Вестителите на Царството съобщават

Теократичен растеж в Намибия

ДОБРАТА новина за божието Царство за първи път достигна до Намибия в края на 20–те години на века. Оттогава насам хиляди хора с честни сърца откликват на божието послание за спасение. В следните преживени случки се показва как Йехова събира в своята кошара отбраните. — Агей 2:7.

◻ Полас, един човек, препитаващ се със земеделие, който живее в североизточна Намибия, се срещнал за първи път със Свидетелите на Йехова, когато посетил столицата Виндхук. Полас бързо се убедил, че е намерил истината. Той се върнал в къщи с книгата „Ти можеш да живееш завинаги в рай на земята“. После на път за Рунду, най⁠–​близкия град, където имало Зала на Царството, Полас намерил Свидетелите и ги помолил да го посетят.

Но разстоянието било прекалено голямо, за да могат Свидетелите да идват и да водят всяка седмица библейско изучаване с Полас. Без да се обезсърчава, той започнал да изучава Библията сам. Освен това Полас проповядвал на други хора за нещата, които научавал. След време била сформирана група за изучаване на Библията. Когато от малката група чули по радиото, че в Рунду ще се проведе конгрес на Свидетелите на Йехова, те събрали оскъдните си доходи и организирали превоз, за да присъствуват.

Какво вълнуващо преживяване било за тях за първи път да общуват със Свидетели на Йехова! Скоро било уредено квалифицирани братя да посещават редовно тази група. Днес в селото, в което живее Полас, има шестима вестители.

◻ Интересът на Йохана към божието име бил събуден, когато чула някой да говори зле за Свидетелите на Йехова. Тя си спомня: „Още щом за първи път чух името Йехова, то остана неизличимо в ума ми и започнах да се чудя кой е Йехова. Живеех със съпруга си близо до Уолфиш Бей на намибийското крайбрежие. Веднъж отидохме до града и аз видях няколко Свидетели да разпространяват списанието „Стражева кула“ на улицата. Взех един екземпляр и помолих за библейско изучаване, тъй като имах много въпроси. Плаках, когато ми казаха, че не са в състояние да дойдат, защото превозното им средство се било развалило. Скоро след това съпругът ми почина и аз отидох да живея в Кейтмансхоп. Там беше назначен един специален пионер (целодневен проповедник) и от него получих книгата „Истината, която води към вечен живот“. От самото начало разпознах истината.

След време бях поканена да участвувам в проповедната дейност, но ме обзе страхът от човека. Докато ходех от врата на врата се молех на Йехова по⁠–​скоро да ме остави да умра, отколкото да ме кара да проповядвам. Когато за първи път трябваше да свидетелствувам на улицата, се скрих в една тясна уличка, като се надявах никой да не ме види. Накрая набрах достатъчно смелост, за да дам списание на един минувач и едва тогава успях да кажа нещо. През онзи ден, с помощ от Йехова, споделих своята основана на Библията надежда с много хора.

Днес, 12 години по⁠–​късно, въпреки че съм бедна в материално отношение, все още ценя привилегията на пионерската служба и продължавам да извличам огромна радост от споделянето на истината за Царството с другите.“