„Има време за всяко нещо“

„Има време за всяко нещо, и срок за всяка работа под небето.“ — ЕКЛИСИАСТ 3:1.

1. Какво затруднява несъвършените хора, и до какво е довело то в някои случаи?

 ХОРАТА често казват: „Не трябваше да отлагам това.“ Или може би след дадено действие: „Трябваше да изчакам.“ Тези реакции показват колко е трудно на несъвършените хора да определят точното време за извършването на определени неща. Това ограничение е разрушавало отношения. Водело е до разочарование и отчаяние. И което е най⁠–​лошото — отслабвало е вярата на някои хора в Йехова и в неговата организация.

2, 3. (а) Защо е мъдро да се приеме определеното време, което Йехова е посочил за всяко нещо? (б) Какъв уравновесен възглед трябва да имаме относно изпълнението на библейските пророчества?

² Тъй като притежава мъдростта и прозрението, които липсват на хората, Йехова може да предузнава, ако желае това, резултата от всяко действие. Той може да знае ‘от началото края’. (Исаия 46:10) Затова той може безпогрешно да подбере най⁠–​подходящото време, за да свърши това, което иска. Затова вместо да уповаваме на своето собствено неточно чувство за време, ние ще постъпим мъдро, ако приемем определеното време, което Йехова е посочил за всяко нещо!

³ Например, зрелите християни лоялно чакат определеното от Йехова време за изпълнението на дадени библейски пророчества. Те са заети непрестанно в неговата служба, като през цялото време помнят принципа от Плач 3:26, NW: „Добре е човек да чака, и то тихо, спасението от Йехова.“ (Сравни Авакум 3:16.) В същото време те са убедени, че съобщеното вече изпълнение на присъдата на Йехова „ако и да се бави. . . непременно ще дойде, няма да закъснее“. — Авакум 2:3.

4. Как Амос 3:7 и Матей 24:45 трябва да ни помогнат да чакаме търпеливо Йехова?

⁴ От друга страна, ако не разбираме напълно някои библейски текстове или обясненията, осигурени в изданията на „Стражева кула“, дали имаме основания за нетърпение? Да чакаме определеното от Йехова време за изясняване на нещата е разумно. „Наистина Господ Йехова няма да направи нищо, без да открие Своето намерение на слугите Си пророците.“ (Амос 3:7) Какво великолепно обещание! Но трябва да разберем, че Йехова разкрива намеренията си във времето, което той прецени като подходящо. За тази цел Бог е упълномощил един ‘верен и разумен слуга’, който да осигурява на хората на Бога „[духовна] храна навреме“. (Матей 24:45) Следователно нямаме основания да проявяваме прекалена загриженост, и дори раздразнение, относно това, че някои въпроси не са изцяло обяснени. Напротив, можем да бъдем уверени, че ако търпеливо чакаме Йехова, той ще осигури чрез ‘верния слуга’ каквото е необходимо „навреме“.

5. Каква полза ще донесе разглеждането на Еклисиаст 3:1–8?

⁵ Мъдрият цар Соломон посочил 28 различни неща, за всяко от които имало  определено „време“. (Еклисиаст 3:1–8) Ако разберем значението и следствията на думите на Соломон, това ще ни помогне да определим кога за дадени действия е правилното време и кога не е, според божията гледна точка. (Евреи 5:14) Това на свой ред ще ни помогне да заплануваме живота си по съответен начин.

„Време за плачене, и време за смеене“

6, 7. (а) Какво кара хората, които проявяват загриженост днес, ‘да плачат’? (б) Как светът се опитва да неутрализира сериозността на положението, в което се намира?

⁶ Макар че има „време за плачене, и време за смеене“, кой не би предпочел второто пред първото? (Еклисиаст 3:4) За съжаление ние живеем в свят, който главно ни предоставя причини за плачене. Потискащи новини владеят в средствата за масова информация. Ние се свиваме от ужас, когато чуем за младежи, разстрелващи съучениците си в училище, за родители, малтретиращи децата си, за терористи, убили или осакатили невинни жертви, и за така наречени природни бедствия, съсипващи човешки живот и притежания. Умиращи от глад деца с празен поглед, погнати бездомни хора, които бягат, се състезават на телевизионния екран за нашето внимание. Непознати преди изрази като етническо прочистване, СПИН, бактериологична война и Ел Ниньо създават напрежение в умовете и сърцата ни — всеки по своему.

⁷ Няма съмнение, че днешният свят е пълен с нещастия и мъка. И въпреки това, сякаш за да заглуши сериозността на ситуацията, забавната промишленост редовно ни сервира лишени от съдържание, безвкусни, често неморални и изпълнени с насилие представления, замислени да ни заблудят, за да пренебрегнем нещастията, понасяни от другите. Но лекомисленият дух на глуповатите шеги и безгрижният смях, които са резултат от тези забавления, не бива да се объркват с истинската радост. Радостта, която е плод на божия дух, е нещо, което светът на Сатан просто не може да даде. — Галатяни 5:22, 23; Ефесяни 5:3, 4.

8. Дали християните днес трябва да дадат преимущество на плача, или на смеха? Обясни.

⁸ Съзнавайки жалкото състояние на света, можем да разберем, че днес едва ли е времето да отдаваме много предпочитания на смеха. Това не е времето да живеем само за почивка и забавления, или да позволяваме ‘веселието’ да има предимство пред усилията за духовни цели. (Сравни Еклисиаст 7:2–4.) „Онези, които използуват света“, трябва да бъдат „като онези, които не го използуват докрай“ (NW) — казал апостол Павел. Защо? Защото „сегашното състояние на тоя свят преминава“. (1 Коринтяни 7:31) Истинските християни живеят всеки ден, като напълно съзнават сериозността на времето, в което живеем. — Филипяни 4:8.

Въпреки плача истински щастливи!

9. Каква достойна за съжаление ситуация съществувала в дните преди Потопа, и какво значение има това за нас днес?

⁹ На хората, които живеели по времето на целосветския Потоп, им липсвал сериозен  възглед върху живота. Те си продължавали с ежедневните занимания, като не плачели за ‘умножаващото се нечестие на човека по земята’, като гледали с безразличие как ‘земята се изпълнила с насилие’. (Битие 6:5, 11) Исус посочил това печално състояние и предсказал подобна нагласа и сред хората в наше време. Той предупредил: „Защото, както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня докогато Ной влезе в ковчега, и не усетиха, докато дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син.“ — Матей 24:38, 39.

10. Как израилтяните, живеещи в дните на Агей, показали, че им липсва разбиране за определеното от Йехова време?

¹⁰ Около 1850 години след Потопа, в дните на Агей много израилтяни проявили подобна липса на сериозна загриженост спрямо духовните неща. Заети с усилията си относно личните интереси, те не прозрели, че тяхното време било времето да се даде предимство на интересите на Йехова. Ние четем: „Тия люде думат: ‘Не е още времето, което щяло да дойде, времето да се построи Господният дом.’ Затова Господното слово дойде чрез пророк Агея и рече: ‘Време ли е сами вие да живеете в своите с дъски обковани къщи, докато тоя дом остава пуст? Сега, прочее, така казва Господ на Силите: „Помислете за постъпките си.“ ’ “ — Агей 1:1–5.

11. Какви въпроси е уместно да си зададем?

¹¹ Като Свидетели на Йехова днес, като имаме задължения и привилегии пред Йехова, подобни на задълженията и привилегиите, които имали израилтяните от времето на Агей, ние също ще направим добре да помислим за постъпките си, и то съвсем сериозно. Дали ‘плачем’ за състоянието на света и за укора, който то нанася върху божието име? Дали ни боли, когато хората отричат съществуването на Бога, или безсрамно потъпкват неговите праведни принципи? Дали постъпваме като онези белязани хора, които Езекиил видял във видение преди 2500 години? За тях четем: „И Господ му рече [на мъжа с писарската мастилница]: ‘Мини през града, през Йерусалим, и тури белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават всред него.’“ — Езекиил 9:4.

12. Какво е значението на Езекиил 9:5, 6 за хората днес?

¹² Значението на този разказ за нас днес става явно, когато четем наставленията за шестимата мъже с разрушително оръжие в ръка: „Минете подир него през града, та поразете; и окото ви да не пощади, нито да покажете милост; старци, юноши и девици, младенци и жени избийте съвсем; но не се приближавайте при никого от ония, върху които е белегът; и започнете от светилището Ми.“ (Езекиил 9:5, 6) Дали ще оцелеем през наближаващата бързо голяма скръб зависи от това дали ще разберем, че днес е главно време за плач.

13, 14. (а) За кои хора Исус казал, че са щастливи? (б) Обясни защо смяташ, че това описание отговаря точно на Свидетелите на Йехова.

¹³ Разбира се, фактът, че служителите на Йехова ‘плачат’ за жалкото състояние  на световните дела, не пречи на това те да бъдат щастливи. Точно обратното! Всъщност те са най⁠–​щастливата група хора на земята. Исус показал какво е пробният камък за щастието, когато казал: „Щастливи са онези, които осъзнават духовната си нужда. . . скърбящите. . . онези, които са с кротък нрав. . . онези, които гладуват и жадуват за праведност. . . милостивите. . . онези, които са с чисто сърце. . . миролюбивите. . . онези, които са гонени заради праведността.“ (Матей 5:3–10, NW) Изобилни доказателства сочат, че това описание се отнася най⁠–​точно за Свидетелите на Йехова като цяло, за разлика от останалите религии.

¹⁴ Особено от времето на възстановяването на истинското поклонение през 1919 г. щастливите хора на Йехова имат причини за ‘смях’. В духовно отношение те преживяха нещо подобно на насърчителното преживяване на хората, завърнали се от Вавилон през шести век пр.н.е.: ‘Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, ние бяхме като ония, които сънуват. Тогава се изпълниха устата ни със смях, и езикът ни с пеене. Господ извърши велики неща за нас, от които се изпълнихме с радост.’ (Псалм 126:1–3) Но дори и сред духовния смях Свидетелите на Йехова мъдро помнят сериозността на времето. Когато новият свят стане реалност и жителите на земята са ‘се хванали за истинския живот’, тогава ще дойде времето, когато смехът ще измести плача за цялата веч⁠ност. — 1 Тимотей 6:19; Откровение 21:3, 4.

„Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането“

15. Защо християните са внимателни при подбора на приятелите си?

¹⁵ Християните подбират внимателно кого да прегръщат като приятел. Те помнят предупреждението на Павел: „Не се мамете. ‘Лошите другари покваряват добрите нрави’.“ (1 Коринтяни 15:33) А мъдрият цар Соломон отбелязал: „Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, а другарят на безумните ще пострада зле.“ — Притчи 13:20.

16, 17. Как Свидетелите на Йехова гледат на приятелството, ходенето с някого от другия пол и брака, и защо?

¹⁶ Служителите на Йехова избират за свои приятели хора, които изпитват същата любов към Йехова и неговата праведност, каквато изпитват и самите те. Макар че ценят и се радват на компанията на своите приятели, те мъдро избягват позволяващия твърде много възглед, прекалено либералния възглед относно ходенето с някого от другия пол, който владее в някои страни днес. Вместо да се впускат в подобни отношения, смятайки ги за безобидно развлечение, те гледат на ходенето с някого от другия пол като на сериозна крачка към брака, която трябва да бъде предприета само когато човек е физически, умствено и духовно готов — а също и библейски свободен — да влезе в едно трайно партньорство. — 1 Коринтяни 7:36.

¹⁷ Някои хора мислят, че подобен възглед за ходенето заедно и за брака е старомоден. Но Свидетелите на Йехова не  позволяват на натиска на околните да влияе върху техния избор на приятели или върху техните решения относно ходенето с някого от другия пол или относно брака. Те знаят, че „мъдростта се показва праведна чрез делата си“. (Матей 11:19, NW) Йехова винаги знае кое е най⁠–​доброто, затова те приемат сериозно неговия съвет да се женят ‘само в Господаря’. (1 Коринтяни 7:39; 2 Коринтяни 6:14) Те избягват прибързания брак, сключен с погрешната предпоставка, че разводът или раздялата е приемлив вариант, ако бракът не върви. Те отделят от времето си, за да потърсят подходящ партньор, съзнавайки, че щом бъде поет брачният обет, влиза в сила законът на Йехова: „Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.“ — Матей 19:6; Марко 10:9.

18. Какво може да послужи за отправна точка на един щастлив брак?

¹⁸ Бракът е обвързване за цял живот, което заслужава грижливо планиране. Логично е един мъж да се запита: ‘Дали тя е най⁠–​подходящата за мен?’ Но също толкова важно е той да си зададе въпроса: ‘Дали аз съм най⁠–​подходящият за нея? Дали съм зрял християнин, който може да се грижи за нейните духовни нужди?’ И двамата бъдещи партньори имат задължение пред Йехова да бъдат духовно силни, да могат да създадат здрав брачен съюз, който заслужава божието одобрение. Хиляди християнски семейства могат да свидетелствуват, че поради своето наблягане на даването вместо на получаването целодневната служба е прекрасно начало за един щастлив брак.

19. Защо някои християни остават неженени?

¹⁹ Някои християни ‘се въздържат от прегръщане’, като решават да останат неженени заради добрата новина. (Еклисиаст 3:5) Други отлагат брака докато сметнат, че са духовно годни да привлекат подходящ партньор. Но нека помислим също така и за онези неженени християни, които копнеят за близостта на брачните отношения и ползата от тях, но не могат да намерят партньор. Можем да бъдем сигурни, че Йехова се радва на техния отказ да направят компромис с божествените принципи, когато се стремят към брак. Ние също ще направим добре да проявим ценене спрямо тяхната лоялност и да им окажем необходимата подкрепа, която те заслужават.

20. Защо дори и брачни партньори понякога ‘се въздържат от прегръщане’?

²⁰ Дали и брачни двойки трябва понякога ‘да се въздържат от прегръщане’? Явно това е така в известен смисъл, защото Павел казал: „Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тия, които имат жени, нека бъдат, като че нямат.“ (1 Коринтяни 7:29) В съгласие с това радостта и благословиите на брака понякога трябва да бъдат на втори план след теократичните задължения. Уравновесеният възглед във връзка с това няма да отслаби брака, но ще го укрепи, защото помага да бъде напомнено и на двамата партньори, че Йехова винаги трябва да бъде централна стабилизираща фигура в техните взаимоотношения. — Еклисиаст 4:12.

21. Защо не бива да съдим брачните партньори относно решението им по въпроса за родителството?

²¹ Освен това някои брачни двойки  се въздържат да имат деца, за да бъдат по⁠–​свободни при изпълняването на своята служба на Бога. Това означава жертва от тяхна страна и Йехова ще ги възнагради съответно. Между другото докато Библията насърчава безбрачието заради добрата новина, тя не говори пряко за въздържането от деца по същата причина. (Матей 19:10–12; 1 Коринтяни 7:38; сравни Матей 24:19 и Лука 23:28–30.) Следователно семействата трябва да вземат свое собствено решение въз основа на личните обстоятелства и на съвестта. Каквото и да е това решение, брачните партньори не бива да бъдат критикувани.

22. Какво е важно да определим?

²² Да, „има време за всяко нещо, и срок за всяка работа под небето“. Има дори „време за война, и време за мир“. (Еклисиаст 3:1, 8) Следващата статия ще обясни защо за нас е важно да определим за кое от двете е време днес.

Можеш ли да обясниш?

◻ Защо за нас е важно да знаем, че „има време за всяко нещо“?

◻ Защо днес е главно ‘време за плач’?

◻ Защо макар че християните ‘плачат’, въпреки това са истински щастливи?

◻ Как някои християни показват, че гледат на настоящето като на ‘време за въздържане от прегръщане’?

[Въпроси]

[Снимка на страници 6, 7]

Макар че християните ‘плачат’ поради състоянието на света. . .

. . . те всъщност са най⁠–щастливите хора днес

[Снимка на страница 8]

Целодневната служба е прекрасна основа за щастлив брак