Обичаш ли живота?

„НЕКА видя светлината.“ Това са думите, които според сведенията италианският поет Джакомо Леопарди казал на онези, които се грижели за него, точно преди да умре. Тези думи показват изключително силната привързаност на човека към живота, представен от светлината.

Привързаността към живота е скъпоценен подтик, който кара повечето хора да избягват опасностите и да правят всичко, каквото могат, за да продължат да живеят. В това отношение човекът не се различава особено много от животните, които притежават силен инстинкт за оцеляване.

Но какъв живот наистина си заслужава да се живее и да бъде обичан? Това не е само физиологичното съществуване — просто да дишаш и да се движиш. Нито пък основното удовлетворение идва от подхода ‘да вземеш колкото е възможно повече от живота’. Епикурейската философия „нека ядем и пием, защото утре ще умрем“ не е донесла задоволство на хората като цяло. (1 Коринтяни 15:32) Освен че несъмнено има доста основни материални потребности, човек има също така културни и социални интереси, без да споменаваме духовните нужди, свързани с вярата в някаква Върховна личност. За съжаление в много области на земното кълбо стотици милиони — ако не и милиарди — хора едвам преживяват поради жалките социални условия, както и поради свързани с околната среда обстоятелства. Всички, които се ограничават главно до удовлетворяването на физическите си потребности — ядене, пиене, събиране на притежания или задоволяване на сексуалните желания, — малко или много водят едно плътско съществуване, от което извличат оскъдно задоволство. В действителност те не използуват по⁠–​смислените източници, които животът предлага за удовлетворяване на интелекта и чувствата на човека. Освен това всички, които се стремят да задоволят само собствените си егоистични желания, не само че не успяват да получат най⁠–​доброто от живота, но също така и вредят на обществото, в което живеят, и не подкрепят интересите на другите.

В потвърждение на това един съдия, който се занимава с малолетни престъпници, казва, че „кризата в ценностите, възвеличаването на отрицателните образци и успехът чрез методи за бързо и лесно забогатяване“ имат склонността да „подкрепят един краен дух на надпревара“. Това води до поведение, което вреди на обществото и е пагубно за младежите, особено когато те прибягват към наркотиците.

Знаеш, че животът предлага много привлекателни неща — ваканции на забележителни места, интересни четива или изследвания, приятно общуване, прекрасна музика. А има и други дейности, които малко или много донасят удовлетворение. Онези хора, които дълбоко вярват в Бога, и особено в Бога на Библията, Йехова, имат повече причини да обичат живота. Истинската вяра е източник на сила и  спокойствие, които могат да помогнат на хората да се справят с трудните моменти. Вярващите в истинския Бог могат уверено да кажат: „Господ [Йехова — NW] ми е помощник; няма да се убоя.“ (Евреи 13:6) Хората, които познават любовта на Бога, се чувствуват обичани от него. Те откликват на любовта му, като извличат голяма радост от това. (1 Йоан 4:7, 8, 16) Те могат да водят активен живот, изпълнен със загриженост за другите и носещ удовлетворение. Точно както Исус Христос казал: „По⁠–​блажено е да дава човек, отколкото да приема.“ — Деяния 20:35.

За съжаление има и друга страна на съвременния живот. Има широко разпространено страдание, несправедливост, бедност, болести и смърт — да споменем само някои от мъчителните характеристики, които често правят живота едва поносим. На богатия, силен и мъдър цар на древния народ на Израил, Соломон, не му липсвало нищо от средствата, които могат да направят хората щастливи. Но имало нещо, което го безпокояло — мисълта, че когато умре, ще трябва да остави на някой друг всичко, което му е донесъл ‘трудът му’, извършен „с мъдрост, със знание и със сполука“. — Еклисиаст 2:17–21.

Както Соломон, повечето хора съзнават краткотрайността на живота, който преминава прекалено бързо. Писанията казват, че Бог ‘е поставил вечността в нашите умове’. (Еклисиаст 3:11, Byington [„Библия на жив английски език“, превод на Баингтън]) Това чувство за вечност подтиква човека да размишлява за краткотрайността на живота. В крайна сметка, ако не намери убедителни отговори за смисъла на живота и смъртта, човек може да се обремени с чувства на песимизъм и безсмислие. Това може да направи живота тъжен.

Има ли отговори на мъчителните въпроси на човека? Ще има ли някога условия, които да направят живота по⁠–​привлекателен и траен?