Прощавайте от сърце

„Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си.“ — МАТЕЙ 18:35.

1, 2. (а) Как една жена, за която се знаело, че е грешница, проявила признателността си към Исус? (б) Какво посочил Исус в отговор на това?

 ВЕРОЯТНО тя била проститутка, личност, която не би очаквал да намериш в дома на един религиозен човек. Но ако някои хора били поразени от това, че я виждат там, то онова, което направила, било още по⁠–​поразително. Тя се приближила до най⁠–​моралния мъж и проявила признателността си за неговите дела, като измила краката му със сълзите си и ги избърсала с косата си.

² Мъжът — Исус — не бил отвратен от тази жена, за която ‘се знаело в града, че е грешница’ (NW). Но фарисеят Симон, в чийто дом ставало това, се притеснявал, че тя е грешница. Исус отговорил, като разказал за двама мъже, които имали дългове към един заемодател. Единият имал голям дълг — почти колкото заплатата на един работник за две години. Другият дължал една десета от това — по⁠–​малко от заплатата за три месеца. Когато нито единият от тях не можел да изплати дълга си, заемодателят ‘простил и на двамата’. Ясно е, че този, на когото било простено повече, имал по⁠–​голяма причина да отвърне с любов. След като направил връзка между това и любезната постъпка на жената, Исус добавил принципа: „Комуто малко се прощава, той малко обича.“ После казал на нея: „Прощават ти се греховете.“ — Лука 7:36–48.

3. На какво трябва да обърнем внимание относно самите себе си?

³ Запитай се: ‘Ако аз бях тази жена или ако бях в подобна ситуация и ми беше оказана милост, дали тогава щях да бъда суров и непрощаващ към другите?’ Може да отговориш: ‘Разбира се, че не!’ Но дали наистина вярваш, че си склонен да прощаваш? Дали това е основната ти нагласа? Дали често си правил охотно това и дали другите биха те описали като прощаващ? Нека да видим защо всеки от нас трябва да обърне искрено, насочено към самия себе си внимание на това.

Нуждаем се от прошка и я получаваме

4. Какъв факт относно самите себе си трябва да признаем?

⁴ Ти си несъвършен, както знаеш твърде добре. Ако някой те попита, дори ще признаеш това, припомняйки си може би думите, намиращи се в 1 Йоан 1:8: „Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас.“ (Римляни 3:23; 5:12) При някои хора греховността може да е била проявена чрез сериозни, възмутителни  грехове. Но дори и да не си съзнателно виновен за такива грехове, несъмнено много пъти и в много отношения не си успявал да спазиш божиите стандарти — съгрешавал си. Не е ли така?

5. За какво трябва да сме благодарни на Бога?

⁵ Следователно твоето положение може да съответствува на описанието на апостол Павел: „Вас, които бяхте мъртви чрез прегрешенията си и необрязаното си плътско естество, вас съживи с Него [Исус], като прости всичките ни престъпления.“ (Колосяни 2:13, „Български превод на Библията“, 1924 г.; Ефесяни 2:1–3) Обърни внимание на израза „прости всичките ни престъпления“. Това обхваща много неща. Всеки от нас има основателни причини да се моли както Давид: „Заради името Си, Господи [Йехова — NW], прости моето беззаконие, защото е голямо.“ — Псалм 25:11.

6. В какво можем да сме сигурни относно Йехова и неговата прошка?

⁶ Как можеш ти — или който и да било от нас — да получиш прошка? Основното тук е, че Йехова Бог е склонен да прощава. Това е характерна черта на неговата личност. (Изход 34:6, 7; Псалм 86:5) Разбираемо е, че Бог очаква от нас да се обърнем към него в молитва и да поискаме прошка, да го помолим да ни прости. (2 Летописи 6:21; Псалм 103:3, 10, 14) И той е осигурил правна основа за даването на такава прошка — изкупителната жертва на Исус. — Римляни 3:24; 1 Петър 1:18, 19; 1 Йоан 4:9, 14.

7. В какво отношение трябва да искаш да подражаваш на Йехова?

⁷ В желанието на Бога да прощава трябва да виждаш образец за това как ти трябва да се отнасяш към другите хора. Павел се съсредоточил върху това, като писал: „Бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.“ (Ефесяни 4:32) Няма съмнение, че Павел има предвид да се научим от божия пример, тъй като следващият стих продължава: „И тъй, бивайте подражатели на Бога, като възлюбени чада.“ (Ефесяни 5:1) Виждаш ли връзката между тези неща? Йехова Бог ти е простил, затова — разсъждава по неопровержим начин Павел — трябва да му подражаваш и да бъдеш ‘милосърден, да прощаваш’ на другите. Но запитай се: ‘Правя ли така? Дали, ако това не ми е присъщо, работя в тази насока, като наистина се стремя да подражавам на Бога в това да съм прощаващ?’

Трябва да работим върху това да сме прощаващи

8. Какво трябва да осъзнаваме относно състава на нашия сбор?

⁸ Би било хубаво да мислим, че в християнския сбор няма много поводи, при които трябва да проявяваме богоугодния начин на прощаване. Действителността обаче е друга. Наистина, нашите християнски братя и сестри се стремят да следват Исусовия образец на любовта. (Йоан 13:35; 15:12, 13; Галатяни 6:2) Те дълго време са полагали усилия и продължават да полагат усилия да изоставят такива начини на мислене, говорене и постъпване, които са присъщи на този зъл свят. Те наистина искат да проявяват новата личност. (Колосяни 3:9, 10) Въпреки това не можем да пренебрегнем факта, че както целосветският сбор, така и всеки местен сбор е съставен от несъвършени хора. Като цяло те несъмнено са по⁠–​добри, отколкото са били някога, но все още са несъвършени.

9, 10. Защо не бива да се изненадваме, ако между братя възникват проблеми?

⁹ В Библията Бог нарочно ни казва, че можем да очакваме несъвършенство в сбора, сред нашите братя и сестри. Обърни внимание, например, на думите на Павел, записани в Колосяни 3:13: „Претърпявайте си един друг, и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие.“

¹⁰ Обърни внимание, че тук Библията ни напомня за връзката между божията прошка към нас и нашето задължение и  необходимост да прощаваме на другите. Защо това е предизвикателство? Павел признал, че това е така, защото някой може да има „оплакване против някого“. Той съзнавал, че такива причини може да съществуват. Те трябва да са съществували през първи век, дори сред „светите“ християни, които имали ‘надежда, която се пази за тях на небесата’. (Колосяни 1:2, 5, „Верен“) Следователно можем ли да си представим, че днес би било по⁠–​различно, когато повечето истински християни нямат свидетелството на духа, че са „Божии избрани, свети и възлюбени“? (Колосяни 3:12) Затова не бива да правим заключението, че нещо е изключително погрешно, ако в сбора ни има причини за оплакване — обиди поради действителни или предполагаеми грешки.

11. Към какво насочва вниманието ни ученикът Яков?

¹¹ Думите на природения брат на Исус, Яков, също показват, че трябва да очакваме, че поне отвреме⁠–​навреме може да срещаме ситуации, които изискват от нас да прощаваме на братята си. „Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта. Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината.“ (Яков 3:13, 14) „Горчива завист и крамолничество“ в сърцата на истинските християни? Да, думите на Яков ясно подсказват, че в сбора през първи век са се появили такива неща и ще се появяват и днес.

12. Какъв проблем възникнал в сбора в древния град Филипи?

¹² Един действителен случай се отнася за две помазани християнки, които имали добро име, тъй като се трудели усилно рамо до рамо с Павел. Може би си спомняш, че си чел за Еводия и Синтихия от сбора във Филипи. Въпреки че случката не се описва с подробности, във Филипяни 4:2, 3 се показва, че между тях имало някакъв проблем. Дали той започнал с необмислени, нелюбезни приказки, явно неуважение спрямо близък човек или някаква проява на съревнователна ревност? Независимо от естеството на проблема, той станал толкова сериозен, че Павел чул за него чак в Рим. Между двете духовни сестри може би се развило ледено мълчание, което довело до това взаимно да се отбягват на събранията или да говорят неуважително за другата пред своите приятели.

13. Какво вероятно станало между Еводия и Синтихия, и какъв урок ни дава това?

¹³ Дали това ти звучи познато като нещо, случило се между някои хора в твоя сбор, или нещо, в което си бил замесен и ти? Дори сега може да съществува в известна степен проблем от този вид. Какво можем да направим? В този случай от древността Павел подканил двете отдадени сестри „да бъдат единомислени в Господа“. Те може би се съгласили да обсъдят въпроса, да изяснят ситуацията, да проявят взаимно желание да простят и така в действителност да подражават на прощаващата нагласа на Йехова. Нямаме основания да мислим, че Еводия и Синтихия не успели, и ние също можем да успеем. Такава прощаваща нагласа може да бъде прилагана успешно и днес.

Помири се — прости

14. Защо често е възможно и е най⁠–​добре просто да подминем личностните несъгласия?

¹⁴ Какво наистина е необходимо, за да простиш, когато между теб и друг християнин възникне проблем? Откровено казано, няма някакъв прост метод, но Библията дава полезни примери и реалистични съвети. Една основна препоръка — въпреки че не е лесна за приемане и прилагане — е просто да забравиш въпроса, да го подминеш. Често когато съществува проблем, както между Еводия и Синтихия, всеки човек си мисли, че вината или грешката е най⁠–​вече в другия. Затова в такава ситуация може да си мислиш, че другият християнин носи основната вина или е нанесъл най⁠–​голямата вреда. Дали въпреки това не можеш просто да ‘сложиш точка’ на това, като простиш? Разбери, че ако — като това може да е едно голямо  ‘ако’ — грешката е главно или изцяло на другия християнин, ти си в основната позиция да отминеш въпроса като простен и прекратен.

15, 16. (а) Как Михей описал Йехова? (б) Какво означава това, че Бог ‘отминава престъплението’?

¹⁵ Нека не забравяме, че Бог е наш пример в прощаването. (Ефесяни 4:32–5:1) Пророк Михей писал относно неговия образец да отминава грешките: „Кой е Бог като Тебе, Който прощава беззаконие и не се взира в [отминава — NW] престъплението на останалите от наследството Си? Не държи гнева Си винаги, защото Му е угодно да показва милост.“ — Михей 7:18.

¹⁶ Като описва Йехова като този, който ‘отминава престъплението’, Библията не казва, че той не може да си припомни грешките, проявявайки нещо като избирателна амнезия. Обърни внимание на случаите със Самсон и Давид, при които и двамата допуснали сериозни грешки. Бог можел да си спомни тези грехове дълго време след това; ние дори знаем за някои техни грехове, защото Йехова направил така, че те да бъдат записани в Библията. Но нашият прощаващ Бог проявил милост към тях двамата, като ни ги дава за примери на вяра, на които да подражаваме. — Евреи 11:32; 12:1.

17. (а) Какъв подход може да ни помогне да не забелязваме грешките или обидите от страна на другите? (б) В какво отношение ще подражаваме на Йехова, ако се стремим да правим това? (Виж бел. под линия.)

¹⁷ Да, Йехова можел да ‘отминава’ a престъпленията, за което Давид нееднократно го молел. (2 Царе 12:13; 24:10) Можем ли да подражаваме на Бога в това отношение, като сме готови да отминаваме обидите и оскърбленията, които нашите събратя допускат като несъвършени хора? Представи си, че си в един самолет, който ускорява по пистата. Поглеждаш навън и виждаш близо до пистата една позната, която невъзпитано ти се изплезва. Знаеш, че тя е обидена и може би гримасата ѝ е предназначена за теб. Или може би въобще няма теб предвид. Но докато самолетът кръжи, за да се издигне, ти минаваш високо над жената, която сега изглежда  само като петънце. След един час си на стотици километри от нея и обидната ѝ гримаса отдавна е останала зад гърба ти. Подобно на това ще ни е по⁠–​лесно да простим, ако се опитваме да сме като Йехова и мъдро отминаваме обидите. (Притчи 19:11) Нима обидата няма да изглежда много малка след десет години или двеста години след началото на Хилядолетието? Защо просто да не я отминем?

18. Какъв съвет можем да приложим, ако ни се струва невъзможно да загърбим някаква обида?

¹⁸ В редки случаи обаче може да си се молил по въпроса и да си се опитвал да простиш, но да смяташ, че не можеш. И тогава? Исус подканял да отидеш при другия човек и да се опиташ да изгладиш несъгласията насаме с него, за да постигнеш мир. „И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.“ — Матей 5:23, 24.

19. Каква нагласа трябва да имаме и каква нагласа трябва да избягваме, когато търсим мир с нашите братя?

¹⁹ Трябва да се отбележи, че Исус не казал да отидеш при брат си, за да го убедиш, че ти си бил прав и че той е сгрешил. Може би е така. Най⁠–​вероятно има известна вина и от двете страни. Във всеки случай целта не бива да е да накараш другия човек да ти се подчини неохотно, да падне на колене пред тебе, образно казано. Ако подхождаш така към проблема, неуспехът ще е почти сигурен. Нито пък е задължително целта да бъде да разгледаме всяка подробност от реалната или въображаема обида. Когато спокойното обсъждане в духа на християнската любов разкрие, че същината на проблема е едно печално недоразумение, може и двамата да се опитате да го изясните. Но дори и обсъждането да не доведе до абсолютно съгласие, дали това е винаги необходимо? Няма ли да е по⁠–​добре, ако поне се съгласите, че и двамата искрено желаете да служите на нашия прощаващ Бог? Когато стигнете до този факт, може да е по⁠–​лесно за всеки да каже искрено: „Съжалявам, че поради нашето несъвършенство се сблъскахме с този проблем. Моля, нека просто го отминем.“

20. Какво можем да научим от примера на апостолите?

²⁰ Помни, че апостолите също имали несъгласия помежду си, например, когато някои от тях се стремели към по⁠–​голяма почит. (Марко 10:35–39; Лука 9:46; 22:24–26) Това пораждало напрежение, вероятно болезнени чувства, или дори дълбоки обиди. Но те успели да отминат тези несъгласия и да продължат да работят заедно. По⁠–​късно единият от тях писал: „Който желае да обича живота и да види добри дни, нека пази езика си от зло и устните си от лъжливо говорене; нека се отклонява от зло, и да върши добро; нека търси мир и да се стреми към него.“ — 1 Петър 3:10, 11.

21. Какъв изпълнен с дълбоко значение съвет дал Исус относно прощаването?

²¹ По⁠–​рано отбелязахме една фаза от един цикъл: Бог е простил много грехове, които сме извършили в миналото, затова трябва да му подражаваме и да прощаваме на братята си. (Псалм 103:12; Исаия 43:25) Но този цикъл има още една фаза. След като дал молитвата образец, Исус казал: „Ако вие простите на човеците съгрешенията  им, то и небесният ви Отец ще прости на вас.“ След малко повече от година той повторил същината, като учил своите ученици да се молят: „Прости греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник.“ (Матей 6:12, 14; Лука 11:4) Тогава само дни преди смъртта си, Исус добавил: „Когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.“ — Марко 11:25.

22, 23. Как нашата готовност да прощаваме засяга бъдещето ни?

²² Да, бъдещите възможности да продължаваме да получаваме божията прошка до голяма степен зависят от нашата готовност да прощаваме на своите братя. Когато между християни възникне личен проблем, запитай се: ‘Нима придобиването на божията прошка не е много по⁠–​важно от това да докажа, че един брат (или сестра) греши относно някаква незначителна обида или дребно оскърбление, или някаква друга проява на човешкото несъвършенство?’ Знаеш отговора на този въпрос.

²³ Но когато нещата са по⁠–​сериозни от едно лично оскърбление или проблем? И кога се прилага съветът на Исус, записан в Матей 18:15–18? Нека следващия път да разгледаме тези въпроси.

[Бележки под линия]

Спомняш ли си?

◻ Как Йехова ни дава образец за следване относно прощаването?

◻ Какво трябва да помним за хората в сбора?

◻ Какво трябва да можем да направим в повечето случаи относно обидите или оскърбленията?

◻ Какво можем да направим, ако е необходимо, за да имаме мир с братята си?

[Въпроси]

[Снимка на страница 15]

Когато се появят несъгласия между теб и някой християнин, опитай се да отминеш това; с времето въпросът постепенно ще стане незначителен