Защо съществува страх от апокалипсиса?

„ДЕСЕТИЛЕТИЯ наред християнските фундаменталисти пророкуват, че много скоро предстои [някакъв] вид социален срив — отбелязва Деймиън Томпсън, автор на материали с религиозна тематика, в списание „Тайм“. — Днес, за тяхно учудване, тези сценарии не само биват приемани на сериозно, но и биват разпространявани от самите хора, които им се подиграваха: компютърни програмисти, бизнесмени и политици.“ Той твърди, че страхът от целосветски компютърен крах през 2000 година „е превърнал напълно светски личности в невероятни хилиасти“, които се страхуват от появата на бедствия като „масова паника, правителствена парализа, бунтове за храна, самолети, разбиващи се в небостъргачи“.

Обезпокояващите дейности на различни малки религиозни групи — често наричани „апокалиптични“ — допълват всеобщите опасения. През януари 1999 г. френският ежедневник „Фигаро“ каза следното в една статия, озаглавена „Йерусалим и сирените на апокалипсиса“: „[Израелските] служби по сигурността смятат, че на Маслиновата планина или близо до нея над сто ‘хилиасти’ чакат парусията или апокалипсиса.“

Изданието 1998 Britannica Book of the Year [„Годишник на ‘Британика’ за 1998 г.“] съдържа специално сведение за „култовете на съдния ден“. Между другото в него се споменават култове на самоубийци, като например Небесни двери, Храмът на народа и Орденът на слънчевия храм, както и  Аум Шинрикио (Върховната истина), които през 1995 г. организираха смъртоносната атака с отровен газ в метрото на Токио, като убиха 12 души и раниха хиляди. Обобщавайки това сведение, Мартин Е. Марти, професор по религия в Чикагския университет, писа: „Обръщането на календарната страница към 2000 година е вдъхновяващо — и е почти сигурно, че ще вдъхнови всякакви пророчества и движения. Някои може да станат опасни. Това ще е време, спрямо което не бива да бъдем безучастни.“

Историята на страха от Апокалипсиса

Апокалипсис, или Откровение, е името на последната книга на Библията, написана към края на първи век от н.е. С оглед на пророческото естество и изключително символичния език на тази книга прилагателното „апокалиптичен“ започнало да се употребява за един вид писания, които възникнали много преди да бъде написана библейската книга Откровение. Митологичният символизъм на тази литература води началото си от древна Персия и дори от още по⁠–​отдавна. Затова в изданието The Jewish Encyclopedia [„Юдейска енциклопедия“] се говори за „явния вавилонски характер на повечето от митологичните елементи, обединени в тази [юдейска апокалиптична] литература“.

Юдейската апокалиптична литература процъфтяла от началото на втори век пр.н.е. до края на втори век от н.е. Обяснявайки причината за тези писания, един библейски учен писал: „Юдеите разделяли времето на две епохи. Имало настояща епоха, която била изцяло лоша. . . Затова юдеите чакали края на тези неща. Имало епоха, която щяла да дойде, която трябвало да бъде изцяло хубава — златният век на Бога, в който щяло да има мир, благополучие и праведност. . . Как настоящата епоха щяла да се превърне в бъдещата епоха? Юдеите вярвали, че тази промяна не би могла да настъпи чрез човешка сила и затова очаквали пряката намеса на Бога. . . . Денят на идването на Бога бил наречен Денят на Господаря и щял да бъде страшен период на ужас и унищожение, и на съд, като това щели да бъдат родилните болки на новия век. Цялата апокалиптична литература разглежда тези събития.“

Дали е основателен страхът от Апокалипсиса?

Библейската книга Откровение говори за „войната във великия ден на всемогъщия Бог“, или Армагедон, в която злите ще бъдат унищожени и която ще бъде последвана от един хилядогодишен период (понякога наричан Хилядолетието), през който  Сатан ще бъде затворен в бездната и Христос ще съди човечеството. (Откровение 16:14, 16; 20:1–4) През Средновековието тези пророчества били разбирани погрешно от някои, защото католическият „свети“ Августин (354–430 г. от н.е.) бил казал, че Хилядолетието е започнало с раждането на Христос и ще бъде последвано от Страшния съд. Августин явно нямал предвид някакъв конкретен период от време, но с наближаването на 1000 година, страховете нараснали. Историците имат различни мнения относно това доколко всеобхватен бил този средновековен страх от Апокалипсиса. Но в каквато и степен да бил разпространен, той несъмнено се оказал неоснователен.

Подобно на това и днес съществуват религиозни и светски опасения, че 2000–та или 2001–та година ще донесе ужасяващ Апокалипсис. Но дали тези опасения са основателни? И дали посланието, съдържащо се в библейската книга Откровение, или Апокалипсис, е нещо, от което да се страхуваме, или обратното — нещо, за което трябва да се надяваме? Моля, продължи да четеш.

[Снимка на страница 4]

Средновековните опасения за Апокалипсиса се оказали неоснователни

[Източник]

© Cliché Bibliothèque Nationale de France, Paris

[Информация за източника на снимката на страница 3]

Maya/Sipa Press