Можеш да спечелиш брата си

„Иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си.“ — МАТЕЙ 18:15.

1, 2. Какъв практичен съвет относно справянето с грешките дал Исус?

 ПО⁠–​МАЛКО от година преди края на своята служба Исус имал изключително важни уроци за своите ученици. Можеш да ги прочетеш в Матей, глава 18. Единият бил за това колко е важно да сме смирени, като деца. След това той подчертал, че трябва да внимаваме да не спънем „едно от тия малките“ и че трябва да се опитваме да възстановим блуждаещите ‘малки’, за да не загинат. После Исус добавил един ценен, практичен съвет относно разрешаването на несъгласията между християните.

² Може да си припомниш неговите думи: „Ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си. Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.“ (Матей 18:15–17) Кога трябва да прилагаме този съвет, и каква трябва да е нагласата ни, когато правим това?

3. Какъв основен подход ще предприемем спрямо грешките на другите?

³ Миналата статия подчерта, че тъй като всички ние сме несъвършени и склонни да грешим, трябва да работим върху това да сме прощаващи. Това се отнася  особено за случаи, когато казаното или направеното от някой събрат християнин е причинило болка. (1 Петър 4:8) Често е най⁠–​добре просто обидата да се отмине — да се прости и забрави. Можем да гледаме на това като на допринасяне за мира в християнския сбор. (Псалм 133:1; Притчи 19:11) Но може да има ситуации, когато може да смяташ, че трябва да разрешиш въпроса със своя брат (или сестра), който те е наранил. В такъв случай горните думи на Исус осигуряват напътствие.

4. Как по принцип можем да приложим Матей 18:15 спрямо грешките на другите?

⁴ Исус съветвал да ‘покажеш вината му между тебе и него самия’. Това е разумно. Някои немски преводи изразяват това по следния начин — да представиш грешката му „на четири очи“, тоест, твоите и неговите. Когато любезно разгледате проблема насаме, обикновено е по⁠–​лесно да бъде разрешен. Един брат, който е направил или е казал нещо обидно или нелюбезно, може да е по⁠–​охотен да признае вината си само пред теб. Ако други слушат, несъвършената човешка природа може да го накара да отрича, че е виновен, или да се опитва да оправдае каквото е направил. Но като разгледате въпроса „на четири очи“, може да установиш, че това е било недоразумение, а не грях или умишлено зло. След като и двамата разберете, че това е недоразумение, можете да го разрешите, като не позволявате на един дребен въпрос да расте и да трови вашите отношения. Следователно принципът в Матей 18:15 може да се приложи дори за дребни обиди от ежедневния живот.

 Какво имал предвид той?

5, 6. За какви грехове говори контекстът на Матей 18:15, и какво показва това?

⁵ Строго погледнато това, което Исус съветвал, се отнася за по⁠–​сериозни въпроси. Исус казал: „Ако брат ти извърши грях.“ (NW) В широк смисъл „грях“ може да бъде всяка грешка или недостатък. (Йов 2:10; Притчи 21:4; Яков 4:17) Но контекстът подсказва, че грехът, който имал предвид Исус, трябва да е бил сериозен. Той бил достатъчно сериозен, че да може да доведе до това сгрешилия да бъде смятан за „езичник и бирник“. Какво означава този израз?

⁶ Учениците на Исус, които чули тези думи, знаели, че техните сънародници нямало да общуват с езичници. (Йоан 4:9; 18:28; Деяния 10:28) И те определено отбягвали данъчните служители — хора, които били по рождение юдеи, но започнали да злоупотребяват с народа. Така че в действителност думите в Матей 18:15–17 се отнасяли за сериозни грехове, а не за лични обиди или наранявания, които можеш просто да простиш и да забравиш. — Матей 18:21, 22. a

7, 8. (а) Какви грехове трябва да бъдат разглеждани от старейшините? (б) Какви грехове могат да бъдат уреждани между двама християни във връзка с Матей 18:15–17?

⁷ Под силата на Закона някои грехове изисквали нещо повече от прошка от страна на засегнатия. Случаите на богохулство, отстъпничество, прелюбодейство и хомосексуални връзки били съобщавани на старейшините (или свещениците) и разглеждани от тях. Това се отнася и за християнския сбор. (Левит 5:1; 20:10–13; Числа 5:30; 35:12; Второзаконие 17:9; 19:16–19; Притчи 29:24) Забележи обаче, че тези грехове, за които говорел Исус, можели да бъдат разрешени между двете личности. Например: Подтикнат от гняв или завист човек наклеветява своя ближен. Един християнин подписва договор да изпълни някаква работа с определени материали и да свърши на определена дата. Някой се съгласява, че ще върне пари в определен срок или до крайна дата. Някой човек дава дума, че ако работодателят му го обучава, той няма (дори и да си смени работата) да съперничи или да се опитва да отнеме клиентите му за определен период или в определен район. b Ако един брат не удържи на думата си и не се разкайва за тези грешки, това несъмнено ще е сериозно. (Откровение 21:8) Но такива грешки могат да бъдат разрешени между двамата засегнати.

⁸ Но как би постъпил ти, за да разрешиш въпроса? В думите на Исус често се установяват три етапа. Нека да разгледаме всеки един от тях. Вместо да гледаш на тях като на определени правни процедури, постарай се да схванеш техния смисъл, като никога не губиш от поглед любещата си цел.

Стреми се да спечелиш брата си

9. Какво трябва да помним относно прилагането на Матей 18:15?

⁹ Исус започнал: „Ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си.“ Ясно е, че това не е стъпка, основаваща се единствено на подозрения. Трябва да имаш доказателства или конкретна информация, които да можеш да използуваш, за да помогнеш на брата си да разбере, че е извършил нещо лошо и че трябва да поправи нещата. Добре е да се  действува бързо, като не се позволява на въпроса да става по⁠–​голям или не се допуска той да развие утвърдена нагласа. И не забравяй, че размишляването за това може да навреди и на теб. Тъй като обсъждането трябва да е само между теб и него, въздържай се да говориш на други предварително, за да получиш съчувствие или да подобриш авторитета си. (Притчи 12:25; 17:9) Защо? Заради целта ти.

10. Какво ще ни помогне да спечелим брата си?

¹⁰ Целта трябва да е да спечелиш брата си, а не да го накажеш, унижиш или унищожиш. Ако той наистина е извършил нещо лошо, неговите взаимоотношения с Йехова са изложени на риск. Ти несъмнено искаш да го запазиш като свой християнски брат. Вероятността за успех ще се увеличи, ако в личното обсъждане запазиш спокойствие, избягваш грубите думи или осъдителния тон. При това любещо противопоставяне помни, че и двамата сте несъвършени, грешни хора. (Римляни 3:23, 24) Когато той разбере, че не си го одумвал, и вижда, че искрено искаш да му помогнеш, решението може да дойде веднага. Този любезен, ясен подход ще отразява особено мъдрост, ако се окаже, че и двамата изпитвате известна степен на вина или че в основата на въпроса в действителност лежи недоразумение. — Притчи 25:9, 10; 26:20; Яков 3:5, 6.

11. Какво можем да направим, ако този, който ни е обидил, дори не ни слуша?

¹¹ Ако му помогнеш да разбере, че е станало нещо лошо и че това е сериозно, той може да бъде подтикнат да се разкае. Реално погледнато обаче гордостта може да бъде пречка. (Притчи 16:18; 17:19) Затова дори ако той отначало не признава грешката си и не се разкайва, ти може да изчакаш, преди да продължиш с въпроса. Исус не казал ‘иди само веднъж и покажи вината му’. Тъй като това е грях, с който можете да се справите, обмисли дали да не се обърнеш отново към него в духа на Галатяни 6:1 и „на четири очи“. Може да имаш успех. (Сравни Юда 22, 23.) А ако въпреки това си убеден, че е бил извършен грях и че той няма да откликне?

Да получим зряла помощ

12, 13. (а) Каква втора стъпка споменал Исус относно разрешаването на грешките? (б) Какви уместни предупреждения има относно прилагането на тази стъпка?

¹² Дали би искал другите да се откажат бързо от теб, ако си извършил сериозна грешка? Едва ли. Съответно на това Исус показал, че след първата стъпка не трябва да преставаш да се опитваш да спечелиш брата си, да го запазиш обединен с теб и другите в приемливо поклонение на Бога. Исус посочил втора стъпка: „Ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.“

¹³ Той казал да вземеш „още един или двама“. Той не казал, че след като си предприел първата стъпка, си свободен да обсъждаш проблема с мнозина други, да се свързваш с пътуващия надзорник или да пишеш на братята за този проблем.  Въпреки че може да си убеден относно грешката, тя в действителност не е била напълно установена. Ти не би искал да разпространяваш отрицателна информация, която може да се окаже клевета от твоя страна. (Притчи 16:28; 18:8) Но Исус казал да вземеш със себе си още един или двама души. Защо? И кои може да са те?

14. Кого можем да вземем със себе си за втората стъпка?

¹⁴ Ти се опитваш да спечелиш брата си, като го убеждаваш, че е бил извършен грях и като го подтикваш да се разкае, за да има мир с теб и с Бога. За тази цел идеалната ситуация би била, ако на греха е имало „един или двама“ свидетели. Те може би са присъствували, когато това е станало, или имат действителна информация относно онова, което е сторено (или не) по някакъв бизнес въпрос. Ако няма такива свидетели на разположение, онези, които доведеш, може да имат опит в тази област и затова да бъдат в състояние да установят дали станалото е наистина лошо. Освен това ако по⁠–​късно е необходимо, те биха могли да свидетелствуват за казаното, като потвърдят представените факти и положените усилия. (Числа 35:30; Второзаконие 17:6) Следователно те не са само неутрална страна, съдии; въпреки това присъствието им е нужно, за да ти помогнат да спечелиш своя и техния брат.

15. Защо може да се окаже, че християнските старейшини са от помощ, ако трябва да предприемаме втората стъпка?

¹⁵ Не бива да си мислиш, че онези, които ще доведеш, трябва да са старейшини в сбора. Но зрелите мъже, които са старейшини, може да са в състояние да помогнат чрез своите духовни качества. Такива старейшини са „като заслон от вятър и като прибежище от буря, като водни потоци на сухо място, като сянка от голяма канара в изтощена земя“. (Исаия 32:1, 2) Те имат опит във воденето на разговори и поправянето на братята и сестрите. И извършилият грях има добри основания да прояви доверие в такива „дарове в човеци“. c (Ефесяни 4:8 [NW], 11, 12) Обсъждането на въпроса в присъствието на такива зрели мъже и молитвата заедно с тях могат да създадат една нова атмосфера и да разрешат това, което е изглеждало неразрешимо. — Сравни Яков 5:14, 15.

Последно усилие да го спечелиш

16. Каква е третата стъпка, която посочил Исус?

¹⁶ Ако втората стъпка не успее да разреши въпроса, надзорниците в сбора определено са включени в третата стъпка. „Ако не послуша [един или двама], кажи това на църквата [сбора — NW]; че ако не послуша и църквата [сбора — NW], нека ти бъде като езичник и бирник.“ Какво се включва в това?

17, 18. (а) Какъв образец ни помага да разберем какво означава ‘да се говори на сбора’? (б) Как прилагаме тази стъпка днес?

¹⁷ Ние не разбираме това като напътствие да разгледаме греха или грешката по време на едно редовно или специално събрание на целия сбор. Можем да определим от божието Слово каква е подходящата процедура. Виж какво трябвало да се направи в древния Израил в случай на бунт, лакомия и пиянство: „Ако има някой упорит и непокорен син, който не слуша думите на баща си или думите на майка си, и при все, че те го наказват, пак той не ще да ги слуша, тогава баща му и майка му да го хванат и да го заведат при старейшините на града му и при портата на местожителството му, и да кажат на старейшините на града му: ‘Тоя наш син е упорит и непокорен; не слуша думите ни, разблуден е и пияница.’ Тогава всичките мъже от града му да го убият с камъни.“ — Второзаконие 21:18–21.

¹⁸ Греховете на мъжа не били изслушвани и съдени от целия народ, нито от цялото му племе. Вместо това признатите  ‘старейшини’ се занимавали с това като представители на сбора. (Сравни Второзаконие 19:16, 17 относно случай, разглеждан от ‘свещениците и съдиите, които съдели в онова време’.) Подобно и днес, когато е необходимо да се предприеме третата стъпка, старейшините, които представят сбора, се занимават с въпроса. Целта им е същата — да спечелят християнския брат, ако е възможно. Те отразяват това, като са справедливи, а не предубедени или пристрастни към случая.

19. Какво ще се стремят да правят старейшините, определени да изслушат проблема?

¹⁹ Те ще се стремят да вземат под внимание фактите и да изслушат свидетелите, необходими за установяването на това дали наистина е бил извършен грях (или дали продължава да се върши). Те искат да предпазят сбора от поквара и да не позволяват на духа на света да навлиза. (1 Коринтяни 2:12; 5:7) В съгласие със своите библейски качества те ще се стремят ‘да увещават със здравото учение и да опровергават ония, които противоречат’. (Тит 1:9) Вероятно сгрешилият няма да е като израилтяните, за които пророкът на Йехова писал: „Когато виках, не отговаряхте, и когато говорех, не слушахте; но вършехте онова, което бе зло пред Мене, и избрахте това, което Ми бе неугодно.“ — Исаия 65:12.

20. Какво казал Исус, че трябва да стане, ако сгрешилият отказва да слуша и да се разкае?

²⁰ В сравнително малко случаи обаче грешникът проявява същата нагласа. Ако е така, напътствието на Исус е ясно: „Нека ти бъде като езичник и бирник.“ Господарят не препоръчвал да бъдем жестоки или да желаем причиняването на мъка. Няма обаче никаква неяснота относно напътствието на апостол Павел да се изключват неразкайващите се грешници от сбора. (1 Коринтяни 5:11–13) В крайна сметка това дори може да постигне целта съгрешилият да бъде спечелен.

21. Каква възможност остава открита за изключения от сбора?

²¹ Можем да видим възможността за това в притчата на Исус за блудния син. Както е описано, след като живял определен период без любещото общуване в дома на баща си, грешникът ‘дошъл на себе си’. (Лука 15:11–18) Павел споменал пред Тимотей, че някои грешници след време ще се разкаят и „изтрезнеят, като се избавят от примката на дявола“. (2 Тимотей 2:24–26) Ние несъмнено се надяваме всички, които неразкайващо се грешат и трябва да бъдат изключени от сбора, да почувствуват какво са изгубили — както божието одобрение, така и сърдечното общуване и приятелски контакт с лоялните християни — и да се осъзнаят.

22. Как можем все пак да спечелим брата си?

²² Исус не гледал на хората от народите и на данъчните служители като на хора, които не могат да бъдат избавени. Един мъж от втората категория, Матей Левий, се разкаял, искрено ‘последвал Исус’ и дори бил избран за апостол. (Марко 2:15, NW; Лука 15:1) Следователно ако един грешник днес ‘не послуша и сбора’ и бъде изключен от него, може да чакаме, за да видим дали след време ще се разкае и поправи пътищата си. Когато направи това и отново е член на сбора, ние ще бъдем щастливи, че сме спечелили своя брат обратно в кошарата на истинското поклонение.

[Бележки под линия]

Спомняш ли си?

◻ Преди всичко за какви грехове се отнася Матей 18:15–17?

◻ Какво трябва да помним, ако трябва да предприемем първата стъпка?

◻ Кой може да помогне, ако трябва да прибегнем към втората стъпка?

◻ Кой участвува в предприемането на третата стъпка, и как въпреки всичко можем да спечелим брата си?

[Въпроси]

[Снимка на страница 18]

Юдеите избягвали данъчните служители. Матей се отказал от начина си на живот и последвал Исус

[Снимка на страница 20]

Често може да разрешим проблема „на четири очи“