Да даваме на Йехова онова, което заслужава

РАЗКАЗАНО ОТ ТИМОЛЕОН ВАСИЛИУ

Бях арестуван за това, че поучавах от Библията в село Айдонохори. Полицаите ми свалиха обувките и започнаха да ме удрят по ходилата. По време на боя ходилата ми изтръпнаха и вече не можех да чувствувам болката. Преди да обясня как се стигна до това малтретиране, което по онова време не беше нещо необичайно в Гърция, нека да ви разкажа как станах библейски учител.

МАЛКО след като съм се родил през 1921 г. семейството ни се преместило в град Родоливос, в северна Гърция. През юношеството си водех буен живот. Когато бях на 11 години, започнах да пуша. После станах пияница и комарджия и почти всяка вечер ходех на необуздани събирания. Имах усет към музиката и затова се присъединих към един местен оркестър. За около една година се научих да свиря на повечето от инструментите в оркестъра. Но в същото време бях прилежен и обичах справедливостта.

В началото на 40–те години на века, докато бушуваше Втората световна война, оркестърът ни беше поканен да свири на погребението на едно момиченце. Без да сдържат скръбта си, близките и приятелите плачеха до гроба. Това, че нямаха никаква надежда, ми направи силно впечатление. Започнах да се питам: ‘Защо умираме? Дали има нещо повече в живота освен краткото ни съществуване? Къде мога да намеря отговори на тези въпроси?’

След няколко дена забелязах един екземпляр на Новия завет на един рафт у дома. Взех го и започнах да чета. Когато прочетох думите на Исус в Матей 24:7 относно война в целосветски мащаб, която е част от знака за неговото присъствие, ми стана ясно, че думите му трябва да се отнасят за нашето време. През следващите седмици прочетох няколко пъти този екземпляр от Християнските гръцки писания.

След това, през декември 1940 г., посетих едно семейство, живеещо наблизо — една вдовица и петте ѝ деца. На тавана им, сред купчина брошури, намерих една, носеща заглавието A Desirable Government [„Едно желано правителство“], издадена от Библейското и трактатно дружество „Стражева кула“. Останах там на тавана и прочетох  цялата брошура. От това, което прочетох, се убедих напълно, че наистина живеем във времето, което Библията нарича „последните дни“, и че Йехова Бог скоро ще сложи край на тази система на нещата и ще я замести с един праведен нов свят.  — 2 Тимотей 3:1–5; 2 Петър 3:13.

Това, което ми направи особено впечатление, беше библейското доказателство, че верните ще живеят вечно в земен рай и че вече няма да има страдания и смърт в този нов свят под управлението на божието Царство. (Псалм 37:9–11, 29; Откровение 21:3, 4) Докато четях, благодарих на Бога в молитва за тези неща и го помолих да ми покаже какви са неговите изисквания. Стана ми ясно, че Йехова Бог заслужава да му бъда всеотдайно предан. — Матей 22:37.

Дела в съгласие с това, което съм научил

Оттогава спрях да пуша, престанах да се напивам и спрях да играя комар. Събрах заедно петте деца на вдовицата и моите трима по⁠–​малки братя и сестри и им обясних каквото бях научил от брошурата. Скоро всички ние започнахме да разпространяваме малкото, което знаехме. Станахме известни в общността като Свидетели на Йехова, макар че никога не бяхме срещали Свидетели. Още отначало посвещавах над сто часа всеки месец, за да казвам на другите прекрасните неща, които бях научил.

Един от местните православни свещеници отиде при кмета, за да се оплаче от нас. Но няколко дни преди това, без ние да знаем, един млад Свидетел намерил един изгубен кон и го върнал на собственика му. Вследствие на тази честност кметът уважаваше Свидетелите и отказа да слуша свещеника.

Един ден през октомври 1941 г., докато свидетелствувах на пазара, някой спомена за един Свидетел на Йехова, който живеел в един град наблизо. Той беше бивш полицай на име Кристос Триандафилу. Отидох да го видя и научих, че е Свидетел от 1932 г. Колко щастлив бях, когато той ми даде много стари издания на „Стражева кула“! Те наистина ми помогнаха да напредна духовно.

През 1943 г. символизирах своето отдаване на Бога чрез покръстване във вода. Дотогава вече водех библейски изучавания в три съседни села — Дравискос, Палеокоми и Мавролофос. Използувах книгата The Harp of God [„Арфата на Бога“] като наше помагало за изучаване на Библията. В крайна сметка имах привилегията да видя как в този район бяха сформирани четири сбора на Свидетелите на Йехова.

Проповядвам въпреки препятствията

През 1944 г. Гърция беше освободена от германската окупация и малко по⁠–​късно беше установена връзка с офиса на клона на Дружество „Стражева кула“ в Атина. Офисът на клона ме покани да участвувам в проповядването в един район, в който почти никой не беше чул посланието на Царството. След като се преместих там, три месеца работих в една ферма, а останалата част от годината прекарах в служба.

През тази година бях благословен да видя майка ми да бъде покръстена, както и вдовицата и нейните деца, с изключение на най⁠–​малката дъщеря, Марианди, която беше покръстена през 1943 г. и стана моя любима съпруга през ноември месец същата година. Тридесет години по⁠–​късно, през 1974 г., баща ми също стана покръстен Свидетел.

В началото на 1945 г. получих първия екземпляр на „Стражева кула“, отпечатан на циклостилна машина, от офиса на клона. Основната му статия беше озаглавена ‘Идете, научете всичките народи’. (Матей 28:19) Марианди и аз веднага напуснахме дома си, за да работим в отдалечени райони на изток от река Стримон. По⁠–​късно към нас се присъединиха и други Свидетели.

Често ходехме боси до някое село, като изминавахме километри през дефилета и планини. Правехме това, за да запазим  обувките си, защото ако се износеха, нямахме други, за да ги сменим. В периода от 1946 до 1949 г. Гърция беше разкъсвана от гражданска война и беше много опасно да се пътува. Не беше необичайно да се видят трупове, лежащи насред пътя.

Вместо да се обезсърчим от трудностите, ние продължавахме да служим пламенно. Много пъти се чувствувах като псалмиста, който писал: „Да! И в долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.“ (Псалм 23:4) През този период често отсъствувахме от дома седмици наред и понякога прекарвах в службата по 250 часа месечно.

Нашата служба в Айдонохори

Едно от селата, които посетихме през 1946 г., беше Айдонохори, разположено високо в планината. Там срещнахме един човек, който ни каза, че в селото имало двама души, които искали да чуят библейското послание. Но поради страх от своите съседи, мъжът не искаше да ни насочи към тях. Независимо от това ние намерихме домовете им и бяхме гостоприемно приети. Всъщност след няколко минути всекидневната беше изпълнена с хора! Те бяха или роднини, или близки приятели. Бях напълно смаян да видя с какво търпение те седнаха да ни слушат. Скоро научихме, че те с голямо желание чакали да се свържат със Свидетелите на Йехова, но по време на германската окупация в тази област нямало никой. Какво беше събудило техния интерес?

Главите на двете семейства заемали видни позиции в местната комунистическа партия и били запознали хората с комунистическите идеи. Но тогава им попаднал един екземпляр на книгата Government [„Правителство“], издадена от Дружество „Стражева кула“. След като я прочели, те били убедени, че единствената надежда за съвършено, праведно правителство е божието Царство.

Разговаряхме с тези мъже и техните приятели до полунощ. Те бяха напълно удовлетворени от основаните на Библията отговори на своите въпроси. Скоро след това обаче, комунистите в селото направиха заговор да ме убият, защото смятаха, че аз съм отговорен за това, че техните бивши водачи са приели християнството. Между другото сред присъствуващите през първата нощ беше мъжът, който ми каза за заинтересуваните в селото. В крайна сметка той напредна в библейското познание, покръсти се и по⁠–​късно стана християнски старейшина.

Жестоко преследване

Скоро след като срещнах бившите комунисти, двама полицаи нахлуха в една къща, където провеждахме събрание. Арестуваха четирима от нас с насочено оръжие и ни отведоха в полицейския участък. Там лейтенантът, който имаше близки отношения с православния свещеник, ни руга дълго. Накрая попита:

— И какво да правя с вас?

— Да им ударим един хубав бой! — извикаха в един глас другите полицаи зад гърба ни.

 Беше вече късно през нощта. Полицаите ни заключиха в мазето и отидоха в съседната кръчма. Вече доста пияни, те се върнаха и ме заведоха на горния етаж.

Като видях състоянието им, осъзнах, че можеха да ме убият всеки момент. Затова се помолих на Бога да ми даде сила да издържа всичко, което трябваше да изстрадам. Те взеха дървени пръчки и както разказах в началото, започнаха да ме удрят по петите на краката. След това ме удряха по цялото тяло, и после ме хвърлиха обратно в мазето. След това извадиха друга жертва и започнаха да бият и него.

Междувременно използувах възможността да подготвя другите двама млади Свидетели за изпитанието, с което щяха да се сблъскат. Но полицаите решиха вместо това да качат отново мен на горния етаж. Съблякоха ме и петимата ме биха в продължение на около час, като тъпчеха главата ми със своите военни ботуши. След това ме хвърлиха по стълбите, където лежах в безсъзнание около 12 ча̀са.

Когато накрая ни пуснаха, едно семейство в селото ни подслони за през нощта и се погрижи за нас. На следващия ден тръгнахме към къщи. Бяхме толкова уморени и изтощени от боя, че пътуването, което нормално беше два часа пеша, ни отне осем часа. Бях толкова подут от боя, че Марианди едва ме позна.

Растеж въпреки противопоставянето

През 1949 г., докато гражданската война продължаваше, се преместихме в Солун. Бях назначен да служа като помощник⁠–​служител на сбора в един от четирите сбора в града. След една година сборът нарасна до такава степен, че сформирахме друг сбор и аз бях назначен като служител на сбора, или председателствуващ надзорник. Една година по⁠–​късно новият сбор почти се удвои по размер и беше сформиран още един сбор!

Противниците се ядосваха на растежа на Свидетелите на Йехова в Солун. Един ден през 1952 г., когато се прибрах в къщи от работа, намерих къщата ни изгорена до основи. Марианди едва се беше спасила. Същата вечер на събранието трябваше да обясним защо сме с мръсни дрехи — бяхме изгубили всичко друго. Нашите християнски братя ни оказаха голямо съчувствие и подкрепа.

През 1961 г. бях назначен на пътуваща служба, като всяка седмица посещавах различен сбор, за да укрепвам братята в духовно отношение. През следващите 27 години Марианди и аз посещавахме окръзите и областите в Македония, Тракия и Тесалия. Въпреки че скъпата ми Марианди беше почти сляпа от 1948 г. насам, тя смело служи с мен, като издържа много изпитания на вярата. Тя също беше арестувана, съдена и затваряна много пъти. После здравето ѝ започна да се влошава и тя почина през 1988 г. след една дълга борба с рака.

През същата година бях назначен да служа като специален пионер в Солун. Днес, след повече от 56 години в служба на Йехова, мога все още да работя усилено и да участвувам във всички аспекти на службата. Понякога водех по около 20 библейски изучавания със заинтересувани хора всяка седмица.

Разбрах, че наистина сме в началото на една велика образователна програма, която ще продължи и в новия свят на Йехова за хиляда години. Въпреки това мисля, че сега не е време да си гледаме живота, да отлагаме нещата или да прекарваме времето си, удовлетворявайки плътските си желания. Благодаря на Бога за това, че ми помогна да спазя обещанието, което дадох в самото начало, защото Йехова наистина заслужава нашата всеотдайна преданост и служба.

[Снимка на страница 24]

Доклад, когато проповедната работа беше под възбрана

[Снимка на страница 25]

Със съпругата ми, Марианди