Не позволявай твоята сила да стане твоя слабост

С шестнадесет водонепроницаеми отделения в корпуса, за луксозния лайнер „Титаник“ се смятало, че не може да потъне. При първото му плаване през 1912 г. на него имало само около половината от необходимите спасителни лодки. Параходът се ударил в айсберг и потънал, при което намерили смъртта си повече от 1500 души.

БОЯЩИЯТ СЕ от Бога цар на древния Йерусалим Озия бил блестящ военачалник. С помощта на Йехова той поразявал своите врагове един след друг. „И името му [на Озия] се прочу надалеч, защото му се помагаше чудно, догдето стана силен.“ Но после „сърцето му се надигна [възгордя — СИ–95]. . . и [той] извърши престъпление против Господа, своя Бог“. Заради високомерието си Озия бил поразен с проказа. — 2 Летописи 26:15–21; Притчи 16:18.

От тези две събития научаваме, че ако не са уравновесени с мъдрост, скромност и смирение, силните страни лесно могат да станат слабости или да нанесат вреда. Това е сериозно нещо, защото в едно или в друго отношение всички ние притежаваме определени силни страни, или дарби, и искаме те да носят полза и да са източник на радост за нас и за другите, особено за нашия Създател. Да, ние сме длъжни напълно да използуваме всеки дар от Бога, който може би имаме, но в същото време да го направляваме така, че той да остане ценно притежание.

Например, човек, който обича работата си, лесно би могъл да превърне този дар в слабост, като стане работохолик. Един предпазлив човек може би няма лесно да бъде излъган или измамен, но може до такава степен да е предпазлив, че никога да не взима решения. Ефикасността в работата също е хубаво качество, но ако се проявява до крайна степен, така че да се пренебрегне човешкият фактор, резултатът може да е една хладна, строга обстановка, която убива радостта. Затова отдели време да размишляваш върху своите силни страни. Дали ги контролираш добре? Дали те са благословия за другите? И преди всичко, дали ги използуваш, за да почиташ Йехова, Източника на „всеки добър дар“? (Яков 1:17, NW) За тази цел нека разгледаме по⁠–​подробно още няколко примера на силни страни, които могат да се превърнат в слабости, дори да нанасят вреда, ако са оставени без контрол.

Използувай мъдро умствените си способности

Безспорно е хубаво да притежаваш добър ум. И все пак това може да стане слабост,  ако води до прекалена самоувереност или ни кара да развиваме твърде високо мнение за себе си, особено ако другите много ни хвалят или ласкаят. Или бихме могли да развием един чисто интелектуален възглед относно божието Слово и основаните на Библията издания за изучаване.

Прекалената самоувереност може да се проявява по различни начини. Например, когато някой с остър ум получава участие в програмата на християнския сбор, може би публичен доклад или задача в Теократичното училище за проповедна служба, той може да остави подготовката за последния момент, вероятно без дори да се помоли за благословията на Йехова. Той по⁠–​скоро се доверява на собствения си запас от познание и на импровизаторската си дарба. Вродените способности могат да прикриват известно време нехайството на такъв човек, но без пълната благословия на Йехова неговият духовен растеж ще се забави, вероятно дори ще спре. Какво прахосване на хубавата дарба! — Притчи 3:5, 6; Яков 3:1.

Някой с остър ум би могъл също да възприеме един чисто интелектуален възглед относно Библията и помагалата за нейното изучаване. Но такова познание само „възгордява“, или кара човека да се надува като балон; то не „назидава“ [укрепва — NW] любещите християнски взаимоотношения. (1 Коринтяни 8:1; Галатяни 5:26) От друга страна, независимо от своите умствени способности, духовният човек винаги се моли за божия дух и уповава на него. Силните му страни стават още по⁠–​ценни, тъй като той расте в любовта, смирението, познанието и мъдростта, като всички те са в правилно съотношение помежду си. — Колосяни 1:9, 10.

Една дарба ще стане слабост и ако чрез нея развиваме прекалено високо мнение за себе си като проявяваме липса на скромност. Способният човек — и всеки, който толкова му се възхищава, — може да забрави, че Йехова „не зачита никой, който е мъдрец в собственото си сърце“, дори той да има дарба. (Йов 37:24, NW) В божието Слово се казва: „Мъдростта е със смирените.“ (Притчи 11:2) Въпреки че бил много интелигентен и високообразован, апостол Павел казал на Коринтяните: „Аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост. . . Бях немощен между вас, страхувах се и много треперех. И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила; за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила.“ — 1 Коринтяни 2:1–5.

Истински мъдрият човек не се оставя да бъде подмамен от светския възглед за интелекта, нито от светското схващане за успеха. Така че вместо да използува таланта си, за да печели хвалебствия от хората или да трупа богатства в света, той дава  най⁠–⁠доброто от себе си на Онзи, който му е дал живота и способностите. (1 Йоан 2:15–17) За тази цел истински мъдрият човек държи интересите на Царството на първо място в своя живот и става като плодородно „дърво, посадено при потоци води“. Не поради неговия вроден талант, а благодарение на благословията на Йехова, ‘всичко, що върши той, ще благоуспява’. — Псалм 1:1–3; Матей 6:33.

Нека християнството прибавя към силата ти

Поради своята същност християнството е толкова богато на сила, че светските философии бледнеят пред него. Например, благодарение на християнския начин на живот хората стават най⁠–​добрите съпрузи и съпруги, най⁠–​добрите съседи и най⁠–​добрите работници — честни, почтителни, мирни и прилежни. (Колосяни 3:18–23) Освен това бивайки обучавани как да говорят и поучават, християните развиват добри умения за общуване. (1 Тимотей 4:13–15) Ето защо не е чудно, че работодателите често възлагат на християните допълнителни отговорности и ги повишават в длъжност. Но такива силни страни могат също да бъдат използувани по неправилен начин, ако не се внимава добре. Едно повишение или едно примамливо предложение за работа може да означава пълно отдаване на фирмата, редовно изпускане на християнските събрания или жертвуване на ценното време, отделяно за семейството.

Един семеен християнски старейшина от Австралия бил също изключително успешен бизнесмен, и както се казва, „целият свят лежал в краката му“. Въпреки това той отхвърлил изкушението да преуспее в тази система. Този брат казал: „Исках да прекарвам повече време с моето семейство и в християнската служба.“ Той добавил: „Затова с жена ми бяхме единодушни, че трябва внимателно да намаля времето, което прекарвам в светската си работа. Защо да работя пет дни в седмицата при положение, че не е необходимо?“ Като направил няколко добре обмислени промени в своя живот, този старейшина открил, че можел да се грижи за семейството си и като работи три или четири дни в седмицата. След време бил поканен да участвува в други привилегии на службата, като например служба в местния Комитет на конгресната зала и служба в организационната уредба за областните конгреси. Мъдро направлявани, неговите силни страни донесли на него и на семейството му радост и удовлетворение.

Уравновесена нагласа спрямо привилегиите

Християнските мъже са насърчени да се стремят към привилегии на службата в сбора. „Ако някой мъж се стреми към службата на надзорник [или помощник⁠–​служител], той желае добро дело.“ (1 Тимотей 3:1, NW) Както и при посочените вече силни страни, желанието да се приемат отговорности също трябва да бъде ръководено от добра преценка. Никой не бива да приема толкова много задачи, че да загуби радостта си в службата на Йехова. Да, похвално е, всъщност е необходимо, човек да проявява охотен дух, защото Йехова не одобрява нагласа на пестене на силите; но готовността трябва също да отразява скромност и „здрав разум“. — Тит 2:12, NW; Откровение 3:15, 16.

Деликатността, проницателността и чувствителността на Исус допринесли за това дори най⁠–​нисшестоящите хора да се чувствуват добре, когато били с него. По подобен начин днес хората се чувствуват приятно, когато са с онези, чиято силна страна е състрадателната, загрижена личност. Такива сърдечни, достъпни старейшини в християнския сбор наистина са ценни „дарове в човеци“. Те са „като заслон от вятър и като прибежище от буря, като водни потоци на сухо място, като сянка от голяма канара в изтощена земя“. — Ефесяни 4:8, NW; Исаия 32:2.

Но старейшините трябва да поддържат равновесие между времето, прекарвано в помощ на другите, и времето, необходимо за техните собствени потребности от лично изучаване, размисъл, молитва и публична служба. Естествено, семейните старейшини  трябва също да отделят време за хората от своето семейство, за които трябва да бъдат особено достъпни.

Способните жени — една чудесна благословия

Както способните старейшини, така и духовните жени са нещо много ценно за организацията на Йехова. Жените по принцип са надарени да проявяват интерес към другите — качество, което Йехова цени и поощрява. Апостол Павел писал ‘да гледаме да проявяваме личен интерес не само за своите неща, но и за нещата на другите’. (Филипяни 2:4, NW) Но все пак този „личен интерес“ има граници, защото никой християнин не бива да иска да „се бърка в чужди работи“, нито да клюкарствува. — 1 Петър 4:15; 1 Тимотей 5:13.

Жените притежават много други дарби. Например, една християнска съпруга може да бъде умствено по⁠–​надарена от своя съпруг. Въпреки това като „способна съпруга“, която се бои от Йехова, тя ще уважава съпруга си и ще използува своите дарби, за да е негово допълнение, а не съперничка. И вместо да ѝ завижда или да се обижда, мъдрият и смирен съпруг ще цени силните страни на своята съпруга и ще им се радва. Той ще я насърчава да използува напълно своя талант, за да изгражда дома си и да помага на децата ‘да се боят от Йехова’, както прави и самата тя. (Притчи 31:10, 28–30, NW; Битие 2:18) Такива скромни, смирени съпрузи и съпруги живеят щастливо в бракове, които наистина донасят почит на Йехова.

Да подчиним силния характер

Един силен характер, насочен към праведност и към всеотдайно вършене на волята на Йехова, може да бъде добро притежание, ако бива уравновесяван от скромност и смирение. Но може да бъде и слабост, ако кара своя притежател да властвува над другите или да ги сплашва. Това е така особено в християнския сбор. Не бива християните да изпитват напрежение, когато са заедно, включително и в присъствието на старейшините на сбора. — Матей 20:25–27.

На свой ред старейшините трябва да се чувствуват добре в общуването помежду си. И когато се съвещават, не силата на характера, а светият дух трябва да влияе на решенията им. Да, светият дух може да повлияе на всеки един от старейшинското тяло, включително и на най⁠–​младия или на най⁠–​мълчаливия. Затова дори когато чувствуват, че са прави, онези, които притежават по⁠–​силен характер, трябва да го контролират, като усвоят умението да уважаваш другите, и по този начин ‘отдават почит’ на останалите старейшини. (Римляни 12:10) В Еклисиаст 7:16 любезно сме предупредени: „Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; защо да се погубиш?“

Йехова, Източникът на „всеки съвършен дар“, контролира съвършено безкрайната си сила. (Яков 1:17; Второзаконие 32:4) А той е нашият Учител! Затова нека да се учим от него и сериозно да работим както върху развиването на вродените си дарби, или силни страни, така и върху това да ги контролираме мъдро, скромно и любещо. Само каква благословия за другите ще бъдем тогава!

[Снимка на страница 27]

Духовният растеж зависи от молитвеното изучаване и от упованието на Йехова

[Снимка на страница 29]

Съчетан със скромност, личният интерес е благословия

[Информация за източника на снимката на страница 26]

Courtesy of the Mariners’ Museum, Newport News, VA