Укрепени да кажат ‘не’ на греха

„КОГАТО бях още на юношеска възраст и работех в една бакалия — обяснява Тимоти, — един колега ме покани да отида у тях. Той каза, че родителите му няма да са си в къщи, че ще има момичета и възможност да правим секс.“ Много младежи днес биха побързали да кажат ‘да’ на такава покана. Но как откликнал Тимоти? „Веднага му казах, че няма да отида и че заради християнската си съвест не искам да имам сексуални отношения с някого, за когото не съм женен.“

Тимоти не знаел, че докато обяснявал защо отказва, една млада служителка слушала разговора. Неговата невинност я предизвикала и скоро той трябвало да каже ‘не’ и на нея — и то много пъти, както ще видим по⁠–​късно.

Разбира се, да сме засипвани с изкушения не е характерно само за нашето време. Преди около 3000 години цар Соломон писал: „Сине мой, ако грешните те прилъгват, да се не съгласиш. . . . Въздържай ногата си от пътеката им.“ (Притчи 1:10, 15) Самият Йехова заповядал на израилския народ: „Да не следваш множеството да правиш зло.“ (Изход 23:2) Да, понякога трябва да казваме ‘не’, като устояваме на изкушението да вършим зло, дори това да не е общоприетата линия на поведение.

Днес е особено важно да казваме ‘не’

Никога не е било лесно да се каже ‘не’ на греха, а в наши дни това може да е особено трудно, тъй като живеем във времето, което Библията нарича „последните дни“ на тази система на нещата. В съгласие с библейското пророчество хората като цяло са започнали да обичат удоволствията и насилието, като им липсва както духовност, така и морал. (2 Тимотей 3:1–5) Ректорът на един йезуитски университет казал: „Имахме една традиционна система от стандарти, към която беше отправено предизвикателство и беше установено, че нещо ѝ липсва или че вече не е модерна. Днес изглежда няма никакви морални напътствия.“ В същия дух един съдия във върховен съд каза: „Нещата вече не са или черни, или бели. Всичко е сиво. . . . Все по⁠–​малко хора съзнават разликата между правилното и погрешното. Днес е грях да се оставиш да те хванат, а не самото престъпление.“

Относно хората с такава нагласа апостол Павел писал: „[Те са] помрачени в разума, и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им; които, изгубили чувство, са се предали на сладострастие, да вършат ненаситно всякаква нечистота.“ (Ефесяни 4:18, 19) Но тях ги чакат неприятности. Исаия заявил: „Горко на ония, които наричат злото добро, а  доброто зло; които турят тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина.“ (Исаия 5:20) Тези хора не само ще пожънат това, което са посели, но скоро ще изпитат своето най⁠–​голямо „горко“ — неблагоприятна присъда от Йехова. — Галатяни 6:7.

„Нечестивите изникват като тревата, и всички, които вършат беззаконие, цъфтят, само за да се изтребят вечно“ — гласи Псалм 92:7. С други думи тези избуяли посеви на злото няма да съществуват безкрайно, правейки живота на всички нетърпим. Всъщност Исус казал, че именно ‘поколението’, което поддържа това зло, ще бъде поколението, което Бог ще премахне по време на ‘голямата скръб’. (Матей 24:3, 21, 34) Затова ако искаме да бъдем пощадени в тази скръб, трябва да разпознаваме правилното от погрешното според божиите стандарти; и разбира се, се нуждаем и от моралната сила да кажем ‘не’ на греха във всичките му форми. Въпреки че това не е лесно, Йехова ни е снабдил с някои насърчаващи примери от библейски времена и от днес.

Да се научим от един млад мъж, който казал ‘не’

Да се каже ‘не’ на блудството и прелюбодейството изглежда особено трудно дори за някои в християнския сбор. Тимоти, споменат в уводния абзац, приел присърце примера на младия Йосиф, записан в Писанията в Битие 39:1–12. Йосиф проявил морална сила, когато многократно бил поканен от съпругата на египетския придворен Петефрий да има сексуални отношения с нея. Повествованието казва, че Йосиф ‘отказал и рекъл: „Как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?“’

Как Йосиф придобил моралната сила да казва ‘не’ на съпругата на Петефрий всеки ден? Първо, той ценял своите взаимоотношения с Йехова много повече от моментните удоволствия. Освен това макар че не бил под ограниченията на божествен закон (Моисеевият Закон още не бил даден), Йосиф ясно разбирал моралните принципи; той знаел, че извършването на блудство с изгарящата от страст по него съпруга на Петефрий ще бъде грях не само против нейния съпруг, но и против Бога. — Битие 39:8, 9.

Йосиф явно разбирал колко е важно дори да не запалва пламъчето на желанието, от което може да се разгори един неконтролируем пожар от страст. Разумно е християнинът да следва примера на Йосиф. В „Стражева кула“ (англ.) от 1 юли 1957 г. се казваше: „Той трябва да съзнава своите плътски слабости и да не мисли, че може да следва чувствени желания до границата на това, което казват Писанията, и да спре там. Дори да успее да прави така за известно време, накрая ще бъде повлечен през тази граница към греха. Това несъмнено ще стане, тъй като страстните желания, които биват подхранвани, се засилват и здраво хващат човека. Тогава му е по⁠–​трудно да откъсне ума си от тях. Най⁠–​добрата му защита е да им се противопостави още в самото начало.“

Противопоставянето още в самото начало става по⁠–​лесно, когато развиваме любов към това, което е правилно, и омраза към онова, което е погрешно. (Псалм 37:27) Но трябва да продължаваме да работим, да постоянствуваме. Ако постоянствуваме, с помощта на Йехова любовта ни към правилното и отвращението ни от погрешното ще стават по⁠–​силни. Междувременно, разбира се, трябва да останем бдителни, както напътствувал Исус, като непрестанно се молим да бъдем пощадени от изкушенията и да бъдем избавени от злия. — Матей 6:13; 1 Солунци 5:17.

Да кажем ‘не’ на натиска от страна на околните

Друго нещо, което подтиква към грях, е натискът от страна на връстниците. Едно момиче сподели: „Водя двойнствен живот — един в училище и един в къщи. В училище съм в компанията на деца,  които ругаят почти всеки път, когато отворят устата си. И аз ставам точно като тях. Какво трябва да направя?“ Това, което е необходимо, е смелостта да си различен, а един начин да я получиш е да четеш библейските разкази, в които се говори за лоялни божи служители като Йосиф, и да размишляваш върху тях. Други хубави примери са Даниил, Седрах, Мисах и Авденаго — четирима млади мъже, които имали смелостта да бъдат различни от своите съвременници.

Когато били обучавани заедно с други младежи в царския двор на Вавилон, от тези четирима млади израилтяни се изисквало да ядат „всеки ден дял от царските изрядни ястия“. Тъй като не искали да нарушават тези части от Моисеевия закон, които се отнасяли за храненето, те казали ‘не’ на тази храна. За това се изисквала сила — още повече, че щом ставало дума за „царските изрядни ястия“, те вероятно били много изкушаващи. Какъв добър пример дали тези младежи на християните днес, които може да са изкушавани, дори да са подлагани на натиск да прекаляват с алкохола или да вземат наркотици и да употребяват тютюн! — Даниил 1:3–17.

Седрах, Мисах и Авденаго показали също истинността на това, което Исус по⁠–​късно казал: „Верният в най⁠–​малкото и в многото е верен.“ (Лука 16:10) Тяхната смела позиция по един сравнително дребен въпрос за храната и добрият резултат, който Йехова дал, несъмнено ги укрепили за едно следващо, по⁠–​сериозно изпитание. (Даниил 1:18–20) Това изпитание дошло, когато им било наредено, под заплахата от огнена смърт, да участвуват в идолопоклонство. Тези трима младежи смело останали решени да се покланят само на Йехова, като напълно уповавали на него, независимо от това какво щяло да стане. Йехова отново ги благословил за тяхната вяра и смелост — този път като по чудодеен начин ги защитил от пламъците, когато били хвърлени в една свръхнажежена пещ. — Даниил 3:1–30.

Божието Слово съдържа много други примери на хора, които са казали ‘не’ на греха. Моисей казал ‘не’ на това да ‘бъде наричан син на фараоновата дъщеря’, въпреки че това щяло да му даде много възможности да участвува за ‘кратко време в греха’ в Египет. (Евреи 11:24–26) Пророкът Самуил отказал да злоупотреби с авторитета си, като приеме подкупи. (1 Царе 12:3, 4) Апостолите на Исус Христос смело отговорили с ‘не’, когато им било наредено да престанат да проповядват. (Деяния 5:27–29) Самият Исус твърдо казал ‘не’ на всякакъв грях — съвсем до последните моменти от живота си, когато войниците му предложили „вино смесено със смирна“. Приемането на това вино можело да отслаби неговата решителност в този критичен момент. — Марко 15:23; Матей 4:1–10.

Да кажем ‘не’ — въпрос на живот и смърт

Исус казал: „Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.“ — Матей 7:13, 14.

Широкият път е общоприет, защото е лесно да се пътува по него. Пътниците по него са угаждащи на себе си, отдадени на плътското мислене и начини на постъпване и не искат да бъдат различни, а да съответствуват на света на Сатан. Те се чувствуват морално ограничени от божиите закони и принципи. (Ефесяни 4:17–19) Но Исус съвсем конкретно казал, че широкият път води „в погибел“.

Но защо Исус казал, че само малцина избират стеснения път? Главно защото само малко хора искат божиите закони и принципи да управляват живота им и да им помагат да устояват на многото подбуди и възможности за грях, които са  около тях. Освен това само сравнително малко хора са подготвени да се борят с непозволените желания, натиска от страна на околните и страха от подигравки, които може да се изпречат на пътя им поради пътеката, която са избрали. — 1 Петър 3:16; 4:4.

Тези хора напълно разбират как се чувствувал апостол Павел, когато описал борбата, която трябвало да води, за да каже ‘не’ на греха. Както днешния свят, римският и гръцкият свят от времето на Павел предлагали широк път от възможности за вършене на грях. Павел обяснил, че неговият ум, който знаел какво е правилно, водел една непрестанна ‘война’ с плътта му, която била склонна към грях. (Римляни 7:21–24) Да, Павел знаел, че тялото му било добър служител, но лош господар, затова се научил да му казва ‘не’. „Уморявам тялото си и го поробвам“ — писал той. (1 Коринтяни 9:27) Как постигнал това умение? Не със собствени сили, които били недостатъчни за тази задача, но с помощта на божия дух. — Римляни 8:9–11.

В резултат на това Павел, макар и несъвършен, запазил своята лоялност към Йехова чак до края. Малко преди смъртта си той могъл да напише: „Аз се подвизах в доброто войнствуване, попрището свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът [на] правдата.“ — 2 Тимотей 4:7, 8.

Какъв насърчителен пример имаме не само в лицето на Павел, но и в лицето на онези, които са служили като пример за него — Йосиф, Моисей, Седрах, Мисах, Авденаго и много други, когато се борим със своето несъвършенство. Макар че били несъвършени хора, всеки един от тези мъже на вярата казал ‘не’ на греха, не от упоритост или твърдоглавост, но поради моралната сила, давана от духа на Йехова. (Галатяни 5:22, 23) Те били духовни мъже. Те изпитвали глад за всяко слово, което излизало от устата на Йехова. (Второзаконие 8:3) Неговото слово означавало живот за тях. (Второзаконие 32:47) Най⁠–​много от всичко те обичали Йехова и се боели от него, и с негова помощ търпеливо развивали омраза към греха. — Псалм 97:10; Притчи 1:7.

Нека и ние да сме като тях. Наистина, за да постоянствуваме да казваме ‘не’ на греха във всичките му форми, ни трябва духът на Йехова, точно както било с тях. Йехова ни дава щедро своя дух, ако искрено молим за него, изучаваме Словото Му и редовно присъствуваме на християнските събрания. — Псалм 119:105; Лука 11:13; Евреи 10:24, 25.

Тимоти, споменат в началото, се радвал, че не пренебрегнал духовните си нужди. Младата служителка, която чула разговора му с неговия колега и погрешно била привлечена от невинността на Тимоти, по⁠–​късно тихо поканила Тимоти в дома си, когато съпругът ѝ отсъствувал. Тимоти отказал. Тъй като не се отказвала лесно, тя продължавала да го кани по различни поводи, като съпругата на Петефрий. Тимоти твърдо, но любезно казвал ‘не’ всеки път. Той дори дал на тази жена хубаво свидетелство от божието Слово. Дълбоко благодарен на Йехова за това, че му дал морална сила да каже ‘не’, Тимоти днес има щастлив брак с една чудесна християнка. Да, Йехова ще благослови и укрепи всички, които искат да поддържат своята християнска морална безкомпромисност, като казват ‘не’ на греха. — Псалм 1:1–3.