Какво може да се направи относно обезсърчението?

КАК човек може да се бори с обезсърчението? Този въпрос беше зададен на няколко пътуващи надзорника, които редовно посещават сборовете на Свидетелите на Йехова. Техните отговори могат да ни помогнат да анализираме причините за обезсърчение и лекуването на това състояние, в което може да изпадне всеки християнин.

За да се справим с обезсърчението, е необходимо нещо повече от анализ, но симптомите му могат да включват липса на интерес към молитвата или към личното изучаване, нередовност в посещаването на събранията, липса на ентусиазъм и дори известно охладняване спрямо християнските съобщници. Но един от най⁠–​красноречивите признаци е намаляването на пламенността в проповядването. Нека да разгледаме симптомите и да обсъдим някои лекарства против това.

Обезсърчение в работата ни по проповядването

Исус Христос бил наясно с трудностите, свързани със заповедта да се правят ученици. (Матей 28:19, 20) Той изпратил своите последователи като „овце посред вълци“, знаейки, че тяхната проповедна дейност щяла да им навлече преследване. (Матей 10:16–23) И все пак това не било причина те да се обезсърчават. Всъщност божиите служители, които молитвено уповават на Йехова, често са бивали укрепени от преследването. — Деяния 4:29–31; 5:41, 42.

Дори когато Христовите ученици не били подлагани на силно преследване, пак не винаги били посрещани добре. (Матей 10:11–15) Подобно на това и проповедната дейност на Свидетелите на Йехова днес не винаги се извършва лесно. a За много хора вярата в Бога е личен въпрос, който те не желаят да обсъждат. Други не искат да си имат работа с религиозна организация, към която изпитват известни предразсъдъци. Без съмнение безразличието, липсата на резултати или различни други проблеми могат да бъдат сериозни източници на обезсърчение. Как могат да бъдат преодолени тези препятствия?

Постигане на по⁠–​добри резултати

Радостта от службата ни отчасти е свързана с постигнатите резултати. Тогава как можем да имаме по⁠–​резултатна служба? Ние сме „рибари на хора“. (Марко 1:16–18, NW) Рибарите в древния Израил ходели за риба през нощта, когато можели да уловят най⁠–​много. Ние също трябва да анализираме своя район, за да ходим „за риба“, когато повечето хора са по домовете си и са по⁠–​възприемчиви към нашето послание. Може би вечер, през почивните дни в края на седмицата или по друго време. Според един пътуващ надзорник това е практично в райони, където хората работят цял ден. Той отбелязва, че вечерното свидетелствуване често има отлични резултати. Свидетелствуването по телефона или неофициалното свидетелствуване също ни дават възможност да достигаме до повече хора.

 Постоянството в службата дава добри резултати. В страните от Източна Европа и Африка работата по проповядването за Царството напредва добре и това има за резултат голям растеж. Също така се образуват много сборове в области, смятани дълго време за неплодородни, или дори в райони, които се обработват много често. Но ако твоят район не дава такива резултати?

Запазване на добра нагласа

Ако пазим ясни в ума си целите, поставени от Исус, това ще ни помогне да не се обезсърчаваме от безразличието в службата. Христос искал неговите ученици да търсят достойните, а не да извършват масови обръщания към вярата. Той отбелязал при няколко случая, че огромното мнозинство от хората нямало да приемат добрата новина, точно както повечето израилтяни не слушали древните пророци. — Езекиил 9:4; Матей 10:11–15; Марко 4:14–20.

‘Добрата новина на царството’ се приема с признателност от хора, „които осъзнават духовната си нужда“. (Матей 5:3, NW; 24:14, NW) Те искат да служат на Бога по начина, определен от него. Следователно резултатите от нашата дейност са свързани повече със състоянието на сърцето на хората, отколкото със способността ни да представяме посланието. Разбира се, трябва да даваме най⁠–​доброто от себе си, за да правим добрата новина привлекателна. Но резултатите зависят от Бога, защото Исус казал: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил.“ — Йоан 6:44.

Нашата евангелизаторска работа известява името на Йехова. Независимо дали хората слушат, или не, проповедната ни дейност допринася за освещаването на святото име на Йехова. Освен това чрез своята евангелизаторска работа доказваме, че сме Христови ученици и имаме привилегията да участвуваме в най⁠–​важната задача, която се изпълнява в наше време. — Матей 6:9; Йоан 15:8.

Обезсърчението и взаимоотношенията

Дадени човешки взаимоотношения, било в семейството, или в сбора, могат да причинят обезсърчение. Например, понякога смятаме, че не ни разбират. Несъвършенствата на нашите събратя също могат да ни обезсърчат. За пореден път Писанията могат да ни бъдат от голяма помощ.

„Цялото братство“ по света образува едно голямо духовно семейство. (1 Петър 2:17, NW) Но чувството, че принадлежиш към обединен народ, може да отслабне, когато възникнат трудности заради междуличностни конфликти. Явно християните от първи век не били застраховани против такива проблеми, щом апостол Павел многократно трябвало да им напомня да живеят заедно в единство. Например, той насърчил две християнки — Еводия и Синтихия — да разрешат своите разногласия. — 1 Коринтяни 1:10; Ефесяни 4:1–3; Филипяни 4:2, 3.

Ако това е проблемът, как можем да разпалим отново искрената любов към нашите братя и сестри? Като си припомним, че Христос умрял за тях и че те също като нас проявяват вяра в неговата изкупителна жертва. Можем също да имаме на ум, че много от братята ни са готови да подражават на Исус Христос, като рискуват живота си за нас.

Преди няколко години в Париж един млад Свидетел не се поколебал да грабне едно куфарче, съдържащо бомба и оставено пред Залата на Царството. Той трябвало да изтича няколко етажа по стъпалата надолу, преди да хвърли куфарчето в един фонтан, където то избухнало. Попитан какво го подбудило да рискува живота си по този начин, Свидетелят отговорил: „Разбрах, че животът ни беше в опасност. Затова си помислих, че беше по⁠–​добре да умра само аз, отколкото всички да бъдат убити.“ b Каква благословия е да имаш такива другари, които са готови да следват Исусовия пример толкова отблизо!

 В допълнение на това можем да размислим върху духа на сътрудничество, който съществувал сред Свидетелите на Йехова в концентрационните лагери през Втората световна война. c Неотдавна нашите братя и сестри от Малави също толкова вярно запазиха своята позиция на истински християни. Нима мисълта, че братята ни в местния сбор биха действували по същия начин при неблагоприятни обстоятелства, не ни кара да не забелязваме ежедневното напрежение и неприятности, или поне да им обръщаме по⁠–​малко внимание? Ако култивираме ум като този на Христос, всекидневните ни отношения с нашите събратя ще бъдат източник на освежение, а не на обезсърчение.

Обезсърчаващи лични чувства

‘Надежда, дълго несбъдвана, изнурява сърцето, а изпълненото желание е като дърво на живот.’ (Притчи 13:12, СИ–95) В очите на някои от служителите на Йехова краят на тази система на нещата се бави прекалено много. Християните намират периода, в който живеем, за „кризисни времена, трудни за справяне“, точно както и много невярващи. — 2 Тимотей 3:1–5, NW.

Но за разлика от невярващите, християните трябва да се радват, че в тези условия на изпитания виждат ‘знака’ за Исусовото присъствие, който показва, че божието Царство скоро ще сложи край на тази зла система на нещата. (Матей 24:3–14, NW) Дори когато положението става по⁠–​лошо — каквото определено ще стане през ‘голямата скръб’, — тези събития са източник на радост за нас, защото възвестяват божия идващ нов свят. — Матей 24:21; 2 Петър 3:13.

Ако един християнин отлага в ума си намесата на Царството в днешните дела, може да стане така, че той да посвещава все повече и повече време на материални цели. Ако допусне неща като светската работа и забавленията да отнемат цялото му време и енергия, ще му бъде трудно да изпълнява правилно своите библейски отговорности. (Матей 6:24, 33, 34) Такава нагласа предизвиква неудовлетвореност, а по този начин и обезсърчение. Един пътуващ надзорник казал: „Нереалистично е в тази система на нещата да се опитваме да изградим някакво бледо подобие на новата система.“

Две от най⁠–​добрите лекарства

Как човек може да намери добро лекарство, след като вече е поставена диагнозата? Личното изучаване е един от най⁠–​добрите налични методи. Защо? „То ни припомня защо трябва да правим това, което правим“ — отбелязва един пътуващ надзорник. Трети обяснява: „Проповядването просто по задължение след време става бреме.“ Но доброто лично изучаване ни помага да си възвърнем ясния възглед относно нашата роля с наближаването на края. В същия ред от мисли Писанията многократно ни напомнят за необходимостта да бъдем добре хранени духовно, за да притежаваме истинско щастие във вършенето на божията воля. — Псалм 1:1–3; 19:7–10; 119:1, 2.

Старейшините могат да помагат на другите да преодолеят обезсърчението, като им правят насърчаващи пастирски посещения. По време на тези частни посещения старейшините могат да покажат, че всеки от нас е високо ценен сред народа на Йехова  и заема важно място в него. (1 Коринтяни 12:20–26) Един старейшина казал относно своите съхристияни: „За да подчертая тяхната стойност, им припомням какво са извършили в миналото. Посочвам, че са ценни в очите на Йехова и че кръвта на Сина му е дадена за тях. Тези аргументи винаги се приемат добре. След като доводите бъдат подкрепени от надеждни библейски текстове, онези, които са обезсърчени, са в състояние да си поставят нови цели, като например молитва, изучаване и четене на Библията със семейството.“ — Евреи 6:10.

По време на пастирските посещения старейшините трябва да внимават да не направят така, че да изглежда сякаш не е възможно да се угоди на Бога. Вместо това те могат да помогнат на обезсърчените събратя да разберат, че товарът на Исусовите последователи е лек. Следователно християнската ни служба е източник на радост. — Матей 11:28–30.

Победа над обезсърчението

Каквито и да са причините за обезсърчението, то е напаст, с която трябва да се борим. Но помни, че не сме сами в тази битка. Ако сме обезсърчени, нека приемаме помощта на християнските си другари и особено на старейшините. Като правим това, можем да намалим чувството на обезсърчение.

Преди всичко трябва да се обръщаме към Бога за помощ при справянето с обезсърчението. Ако молитвено разчитаме на Йехова, той ще ни помогне напълно да победим това чувство. (Псалм 55:22; Филипяни 4:6, 7) При всички случаи обаче, като негов народ ние можем да споделяме чувствата на псалмиста, който пял: „Щастливи са хората, които познават радостните възгласи. О, Йехова, в светлината на твоето лице те продължават да вървят. В твоето име те са радостни през целия ден и в твоята праведност биват възвеличавани. Защото ти си красотата на силата им, и чрез твоята добра воля нашият рог е възвеличен.“ — Псалм 89:15–17, NW.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 31]

Градивните пастирски посещения на любещите старейшини могат да помогнат на християнина да се справи с обезсърчението