Да се учим на превъзходния път на Любовта

Косово, Ливан и Ирландия. Тези имена често се появяват в новините през последните години. Те извикват в съзнанието на хората сцени на кръвопролития, бомбардировки и убийства. Разбира се, насилническите конфликти, причинени от религиозни, расови, етнически и други различия, не са нещо ново. Всъщност страниците на историята са изпълнени с тях и те са донесли безкрайни страдания за човечеството.

КАТО виждат, че през историята е имало войни, много хора са стигнали до заключението, че войните наистина са неизбежни и че е естествено хората да изпитват омраза помежду си. Такива възгледи обаче са напълно противоположни на ученията на божието Слово, Библията. Писанията ясно заявяват: „Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.“ (1 Йоан 4:8) Ясно е, че Създателят иска хората да се обичат един друг.

Библията също така разкрива, че човекът бил създаден по божия образ. (Битие 1:26, 27) Това означава, че хората са надарени със способността да отразяват божиите качества, най⁠–​забележителното от които е любовта. След като е така, тогава защо хората са претърпели през историята такъв жалък неуспех в проявяването на любов един към друг? Библията отново дава прозрение. Това е така, защото първата човешка двойка, Адам и Ева, се разбунтували против Бога и извършили грях. Вследствие на това всички техни потомци наследили греха и несъвършенството. Римляни 3:23, NW, обяснява: „Всички съгрешиха и не достигат славата на Бога.“ Дадената ни от Бога способност да обичаме е нарушена от наследения грях и несъвършенството. Дали това означава, че хората вече са неспособни да се обичат един друг? Каква надежда съществува за това, че някога ще се радваме на мирни, любещи взаимоотношения с нашите ближни?

Трябва да се научим да обичаме Бога

Йехова Бог знае, че въпреки всичко хората все още могат да проявяват любов. Именно затова той изисква от всички, които искат да му бъдат угодни, да проявяват любов според най⁠–​доброто, на което са способни. Това изискване било изяснено от божия Син, Исус Христос, когато бил помолен да назове най⁠–​голямата заповед в Закона, даден на Израил. Той казал: „‘Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.’ Това е най⁠–​голямата и първа заповед.“ След което добавил: „Втора, подобна на нея, е тая: ‘Да възлюбиш ближния си както себе си.’ На тия две заповеди висят целият закон и пророците.“ — Матей 22:37–40, „Верен“.

Много хора смятат обаче, че е много трудно да обичат някого, когото не могат да видят, а ние хората не можем да видим Йехова Бог, защото той е Дух. (Йоан 4:24) Въпреки това ние всеки ден биваме повлияни от това, което Бог прави, тъй като всички ние зависим от многобройните добри неща, които  той е създал за наша полза. Апостол Павел посочил този факт, когато казал: „[Бог] не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.“ — Деяния 14:17.

Въпреки че всеки се възползува по един или друг начин от осигурените от Създателя неща, сравнително малко хора са му признателни или са подтикнати да му благодарят. Затова е нужно да прегледаме всички добри неща, които Бог е направил и продължава да прави за нас, и да размишляваме за прекрасните качества, които се виждат във всичко правено от него. Това ще ни помогне да разберем вдъхващите страхопочитание мъдрост и сила на нашия Велик Създател. (Исаия 45:18) И най⁠–​вече то ще ни помогне да разберем какъв любещ Бог е той, тъй като не само ни е дал живот, но също така е направил възможно да се радваме на многобройните удоволствия в живота.

Например помисли за безкрайното разнообразие от прекрасни цветя, които Бог е създал на земята. Колко чудесно е за нас, че ни е надарил със способността да виждаме и да изпитваме удоволствие от тези красиви неща! Подобно на това Бог е осигурил всички видове питателна храна за наша прехрана. Колко грижовно е от негова страна, че е създал в нас и усещането за вкус, така че да можем да изпитваме толкова голяма радост от яденето! Нима това не са красноречиви доказателства, показващи, че Бог наистина ни обича и мисли за нашите най⁠–​добри интереси? — Псалм 145:16, 17; Исаия 42:5, 8.

Освен че ни се разкрива чрез „книгата на природата“, Създателят ни показва чрез своето Слово, Библията, какъв Бог е той. Това е така, защото в Библията са записани много от любещите неща, които Йехова Бог е направил в миналото, и многобройните благословии, които обещава да даде на хората в близкото бъдеще. (Битие 22:17, 18; Изход 3:17; Псалм 72:6–16; Откровение 21:4, 5) И най⁠–​вече Библията ни разкрива най⁠–​големият израз на божията любов към човечеството — това, че дал своя единороден Син да бъде наш Изкупител, за да можем да бъдем освободени от робството на греха и смъртта. (Римляни 5:8) Наистина, колкото повече научаваме за нашия любещ Създател, толкова повече биваме подтикнати да го обичаме от сърце.

Да се научим да обичаме своите събратя човеци

Както посочил Исус, освен че трябва да обичаме Бога с цялото си сърце, душа и ум, трябва да обичаме и ближния си като себе си. Всъщност любовта към Бога ни задължава да обичаме своите събратя човеци.  Апостол Йоан обяснил: „Възлюбени, понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго.“ По⁠–​нататък той подчертал: „Ако рече някой: ‘Любя Бога, а мразя брата си’, той е лъжец: защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял. И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си.“ — 1 Йоан 4:11, 20, 21.

Днес живеем в свят, в който повечето хора проявяват нагласа ‘първо аз’, като са „себелюбиви“, точно както предсказала Библията. (2 Тимотей 3:2) Затова ако искаме да научим превъзходния път на любовта, трябва да полагаме сериозни усилия, за да поправим умовете си и да подражаваме на нашия любещ Създател, вместо да следваме егоистичните пътища на хората като цяло. (Римляни 12:2; Ефесяни 5:1) Бог дори е „благ към неблагодарните и злите“ и „прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните“. Тъй като нашият небесен Баща ни дава такъв великолепен пример, ние трябва да се стремим да бъдем любезни и полезни на всички. Като правим така, можем да покажем, че сме ‘чада на нашия любещ небесен Отец’. — Лука 6:35; Матей 5:45.

Понякога тези любещи дела водят до оказването на помощ на хората да станат поклонници на истинския Бог. Преди няколко години една домакиня, която е Свидетелка на Йехова, се опитала да сподели библейското послание със своя съседка, но била твърдо отблъсната. Тя обаче не се обезсърчила от нейния отклик. Вместо това продължила да бъде любезна и се опитвала да помага на съседката си. Веднъж помогнала на съседката си да се премести в друга къща. Друг път уредила една жена да придружи съседката до аерогарата, за да посрещне свои роднини. По⁠–​късно съседката приела библейско изучаване и в крайна сметка станала пламенна християнка въпреки много суровото преследване от страна на нейния съпруг. Да, тези прояви на любов поставили основата за вечни благословии.

Ако сме честни, ще признаем, че Бог ни обича не защото притежаваме изобилие от възхитителни качества. Напротив, той ни обича, макар че имаме много слабости и недостатъци. Щом като е така, и ние трябва по подобен начин да се научим да обичаме своите събратя човеци въпреки техните многобройни слабости. Ако се учим да забелязваме и да ценим хубавите качества на другите, вместо да търсим грешките им,  ще ни бъде много по⁠–​лесно да изпитваме любов към тях. Това, което изпитваме към тях, може дори да надвиши любовта, ръководена от принципи, и да съдържа сърдечната привързаност и обич, която съществува между близки приятели.

Позволи на любовта си да расте

Любовта и приятелството трябва да бъдат подхранвани и развивани и сред основните неща, необходими за това, са искреността и честността. Някои се опитват да скрият недостатъците си, за да оставят благоприятно впечатление в хората, с които искат да бъдат приятели. Но такава линия на поведение често дава обратен резултат, когато другите в крайна сметка разберат фактите и биват отблъснати от тази нечестност. Затова не бива да се боим да позволим на другите да ни опознаят такива, каквито сме в действителност — макар и да имаме недостатъци, които се стремим да преодолеем. Това може да помогне за изграждането на приятелство с тях.

Например една възрастна Свидетелка в един сбор в Далечния изток получила много малко образование. Но тя никога не се опитвала да крие от другите този факт. Тя откровено признава, например, че не може да покаже на другите как да установят според библейските пророчества и историята, че времената на езичниците са свършили през 1914 г. a Но тя дава толкова хубав пример на пламенност в службата, както и в любовта и щедростта към братята, че за нея с обич се казва, че е съкровището на сбора.

В някои култури на откритото проявяване на обич се гледа неодобрително; хората биват учени да се държат учтиво, но официално в отношенията си с другите. Въпреки че винаги е добре да сме любезни и да проявяваме загриженост, не бива да позволяваме нашата учтивост да задушава или да скрива чувствата ни към другите. Йехова не се е срамувал да покаже чувствата си към хората от своя избран народ, древния Израил, като им казал: ‘Възлюбих те с вечна любов.’ (Йеремия 31:3) Подобно и апостол Павел казал на своите събратя по вяра в Солун: „Като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.“ (1 Солунци 2:8) Така че като се стремим да развиваме искрена обич към събратята човеци, в хармония с Писанията е да оставим тези чувства да бъдат естествено изразени, вместо да бъдат потискани.

Необходими са продължителни усилия

Да се учим да изпитваме и да проявяваме любов към другите е процес, който продължава постоянно. За него се изискват много усилия от наша страна, защото трябва да работим усилено, за да преодолеем собствените си недостатъци, както и да устояваме на силното влияние на този лишен от любов свят. Но богатите благословии, които това донася, наистина си заслужават. — Матей 24:12.

Дори в този много несъвършен свят ние можем да се радваме на по⁠–​добри взаимоотношения с нашите ближни, които водят до много радост, мир и удовлетворение на нас самите и на другите. Като полагаме такива усилия, можем да покажем, че сме достойни за прекрасната надежда да живеем вечно в божия нов свят. И най⁠–​вече, като се учим на превъзходния път на любовта, можем да получим одобрението и благословиите на нашия любещ Създател както днес, така и за вечността!

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 10]

Християнската любов може да се изрази чрез прояви на доброта

[Информация за източника на страница 8]

UN PHOTO 186226/M. Grafman