Развивай близост с Йехова

„ПРИБЛИЖАВАЙТЕ се при Бога, и ще се приближава и Той при вас“ — писал ученикът Яков. (Яков 4:8) И псалмистът Давид пял: „Близостта с Йехова принадлежи на онези, които се боят от него.“ (Псалм 25:14, NW) Ясно е, че Йехова Бог иска да имаме близки взаимоотношения с него. Но не всеки, който се покланя на Бога и се подчинява на законите му, се чувствува непременно близък с него.

А ти? Дали имаш близки лични взаимоотношения с Бога? Несъмнено искаш да се приближиш до него. Как можем да развиваме близост с Бога? Какво би означавало това за нас? Третата глава на библейската книга Притчи отговаря на тези въпроси.

Проявявай любеща милост и истинност

Соломон, цар на древния Израил, започва третата глава на Притчи с думите: „Сине мой, не забравяй поуката ми, и сърцето ти нека пази заповедите ми, защото дългоденствие, години от живот и мир ще ти притурят те.“ (Притчи 3:1, 2) Тъй като Соломон писал под божествено вдъхновение, този бащински съвет идва в действителност от Йехова Бог и е насочен към нас. Ние сме наставлявани да спазваме напомнянията на Бога — неговия закон, или учения, и неговите заповеди, — записани в Библията. Ако правим това, ‘години от живот и мир ще ни притурят те’. Да, още днес можем да се радваме на мирен живот и можем да избягваме стремежи, които ни излагат на опасността от преждевременна смърт, която често сполита злотворците. Освен това можем да имаме надеждата за вечен живот в един мирен нов свят. — Притчи 1:24–31; 2:21, 22.

Соломон продължава: „Благост и вярност [любещата милост и истинността — NW] нека не те оставят; вържи ги около шията си, начертай ги на плочата на сърцето си. Така ще намериш благоволение и добро име пред Бога и човеците.“ — Притчи 3:3, 4.

Думата за ‘любеща милост’ на езика на оригинала е превеждана също като „лоялна любов“ и е свързана с вярност, единство и лоялност. Дали сме решени да останем привързани към Йехова, каквото и да се случи? Дали проявяваме любеща милост в своите взаимоотношения със събратята по вяра? Дали полагаме усилия, за да останем близки с тях? Дали в ежедневните си отношения с тях запазваме ‘закона на любещата милост върху езика си’ дори в трудни условия? — Притчи 31:26, NW.

Тъй като изобилва с любеща милост, Йехова е ‘готов да прощава’. (Псалм 86:5) Ние биваме уверявани, че от Йехова ще дойдат „освежителни времена“, ако сме се разкаяли за миналите си грехове и днес изправяме пътеката за нозете си. (Деяния 3:19) Нима не трябва да подражаваме на нашия Бог, като прощаваме на другите техните прегрешения? — Матей 6:14, 15.

Йехова е ‘Богът на истината’ и иска ‘истинност’ от онези, които търсят близост с него. (Псалм 31:5) Можем ли в действителност да очакваме Йехова да бъде наш приятел, ако водим двойнствен живот — като постъпваме по един начин сред  християнските другари и по друг начин, когато те не ни виждат — като „човеци измамници“, които крият какви хора са? (Псалм 26:4) Колко безразсъдно би било това, понеже „всичко е голо и разкрито пред очите“ на Йехова! — Евреи 4:13.

Любещата милост и истинността трябва да бъдат ценени като скъпоценна огърлица, ‘вързана около шията ни’, защото ни помагат да ‘намерим благоволение пред Бога и човеците’. Ние не трябва да проявяваме тези качества само външно, но трябва да ги издълбаем и „на плочата на сърцето си“, като ги направим съществена част от своята личност.

Развивай безрезервно доверие в Йехова

Мъдрият цар продължава: „Уповавай на Господа [Йехова — NW] от все сърце, и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него, и Той ще оправя пътеките ти.“ — Притчи 3:5, 6.

Несъмнено Йехова е достоен за нашето пълно доверие. Като Създател той е „мощен във власт“ и е Източникът на „динамична енергия“. (Исаия 40:26, 29, NW) Той е способен да изпълни всичко, което си е поставил за цел. Да, самото му име означава буквално „Той причинява да става“ и изгражда нашето доверие в неговата способност да изпълни това, което е обещал! Фактът, че „не е възможно за Бога да лъже“, го прави самото въплъщение на истината. (Евреи 6:18) Неговото основно качество е любовта. (1 Йоан 4:8) Той е „праведен във всичките си пътища и лоялен във всичките си дела“. (Псалм 145:17, NW) На кого можем да се доверим, ако не можем да се доверим на Бога? Разбира се, за да развиваме доверие в него, трябва да ‘опитаме и да видим, че Йехова е добър’, като прилагаме наученото от Библията в личния си живот и като размишляваме за доброто, което идва от това. — Псалм 34:8, NW.

Как можем да ‘признаваме Йехова във всичките си пътища’? Вдъхновеният псалмист казва: „Ще размишлявам върху всичко, що си сторил, и деянията Ти ще преговарям.“ (Псалм 77:12) Тъй като Бог е невидим, размишляването върху неговите велики дела и върху отношенията му с неговия народ е изключително важно за развиването на близост с него.

Молитвата е също един важен начин за това да признаваме Йехова. Цар Давид призовавал Йехова по „цял ден“. (Псалм 86:3) Давид често се молел през нощта, както когато бил беглец в пустинята. (Псалм 63:6, 7) „Молете се в Духа по всяко време“ — подканял апостол Павел. (Ефесяни 6:18, „Верен“) Колко често се молим? Дали се радваме да имаме лично искрено общуване с Бога? Дали го молим за помощ, когато се сблъскваме с трудни ситуации? Дали търсим молитвено неговото ръководство, преди да вземем важни решения? Нашите искрени молитви към Йехова ни правят скъпи за него. И имаме уверението, че той ще изслуша молитвата ни и ‘ще оправя пътеките ни’.

Колко безразсъдно е да ‘се облягаме на своя разум’ или на разума на известни в света хора, когато можем да положим пълното си доверие на Йехова! „Не мисли себе си за мъдър“ — казва Соломон. Точно обратното, той съветва: „Бой се от Господа, и отклонявай се от зло; това ще бъде здраве за тялото ти и влага за костите ти.“ (Притчи 3:7, 8) Здравият страх от това да не бъдем угодни на Бога трябва да ръководи всички наши действия, мисли и чувства. Този почтителен страх ни предпазва от вършенето на това, което е лошо, и е духовно изцеляващ и освежаващ.

Давай на Йехова най–доброто от себе си

По какъв друг начин можем да се приближим до Бога? „Почитай Йехова със своите ценни неща и с първите плодове на целия си добив“ — напътствува царят. (Притчи 3:9, NW) Да почиташ Йехова означава да проявяваш високо уважение към него и да го възхваляваш пред другите хора, като участвуваш в публичното известяване на неговото име и го подкрепяш. Ценните неща, с които почитаме Йехова, са времето ни, дарбите ни, силата ни и материалните ни притежания. Те трябва да са първите плодове — най–доброто, на което  сме способни. Нима начинът, по който използуваме своите лични средства, не трябва да отразява нашата решимост да ‘търсим първо царството и божията правда’? — Матей 6:33.

Почитането на Йехова с нашите ценни неща не остава без награда. „Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие — уверява Соломон, — и линовете ти ще се преливат с ново вино.“ (Притчи 3:10) Въпреки че духовното благополучие само по себе си не води до материално благополучие, щедрото използуване на нашите средства, за да почитаме Йехова, носи богати благословии. Вършенето на божията воля било укрепваща „храна“ за Исус. (Йоан 4:34) Подобно на това участието в работата по проповядването и правенето на ученици, която прославя Йехова, ни храни. Ако постоянствуваме в тази работа, нашите духовни хранилища ще бъдат препълнени. Радостта ни — символично изобразена от ново вино — ще прелива.

Нима също така не разчитаме на Йехова и не му се молим за достатъчно физическа храна за всеки ден? (Матей 6:11) Всъщност всичко, което притежаваме, сме получили от нашия любещ небесен Баща. Йехова ще излива допълнителни благословии в такава степен, в каквато използуваме своите ценни неща за негова възхвала. — 1 Коринтяни 4:7.

Приемай дисциплинирането от Йехова

Забелязвайки колко е важно дисциплинирането в придобиването на близост с Йехова, царят на Израил ни съветва: „Сине мой, не презирай наказанието [дисциплинирането — NW] от Господа, и да ти не дотегва, когато Той те изобличава, защото Господ изобличава оня, когото люби, както и бащата сина, който му е мил.“ — Притчи 3:11, 12.

Може обаче да не ни е лесно да приемем дисциплинирането. „Никое наказание [дисциплиниране — NW] не се вижда на времето да е за радост, а е тежко — писал апостол Павел, — но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.“ (Евреи 12:11) Порицанието и дисциплинирането са необходима част от обучението, което ни приближава до Бога. Поправянето от Йехова — независимо дали го получаваме от родителите, чрез християнския сбор или чрез размишляване върху  Писанията по време на личното си изучаване — е израз на неговата любов към нас. Ние сме разумни, ако го приемаме.

Дръж се здраво за мъдростта и проницателността

След това Соломон подчертава колко са важни мъдростта и проницателността за развиването на близки взаимоотношения с Бога. Той казва: „Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, и човек, който е придобил разум [проницателност — NW], защото търговията с нея е по–износна от търговията със сребро, и печалбата от нея по–скъпа от чисто злато. ... Тя е дърво на живот за тия, които я прегръщат, и блажени са ония, които я държат.“ — Притчи 3:13–18.

Като ни напомня за проявата на мъдрост и проницателност в чудесните дела на сътворение на Йехова, царят казва: „С мъдрост Господ основа земята, с разум [проницателност — NW] утвърди небето. ... Сине мой, тия неща да се не отдалечават от очите ти; пази здравомислие и разсъдителност, така те ще бъдат живот на душата ти и украшение на шията ти.“ — Притчи 3:19–22.

Мъдростта и проницателността са богоугодни качества. Ние не само трябва да ги развиваме, но също и да се държим здраво за тях, като никога не ставаме небрежни в своето усърдно изучаване на Писанията и в прилагането на това, което научаваме. „Тогава ще ходиш безопасно по пътя си — продължава Соломон, — и ногата ти не ще се спъне.“ Той добавя: „Когато лягаш, не ще се страхуваш; да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.“ — Притчи 3:23, 24.

Да, ние можем да вървим в безопасност и да спим спокойно, докато чакаме идващия като крадец ден на „внезапно погубление“ на злия свят на Сатан. (1 Солунци 5:2, 3; 1 Йоан 5:19) Дори по време на предстоящата голяма скръб можем да имаме следното уверение: „Не ще се боиш от внезапен страх, нито от бурята, когато нападне нечестивите, защото Господ ще бъде твое упование и ще опази ногата ти да се не хване.“ — Притчи 3:25, 26; Матей 24:21.

Прави добро

„Не въздържай доброто от ония, на които се дължи — съветва Соломон, — когато ти дава ръка да им го направиш.“ (Притчи 3:27) Да правим добро на другите означава да използуваме щедро своите средства в тяхна полза, и това има много аспекти. Но нима оказването на помощ на другите да придобият близки взаимоотношения с истинския Бог не е най–доброто нещо, което можем да направим за тях в това ‘време на края’? (Даниил 12:4, NW) Следователно сега е времето за проявяване на пламенност в работата по проповядване на Царството и правене на ученици. — Матей 28:19, 20.

Освен това мъдрият цар изброява някои действия, които да отбягваме: „Не казвай на ближния си: Иди, върни се пак и ще ти дам утре, когато имаш при себе си това, което му се пада. Не измисляй зло против ближния си, който с увереност живее при тебе. Не се карай с някого без причина, като не ти е направил зло. Не завиждай на насилник човек и не избирай ни един от пътищата му.“ — Притчи 3:28–31.

Обобщавайки причината за своите съвети, Соломон казва: „Защото Господ се гнуси от опакия, но интимно общува [Той е близък — NW] с праведните. Проклятия от Господа има в дома на нечестивия; а Той благославя жилището на праведните. Наистина Той се присмива на присмивачите, а на смирените дава благодат. Мъдрите ще наследят слава, а безумните ще отнесат срам.“ — Притчи 3:32–35.

Ако искаме да се радваме на близост с Йехова, не бива да създаваме нечестни и нараняващи интриги. (Притчи 6:16–19) Само ако правим това, което е правилно в очите на Бога, ще имаме неговото благоволение и благословия. Може също така да получим неочаквана почит, когато другите виждат, че постъпваме в съгласие с божествената мъдрост. Затова нека да отхвърлим нечестните пътища на този зъл и изпълнен с насилие свят. Да, нека да следваме праведна линия на поведение и да развиваме близост с Йехова!

[Снимки на страница 25]

„Почитай Йехова със своите ценни неща“