Нека никога да не се дърпаме назад към унищожение!

„Ние не сме от онези, които се дърпат назад към унищожение.“ — ЕВРЕИ 10:39, NW.

1. Какви обстоятелства довели до това апостол Петър да се поддаде на страха?

 СИГУРНО апостолите били потресени, когато техният любим Учител, Исус, им казал, че всички те щели да се разпръснат и да го изоставят. Как така? И то в най⁠–​тежкия му час? Петър настоявал: „Дори и всички да се спънат, аз няма да го сторя!“ (NW) В действителност той бил храбър, смел човек. Но когато Исус бил предаден и арестуван, апостолите — включително и Петър — се разпръснали. По⁠–​късно, когато Исус бил разпитван в къщата на първосвещеника Каиафа, Петър се навъртал обезпокоен из двора. Тъй като студената нощ вече преваляла, той вероятно започнал да се страхува, че можело Исус и всички негови съобщници да бъдат екзекутирани. Когато някои от присъствуващите познали, че Петър бил един от близките Исусови другари, той бил обзет от паника. Петър отрекъл три пъти връзката си с Исус. Дори казал, че не го познава! — Марко 14:27–31, 66–72.

2. (а) Защо страхливото поведение на Петър в нощта на Исусовия арест не го причислява към „онези, които се дърпат назад“? (б) Какво трябва да сме решени да правим ние?

² Това бил момент на слабост в живота на Петър, за който той несъмнено съжалявал до края на дните си. Но дали неговото поведение през онази нощ го превърнало в страхливец? Дали то го причислило към „онези“, които апостол Павел по⁠–​късно описал с думите: „Ние не сме от онези, които се дърпат назад към унищожение“? (Евреи 10:39, NW) Повечето от нас навярно ще се съгласят, че думите на Павел не се отнасят за Петър. Защо? Защото страхът, който Петър проявил, бил нещо преходно, краткотрайна грешка в един живот, изпълнен с изключителна смелост и вяра. По същия начин и много от нас са преживели моменти в своя живот, за които си спомнят с известен срам, мигове, в които страхът ни е изненадвал неподготвени и ни е пречел да застанем на страната на истината толкова смело, колкото бихме искали. (Сравни Римляни 7:21–23.) Можем да бъдем сигурни, че такива моментни грешки не ни причисляват към онези, които се дърпат назад към унищожение. Но е необходимо да сме решени никога да не станем такива. Защо? И как можем да избегнем да станем такива личности?

Какво означава да се дърпаме назад към унищожение

3. Как пророците Илия и Йона се поддали на страха?

³ Когато Павел писал за „онези, които се дърпат назад“, нямал предвид хората, които изпадат в моментна липса на смелост. Той сигурно знаел за преживяното от Петър и за други подобни случаи. Илия — един смел и прям пророк, веднъж се поддал на страха и избягал, за да спаси живота  си, защото съществувала смъртна заплаха от страна на злата царица Йезавел. (3 Царе 19:1–4) Пророкът Йона изпитал по⁠–​сериозен пристъп на страх. Йехова го изпратил да отиде до известния с насилието и злото си град Ниневия. Йона бързо се качил на кораб за Тарсис — 3500 километра в противоположната посока! (Йона 1:1–3) И въпреки това няма основания нито тези верни пророци, нито апостол Петър да бъдат описани като такива, които се дърпат назад. Защо?

4, 5. (а) Как контекстът ни помага да определим какво е имал предвид Павел в Евреи 10:39 с „унищожение“? (б) Какво имал предвид Павел, като казал: „Ние не сме от онези, които се дърпат назад към унищожение“?

⁴ Обърни внимание на целия израз, който използувал Павел: „Ние не сме от онези, които се дърпат назад към унищожение.“ Какво имал предвид той с „унищожение“? Гръцката дума, която използувал, понякога се отнася до вечно унищожение. Това определение е в съгласие и с контекста. Павел току⁠–​що бил предупредил: „Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.“ — Евреи 10:26, 27.

⁵ Така че когато Павел казал на събратята си: „Ние не сме от онези, които се дърпат назад към унищожение“, имал предвид, че и той, и неговите верни християнски читатели били решени никога да не се отвръщат от Йехова и да не спират да му служат. Обратният курс на поведение би довел единствено до вечно унищожение. Юда Искариотски бил един от онези, които се дръпнали назад към такова унищожение, както направили и други врагове на истината, като умишлено действували против духа на Йехова. (Йоан 17:12; 2 Солунци 2:3) Такива хора са сред „страхливите“, които ще понесат вечно унищожение в символичното огнено езеро. (Откровение 21:8) Не, ние никога не искаме да сме от тях!

6. Какво иска да направим Сатан Дяволът?

⁶ Сатан Дяволът иска да се дръпнем назад към унищожение. Като майстор на „хитростите“, той знае, че такова пагубно поведение често започва с малки неща. (Ефесяни 6:11) Ако се провали в опитите си да постигне своето чрез открито преследване,  Сатан търси начини да подкопае вярата на истинските християни чрез по⁠–​прикрити средства. Той иска да види смелите и пламенни Свидетели на Йехова накарани да мълчат. Нека разгледаме какви тактики използувал Сатан срещу християните от еврейски произход, на които писал Павел.

Как християните били карани да се дърпат назад

7. (а) Каква била историята на сбора в Йерусалим? (б) В какво духовно състояние се намирали някои от читателите на Павел?

⁷ Доказателствата сочат, че Павел писал своето писмо до Евреите около 61 г. от н.е. Сборът в Йерусалим имал бурна история. След смъртта на Исус избухнала вълна от жестоко преследване, като много от християните в града били принудени да се разпръснат. Но после настъпил мирен период, което позволило броят им да нарасне. (Деяния 8:4; 9:31) С течение на годините различни преследвания и трудности се редували с периоди на спокойствие. Изглежда, че по времето, когато Павел писал писмото до Евреите, сборът отново се радвал на сравнително мирни условия. И все пак съществувал натиск. Били минали почти три десетилетия откакто Исус бил предсказал унищожението на Йерусалим. Изглежда имало християни, които мислели, че краят безпричинно се бавел и че можело да не дойде по тяхно време. Други, особено по⁠–​новите във вярата, още не били изпитани чрез жестоко преследване и не познавали необходимостта от издръжливост при изпитания. (Евреи 12:4) Сатан несъмнено търсел начин да се възползува от тези обстоятелства. Какви ‘хитрости’ използувал?

8. Какво било отношението на много юдеи към новооснования християнски сбор?

⁸ Юдейската общност в Йерусалим и Юдея гледала с пренебрежение на новооснования християнски сбор. От съдържанието на писмото на Павел придобиваме някаква представа за подигравките, които арогантните юдейски религиозни водачи и техните последователи отправяли към християните. Всъщност те може да са казвали: ‘Ние си имаме великия храм в Йерусалим, който съществува от векове! Имаме и славен първосвещеник, който заедно със своите подсвещеници извършва богослужения там. Всеки ден биват принасяни жертви. Притежаваме и Закона, предаден чрез ангели на Моисей и установен с внушителни знамения на Синайската планина. Тази новоизлюпена секта, тези християни, които отстъпиха от юдаизма, нямат такива неща!’ Дали това презрение изпълнило целта си? Някои християни от юдейски произход очевидно били смутени от нападките. Писмото на Павел им дошло на помощ точно в подходящото време.

Защо те не бивало никога да се дърпат назад към унищожение

9. (а) Коя е основната тема в писмото до Евреите? (б) В какъв смисъл християните служели в храм, по⁠–​добър от онзи в Йерусалим?

⁹ Нека разгледаме две причини, които Павел посочил на своите братя и сестри в Юдея, никога да не се дърпат назад към унищожение. Първата — превъзходството на християнския начин на поклонение — изпълва цялото писмо до Евреите. Павел развива тази тема от началото до края на писмото. Храмът в Йерусалим бил просто отражение на една далеч по⁠–​велика реалност — духовния храм на Йехова, сграда, „не с ръка направена“. (Евреи 9:11) Тези християни имали привилегията да служат в тази духовна уредба за чисто поклонение. Те служели под уредбата на по⁠–​добър договор — отдавна обещания нов договор, чийто Посредник, Исус Христос, превъзхождал Моисей. — Йеремия 31:31–34.

10, 11. (а) Защо родословната линия не правела Исус негоден да служи като Първосвещеник в духовния храм? (б) По какъв начин Исус превъзхождал първосвещеника, който служел в храма в Йерусалим?

¹⁰ Тези християни имали също далеч по⁠–​добър Първосвещеник — Исус Христос. Не, той не бил потомък на Аарон. Исус по⁠–​скоро бил Първосвещеник „според чина Мелхиседеков“. (Псалм 110:4) Мелхиседек, чиято родословна линия не била записана, бил цар на древния Салим, а също и негов първосвещеник. Така той бил подходящ  пророчески предобраз на Исус, чието свещеничество не зависело от несъвършени предци, а от нещо далеч по⁠–​велико — клетвата на самия Йехова Бог. Като Мелхиседек, Исус служи не само като Първосвещеник, но и като Цар, който никога няма да умре. — Евреи 7:11–21.

¹¹ Освен това в контраст с първосвещеника на храма в Йерусалим, Исус не трябвало да принася жертви години наред. Неговата жертва бил съвършеният му живот, която принесъл веднъж завинаги. (Евреи 7:27) Всички онези жертви, принасяни в храма, били просто сянка, предобраз на онова, което принесъл Исус. Неговата съвършена жертва осигурила истинска прошка за греховете на всички, които проявяват вяра. Стоплящи сърцето са и изказванията на Павел, показващи, че този Първосвещеник е същият неизменен Исус, познат на християните в Йерусалим — смирен, милостив и който „състрадава с нас в нашите немощи“. (Евреи 4:15; 13:8) Тези помазани християни имали перспективата да служат като подсвещеници на Христос! Как биха могли дори да помислят да се дърпат назад към „слабите и сиромашки“ неща на покварения юдаизъм? — Галатяни 4:9.

12, 13. (а) Какво второ основание за това християните никога да не се дърпат назад посочил Павел? (б) Защо историята на предишната издръжливост на християните от юдейски произход щяла да ги насърчи никога да не се дърпат назад към унищожение?

¹² И сякаш това не било достатъчно, та Павел посочил на Евреите още една причина никога да не се дърпат назад към унищожение — историята на тяхната собствена издръжливост. Той писал: „Продължавайте да помните предишните дни, в които, след като бяхте просветени, издържахте голяма борба и страдания.“ Павел им припомнил, че те били „изложени на показ като на арена“, подложени на оскърбления и страдания. Някои от тях били хвърлени в затвора, други проявявали съчувствие към тези затворници и ги подкрепяли. Да, те били проявили образцова вяра и издръжливост. (Евреи 10:32–34, NW) Но защо Павел ги подканил да ‘продължават да помнят’ такива болезнени случки? Нима това нямало да ги обезсърчи?

¹³ Точно обратното — ‘помненето на предишните дни’ щяло да опресни в ума на Евреите как Йехова ги бил подкрепял при изпитания. С негова помощ те вече били устояли на много атаки от Сатан. Павел писал: „Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте, и любовта, която показахте към Неговото име.“ (Евреи 6:10) Да, Йехова помнел всички техни дела на вярност и ги пазел в своята безгранична памет. Това ни напомня за призива на Исус да събираме съкровища на небесата — нито крадец може да ги открадне, нито молец или ръжда могат да ги съсипят. (Матей 6:19–21) Всъщност тези съкровища могат да бъдат унищожени единствено ако някой християнин се дърпа назад към унищожение. Това би пропиляло всичко, което той е натрупал в небесата. Какво силно основание дал Павел на християните от юдейски произход никога да не постъпват така! Защо трябвало да пропиляват годините, които били прекарали във вярна служба? Щяло да бъде правилно и далеч по⁠–​добре да продължават да издържат.

Защо ние не бива никога да се дърпаме назад към унищожение

14. Пред какви предизвикателства, подобни на тези, с които се сблъсквали християните от първи век, сме изправени ние?

¹⁴ Днес истинските християни имат също толкова основателни причини да не се дърпат назад. Първо, нека си припомним какви благословии получаваме от чистата форма на поклонение, която ни осигурява Йехова. Като християните от първи век, и ние живеем във време, когато привържениците на по⁠–​общоприетите религии ни презират и ни се подиграват, като гордо изтъкват своите внушителни религиозни сгради и това колко са стари традициите им. Но Йехова ни уверява, че той одобрява нашата форма на поклонение. Всъщност днес ние се радваме на благословии, каквито християните от първи век нямали. ‘Как е възможно?’ — може би се чудиш. Та нали те живели, когато  започнал да функционира духовният храм. Христос станал Първосвещеник в него след покръстването си през 29 г. от н.е. Някои от тях били видели как Синът на Бога вършел чудеса. Дори след смъртта му имало още повече чудеса. Но както било предсказано, тези дарби след време престанали. — 1 Коринтяни 13:8.

15. Във времето на изпълнението на кое пророчество живеят днес истинските християни, и какво означава това за нас?

¹⁵ А ние живеем по време на едно важно изпълнение на обширното пророчество за храма от Езекиил, глави 40–48. a Така сме свидетели на възстановяването на божията уредба за чисто поклонение. Този духовен храм сега е очистен от всякакъв вид религиозно замърсяване и идолопоклонство. (Езекиил 43:9; Малахия 3:1–5) Помисли за предимствата, които ни осигурява това очистване.

16. С какво обезсърчаващо развитие на събитията се сблъскали християните от първи век?

¹⁶ През първи век бъдещето на организирания християнски сбор изглеждало мрачно. Исус бил предсказал, че той щял да бъде като нива, в която сред наскоро засятото жито щели да бъдат хвърлени и семена на плевели, като това щяло да направи житото практически неразличимо от плевелите. (Матей 13:24–30) Така и станало. Към края на първи век, когато възрастният апостол Йоан действувал като последна преграда за покварата, отстъпничеството вече процъфтявало. (2 Солунци 2:6; 1 Йоан 2:18) Скоро след смъртта на апостолите възникнал един отделе́н свещенически клас, чийто представители потискали стадото и носели одежди, които да ги отличават от другите. Отстъпничеството се разпространило като гангрена. Колко обезсърчаващо било това за верните християни! Те видели как наскоро установената уредба на чистото поклонение била изместена от поквара. Тя се развила за по⁠–​малко от век, след като Христос основал сбора.

17. В какъв смисъл съвременният християнски сбор е по⁠–​дълговечен от този от първи век?

¹⁷ Разгледай сега нещо противоположно. Днес чистото поклонение вече съществува по⁠–​дълго отколкото през периода до смъртта на апостолите! От времето, когато е издаден първият брой на това списание през 1879 г., Йехова ни благославя с все по⁠–⁠пречистено поклонение. Йехова и Христос Исус влизат в духовния храм през 1918 г. с цел да го очистят. (Малахия 3:1–5) От 1919 г. насам уредбата за поклонение на Йехова Бог постепенно бива пречистена. Нашето разбиране на библейските пророчества и принципи става по⁠–​ясно. (Притчи 4:18) Чия е заслугата за това? Не на някакви несъвършени хора. Само Йехова чрез своя Син, който е глава на сбора, успя да предпази народа си от поквара в тези покварени времена. Тогава нека никога не спираме да благодарим на Йехова за това, че днес ни позволява да участвуваме в чистото поклонение. И нека бъдем твърдо решени никога да не се дърпаме назад към унищожение!

18. Каква причина имаме ние никога да не се дърпаме назад към унищожение?

¹⁸ Като онези християни от юдейски произход, и ние имаме още една причина да отхвърляме страхливото поведение и да не се дърпаме — историята на нашата издръжливост. Независимо от това дали сме започнали да служим на Йехова наскоро, или му  служим вярно вече десетилетия наред, ние имаме история на християнска дейност. Много от нас са издържали и издържат преследване — било то затвор, възбрана, жестокости или материални загуби. Много други се сблъскват с противопоставяне в семейството, с презрение, присмех и безразличие. Всеки от нас издържа, като продължава в своята вярна служба на Йехова, въпреки предизвикателствата и изпитанията в живота. Като правим това, трупаме история на издръжливостта, която Йехова няма да забрави — едно хранилище със съкровища в небесата. Тогава несъмнено днес не е времето да се дърпаме назад към покварената стара система, която сме оставили зад себе си! Защо да лишим от стойност целия си усилен труд? Това е особено вярно днес, когато остава само „твърде малко време“ до края. — Евреи 10:37.

19. Какво ще бъде обсъдено в следващата ни статия?

¹⁹ Да, нека сме решени да „не сме от онези, които се дърпат назад към унищожение“! Нека по⁠–​скоро сме „от онези, които имат вяра“. (Евреи 10:39, NW) Как можем да сме сигурни, че отговаряме на това описание, и как можем да помогнем на събратята си християни в това отношение? Това ще бъде разгледано в следващата ни статия.

[Бележки под линия]

Спомняш ли си?

◻ Какво означава да се дърпаш назад към унищожение?

◻ Какъв натиск преодолявали християните от юдейски произход, на които писал Павел?

◻ Какви причини да не се дърпат назад към унищожение посочил Павел на Евреите?

◻ Какви причини имаме ние да бъдем решени никога да не се дърпаме назад към унищожение?

[Въпроси]

[Снимка на страница 15]

Моментната липса на смелост при Петър не го причислила към „онези, които се дърпат назад към унищожение“