Как гледаш на себе си?

ТОЙ бил горд човек. Тъй като бил повишен на висока държавна длъжност, той се радвал тайно на ласкателствата и възхищението, с които бил обсипван. Но за негово голямо раздразнение, един друг служител отказвал да му отдава такава почит. За да си отмъсти, надменният служител заговорничил да унищожи всички хора в империята, които имали същия етнически произход като на този, който го обидил. Какво изкривено самочувствие!

Този заговорник бил Аман, един високопоставен служител в двора на персийския цар Асуир. А кой бил обектът на неговата враждебност? Това бил един юдей на име Мардохей. Въпреки че реакцията на Аман да извърши геноцид била крайна, тя показва опасността и сериозните последствия от гордостта. Арогантният му дух създавал проблеми не само на другите, но също така довел до неговото публично унижение и накрая до смъртта му. — Естир 3:1–9; 5:8–14; 6:4–10; 7:1–10.

Истинските поклонници не са застраховани срещу гордостта

Йехова иска да ‘ходим смирено със своя Бог’. (Михей 6:8) Библията съдържа различни повествования за хора, които не успели да запазят скромен възглед за себе си. Това им донесло проблеми и мъка. Разглеждането на някои от тези примери може да ни помогне да разберем колко неразумно и опасно е неуравновесеното мислене.

Мисленето на божия пророк Йона станало толкова неуравновесено, че той се опитал да избяга, когато получил от Бога задачата да предупреди злите хора в Ниневия относно присъдата на Йехова срещу тях. (Йона 1:1–3) По–късно, когато проповедната му дейност успяла да накара ниневийците да се разкаят, Йона се разсърдил. Той бил толкова загрижен за собствената си репутация като пророк, че почти, или изобщо не изпитвал загриженост за живота на хилядите ниневийци. (Йона 4:1–3) Ако нескромно приемаме себе си прекалено сериозно, може да ни е трудно да поддържаме безпристрастен и точен възглед спрямо хората и събитията около нас.

Да разгледаме също примера на Озия, който бил добър цар на Юда. Когато станал неуравновесен в мисленето си, той арогантно се опитал да си присвои някои от задълженията на свещениците. За своите нескромни и силно самонадеяни действия той платил със здравето си и изгубил божието одобрение. — 2 Летописи 26:3, 16–21.

Неуравновесеното мислене почти впримчило апостолите на Исус. Те започнали да изпитват силна загриженост за личната си слава и власт. Когато дошло времето на най–голямото изпитание, те изоставили Исус и избягали. (Матей 18:1; 20:20–28; 26:56; Марко 9:33, 34; Лука 22:24) Тяхната липса на скромност и това, че се мислели за много важни, почти ги накарали да изгубят от погледа си целта на Йехова и своята роля във връзка с неговата воля.

Вредното влияние на прекаленото самочувствие

Неуравновесеният възглед за нас самите може да причини болка и може да навреди на взаимоотношенията ни с другите. Например, може да седим в една стая и да забележим как двама души си шепнат един на друг и се смеят. Ако се съсредоточаваме само върху себе си, може неправилно да си направим извода, че те се подиграват на нас, защото говорят толкова тихо. Умът ни може да не ни позволява да вземем под внимание някакво друго възможно обяснение за тяхното поведение. Та за кой друг биха могли да говорят те? Може да се разстроим и да решим никога повече да не говорим с тези двама души. По този начин неуравновесеният възглед за нашата собствена значимост може да доведе до недоразумения и да навреди на взаимоотношенията ни с приятели, членове на семейството и други хора.

 Онези, които приемат себе си прекалено сериозно, може да станат самохвалковци, непрекъснато хвалещи се със своите въображаеми големи таланти, дела или притежания. Или може да доминират в разговорите, като винаги споменават в тях нещо за себе си. Такава реч говори за липса на искрена любов и може да бъде много отегчителна. Затова горделивите хора често се отчуждават от другите. — 1 Коринтяни 13:4.

Като Свидетели на Йехова може да се сблъскваме с подигравки и отказ в публичната си служба. Трябва да помним, че това противопоставяне в действителност не е насочено срещу нас лично, а срещу Йехова, Източника на нашето послание. Но изкривеният възглед за нашата собствена значимост може да доведе до сериозни последствия. Преди години един брат приел лично словесната атака на един домакин и му отговорил оскърбително. (Ефесяни 4:29) След това братът никога повече не участвувал в службата от врата на врата. Да, гордостта може да ни накара да избухнем, когато проповядваме. Нека да се стремим никога да не допускаме това да се случи. Вместо това нека смирено да търсим помощта на Йехова, за да поддържаме уместно ценене на привилегията за участие в християнската служба. — 2 Коринтяни 4:1, 7; 10:4, 5.

Притежаването на нагласата, че сме много важни може да ни попречи също така да приемем много необходим съвет. Преди няколко години в една страна в Централна Америка един юноша изнесъл доклад в християнския сбор в Теократичното училище за проповедна служба. Когато надзорникът на училището му дал доста прям съвет, раздразненият младеж хвърлил Библията си на пода и излязъл от Залата на Царството с намерението никога да не се върне. Но след няколко дена преглътнал гордостта си, помирил се с надзорника на училището и смирено приел съвета му. След време този младеж достигнал християнска зрялост.

Нескромността и това да приемаме себе си прекалено сериозно може да навреди на нашите взаимоотношения с Бога. Притчи 16:5 ни предупреждава: „Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце.“

Уравновесен възглед за себе си

Ясно е, че не бива да приемаме себе си прекалено сериозно. Разбира се, това не значи, че не бива да сме сериозни относно онова, което правим или казваме. Библията посочва, че надзорниците, помощник–служителите — всъщност всички в сбора — трябва да бъдат сериозни. (1 Тимотей 3:4, 8, 11; Тит 2:2) Следователно как могат християните да развиват и поддържат скромен, уравновесен и сериозен възглед за себе си?

Библията дава много насърчителни примери на хора, които поддържали уравновесен възглед за себе си. Забележителен е примерът на Исус Христос относно смирението. За да изпълни волята на Баща си и за да донесе спасение на хората, божият Син охотно изоставил своята славна небесна позиция и станал нищожен човек на земята. Въпреки обидите, малтретирането и позорната смърт той запазил самообладание и достойнство. (Матей 20:28; Филипяни 2:5–8; 1 Петър 2:23, 24) Как могъл да направи това Исус? Той разчитал напълно на Йехова и бил решен да върши божията воля. Исус изучавал старателно божието Слово, молел се усърдно и напрягал всичките си сили в службата. (Матей 4:1–10; 26:36–44; Лука 8:1; Йоан 4:34; 8:28; Евреи 5:7) Следването на примера на Исус може да ни помогне да развиваме и поддържаме уравновесен възглед за себе си. — 1 Петър 2:21.

Да обърнем внимание също на хубавия пример на сина на цар Саул, Йонатан. Поради непослушанието на баща си, Йонатан изгубил възможността да наследи Саул като цар. (1 Царе 15:10–29) Дали Йонатан се огорчил заради тази загуба? Дали започнал да завижда на Давид, младия мъж, който щял да управлява вместо него? Въпреки че бил доста по–възрастен и вероятно по–опитен от Давид, Йонатан скромно и смирено се съгласил с уредбата на Йехова и лоялно подкрепял Давид. (1 Царе 23:16–18) Ясната представа за божията воля и желанието да ѝ се подчиняваме ще ни помогне да ‘не мислим за себе си по–високо, отколкото трябва да мислим’. — Римляни 12:3.

 Исус учел на стойността на проявяването на скромност и смирение. Той показал това, като казал, че когато са на сватбено тържество, учениците му не бива да заемат „най–видното място“ (NW), защото може да дойде някой по–знатен човек и може да изпитат унижение от това, че трябва да отидат на най–последното място. За да направи тази поука съвсем ясна, Исус добавил: „Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.“ (Лука 14:7–11) Ще постъпим разумно, ако се вслушаме в съвета на Исус и ‘се облечем в смирение’. — Колосяни 3:12; 1 Коринтяни 1:31.

Благословиите от уравновесения възглед

Притежаването на скромен и смирен дух дава възможност на служителите на Йехова да намерят истинска радост в службата си. Старейшините са по–достъпни, когато смирено „се отнасят към стадото с нежност“. (Деяния 20:28, 29, NW) Тогава на всички в сбора им е по–лесно да говорят с тях и да търсят помощта им. Чрез това сборът може да бъде обединен в дух на любов, топлота и доверие.

Това да не приемаме себе си прекалено сериозно ни дава възможност да намерим добри приятели. Скромността и смирението ще ни предпазват да не развиваме съревнователен дух и да не се опитваме да засенчим другите с дела или с материални неща. Тези богоугодни качества ще ни помогнат да бъдем по–внимателни и така ще имаме по–добра възможност да утешаваме и подкрепяме онези, които са в нужда. (Филипяни 2:3, 4) Когато биват докоснати от любовта и любезността, хората обикновено откликват добре. И нима тези неегоистични взаимоотношения не стават основата, върху която се градят здрави приятелства? Каква благословия за това, че не приемаме нескромно себе си прекалено сериозно. — Римляни 12:10.

Уравновесеният възглед за самите нас ни улеснява да признаваме грешките си, когато сме обидили някого. (Матей 5:23, 24) Това води до по–добри взаимоотношения, като позволява помирение и взаимно уважение. Ако са смирени и скромни, онези, които заемат позиции на надзор, като например християнските старейшини, имат възможността да вършат много добро на другите. (Притчи 3:27; Матей 11:29) На смирения човек ще му е по–лесно също да прощава на другите, които грешат против него. (Матей 6:12–15) Той няма да реагира прекалено остро, ако се почувствува обиден, а ще уповава на Йехова, за да поправи нещата, които не могат да бъдат поправени по никакъв друг начин. — Псалм 37:5; Притчи 3:5, 6.

Най–голямата благословия от това да имаме скромен и смирен възглед за себе си е това, че ще се радваме на благоволението и одобрението на Йехова. „Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат.“ (1 Петър 5:5) Нека никога не попадаме в капана на мисленето, че сме по–добри отколкото сме в действителност. Вместо това нека смирено да признаваме своята позиция в уредбата на Йехова. Има големи благословии за всички онези, които изпълняват изискването му ‘да ходят смирено със своя Бог’.

[Снимка на страница 22]

Йонатан смирено подкрепял Давид