Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Въпроси на читатели

Въпроси на читатели

Въпроси на читатели

Как Свидетелите на Йехова гледат на гласуването?

В Библията са изложени ясни принципи, които дават възможност на служителите на Бога да имат правилен възглед по този въпрос. Но изглежда няма принцип срещу самото действие на гласуване. Например няма причина един борд на директорите да не гласува, за да стигне до решение, което засяга тяхната корпорация. В сборовете на Свидетелите на Йехова често се взимат решения относно времето на събранията и използуването на средствата на сбора чрез гласуване с вдигане на ръка.

А гласуването на политическите избори? Разбира се, в някои демократични страни дори до 50 процента от населението не отиват да гласуват в деня на изборите. Колкото до Свидетелите на Йехова, те не се месят в правото на другите да гласуват; нито пък по някакъв начин пропагандират против политическите избори. Те уважават властите, които са надлежно избрани при такива избори, и им сътрудничат. (Римляни 13:1–7) А по въпроса дали лично ще гласува за някой кандидат на изборите, всеки един Свидетел на Йехова взема решение, основано на своята обучена от Библията съвест и на разбирането на задълженията си пред Бога и държавата. (Матей 22:21; 1 Петър 3:16) При взимането на това лично решение Свидетелите разглеждат няколко фактора.

Първо, Исус Христос казал за последователите си: „Те не са от света, както и Аз не съм от него.“ (Йоан 17:14) Свидетелите на Йехова приемат сериозно този принцип. Тъй като „не са от света“, те са неутрални спрямо политическите дела на света. — Йоан 18:36.

Второ, апостол Павел споменава за себе си, че е „посланик“, който представя Христос пред народите по онова време. (Ефесяни 6:20; 2 Коринтяни 5:20) Свидетелите на Йехова вярват, че Христос Исус сега е коронован за Цар на божието небесно Царство, и че като посланици, те трябва да съобщават това на народите. (Матей 24:14; Откровение 11:15) От посланиците се очаква да бъдат неутрални и да не се месят във вътрешните работи на държавата, в която са изпратени. Като представители на божието небесно Царство, Свидетелите на Йехова изпитват подобно задължение да не се месят в политиката на страните, в които живеят.

Третият фактор, който трябва да се вземе под внимание, е че онези, които участвуват в избирането на един човек за някаква длъжност, може да станат отговорни за нещата, които той прави. (Сравни 1 Тимотей 5:22, The New English Bible [„Нова английска Библия“] — „Не бъди прекалено припрян да полагаш ръце над някого, назначавайки го за служител, защото може да се окажеш отговорен за грешните дела на други хора; пази ръцете си чисти.“) Християните трябва да обмислят внимателно дали искат да се нагърбят с такава отговорност.

Четвърто, Свидетелите на Йехова високо ценят своето християнско единство. (Колосяни 3:14, NW) Когато религиите се намесят в политиката, често резултатът е разделение между членовете им. В подражание на Исус Христос, Свидетелите на Йехова избягват да се месят в политиката и по този начин запазват своето християнско единство. — Матей 12:25; Йоан 6:15; 18:36, 37.

Пето и последно, това, че се пазят далече от политиката, дава на Свидетелите на Йехова свобода на речта да се обръщат с важното послание за Царството към хора с всякакви политически убеждения. — Евреи 10:35, NW.

С оглед на принципите от Писанията, изброени по⁠–​горе, в много страни Свидетелите на Йехова взимат лично решение да не гласуват на политическите избори, и тяхната свобода да вземат това решение е подкрепена от законите на държавата. А ако законът изисква поданиците да гласуват? В такъв случай всеки Свидетел трябва да вземе основано на Библията и на съвестта си решение за това как да се справи с положението. Ако някой реши да влезе в стаичката за гласуване, това е негово решение. Какво ще прави там засяга само него и неговия Създател.

В броя на „Стражева кула“ (англ.) от 15 ноември 1950 г., стр. 445 и 446, се казва: „Където кесарят задължава поданиците да гласуват. . . [Свидетелите] могат да отиват до избирателните секции и да влизат в стаичките за гласуване. Тук те са призовани да отбележат бюлетината или да напишат какво избират. Избирателите правят каквото искат със своите бюлетини. Така че тук, в присъствието на Бога, неговите свидетели трябва да постъпят в хармония със заповедите му и съобразно своята вяра. Не е наша отговорност да ги напътствуваме какво да правят с бюлетината.“

А ако невярващият съпруг на една християнка настоява тя да отиде да гласува? Тя е подчинена на своя съпруг, както и християните са подчинени на висшестоящите власти. (Ефесяни 5:22; 1 Петър 2:13–17) Дали да се подчини на съпруга си и да отиде в стаичката за гласуване, е нейно лично решение. Никой не бива да я критикува. — Сравни Римляни 14:4.

Ами ако в някоя държава, където гласуването не е наложено със закон, страстите се разгорещяват срещу онези, които не отиват в избирателната секция, и те вероятно са изложени на физическа опасност? Или ако хората, въпреки че не са юридически задължени да гласуват, по някакъв начин биват жестоко наказвани, ако не влязат в стаичката за гласуване? В тези и в подобни ситуации един християнин трябва да вземе решение сам за себе си. „Всеки има да носи своя си товар.“ — Галатяни 6:5.

Може да има хора, които да се препънат в духовно отношение, като наблюдават, че по време на изборите в тяхната държава, някои Свидетели на Йехова влизат в стаичката за гласуване, а други — не. Те могат да кажат: ‘Свидетелите на Йехова не са последователни.’ Но хората трябва да знаят, че по въпроси като този, оставени на личната съвест, всеки християнин трябва да вземе решение сам за себе си пред Йехова Бог. — Римляни 14:12.

Независимо от личните решения, които Свидетелите на Йехова взимат, когато са изправени пред различни ситуации, те внимават да запазват своя християнски неутралитет и свободата на речта. Във всяко нещо те разчитат на Йехова Бог да ги укрепява, да им дава мъдрост и да им помага по никакъв начин да не правят компромис със своята вяра. Така те проявяват увереност в думите на псалмиста: „Ти си моя канара и крепост; затова заради името Си ръководи ме и оправяй ме.“ — Псалм 31:3.