Божествените гатанки и целта на Бога

АКО не знаеш ти що е то, за тебе то е нещо, но щом узнаеш що е то, тогава става нищо. Що е то? Гатанката.

В днешното крайно прагматично общество хората са склонни да гледат на задаването на гатанки като на детска игра, но в древни времена гатанката „била проверка на мъдростта“ — се казва в The Interpreter’s Dictionary of the Bible [„Тълковен речник на Библията“]. — Сравни Притчи 1:5, 6.

Понякога вместо да заяви своята воля или цел ясно, Йехова нарочно завоалира пророческите си думи, като използува сравнения, тайнствени „тъмни думи“ или гатанки, които озадачават. (Псалм 78:2, King James Version [„Превод на крал Яков“]; Числа 12:8, The Emphasized Bible [„Библия с вложени ударения“]) Всъщност макар че еврейската дума за ‘гатанка’ е използувана само 17 пъти в Библията, то самите Писания буквално са изпълнени с гатанки и притчи.

Библейските гатанки са в изобилие

Сведенията за цар Соломон казвали, че той можел да разгадае дори и най⁠–​трудните въпроси, или гатанки, които му били зададени. (3 Царе 10:1) Несъмнено това било така благодарение на дадената му от Бога мъдрост. Ако има зрънце истина в съобщенията на древните историци, че веднъж в състезание с гатанки Соломон бил победен от царя на Тир Хирам, то вероятно това се било случило след като Соломон изгубил духа на Йехова вследствие на своето отстъпничество. Съдията Самсон също обичал много гатанките. Веднъж, изпълнен със сила чрез светия дух, той успял с една гатанка да вдъхне страх в сърцата на божиите врагове. — Съдии 14:12–19.

Много библейски гатанки обаче са свързани пряко с целите на Йехова. Да разгледаме, например, Битие 3:15. Това пророчество, което полага основата за темата на Библията, само по себе си е загадка, ‘свещена тайна’. (Римляни 16:25, 26, NW) Освен че получил свръхестествени видения и откровения, апостол Павел видял също дадени аспекти на божията цел като „неясно очертание“, буквално, като „замъглен израз“. (1 Коринтяни 13:12, NW; 2 Коринтяни 12:1–4) Как стои въпросът и с безкрайните предположения, обгръщащи тайнствения номер на дивия звяр — „шестстотин шестдесет и шест“, — въведен внезапно и без обяснения в Откровение 13:18? Кой може да разгадае тези божествени гатанки и каква е тяхната цел?

Разкриване на свещените тайни

За много от нас зрението е най⁠–​скъпоценното от петте ни сетива. Но без светлина човешкото зрение би било почти безполезно. Фактически ние бихме били слепи. Така е и с човешкия разум. Той притежава смайващата способност да сравнява характеристики, да използува логическо мислене и така да разрешава загадки. Но за разгадаването на свещените тайни е необходимо нещо повече. Макар че други личности могат да предлагат отговори на гатанките, зададени в Библията, само нейният Автор, Йехова, Богът на светлината, може да разкрие замисъла и значението им. — 1 Йоан 1:5.

За нещастие често хората са твърде горди и независими, за да чакат отговорите от Йехова. Увлечени от тайнствеността личности, които се стремят към интелектуална възбуда, но не непременно към истината, са търсили отговори извън божието Слово. Например, чрез кабалата юдейският  мистицизъм изследвал магическото значение на числата и буквите в еврейската азбука. От друга страна, гностиците от втори век използували Еврейските и Гръцките писания, опитвайки се да освободят тайни значения от тях.

Но всички тези търсения ги запратили по⁠–​дълбоко в езическите ритуали или суеверия и по⁠–​далече от божествената истина. ‘Да, ако светът е изпълнен със зло — разсъждавали гностиците, — тогава неговият Създател, Яхве, не може да бъде добър Бог.’ Това ли било най⁠–​доброто заключение, което те можели да предложат? Колко повърхностно е човешкото мислене! Не е чудно, че когато опровергавал отстъпническите идеи, развити по⁠–​късно от секти на гностици, апостол Павел предупреждавал със силни думи в писмата си: ‘Не престъпвайте границата на писаното’! — 1 Коринтяни 4:6.

Хвърляне на светлина върху ‘тъмните думи’

Но защо Богът на светлината изобщо ще говори с „тъмни думи“? Със самата си същност гатанката отправя предизвикателство към въображението и логическото мислене. Така че пръснати из Писанията като вкусна добавка към отбрано ястие, понякога те са използувани просто за да събудят интереса на читателите или да предадат посланието по по⁠–​жив начин. В тези случаи обикновено обяснението следва незабавно. — Езекиил 17:1–18; Матей 18:23–35.

Йехова дава мъдрост щедро, но не и безразборно. (Яков 1:5–8) Да разгледаме книгата Притчи, една вдъхновена сбирка от много озадачаващи изрази, които някои хора могат да смятат за гатанки. За разбирането им са необходими време и размисъл. Но колко са хората, които са готови да положат тези усилия? Мъдростта, която се съдържа в тях, е достъпна само за онези, които са готови да копаят, за да я получат. — Притчи 2:1–5.

Исус също използувал словесни илюстрации, за да извади наяве нагласата на сърцата на своите слушатели. Край него се тълпели множества. Те харесвали неговите разкази. Обичали неговите чудеса. Но колко от тях били готови да променят своя начин на живот и да го последват? Колко по⁠–​различни били учениците на Исус, които постоянно се опитвали да разберат Исусовите учения и охотно се отказвали от себе си, за да станат негови последователи! — Матей 13:10–23, 34, 35; 16:24; Йоан 16:25, 29.

Стремеж към светлината

„Интересът към гатанките — се казва в един източник — изглежда съвпада с периодите на интелектуално събуждане.“ Днес ние имаме голямата привилегия да живеем във време, когато духовната „светлина изгрява“ за божиите хора. (Псалм 97:11, NW ; Даниил 12:4, 9, NW) Дали можем търпеливо да чакаме Йехова да разкрие целите си според своя график за събитията? И което е по⁠–​важно — дали действуваме незабавно, за да променим живота си, когато разберем как можем да го приведем в по⁠–​пълно съгласие с разкритата воля на Бога? (Псалм 1:1–3; Яков 1:22–25) Ако правим това, Йехова ще благослови усилията ни и също както очилата коригират неясното зрение, така и светият дух ще постави прекрасната мозайка на божията цел ясно на фокус пред очите на разума ни, като фокусира духовното ни зрение. — 1 Коринтяни 2:7, 9, 10.

Да, библейските гатанки възвеличават Йехова като ‘Бог, който открива тайни’. (Даниил 2:28, 29) Нещо повече, той е и Бог, който изследва сърцата. (1 Летописи 28:9) Не бива да се учудваме, когато разберем, че разкриването на светлината на божествената истина винаги е било постепенно. (Притчи 4:18; Римляни 16:25, 26) Вместо да търсим познание за дълбоките неща на Бога чрез мистицизъм или повърхностна човешка мъдрост, която може само да доведе до безсмислие, нека уверено чакаме Йехова Бог да изпрати светлината на истината върху своите „тъмни думи“, като извести своите чудесни цели на верните си служители в определеното от него време. — Амос 3:7; Матей 24:25–27.

[Информация за източника на страница 26]

Biblia Hebraica Stuttgartensia, Deutsche Bibelgesellschaft Stuttgart