Дали някой наистина изпитва загриженост?

„Сълзите на онези, които са потискани“, са се превърнали в порой. Те биват проливани от жертвите на безбройните „дела на потисничество“ по целия свят. Онези, които са станали такива жертви, често чувствуват, че ‘нямат утешител’, че никой не изпитва истинска загриженост към тях. — Еклисиаст 4:1, NW.

ВЪПРЕКИ този порой от сълзи някои хора са равнодушни спрямо страданието на своите събратя човеци. Те съзнателно не обръщат внимание на болката на другите хора, както направили свещеникът и левитът в словесната илюстрация на Исус Христос за един мъж, който бил нападнат, ограбен и оставен полумъртъв край пътя. (Лука 10:30–32) Докато нещата вървят относително добре за тях и техните семейства, те не се интересуват от другите. В действителност те казват: „Не ме е грижа.“

Това не бива да ни изненадва. Апостол Павел предсказал, че в „последните дни“ на много хора ще им липсва „естествена обич“. (2 Тимотей 3:1, 3, NW) Един наблюдател оплакваше нагласата на крайна незаинтересуваност от другия, която се е развила. „Старата ирландска философия и традиция на загриженост и споделяне — каза той — е заместена от нови правила на поведение: да  правиш само за себе си и да вземаш само за себе си.“ Хората по целия свят правят само за себе си и вземат само за себе си, като са почти напълно безразлични към окаяното положение на другите.

Необходимо е някой да изпитва загриженост

Несъмнено е необходимо някой да изпитва загриженост. Например помисли за самотния мъж в Германия, който беше „намерен, седнал пред телевизора си — пет години след смъртта му на Коледа“. Отсъствието на този „разведен, самотен инвалид“, огорчен от печалния опит, който натрупал в своя живот, не било установено, докато не се изчерпала банковата сметка, от която бил изплащан наемът му. Никой в действителност не изпитвал загриженост към него.

Помисли също за безпомощните жертви на силни, алчни повелители. В една област около 200 000 души (една четвърт от населението) „умрели от потисничество и глад“, след като земята им била насилствено отнета. Или помисли за децата, които са били изложени на почти невероятни зверства. В едно сведение се казва: „Процентът на децата в [една страна], които са били свидетели на многократни жестокости — убийства, побои, изнасилвания, понякога извършвани от други подрастващи, — е смайващ.“ Можеш да разбереш защо една жертва на подобна несправедливост може със сълзи на очи да пита: „Дали наистина някой изпитва загриженост към мен?“

Според едно сведение на Организацията на обединените нации 1,3 милиарда души в развиващия се свят трябва да преживяват с равностойността на по⁠–​малко от един долар на ден. Те трябва да се питат дали някой наистина изпитва загриженост. Същото се отнася и за хилядите бежанци, които, както се казва в едно сведение във вестник The Irish Times [„Айриш таймс“], „са изправени пред неприятния избор да стоят в един жалък лагер или враждебно настроена страна, или да се опитват да се върнат в родината си, която продължава да бъде раздирана [или разкъсвана] от война или етнически разцепления“. В същото сведение се включваше следното смразяващо упражнение: „Затвори си очите, брой до три, току⁠–​що умря едно дете. Едно от 35 000 деца, които ще умрат днес от недохранване или предотвратими болести.“ Нищо чудно, че много хора плачат нещастни и огорчени! — Сравни Йов 7:11.

Дали всичко това просто било замислено по този начин? Има ли, реално погледнато, някой, който не само че изпитва загриженост, но и има силата да прекрати страданието и да изцели всяка болка, която хората изпитват?

 [Информация за източника на снимката на страница 2]

Корица и стр. 32: Reuters/Nikola Solic/Archive Photos

[Информация за източника на страница 3]

A. Boulat/Sipa Press