това било възможно: „Той [Йехова] заповяда на облаците горе, и отвори небесните врати, та им наваля манна да ядат и даде им небесно жито. Всеки ядеше ангелски хляб [хляба на могъщите — NW]; прати им храна до насита.“

Като човек, ял от манната, Моисей описал тази уникална храна. Той писал, че сутрин, след ‘като се изпари падналата роса, ... по лицето на пустинята имало дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята. Като го видели израилтяните, казали си един на друг: „Що е това?“’, или буквално на еврейски — „Ман ху?“. Вероятно от този израз произлиза думата „манна“, името, с което израилтяните нарекли храната. Моисей казал: „Тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът ѝ беше като на пита, смесена с мед.“ — Изход 16:13–15 [NW, бел. под линия], 31.

Манната не била храна, която се срещала в природата, както твърдят някои. В нейното осигуряване участвувала свръхестествена сила. Например нейната наличност не зависела от мястото или сезона. Ако престоявала една нощ, тя червясвала и започвала да мирише; но двойното количество, което всяко семейство събирало в деня преди седмичния сабат, не се разваляло за една нощ, така че можело да се яде на сабат — денят, в който не се появявала манна. Безспорно манната била чудодеен дар. — Изход 16:19–30.

Споменаването на „могъщите“, или „ангелите“, в Псалм 78 показва, че Йехова може да е използувал ангели, за да осигури манната. (Псалм 78:25, NW, бел. под линия) Какъвто и да бил начинът на осигуряването ѝ, хората имали пълно основание да благодарят на Бога за неговата милост. Но повечето от тях проявили неблагодарна нагласа към самия Йехова, който ги освободил от робство в Египет. Ние също можем да приемем мерките на Йехова за даденост или дори да проявим неблагодарност, ако не размишляваме за неговата любеща милост. Така че можем да бъдем благодарни, че Йехова записал освобождението на Израил и последвалите събития за „наша поука“. — Римляни 15:4.

Един урок за Израил носи полза на християните

Когато Йехова осигурил манната, той имал предвид нещо повече от това просто да задоволи физическите потребности на около три милиона израилтяни. Той искал ‘да ги смири и да ги изпита’, така че да ги пречисти и дисциплинира за тяхна собствена полза. (Второзаконие 8:16; Исаия 48:17) Ако те откликнели на това пречистване и дисциплиниране, Йехова щял с удоволствие да ‘им направи добро в сетнините им’, като им даде мир, благополучие и щастие в Обетованата земя.

Едно важно нещо, което те трябвало да научат, било, че „човек не живее само с хляб, но че човек живее с всяко слово, което излиза из Господните уста“.  (Второзаконие 8:3) Ако Бог не бил осигурил манната, хората щели да умрат от глад — факт, който те с готовност признавали. (Изход 16:3, 4) На признателните израилтяни ежедневно било напомняно за тяхната пълна зависимост от Йехова и така били смирявани. Когато щели да са в Обетованата земя с нейното материално изобилие, за тях щяло да бъде по⁠–​малко вероятно да забравят за Йехова и за своята зависимост от него.

Подобно на израилтяните, християните трябва да съзнават своята зависимост от Бога относно необходимите за живот неща — физически и духовни. (Матей 5:3; 6:31–33) В отговор на едно от изкушенията на Дявола, Исус Христос цитирал думите на Моисей, които се намират във Второзаконие 8:3, като казал: „Писано е: ‘Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.’“ (Матей 4:4) Да, истинските поклонници на Бога се хранят, като четат изказванията на Йехова, които се намират в неговото Слово. В допълнение на това тяхната вяра бива укрепена, когато изпитват ползотворните последствия на тези изказвания в своя живот, като ходят с Бога и поставят интересите на Царството на първо място.

Несъвършените хора могат да изгубят своята признателност за неща, които стават редовна част от живота — дори ако тези неща са отражение на любещата загриженост на Йехова. Например свръхестествената мярка за манната и удивила, и задоволила израилтяните в началото, но с времето много от тях се оплаквали. „Душата ни се отвращава от тоя никакъв хляб“ — се вайкали непочтително те — знак, че започвали да ‘отстъпват от живия Бог’. (Числа 11:6; 21:5; Евреи 3:12) Следователно техният пример служи за „поука нам, върху които са стигнали последните времена“. — 1 Коринтяни 10:11.

Как можем да приемем присърце този предупредителен пример? Един начин е като никога не позволяваме библейските учения или мерките, които  получаваме чрез класа на верния и разумен слуга, да станат нещо обикновено или банално. (Матей 24:45) Ако започнем да приемаме даровете на Йехова за даденост или ни станат скучни, нашите взаимо⁠отношения с него започват да охладняват.

Йехова основателно не ни залива с постоянен порой от вълнуващи нови неща. Той по⁠–​скоро разпръсква постепенно, прогресивно, все по⁠–​ярка светлина върху своето Слово. (Притчи 4:18) Това позволява на неговите хора да усвоят и приложат на практика нещата, които научават. Исус следвал примера на своя Баща, когато поучавал първите си ученици. Той им обяснявал божието Слово ‘според както можели да слушат’, или „разбират“, както пише в някои преводи. — Марко 4:33; сравни Йоан 16:12.

Укрепи своята признателност за божиите дарове

Исус също използувал повторение. Естествено умът може веднага да разбере дадена мисъл — библейски принцип, например, — но за да бъде приета тя присърце и да бъде направена част от християнския ‘нов човек’, може да е необходимо малко повече време, особено ако старите светски пътища и нагласи са дълбоко вкоренени. (Ефесяни 4:22–24) Несъмнено такъв бил случаят с Исусовите ученици, когато ставало въпрос за преодоляване на гордост и развиване на смирение. Исус трябвало да ги учи на смирение на няколко пъти, като всеки път представял една и съща основна мисъл от различен ъгъл, за да бъде тя внедрена дълбоко, което станало в крайна сметка. — Матей 18:1–4; 23:11, 12; Лука 14:7–11; Йоан 13:5, 12–17.

В днешно време християнските събрания и публикациите на Дружество „Стражева кула“ следват Исусовия пример относно добре обмисленото използуване на повторението. Така че нека разбираме това като проява на божията любеща загриженост за нас и нека никога да не се отегчим от това, което получаваме, както израилтяните се отегчили от манната. Да, като се занимаваме търпеливо с усвояването на постоянните напомняния от Йехова, ние ще видим добри плодове в живота си. (2 Петър 3:1) Такава признателна нагласа наистина показва, че ‘разбираме’ божието Слово със сърцата си, както и с умовете си. (Матей 13:15, 19, 23) И накрая, ние имаме хубавия пример на псалмиста Давид, който, въпреки че нямал толкова разнообразна духовна храна, каквато получаваме днес, описал законите на Йехова като „по⁠–​сладки от мед и от капките на медена пита“! — Псалм 19:10.

„Манна“, която дава вечен живот

„Аз съм хлябът на живота“ — казал Исус на юдеите. „Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха. ... Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее довека... хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света.“ (Йоан 6:48–51) Буквалните хляб или манна не дали и не могат да дадат вечен живот. Но онези хора, които проявяват вяра в Исусовата изкупителна жертва, в крайна сметка ще се радват на благословията на вечния живот. — Матей 20:28.

Повечето от онези, които извличат полза от Исусовия откуп, ще се радват на вечен живот на райска земя. „Голямо множество“ от тях — предизобразено от ‘голямото разноплеменно множество’ от чужденци, които се присъединили към израилтяните, когато те напуснали Египет — ще преживее идващата ‘голяма скръб’, която ще избави земята от всичко зло. (Откровение 7:9, 10, 14; Изход 12:38) Онези, които са предизобразени от самите израилтяни, се радват дори на още по⁠–​голяма награда. Апостол Павел описал тези хора, които наброяват 144 000, като образуващи духовния божи Израил. Тяхната награда при смъртта е възкресение за живот в небето. (Галатяни 6:16; Евреи 3:1; Откровение 14:1) Там Исус ще им дава специален вид манна.

 Значението на „скритата манна“

„На тогова, който победи, ще дам от скритата манна“ — казал възкресеният Исус на духовния Израил. (Откровение 2:17) Тази символична скрита манна напомня за манната, която Бог заповядал на Моисей да съхранява в златно гърне в свещения ковчег на завета. Ковчегът се пазел в Най⁠–​святото на скинията. Там манната била далеч от погледите, сякаш е скрита. Пазено за напомняне, това количество манна не се развалило, докато било в ковчега, така че било подходящ символ на траен запас от храна. (Изход 16:32; Евреи 9:3, 4, 23, 24) Като дава на 144 000 души скритата манна, Исус гарантира, че те получават безсмъртие и нетление като духовни синове на Бога. — Йоан 6:51; 1 Коринтяни 15:54.

„Защото у Тебе [Йехова] е изворът на живота“ — казал псалмистът. (Псалм 36:9) Колко добре осигурената манна — както буквална, така и духовна — потвърждава отново тази основна истина! Манната, която Бог дал на древния Израил, фигуративната манна, която Той осигурил под формата на Исусовото тяло, дадено за нас, и символичната скрита манна, която той дава чрез Исус на 144 000 души, напомнят на всички нас за това, че животът ни изцяло зависи от Бога. (Псалм 39:5, 7) Нека смирено, скромно и редовно признаваме тази зависимост. На свой ред Йехова ще ‘ни направи добро в сетнините ни’. — Второзаконие 8:16.

[Снимка на страница 26]

За да придобият вечен живот, всички хора са зависими от ‘живия хляб, който е слязъл от небето’

[Снимка на страница 28]

Посещаването на всички християнски събрания отразява нашето ценене на напомнянията на Йехова