Нашият стремеж към по⁠–дълъг живот

„Човекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение. Цъфти като цвят, и се покосява; бяга като сянка, и не се държи.“ — Йов 14:1, 2.

ДОРИ и днес са малцина онези, които не биха се съгласили с това размишление върху краткотрайността на живота, макар че то било записано преди 3500 години. За хората това, че вкусват за кратко от разцвета на живота и след това остаряват и умират, винаги е било източник на неудовлетворение. Затова през цялата история са се умножавали методите за удължаване на живота.

По времето на Йов египтяните яли тестиси на животни в напразни усилия да си върнат младостта. Една от основните цели на средновековната алхимия била да се създаде еликсир, който да доведе до по⁠–​дълъг живот. Много алхимици вярвали, че изкуствено произведеното злато ще даде безсмъртен живот и че храненето в златни съдове удължава живота. Древните китайски даоисти смятали, че могат да променят химическите процеси в организма, като използуват методи от рода на медитация, дихателни упражнения и специално хранене, за да постигнат безсмъртие.

Испанският пътешественик Хуан Понсе де Леон е известен със своето жадно търсене на извора на живота. В своята книга Hermippus Redivivus [„Хермипус Редививус“] един лекар от 18–и век препоръчвал напролет млади девици да бъдат държани в малка стая и диханията им да бъдат събрани в бутилки и да бъдат използувани като удължаващо живота средство. Не е нужно да казваме, че нито един от тези методи не се увенчал с успех.

Днес, около 3500 години след като Моисей записал думите на Йов, човекът стъпи на луната, изобрети колите и компютрите и изследва атома и клетката. Но въпреки всички тези постижения на техническия напредък ние все още сме ‘кратковременни и пълни със смущение’. Вярно е, че в развитите страни продължителността на живота се увеличи значително през последния век. Но това е резултат най⁠–​вече на подобренията в областта на здравеопазването, на по⁠–​резултатните мерки в областта на хигиената и на по⁠–​доброто хранене. Например, от средата на 19–и век до началото на 90–те години на 20–и век средната продължителност на живота в Швеция нарасна от 40 на 75 години за мъжете и от 44 на 80 години за жените. Но дали това означава, че силното желание на човека да живее по⁠–​дълго е удовлетворено?

Не, защото въпреки че в някои страни повече хора доживяват до старост, думите, които Моисей записал преди много години, продължават да са в сила: „Дните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, гдето има сила, осемдесет години; но. . . скоро прехождат и ние отлитаме.“ (Псалм 90:10) Дали това ще се промени в близко бъдеще? Дали човекът ще може да живее значително по⁠–​дълго? Следващата статия ще обсъди тези въпроси.