Ти можеш да издържиш докрай

„Нека тичаме с издръжливост в поставеното пред нас състезание.“ — ЕВРЕИ 12:1, „Верен“.

1, 2. Какво означава да издържаш?

 „ВИЕ се нуждаете от издръжливост“ — писал апостол Павел на християните от еврейски произход през първи век. (Евреи 10:36, NW) Подчертавайки значението на това качество, апостол Петър също подканил християните: „Прибавете към вярата си. . . издръжливост.“ (2 Петър 1:5, 6, NW) Но какво точно е издръжливостта?

² Един гръцко⁠–​английски речник определя гръцкия глагол за ‘издържам’ като „да остана, вместо да избягам. . . да задържа позицията си, да устоя“. Относно гръцкото съществително име за „издръжливост“ един справочник казва: „Тя е духът, който може да понася нещата не просто с примирение, но с пламтяща надежда. . . Тя е качеството, което задържа човека изправен, с лице срещу вятъра. Тя е онази добродетел, която може да превърне и най⁠–​суровото изпитание в триумф, защото отвъд страданието вижда целта.“ Следователно издръжливостта ни помага да бъдем твърди при сблъсъка с препятствия и трудности и да не губим надежда. Кой особено много се нуждае от това качество?

3, 4. (а) Кой има нужда от издръжливост? (б) Защо трябва да издържим докрай?

³ Всички християни, образно казано, участвуват в едно състезание, което изисква издръжливост. През около 65 г. от н.е. апостол Павел писал до своя съратник и верен спътник Тимотей следните вдъхващи увереност думи: „Аз водих добрата битка, пробягах разстоянието до финала, опазих вярата.“ (2 Тимотей 4:7, NW) С израза „пробягах разстоянието до финала“ Павел сравнявал своя живот като християнин с едно състезание, което има определено разстояние и финал. По онова време Павел триумфиращо наближавал края на състезанието и с увереност очаквал да получи наградата. „Отсега нататък — продължил той — за мен  се пази короната на праведността, която Господарят, праведният съдия, ще ми даде като награда в онзи ден.“ (2 Тимотей 4:8, NW) Павел бил сигурен, че ще получи наградата, защото е издържал до края. А ние?

⁴ За да насърчи онези, които са започнали състезанието, Павел писал: „Нека тичаме с издръжливост в поставеното пред нас състезание.“ (Евреи 12:1, „Верен“) Като християни ние започваме това състезание по издръжливост, когато се отдадем на Йехова Бог чрез Исус Христос. Добрият старт в състезанието за ученици има значение, но това, което е важно в крайна сметка, е ние да завършим състезанието. Исус заявил: „Който устои докрай, той ще бъде спасен.“ (Матей 24:13) Наградата, очакваща тези, които успешно завършат състезанието, е вечен живот! Така че като имаме предвид една цел, ние трябва да устоим докрай. Какво ще ни помогне да постигнем тази цел?

Правилното хранене е задължително

5, 6. (а) На какво трябва да обърнем внимание, за да издържим в състезанието за живота? (б) От какви духовни дарове трябва да се възползуваме, и защо?

⁵ Близо до град Коринт в Гърция било мястото, където в древността се провеждали прочутите Истмийски игри. Павел несъмнено бил наясно, че коринтските братя били запознати с атлетическата надпревара и другите състезания, провеждани там. Като се позовал на тяхното познание, той им напомнил за състезанието за живота, в което участвували те: „Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите.“ Павел наблегнал на това колко е важно човек да остане в състезанието и да продължава напред до финала. Но какво щяло да им помогне да правят това? „Всеки човек, който участвува в състезание, упражнява самоконтрол във всичко“ (NW) — добавил той. Да, участниците в древните игри се подлагали на усилни тренировки, внимателно следели какво ядат и пият и контролирали всички свои дейности, за да постигнат победата. — 1 Коринтяни 9:24, 25.

⁶ Как стои въпросът със състезанието, в което участвуват християните? „Човек трябва да внимава относно духовното си хранене, за да издържи в състезанието за живота“ — казва един старейшина от един сбор на Свидетелите на Йехова. Да разгледаме каква духовна храна ни осигурява Йехова, „Богът, който дава издръжливост“. (Римляни 15:5, NW) Главният ни източник на духовно хранене е Неговото Слово, Библията. Нима не трябва да спазваме една добра програма за четене на Библията? Чрез ‘верния и разумен слуга’ Йехова също осигурява навременните списания „Стражева кула“ и „Пробудете се!“, а също и други основани на Библията издания. (Матей 24:45) Усърдното им изучаване ще ни укрепи духовно. Да, ние трябва да отделяме време — ‘да изкупуваме благоприятното време’ — за лично изучаване. — Ефесяни 5:16, „Верен“.

7. (а) Защо не бива да се задоволяваме само с това да знаем основните християнски учения? (б) Как можем да „напредваме усърдно към зрялост“?

⁷ За да останем в състезанието за християнски ученици, трябва да надхвърлим основното ‘начално учение’ и да „напредваме усърдно към зрялост“. (Евреи 6:1, NW) Тоест, трябва да развием интерес към  „широчината и дължината, височината и дълбочината“ на истината и да извличаме хранителни съставки от ‘твърдата храна, която е за пълнолетните’. (Ефесяни 3:18; Евреи 5:12–14) Да вземем за пример четирите надеждни повествования за Исусовия живот на земята — евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан. Чрез едно грижливо изучаване на тези евангелски хроники ние не само можем да знаем делата, които извършил Исус, а също и това каква личност бил той, но и да разберем характеристиките на мисленето, което подбуждало неговите действия. Тогава ще можем да „имаме ум Христов“. — 1 Коринтяни 2:16.

8. Как християнските събрания ни помагат да издържаме в състезанието за живота?

⁸ Павел подканил събратята си по вяра: „Нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.“ (Евреи 10:24, 25) Какъв източник на насърчение са християнските събрания! И колко освежаващо е да бъдем с любещи братя и сестри, които се интересуват от нас и искат да ни помогнат да издържим докрай! Не можем да си позволим да се отнасяме несериозно към този дар от Йехова. Чрез своето усърдно лично изучаване и редовно посещаване на събранията нека станем „пълнолетни по ум“. — 1 Коринтяни 14:20.

Зрители, които да те поощряват

9, 10. (а) Как зрителите могат да бъдат източник на насърчение в едно състезание за издръжливост? (б) Какво представлява споменатият в Евреи 12:1 ‘голям облак свидетели, който ни заобикаля’?

⁹ Но колкото и добре да е подготвен един бегач, по пътя могат да се случат неща, които да го накарат да се спъне. „Вие тичахте добре. Кой ви попречи да продължавате да сте послушни на истината?“ — попитал Павел. (Галатяни 5:7, NW) Явно някои от християните в Галатия попаднали в лошо общество и в резултат на това били отклонени от своето състезание за живота. От друга страна, подкрепата и насърчението от другите могат да направят състезанието по⁠–​лесно за издържане. Това е много подобно на въздействието, което зрителите на едно спортно събитие могат да окажат върху участниците. Ентусиазираните тълпи засилват възбудата, която поддържа мотивацията на състезателите от старта до финала. Насърчителните викове на зрителите, често съчетани със силна музика и ръкопляскане, могат да дадат на участниците допълнителния тласък, който им е необходим при наближаването на финала. Да, поддръжниците могат да окажат положително въздействие върху участниците в състезанието.

¹⁰ Кои са зрителите в състезанието за живота, в което участвуват християните? След като изброил верните предхристиянски свидетели на Йехова, както са записани в глава 11 на Евреи, Павел писал: „Затова и ние, като сме заобиколени от такъв голям облак свидетели. . . нека тичаме с издръжливост в поставеното пред нас състезание.“ (Евреи 12:1, „Верен“) Използувайки сравнението с облак, Павел не употребил гръцката дума, която означава облак с ясно очертани граници и определен размер и форма. Вместо нея той записал дума, която според лексиколога У. Е. Вайн „означава безформена облачна маса, покриваща цялото небе“. Явно Павел имал предвид огромно множество свидетели — толкова много, че били като облачна маса.

11, 12. (а) Как верните предхристиянски свидетели ни насърчават, образно казано, да продължаваме състезанието с издръжливост? (б) Как можем да извлечем по⁠–​пълна полза от ‘големия облак свидетели’?

¹¹ Дали верните предхристиянски свидетели могат да бъдат буквални зрители днес? Едва ли. Всички те спят в смъртта, в очакване на възкресението. Но докато били живи, те самите били успешни бегачи и техният пример продължава да живее на страниците на Библията. Като изучаваме Писанията, тези верни хора могат да оживеят в умовете ни и да ни насърчават, образно казано, да продължим в състезанието до финала. — Римляни 15:4. a

 ¹² Например, нима когато ни изкушават светски възможности, едно разглеждане на това как Моисей отхвърлил славата на Египет няма да ни подбуди да останем в състезанието? Ако едно изпитание, с което се сблъскваме, ни изглежда сурово, припомнянето на тежкото изпитание, с което се сблъскал Авраам, когато от него се искало да принесе в жертва своя син Исаак, несъмнено ще ни насърчи да не се отказваме от състезанието на вярата. До каква степен ‘големият облак’ от тези свидетели ще ни подбуди по този начин зависи от това колко ясно ги виждаме с очите на своя ум.

13. Как съвременните Свидетели на Йехова ни насърчават да продължаваме в състезанието за живота?

¹³ Ние сме заобиколени и от много Свидетели на Йехова от днешно време. Какви велики примери на вяра са ни дадени от помазаните християни, както и от мъже и жени от ‘голямото множество’! (Откровение 7:9) Понякога можем да прочетем техните биографични разкази в това списание или в други издания на „Стражева кула“. b Като размишляваме за тяхната вяра, биваме насърчени да издържим до края. И колко прекрасно е да бъдем подкрепяни от близки приятели и роднини, които също служат на Йехова вярно! Да, много хора ни насърчават в състезанието на живота.

Определяй разумно своето темпо

14, 15. (а) Защо е важно да определяме своето темпо разумно? (б) Защо трябва да сме разумни при определянето на целите си?

¹⁴ Когато участвува в дълго състезание, като например маратон, бегачът трябва да определя своето темпо разумно. „Ако тръгнеш твърде бързо в началото, това ще доведе до неуспех — се казва в списание New York Runner [„Нюйоркски бегач“]. — Вероятният резултат ще бъде дълги и мъчителни усилия през последните няколко километра или отпадане.“ Един маратонец си спомня: „Докладчикът, изнасящ лекция, която посетих при подготовката си за състезанието, ясно предупреди: ‘Не гонете по⁠–​бързите бегачи. Бягайте със свое собствено темпо. Иначе ще се изтощите и ще отпаднете.’ Следването на този съвет ми помогна да завърша състезанието.“

¹⁵ В състезанието за живота божиите служители трябва да напрягат всичките си сили. (Лука 13:24) Но ученикът Яков писал: „Мъдростта от горе е. . . благоразумна.“ (Яков 3:17, NW) Докато добрият пример на другите може да ни насърчи да правим повече, благоразумието ще ни помогне да си поставяме реалистични цели в съгласие със своите способности и обстоятелства. Писанията ни напомнят: „Нека всеки покаже каква е неговата работа, и тогава ще има причина за радост поради самия себе си, а не в сравнение с другиго. Защото всеки ще носи своя собствен товар.“ — Галатяни 6:4, 5, NW.

16. Как нашата скромност ни помага при определяне на темпото?

¹⁶ В Михей 6:8, NW, ни се задава следният подтикващ към размисъл въпрос: „Какво иска Йехова от тебе, освен. . . да ходиш скромно със своя Бог?“ Скромността включва и това да сме наясно със собствените си ограничения. Дали недобро здраве или напреднала възраст ограничават до известна степен това, което можем да правим в службата на Йехова? Нека не се обезсърчаваме. Йехова приема нашите усилия и жертви ‘според колкото имаме, а не според колкото нямаме’. — 2 Коринтяни 8:12; сравни Лука 21:1–4.

Не изпускай наградата от погледа си

17, 18. Какво не изпускал от погледа си Исус, което му помогнало да издържи мъченическия стълб?

¹⁷ Като показал на коринтските християни необходимостта да издържат в състезанието за живота, Павел посочил и друг аспект на Истмийските игри, който заслужавал тяхното внимание. Относно състезателите в тези игри Павел писал: „Те [тичат], за да получат тленен венец, а ние нетленен. И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха.“ (1 Коринтяни 9:25, 26) Наградата на победителя в тези древни игри била корона, или венец, направен от борови клонки или други растения, или дори от изсушена дива целина —  наистина „тленен венец“. Но какво очаква християните, които издържат докрай?

¹⁸ Апостол Павел писал относно нашия образец Исус Христос: „Заради предстоящата Нему радост, [той] издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.“ (Евреи 12:2) Исус издържал до края на своя живот като човек, като гледал отвъд мъченическия стълб към своята награда, включваща и радостта, която той щял да има от това, че допринесъл за освещаването на името на Йехова, че откупил човешкия род от смъртта и че ще управлява като Цар и Първосвещеник, когато възстановява послушните хора за безкраен живот на една райска земя. — Матей 6:9, 10; 20:28; Евреи 7:23–26.

19. Върху какво трябва да се съсредоточим, като следваме пътя на християнски ученици?

¹⁹ Да разгледаме радостта, която е поставена пред нас, като следваме пътя на християнски ученици. Йехова ни е дал дълбоко удовлетворяващата работа по проповядването на добрата новина за божието Царство и по внедряването на живодарното библейско познание у другите хора. (Матей 28:19, 20) Каква радост е да намериш някой, който се интересува от истинския Бог, и да му помогнеш да влезе в състезанието за живота! И какъвто и да е отговорът на хората, на които проповядваме, да имаме дял в работата, свързана с освещаването на името на Йехова, е привилегия. Когато издържаме в службата въпреки безразличието или противопоставянето от страна на хората в нашия свидетелски район, ние имаме радостта от това, че можем да зарадваме сърцето на Йехова. (Притчи 27:11) И грандиозната награда, която той ни обещава, е вечен живот. Каква радост ще бъде това! Трява да държим пред погледа си тези благословии и да постоянствуваме в състезанието.

Когато краят наближава

20. Как състезанието за живота може да стане по⁠–​трудно с наближаването на края?

²⁰ В състезанието за живота ние трябва да се борим със своя главен противник Сатан Дявола. Като наближаваме края, той неуморно се опитва да ни спъне или да ни забави. (Откровение 12:12, 17) И не е лесно да продължаваме да бъдем верни, отдадени възвестители на Царството, като се имат предвид войните, глада, болестите и всички други трудности, които бележат „времето на края“. (Даниил 12:4, NW; Матей 24:3–14; Лука 21:11; 2 Тимотей 3:1–5) Освен това понякога краят може да изглежда по⁠–​далеч, отколкото очаквахме, особено ако сме започнали състезанието преди десетилетия. Но божието Слово ни уверява, че краят ще дойде. Йехова казва, че той няма да закъснее. Краят се вижда вече. — Авакум 2:3; 2 Петър 3:9, 10.

21. (а) Какво ще ни укрепи, като продължаваме в състезанието за живота? (б) Какво трябва да сме решени да правим с наближаването на края?

²¹ Тогава за да успеем в състезанието за живота, ние трябва да черпим сили от това, което Йехова любещо е осигурил за нашето духовно хранене. Необходимо ни е също цялото насърчение, което можем да получим от редовното общуване със събратята си по вяра, които също бягат в състезанието. Дори и жестоко преследване или непредвидени случайности по пътя да направят състезанието по⁠–​трудно за нас, ние можем да издържим до края, защото Йехова дава „силата, надхвърляща нормалното“. (2 Коринтяни 4:7, NW) Колко увереност ни вдъхва познанието, че Йехова иска ние да завършим състезанието победоносно! С твърда решимост „нека тичаме с издръжливост в поставеното пред нас състезание“, като сме напълно уверени, че „като дойде времето за това, ще жънем, ако не се уморим“. — Евреи 12:1, „Верен“; Галатяни 6:9, NW.

[Бележки под линия]

Спомняш ли си?

◻ Защо трябва да издържим докрай?

◻ Какви дарове на Йехова не бива да пренебрегваме?

◻ Защо е важно да определяме своето темпо разумно?

◻ Каква радост е поставена пред нас, като продължаваме в състезанието?

[Въпроси]

[Снимка на страница 18]

Извличай насърчение от християнските събрания