Тимотей — „искрено дете във вярата“

ТИМОТЕЙ бил сравнително млад, когато християнският апостол Павел го избрал за свой спътник. Това поставило началото на едно сътрудничество, което щяло да продължи около 15 години. Между двамата мъже се развили такива взаимоотношения, че Павел могъл да нарече Тимотей „мое възлюбено и вярно дете в Господа“ и „искрено дете във вярата“. — 1 Коринтяни 4:17, „Верен“; 1 Тимотей 1:2, NW.

Какво в личността на Тимотей накарало Павел толкова да го обикне? Как Тимотей станал такъв ценен другар? И какви полезни поуки можем да научим от вдъхновеното повествование за дейностите на Тимотей?

Избран от Павел

Апостол Павел намерил младия ученик Тимотей, когато посетил Листра (в съвременна Турция) по време на второто си мисионерско пътуване около 50 г. от н.е. Вероятно Тимотей или още не бил навършил 20 години, или бил малко над двадесетте, и имал добро име сред християните в Листра и Икония. (Деяния 16:1–3) Той живеел в съгласие с името си, което означава „този, който почита Бога“. Още от детинство Тимотей бил поучаван от свещените писания от баба си Лоида и майка си, Евникия. (2 Тимотей 1:5; 3:14, 15) Те били приели християнството вероятно по време на първото посещение на Павел в техния град няколко години по⁠–​рано. А чрез действието на светия дух някакво предсказание било посочило какво щяло да бъде бъдещето на Тимотей. (1 Тимотей 1:18) В съгласие с това напътствие Павел и старейшините в сбора положили ръце на младия мъж, като по този начин го отделили за особена служба, и апостолът го избрал за мисионерски спътник. — 1 Тимотей 4:14; 2 Тимотей 1:6.

Тъй като баща му бил невярващ грък, Тимотей не бил обрязан. Разбира се, това не било изискване за християните. Но за да премахне една спънка за юдеите, които те щели да посещават, Тимотей се подложил на тази болезнена процедура. — Деяния 16:3.

Дали преди това Тимотей бил смятан за юдей? Някои учени спорят, че според равинските авторитетни източници „положението на потомството при смесен брак се определяло от майката, а не от бащата“. Тоест, „юдейката ражда деца юдеи“. Но писателят Шей Коен пита дали този „равински закон за хората е съществувал вече през първи век от н.е.“ и дали е бил спазван от юдеите в Мала Азия. След като разглежда историческите доказателства, той прави заключението, че когато езичници се женели за израилтянки, „децата от тези бракове били смятани за израилтяни само ако семейството живеело сред израилтяните. Родословната линия била майчина, когато майката живеела в своята страна. Ако израилтянката се преместела извън страната, за да се присъедини към своя съпруг езичник, децата ѝ били смятани за езичници“. Независимо от случая това, че Тимотей имал смесен произход, трябва да е било нещо ценно в проповедната работа. Той нямало да има проблеми да общува с юдеите или с езичниците, като вероятно щял да съумее да преодолее различията помежду им.

 Посещението на Павел в Листра отбелязало повратен момент в живота на Тимотей. Готовността на младия мъж да следва ръководството на светия дух и да сътрудничи смирено с християнските старейшини довела до големи благословии и привилегии в службата. Независимо дали по онова време съзнавал това, или не, под ръководството на Павел Тимотей щял по⁠–​късно да бъде използуван във важни теократични назначения, които щели да го отведат далече от дома, в Рим — столицата на империята.

Тимотей подкрепял интересите на Царството

Ние притежаваме само частични сведения за дейността на Тимотей, но той пътувал много, за да подкрепя интересите на Царството. Първото пътуване на Тимотей с Павел и Сила през 50 г. от н.е. го отвело в Мала Азия и в Европа. Там той участвувал в проповедни кампании във Филипи, Солун и Берия. След като противопоставянето накарало Павел да се премести в Атина, Тимотей и Сила останали в Берия, за да се грижат за групата ученици, която била образувана там. (Деяния 16:6–17:14) По⁠–​късно Павел изпратил Тимотей в Солун, за да укрепи новия сбор там. Когато се срещнал с Павел в Коринт, Тимотей донесъл добри новини за неговия напредък. — Деяния 18:5; 1 Солунци 3:1–7.

Писанията не казват колко дълго останал Тимотей при Коринтяните. (2 Коринтяни 1:19) Но вероятно около 55 г. от н.е. Павел мислел отново да го изпрати при тях, защото бил получил обезпокояващи новини относно тяхното положение. (1 Коринтяни 4:17; 16:10) По⁠–​късно, заедно с Ераст, Тимотей бил изпратен от Ефес в Македония. И когато Павел писал от Коринт до Римляните, Тимотей отново бил с него. — Деяния 19:22; Римляни 16:21.

Тимотей и другите напуснали Коринт с Павел, когато той тръгнал за Йерусалим, и придружили апостола поне до Троада. Не се знае дали Тимотей продължил чак до Йерусалим. Но той е споменат по име във въведението на три писма, които Павел написал от затвора в Рим около 60–61 г. от н.е. a (Деяния 20:4; Филипяни 1:1; Колосяни 1:1; Филимон 1) Павел планирал да изпрати Тимотей от Рим във Филипи. (Филипяни 2:19) И след като Павел бил освободен от затвора, Тимотей останал в Ефес според наставленията на апостола. — 1 Тимотей 1:3.

Тъй като пътуването през първи век не било нито лесно, нито удобно, готовността на Тимотей да предприеме много пътувания в полза на сборовете била наистина похвална. (Виж „Стражева кула“, 15 август 1996 г., стр. 29, блока.) Обърни внимание само на едно от неговите следващи пътувания и на това какво ни казва то за Тимотей.

Светлина относно личността на Тимотей

Тимотей бил с Павел в Рим, когато апостолът, който бил затворник, писал до преследваните християни във Филипи и казал: „Надявам се в Господаря Исус да изпратя скоро Тимотей при вас, за да мога и аз да бъда радостна душа, когато узная нещата, свързани с вас. Защото нямам никой друг с дух като неговия, който искрено ще се погрижи за нещата, свързани с вас. Понеже всички други гледат собствените си интереси, а не тези на Христос Исус. Но вие знаете доказателството, което той даде за себе си, когато като дете с баща си той служеше с мене за разпространяването на добрата новина.“ — Филипяни 1:1, 13, 28–30; 2:19–22, NW.

Тези думи подчертали загрижеността на Тимотей за събратята по вяра. Ако не било с кораб, за такова пътуване били необходими 40 дена път пеша от Рим до Филипи, с кратко прекосяване на Адриатическо море, и след това още 40 дена за връщането обратно. Тимотей бил готов да направи всичко това, за да служи на братята и сестрите си.

 Въпреки че много пътувал, понякога Тимотей имал проблеми със здравето. Той явно имал някакви стомашни проблеми и ‘често боледувал’. (1 Тимотей 5:23) Но той напрягал сили в полза на добрата новина. Нищо чудно, че Павел имал такива близки взаимоотношения с него!

Под опеката на апостола и чрез техните съвместни преживявания Тимотей явно започнал да отразява личността на Павел. Така че Павел могъл да му каже: „Ти си последвал [последва отблизо — NW] моето учение, поведение, прицелна точка, вярата ми, дълготърпението, любовта, твърдостта, гоненията, страданията; какви неща ме сполетяха в Антиохия, в Икония, в Листра; какви гонения издържах.“ Тимотей плакал с Павел, бил в молитвите му и заедно с него служил в подкрепа на интересите на Царството. — 2 Тимотей 1:3, 4; 3:10, 11.

Павел насърчил Тимотей да ‘не позволява на никой да гледа отвисоко на младостта му’. Това може да означава, че Тимотей бил малко стеснителен, колебаещ се да отстоява авторитета си. (1 Тимотей 4:12, NW; 1 Коринтяни 16:10, 11) Но той можел да се справя сам и Павел можел с увереност да го изпраща на отговорни мисии. (1 Солунци 3:1, 2) Когато разбрал необходимостта от строг теократичен надзор в сбора в Ефес, Павел подканил Тимотей да остане там, за да ‘заръча на някои да не предават друго учение’. (1 Тимотей 1:3) Но въпреки че му били поверени много отговорности, Тимотей бил скромен. И въпреки стеснителността, която може би изпитвал, той бил смел. Например той отишъл в Рим да помага на Павел, който бил изправен пред съд заради вярата си. Всъщност самият Тимотей бил хвърлен за известно време в затвора, вероятно поради същата причина. — Евреи 13:23.

Несъмнено Тимотей научил много от Павел. Уважението, което апостолът изпитвал към своя съработник, е щедро потвърдено от факта, че му написал две божествено вдъхновени писма, които се намират в Християнските гръцки писания. Около 65 г. от н.е., когато разбрал, че мъченическата му смърт е неизбежна, Павел отново повикал Тимотей. (2 Тимотей 4:6, 9) Писанията не разкриват дали Тимотей успял да види Павел, преди апостолът да бъде екзекутиран.

Постави се на разположение!

Много може да се научи от хубавия пример на Тимотей. Той извлякъл голяма полза от общуването с Павел, като израснал от стеснителен младеж в надзорник. Младите християни и християнки могат да извлекат много от подобно общуване днес. И ако превърнат службата на Йехова в своя кариера, ще имат изобилие от работа, която си заслужава да се върши. (1 Коринтяни 15:58) Те могат да станат пионери, или целодневни проповедници, в своите сборове или може да имат възможност да служат там, където нуждата от вестители на Царството е по⁠–​голяма. Сред многото възможности са мисионерска работа в друга страна или служба в световната централа на Дружество „Стражева кула“ или в някой от неговите клонове. И разбира се, всички християни могат да проявяват същия дух като духа, проявяван от Тимотей, като принасят всеотдайна служба на Йехова.

Искаш ли да продължиш да растеш в духовно отношение, да бъдеш полезен за организацията на Йехова по начин, какъвто той сметне за подходящ? Тогава направи като Тимотей. Доколкото е възможно, се постави на разположение. Кой знае какви бъдещи привилегии в службата може да се открият пред теб?

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 31]

„Нямам никой друг с дух като неговия“