Не позволявай гневът да бъде спънка за теб

„ПОЕМИ дълбоко дъх!“ „Брой до десет!“ „Запази спокойствие!“ Дали тези изрази са ти познати? Може би си ги повтаряш, за да успокоиш някакво вътрешно вълнение. С цел да избегнат изблиците на гняв някои хора отиват на разходка. Това са прости начини за справяне с гнева и запазване на взаимоотношенията с другите.

През последните години обаче наставленията на професионалистите относно това дали трябва да се контролира, или потиска гневът си противоречат и объркват много хора. Например някои психолози прокарват теорията „ако това те кара да се чувствуваш по⁠–​добре“, излей гнева си. Други предупреждават, че редовните изблици на гняв са „по⁠–​силен предвестник за това, че ще умреш преждевременно, отколкото [са] други рискови фактори, като например пушенето, високото кръвно налягане и високия холестерин“. Божието Слово ясно казва: „Престани от негодуванието и остави гнева; не се раздразнявай, понеже това води само към злотворството.“ (Псалм 37:8) Защо Библията дава такъв конкретен съвет?

Неконтролираните чувства водят до неконтролирани постъпки. Това станало явно още в самото начало на човешката история. Ние четем: „Каин се разяри, изпитвайки силен гняв, и лицето му се намръщи.“ До какво го довело това? Той до такава степен бил обзет и завладян от гнева си, че това закоравило сърцето му към предупреждението на Йехова да се обърне да прави добро. Необузданият гняв на Каин го довел до сериозен грях — убийството на брат му. — Битие 4:3–8, NW.

Саул, първият цар на Израил, бил обзет от същите чувства, когато чул Давид да получава по⁠–​голяма възхвала. „Жените като играеха, пееха ответно и думаха: ‘Саул порази хилядите си, а Давид десетките си хиляди.’ А Саул се разсърди [се ядоса — NW] много, и тия думи му бяха оскърбителни.“ Гневът толкова завладял мисленето на Саул, че го накарал да направи няколко опита да убие Давид. Макар че Давид правел предложения за приятелство, Саул не искал да търси мир и помирение. Накрая той съвсем изгубил благоволението на Йехова. — 1 Царе 18:6–11; 19:9, 10; 24:1–21; Притчи 6:34, 35.

Когато се поддава на неконтролиран гняв, човек неизбежно ще каже и направи неща, които ще наранят всеки участвуващ. (Притчи 29:22) Каин и Саул се ядосали, защото всеки един от тях по свой начин ревнувал и завиждал. Но гневни реакции може да има поради различни причини. Несправедлива критика, обида, недоразумение или нечестно отношение може да бъдат искрата, която възпламенява един изблик.

Примерите на Каин и Саул подсказват, че те имали сериозни слабости. Приносът на Каин явно не бил подтикнат от вяра. (Евреи 11:4) Неуспехът на Саул да се подчини на изричните заповеди на Йехова и последвалите му опити да се оправдава довели до загубата на благоволението и духа на Бога. Ясно е, че и двамата мъже нарушили своите взаимоотношения с Йехова.

Съпостави тяхната нагласа с нагласата на Давид, който имал причина да изпитва гняв поради отношението, което понесъл от Саул. Давид въздържал духа си. Защо? Той казал: „Да ми не даде Господ да сторя това на господаря си, Господния помазаник.“ Давид ясно помнел взаимоотношенията  си с Йехова и това повлияло на отношенията му със Саул. Той смирено оставил въпроса в ръцете на Йехова. — 1 Царе 24:6, 15.

Наистина, последиците от неконтролирания гняв са сериозни. Апостол Павел предупредил: „Гневете се, но без да съгрешавате.“ (Ефесяни 4:26) Макар че праведното възмущение е уместно, съществува една постоянна опасност, че гневът може да стане спънка за нас. Нищо чудно тогава, че се сблъскваме с предизвикателството да контролираме гнева си. Как можем да правим това?

Един основен начин е да развиваш здрави взаимоотношения с Йехова. Той те насърчава да отвориш сърцето и ума си за него. Кажи му своите грижи и тревоги и го моли за спокойно сърце, за да овладееш гнева. (Притчи 14:30) Бъди уверен, че „очите на Господа са върху праведните, и ушите Му към тяхната молитва“. — 1 Петър 3:12.

Молитвата може да те оформя и да те ръководи. По какъв начин? Тя може да има дълбоко влияние върху твоите отношения с другите. Помни как Йехова се отнася към теб. Както казват Писанията, Йехова „не е постъпил с нас според греховете ни“. (Псалм 103:10) Прощаващият дух е много важен, за ‘да не би сатана да използува случая против теб’. (2 Коринтяни 2:10, 11) Освен това молитвата служи за отваряне на нашите сърца към ръководството на светия дух, който може да промени напълно дори и един здраво вкоренен начин на живот. Йехова с радост дава „мир, който надвишава всеки ум“, който може да те освободи от завладяващата сила на гнева. — Филипяни 4:7, „Синодално издание“, 1995 г.

Молитвата обаче трябва да бъде съчетана с редовно изследване на Писанията, за да можем да ‘проумяваме що е Господната воля’. (Ефесяни 5:17; Яков 3:17) Ако на теб лично ти е трудно да контролираш гнева си, стреми се да придобиеш гледната точка на Йехова по въпроса. Прегледай стихове, които са конкретно свързани с контролирането на гнева.

Апостол Павел дава следното важно напомняне: „Нека струваме добро на всички, а най⁠–​вече на своите по вяра.“ (Галатяни 6:10) Съсредоточи своите мисли и дела върху правенето на добро за другите. Такава разумна, положителна дейност ще насърчи съчувствието и доверието и ще смекчи недоразуменията, които лесно могат да доведат до гняв.

Псалмистът казал: „Оправяй стъпките ми в словото Си, и не оставяй да ме завладее никое беззаконие. Много мир имат ония, които обичат Твоя закон, и за тях няма спънки, та да се препъват.“ (Псалм 119:133, 165) Това може да се отнася и за теб.

[Блок на страница 9]

Как да контролираш гнева

□ Моли се на Йехова. — Псалм 145:18.

□ Ежедневно изследвай Писанията. — Псалм 119:133, 165.

□ Бъди зает с достойни дейности. — Галатяни 6:9, 10.