Някой наистина изпитва загриженост

ХИЛЯДИ хора показват, че наистина изпитват загриженост. Те не възприемат безчувствения, егоистичен възглед, че проблемите на другите не са тяхна грижа. Вместо това те правят каквото могат — като понякога дори излагат на риск собствения си живот, — за да облекчат страданието. Това е една огромна задача, която бива усложнена от могъщи сили, които са извън техния контрол.

Един хуманитарен работник казва, че фактори като алчност, политически интриги, войни и природни бедствия могат да осуетят дори „най⁠–​просветените и решителни усилия за изкореняване на глада“. Премахването на глада е само един от многото проблеми, с които се сблъскват хората, изпитващи загриженост. Те се борят също така и с неща като болестите, бедността, несправедливостта и огромното страдание, причинено от войните. Но дали печелят тази битка?

Изпълнителният директор на една агенция за оказване на помощ казва, че онези,  които полагат такива ‘просветени и решителни усилия’, за да облекчат глада и болката, са като състрадателния самарянин, описан в словесната илюстрация на Исус Христос. (Лука 10:29–37) Той казва, че каквото и да правят те, броят на жертвите просто продължава да нараства. Затова той пита: „Какво трябва да направи добрият самарянин, ако в продължение на няколко години пътува по същия път всеки ден и всяка седмица намира край пътя нова жертва на разбойниците?“

Лесно би било да се поддаде на това, което се описва като ‘смъртоносната болест на дарителската умора’ и просто да се откаже разочарован. Похвално е, че онези, които наистина изпитват загриженост, не се отказват. (Галатяни 6:9, 10) Например един мъж, който писа до британския вестник Jewish Telegraph [„Джуиш телеграф“], похвали Свидетелите на Йехова, които по времето на нацистка Германия „помогнаха на хиляди евреи да преживеят нещастията в Освиенцим“. „Когато храната не достигаше — писа той, — те споделяха хляба си с нашите [еврейски] братя и сестри!“ Свидетелите не преставали да правят каквото могат със средствата, с които разполагали.

Факт е обаче, че в каквато и степен да се прави, споделянето на хляб с другите няма да донесе окончателен край на човешкото страдание. Това изказване в никакъв случай не омаловажава онова, което са направили и продължават да правят състрадателните хора. Всяко действие, което по уместен начин намалява страданието, си струва. Онези Свидетели облекчили донякъде болката на своите съзатворници и в крайна сметка нацисткият режим беше унищожен. Но световната система, която причинява такова потисничество, оцелява и хората, които не изпитват загриженост, продължават да са в изобилие. Наистина, „има поколение, чиито зъби са мечове, и челюстните му зъби ножове, за да изпояжда от земята сиромасите, и немотните сред човеците“. (Притчи 30:14) Вероятно се питаш защо е така.

Защо има бедност и потисничество?

Веднъж Исус Христос казал: „Сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро.“ (Марко 14:7) Дали Исус имал предвид, че бедността и потисничеството няма никога да свършат? Дали, както някои хора, той вярвал, че това страдание е част от един план на Бога да даде на състрадателните хора възможността да покажат своята загриженост? Не! Исус не вярвал в това. Той просто посочвал, че бедността ще бъде част от живота, докато съществува тази система на нещата. Но освен това Исус знаел: първоначалната цел на Баща му не била на земята да има такива условия.

Йехова Бог създал земята, за да бъде рай, а не място, измъчвано от бедност, несправедливост и потисничество. Той показал колко много е загрижен за човешкото семейство, като осигурил прекрасни дарове, които да допълват радостта от живота. Да, обърни внимание на самото име на градината, в която нашите прародители, Адам и Ева, се озовали! Тя се наричала Едем, което означава „удоволствие“. (Битие 2:8, 9) Йехова не ограничил хората до основните потребности за оцеляване в едно еднообразно, потискащо обкръжение. В края на своята творческа работа Йехова разгледал това, което бил направил, и заявил, че е „твърде добро“. — Битие 1:31.

Защо тогава бедността, потисничеството и другите причини за страдание са толкова широко разпространени на земята днес? Настоящата зла система на нещата съществува, защото нашите първоначални родители решили да се разбунтуват против Бога. (Битие 3:1–5) Това повдигнало въпроса дали е правилно от страна на Бога да изисква послушание от своите създания. Така че Йехова оставил на потомците на Адам един ограничен период на независимост. Бог продължил да се интересува от това, което става с човешкото семейство. Той взел мерки за поправянето на всички вреди, до които щял да доведе бунтът против него. И много скоро Йехова ще  сложи край на бедността и потисничеството — всъщност на всяко страдание. — Ефесяни 1:8–10.

Проблем, който хората не могат да разрешат

През вековете от създаването на човека до днес хората са се отдалечили още повече от стандартите на Йехова. (Второзаконие 32:4, 5) В своето постоянно отхвърляне на божиите закони и принципи хората се борят един против друг и „човек властвува над човека за негова повреда“. (Еклисиаст 8:9) Всички усилия за създаването на едно наистина справедливо общество, свободно от всичко, което измъчва страдащите маси, са осуетени от егоизма на онези, които искат да правят нещата по свой собствен начин, вместо да се подчиняват на божието върховенство.

Има и друг проблем — проблем, който мнозина може би отхвърлят като суеверна безсмислица. Източникът на бунта против Бога продължава да подбужда хората към зло и егоизъм. Той е Сатан Дяволът и Исус Христос го нарекъл ‘княза на този свят’. (Йоан 12:31; 14:30; 2 Коринтяни 4:4; 1 Йоан 5:19) В откровението, дадено на апостол Йоан, Сатан бива идентифициран като главния източник на нещастие — този, който е отговорен за ‘маменето на цялата вселена’. — Откровение 12:9–12.

Независимо от това колко много някои хора са загрижени за своите събратя човеци, те никога няма да могат да премахнат Сатан Дявола или да променят тази система, която допринася за постоянно нарастващия брой жертви. Какво тогава е необходимо за разрешаването на човешките проблеми? Разрешението на това не се крие просто в някой, който изпитва загриженост. Необходим е някой, който има желанието и силата да премахне Сатан и цялата му несправедлива система.

„Да бъде Твоята воля. . . на земята“

Бог обещава да унищожи тази зла система на нещата. Той има както желанието, така и силата, необходими за това. (Псалм 147:5, 6; Исаия 40:25–31) В пророческата библейска книга Даниил е предсказано: „Небесният Бог ще издигне царство, което довека няма да се разруши, и владичеството над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички тия царства, а само̀ то ще пребъде довека“ — да, завинаги. (Даниил 2:44) Исус Христос имал предвид това трайно и благосклонно небесно правителство, когато учел своите ученици да се обръщат към Бога в молитва: „Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята.“ — Матей 6:9, 10.

Йехова ще отговори на такива молитви, защото наистина изпитва загриженост за човешкото семейство. Според пророческите думи в Псалм 72 Бог ще упълномощи своя Син, Исус Христос, да донесе трайна утеха на бедните, страдащите и потисканите, които подкрепят управлението на Исус. Затова вдъхновеният псалмист пял: „Той [божият месиански Цар] ще съди справедливо угнетените между людете, ще избави чадата на немотните и ще смаже насилника. . . . Той ще избавя сиромаха, когато вика, и угнетения и безпомощния. Ще се смили за сиромаха и немотния, и ще спаси душите на немотните. От угнетение и насилие ще изкупи душите им; и скъпоценна ще бъде кръвта им пред очите му.“ — Псалм 72:4, 12–14.

В едно видение за нашите дни апостол Йоан видял „ново небе и нова земя“ — една напълно нова система на нещата, установена от Бога. Каква благословия за страдащото човечество! Предсказвайки това, което Йехова ще направи, Йоан писал: „Чух силен глас от престола, който казваше: ‘Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях. Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина [предишните неща са преминали — NW].’ И Седящият на престола рече: ‘Ето, подновявам всичко.’ И каза: ‘Напиши, защото  тия думи са верни и истинни.’“ — Откровение 21:1–5.

Да, можем да вярваме на тези думи, тъй като те са верни и истинни. Йехова скоро ще предприеме действия да избави земята от бедността, глада, потисничеството, болестите и всяка несправедливост. Както това списание често е посочвало според Писанията, изобилие от доказателства показват, че живеем във времето, когато тези обещания ще се изпълнят. Обещаният от Бога нов свят е съвсем близо! (2 Петър 3:13) Скоро Йехова ще „погълне смъртта завинаги“ и ще „обърше сълзите от всичките лица“. — Исаия 25:8.

Докато това стане, можем да се радваме, че дори и днес има хора, които изпитват искрена загриженост. Една по⁠–​голяма причина за радост е това, че самият Йехова Бог наистина изпитва загриженост. Скоро той ще премахне всяко потисничество и страдания.

Можеш да имаш пълно доверие в обещанията на Йехова. Неговият служител Исус Навиев имал такова доверие. Без да изпитва никакво съмнение, той казал на древния народ на Бога: „Вие знаете с цялото си сърце и цялата си душа, че не пропадна ни едно от тия добри неща, които Господ, вашият Бог, говори за вас; всичките се сбъднаха за вас; ни едно от тях не пропадна.“ (Исус Навиев 23:14) Затова докато съществува настоящата система на нещата, не позволявай да бъдеш превъзмогнат от изпитанията, с които може да се сблъскаш. Възложи всичките си тревоги на Йехова, тъй като той наистина изпитва загриженост. — 1 Петър 5:7.

[Снимка на страница 7]

В обещания от Бога нов свят земята ще бъде освободена от бедността, потисничеството, болестите и несправедливостта