Ние се нуждаем от организацията на Йехова

ДАЛИ някога си чувал хора да казват: „Вярвам в Бога, но не и в организираната религия“? Такава гледна точка често бива споделяна от личности, които някога ентусиазирано са посещавали някоя църква, но сега са обезверени заради това, че тяхната религия не е успяла да удовлетвори духовните им потребности. Въпреки че са разочаровани от религиозните организации по принцип, много от тях твърдят, че все още искат да се покланят на Бога. Но мислят, че е по–добре да правят това по свой начин, отколкото да са свързани с някаква църква или друга организация.

Какво казва Библията? Дали Бог иска християните да бъдат свързани в една организация?

Първите християни извличали полза от това, че били организирани

На Петдесетница през 33 г. от н.е. Йехова излял светия си дух не върху няколко отделни вярващи, а върху една група от мъже и жени, които били събрани „на едно място“, а именно в една горна стая в град Йерусалим. (Деяния 2:1) По онова време бил образуван християнският сбор, който станал една международна организация. Тя се оказала истинска благословия за онези първи ученици. Защо? Първо, на тях им била възложена важна задача — да проповядват добрата новина за божието Царство в крайна сметка „по целия свят“. (Матей 24:14, „Верен“) В сбора новоприетите можели да се учат от опитните събратя по вяра как да участвуват в проповедната дейност.

Скоро посланието за Царството било разпространено далеч извън стените на Йерусалим. В периода 62–64 г. от н.е. апостол Петър писал своето писмо до християните, които били „пръснати по Понт, Галатия, Кападокия, Азия и Витиния“, днешна Турция. (1 Петър 1:1) Вярващи имало и в Палестина, Ливан, Сирия, Кипър, Гърция, Крит и Италия. Както писал Павел на Колосяните през 60–61 г. от н.е., добрата новина ‘била проповядана на всяка твар под небесата’. — Колосяни 1:23.

Друга полза от връзката с една организация било насърчението, което християните могли да осигуряват един на друг. Като общували със сбора, християните могли да слушат вдъхновени беседи, да изучават Свещените Писания заедно, да споделят укрепващи вярата преживени случки и да се обединяват в молитва със събратята си. (1 Коринтяни, глава 14) А зрели мъже могли ‘да се грижат за стадото на Бога’. — 1 Петър 5:2, NW.

Като членове на сбора християните също се опознавали взаимно и започвали да се обичат  един друг. Първите християни изобщо не се чувствували ограничени от своята връзка със сбора, защото чрез него те били изграждани и укрепвани. — Деяния 2:42; 14:27; 1 Коринтяни 14:26; Колосяни 4:15, 16.

Друга причина, поради която бил необходим обединеният целосветски сбор, или организация, била да се подпомага единството. Християните се научили ‘да говорят в съгласие’. (1 Коринтяни 1:10) Това било жизненоважно. Членовете на сбора имали различно образование и социален произход. Говорели различни езици и имали очевидни различия в характера. (Деяния 2:1–11) Понякога били на точно противоположни мнения. Но в сбора християните получавали помощ да изглаждат разногласията. — Деяния 15:1, 2; Филипяни 4:2, 3.

Важните въпроси, с които местните старейшини не можели да се справят, били отнасяни до зрели пътуващи надзорници като Павел. Изключително важните доктринни въпроси били отнасяни до едно централно ръководно тяло, намиращо се в Йерусалим. Първоначално ръководното тяло се състояло от апостолите на Исус Христос, но по–късно в него били включени и старейшини от сбора в Йерусалим. Всеки сбор зачитал дадената от Бога власт на ръководното тяло и на неговите представители да организират службата, да назначават мъже на различни длъжности относно службата и да взимат решения по доктринни въпроси. Когато някакъв проблем бил разрешен от ръководното тяло, сборовете приемали решението и ‘се радвали за насърчението’. — Деяния 15:1, 2, 28, 30, 31, NW.

Да, през първи век Йехова използувал организация. А днес?

Днес се нуждаем от организация

Както християните през първи век, така и днес Свидетелите на Йехова приемат присърце заповедта да бъде проповядвана добрата новина за Царството. Един от начините, по който те извършват тази дейност, е разпространението на Библии и помагала за изучаването на Библията, което изисква организация.

Християнските издания трябва да бъдат внимателно подготвени, проверени дали са точни, отпечатани и после да бъдат изпратени до сборовете. Всеки християнин от своя страна трябва да е готов по своя воля да занесе литературата до онези, които искат да я четат. По този начин посланието за Царството достига до милиони хора. Вестителите на добрата новина се стремят да изпълняват своята проповедна дейност по организиран начин, за да са сигурни, че не работят само в някои части от района и така да пренебрегват други. Всичко това изисква организация.

Тъй като „Бог не гледа на лице“, трябва да бъдат превеждани Библии и библейска литература. (Деяния 10:34) Понастоящем това списание е на разположение на 132 езика, а съпътствуващото го „Пробудете се!“ се издава на 83. Това изисква добре организирани преводачески отдели в цял свят.

Членовете на сбора биват насърчавани, когато посещават християнските събрания и конгреси. Там чуват стимулиращи библейски беседи, изучават заедно Писанията, споделят градивни преживени случки и се обединяват в молитва със събратята си по вяра. И като братята си от първи век, те се радват на укрепващи вярата посещения от любещи пътуващи надзорници. Така християните днес образуват „едно стадо с един пастир“. — Йоан 10:16.

Разбира се, и Свидетелите на Йехова, подобно на първите християни, не са съвършени. И въпреки това работят заедно в единство. В резултат на това дейността по проповядването за Царството бива извършвана по цялата земя. — Деяния 15:36–40; Ефесяни 4:13.

[Снимка на страница 31]

Християните днес образуват „едно стадо с един пастир“