Биографичен разказ

Йехова е мое убежище и сила

РАЗКАЗАНО ОТ МАРСЕЛ ФИЛТО

„Ако се омъжиш за него, затворът няма да ти се размине.“ Хората казваха това на жената, за която възнамерявах да се оженя. Нека обясня защо.

ПРЕЗ 1927 г., годината, в която съм роден, канадската провинция Квебек била крепост на католицизма. След около четири години Сесил Дюфур, целодневна служителка Свидетелка на Йехова, започна да ни посещава в къщи в град Монреал. Поради това тя често беше заплашвана от съседите ни. Всъщност Сесил беше арестувана и малтретирана многократно, поради това, че проповядваше библейското послание. Така скоро ние разбрахме колко са верни думите на Исус: „Ще бъдете намразени от всичките народи поради Моето име.“ — Матей 24:9.

По онова време много хора смятаха, че е немислимо за едно канадско семейство от френски произход да напусне своята католическа религия. Въпреки че родителите ми никога не станаха покръстени Свидетели, те бързо направиха заключението, че ученията на католическата църква не бяха в хармония с Библията. Затова насърчаваха осемте си деца да четат литературата, издавана от Свидетелите, и подкрепяха онези от нас, които застанаха на страната на библейската истина.

Заемам твърда позиция в трудни времена

През 1942 г., докато още ходех на училище, аз започнах да проявявам сериозен интерес към изучаването на Библията. В онези дни дейността на Свидетелите на Йехова в Канада беше под възбрана, поради това, че те подражаваха примера на първите християни и не участвуваха във войните на  народите. (Исаия 2:4; Матей 26:52) Най–големият ми брат, Ролан, беше изпратен в трудов лагер, защото отказа да носи оръжие в разгара на Втората световна война.

Приблизително по това време татко ми даде една книга на френски, в която се описваха страданията на Свидетелите в Германия, причинени от факта, че те отказваха да подкрепят военните действия на Адолф Хитлер. a Аз бях подбуден да изразя съпричастие към тези примери на морална безкомпромисност и започнах да посещавам събранията на Свидетелите на Йехова, които се провеждаха в един частен дом. Скоро след това бях поканен да участвувам в проповедната дейност. Аз приех, като напълно разбирах, че можех да бъда арестуван и хвърлен в затвора.

След като се помолих за сила, аз почуках на първата си врата като проповедник. Отвори ми една учтива госпожа и след като се представих, аз ѝ прочетох думите от 2 Тимотей 3:16: „Всичкото писание е боговдъхновено и полезно.“

— Дали ще ви е интересно да научите повече неща за Библията? — попитах аз.

— Да — отговори жената.

Затова ѝ казах, че ще доведа една приятелка, която е запозната с Библията по–добре от мен, и следващата седмица направих това. След този първи случай аз се чувствувах по–уверен и научих, че ние не вършим службата със собствени сили. Както казал апостол Павел, ние правим това с помощта на Йехова. Всъщност за нас е жизненоважно да разберем, че „превъзходната сила е от Бога, а не от нас“. — 2 Коринтяни 4:7.

Оттогава насам проповедната дейност стана редовна част от моя живот; същото се отнася и за арестите и хвърлянето в затвора. Не е чудно, че на бъдещата ми съпруга беше казано: „Ако се омъжиш за него, затворът няма да ти се размине.“ Но тези неща в действителност не бяха толкова трудни. След като престоявахме една нощ в затвора, някой събрат Свидетел обикновено плащаше гаранцията и ни освобождаваха.

Важни решения

През април 1943 г. аз се отдадох на Йехова и символизирах това чрез покръстване във вода. След това през август 1944 г. посетих първия си голям конгрес в Бъфало (Ню Йорк, САЩ), съвсем близо до канадската граница. Там присъствуваха 25 000 души и програмата засили моето желание да бъда пионер, както се наричат целодневните служители на Свидетелите на Йехова. Възбраната на нашата дейност в Канада беше премахната през май 1945 г. и през следващия месец аз започнах да служа като пионер.

Но с увеличаване на участието ми в службата, нарасна и броят на посещенията ми в  затвора. Веднъж бях затворен в една килия с Майк Милър, верен дългогодишен служител на Йехова. Ние седяхме на циментовия под и си говорехме. Градивният ни духовен разговор ме укрепи извънредно много. Но след това ми мина през ум въпросът: ‘Ами ако между нас имаше несъгласия и не си говорехме?’ Времето, прекарано с този мил брат в затвора, ме научи на един от най–хубавите уроци в моя живот — ние се нуждаем от братята си и затова трябва да си прощаваме и да бъдем милостиви един с друг. В противен случай, както писал апостол Павел: „Ако се хапете и се ядете един друг, пазете се да не би един друг да се изтребите.“ — Галатяни 5:15.

През септември 1945 г. бях поканен да служа в офиса на клона на Дружество „Стражева кула“, който ние наричаме Бетел, в Торонто. Духовната програма там беше наистина изграждаща и укрепваща вярата. През следващата година бях назначен да работя във фермите на дома Бетел на около 40 километра северно от офиса на клона. Докато берях ягоди с младата Ан Уолинек, аз забелязах не само физическата ѝ красота, но и нейната любов към Йехова и пламенността ѝ. Между нас възникна връзка и ние се оженихме през януари 1947 г.

През следващите две и половина години с нея служихме като пионери в Лондон (Отарио), а после и на остров Кейп Бретън, където помогнахме да бъде сформиран един сбор. След това, през 1949 г., бяхме поканени в 14–ия клас на училището Гилеад на „Стражева кула“, където бяхме обучени да станем мисионери.

Мисионерска дейност в Квебек

Канадците, които бяха завършили предишни класове на Гилеад, бяха назначени да разширят проповедната дейност в Квебек. През 1950 г. ние се присъединихме към тях заедно с други 25 души от нашия 14–и клас. Увеличената мисионерска дейност доведе до по–голямо преследване и до насилие от страна на тълпи, подстрекавани от водачи на католическата църква.

Два дни след пристигането ни на нашето първо мисионерско назначение в град Руин Ан беше арестувана и вкарана в една полицейска кола. Това беше нещо ново за нея, защото тя идваше от малко село в провинция Манитоба, където рядко беше виждала полицай. Естествено Ан се изплаши и си спомни думите: „Ако се омъжиш за него, затворът няма да ти се размине.“ Но преди да потеглят, полицаите намериха и мен и ме вкараха в колата при нея. „Радвам се да те видя!“ — възкликна тя. Все пак Ан беше удивително спокойна и отбеляза: „Е, подобни неща са се случвали на апостолите заради това, че са проповядвали за Исус.“ (Деяния 4:1–3; 5:17, 18) По–късно същия ден бяхме освободени под гаранция.

Около година след този случай, докато участвувах в службата от къща на къща в новото ни назначение в Монреал, аз чух шум от безредици надолу по улицата и видях как една яростна тълпа хвърля камъни. Докато отида да помогна на Ан и на партньорката ѝ, се появи полицията. Вместо да арестуват хората от тълпата, полицаите задържаха тях двете! Докато били в затвора, Ан припомнила на новата Свидетелка, че те изпитвали на практика думите на Исус: „Ще бъдете мразени от всички, поради Моето име.“ — Матей 10:22.

По едно време в Квебек бяха заведени 1700 дела срещу Свидетели на Йехова. Общо взето бяхме обвинени в разпространяване на литература, насочена срещу държавните интереси, или в разпространяване на печатни издания без разрешително. В резултат на това Правният отдел на Дружество „Стражева кула“ предприе действия срещу управата на Квебек. След дълги години на правна борба Йехова ни даде две големи победи във Върховния съд на Канада. През декември 1950 г. беше снето обвинението, че литературата ни е насочена срещу държавните интереси, а през октомври 1953 г. беше потвърдено правото ни да разпространяваме печатни издания, основани на Библията, без разрешително. Така ние разбрахме по съвсем категоричен начин, че Йехова действително е „убежище и сила, помощ, която лесно може да бъде намерена във време на страдания“. — Псалм 46:1, NW.

 Забележително е, че броят на Свидетелите в Квебек нарасна от 356 през 1945 г., когато започнах да служа като пионер, на повече от 24 000 днес! Всъщност стана точно както е предсказано в библейското пророчество: „Ни едно оръжие скроено против тебе не ще успее; и ще победиш всеки език, който би се повдигнал против тебе в съд.“ — Исаия 54:17.

Дейността ни във Франция

През септември 1959 г. с Ан бяхме поканени да служим в дома Бетел в Париж, където бях назначен да поема инициативата за печатането на нашата литература. До пристигането ни през януари 1960 г. то било извършвано от търговска фирма. Тъй като тогава във Франция списанието „Стражева кула“ беше забранено, ние го печатахме всеки месец под формата на брошура от 64 страници. Тя беше озаглавена The Interior Bulletin of Jehovah’s Witnesses [„Вътрешен бюлетин на Свидетелите на Йехова“] и съдържаше статиите за изучаване в сбора през месеца. От 1960 г. до 1967 г. броят на хората, които участвуваха в проповедната дейност във Франция, нарасна от 15 439 на 26 250 души.

След време повечето мисионери бяха назначени на други места — някои във френскоезични страни в Африка, а други — отново в Квебек. Тъй като Ан не беше добре и се нуждаеше от операция, ние се върнахме в Квебек. След три години медицински грижи, здравето на Ан се възстанови. Тогава бях назначен като окръжен надзорник, като всяка седмица посещавах различни сборове, за да осигурявам духовно насърчение.

Мисионерска дейност в Африка

След няколко години, през 1981 г., бяхме радостни да получим ново назначение като мисионери в Заир, днешна Демократична република Конго. Хората там бяха бедни и изпитваха много трудности. Когато пристигнахме, имаше 25 753 Свидетели, но днес броят им нарасна на повече от 113 000, а 446 362 души посетиха Възпоменанието на Христовата смърт през 1999 г.!

През 1984 г. получихме около 2000 декара земя от правителството, за да построим нов офис на клона. После, през декември 1985 г., в столицата Киншаса беше проведен международен конгрес, на който присъствуваха 32 000 делегати от различни части на света. След това нашата дейност в Заир беше подложена на противопоставяне, подстрекавано от духовенството. На 12 март 1986 г. на отговорните братя беше връчено писмо, с което сдружението на Свидетелите на Йехова в Заир беше обявено за незаконно. Тази възбрана върху всичките ни дейности беше подписана от тогавашния президент на страната, покойния Мобуту Сесе Секо.

Поради това внезапно развитие на нещата ние трябваше да приложим библейския съвет: „Благоразумният предвижда злото и се укрива.“ (Притчи 22:3) Намерихме начини да се сдобиваме с хартия, мастило, негативи, печатарски матрици и химикали от чужбина, за да печатаме нашата литература в Киншаса. Също така изградихме и собствена мрежа за разпространението ѝ. Веднъж организирана, системата ни работеше по–добре от държавните пощенски служби!

Хиляди Свидетели бяха арестувани и много от тях бяха жестоко измъчвани. Въпреки това, с някои изключения, те устояха на бруталността и запазиха верността си. Аз също бях арестуван и видях ужасните условия, които понасяха братята в затвора. Много пъти бяхме подлагани на натиск от страна на тайната полиция и на властите, но Йехова винаги ни даваше изходен път. — 2 Коринтяни 4:8.

Бяхме скрили около 3000 кашона литература в склада на един бизнесмен. Но след време един от работниците му осведомил тайната полиция и бизнесменът беше арестуван. На път за затвора полицаите случайно се натъкнаха на мен, докато бях в колата си. Бизнесменът им казал, че аз съм онзи, който е уредил с него складирането на литературата. Полицаите спряха и ми зададоха въпроси по случая, като ме обвиняваха, че съм сложил противозаконна литература в склада на този човек.

— Имате ли някоя от книгите? — попитах аз.

— Да, разбира се — отговориха те.

— Мога ли да я видя? — попитах.

 Те ми донесоха един екземпляр и аз им показах страницата, където пишеше: „Отпечатано в Съединените американски щати от Библейското и трактатно дружество ‘Стражева кула’“.

— Това, което държите в ръцете си, е американска собственост и не принадлежи на Заир — им припомних аз. — Вашето правителство постави възбрана над юридическото представителство на сдружението на Свидетелите на Йехова в Заир, а не на американското Библейско и трактатно дружество „Стражева кула“. Така че трябва да бъдете много внимателни какво правите с тези издания.

Позволиха ми да си вървя, защото нямаха заповед за задържането ми. Онази нощ ние отидохме с два камиона до склада и го изпразнихме от литературата. Когато на следващия ден дойдоха, представителите на властта бяха много разочаровани да намерят мястото празно. Оттогава ме издирваха, защото вече имаха съдебна заповед за арест. Откриха ме, и тъй като нямаха кола, сам карах до затвора! Придружаваше ме друг Свидетел, който да прибере колата ми, преди властите да могат да я присвоят.

След осемчасов разпит решиха да ме изгонят от страната. Но аз им показах ксерокопие от едно писмо от правителството, в което се потвърждаваше, че бях определен да се занимавам с ликвидацията на имота на вече забраненото сдружение на Свидетелите на Йехова в Заир. Така ми беше позволено да продължа дейността си в Бетел.

След четири години служба под натиска на възбраната на дейността в Заир аз получих кървяща язва на стомаха, която застрашаваше живота ми. Беше решено, че трябваше да замина на лечение в Южна Африка, където от клона се грижеха добре за мен и аз се възстанових. След като служих осем години в Заир — време на незабравими и щастливи преживявания, — през 1989 г. ние се преместихме в клона в Южна Африка. През 1998 г. се върнахме в родината си и оттогава служим отново в дома Бетел в Канада.

Признателност към службата

Когато погледна назад към 54–те години, които прекарах в целодневната служба, аз съм много признателен, че използувах младежките си сили в скъпоценната служба на Йехова. Въпреки че Ан трябваше да издържи при много трудни обстоятелства, тя не се оплакваше, а изключително ме подкрепяше във всичките ни дейности. Заедно имахме привилегията да помогнем на много хора да опознаят Йехова, като редица от тях днес са в целодневната служба. Такава радост е да виждаме някои от децата и дори от внуците им да служат на нашия велик Бог, Йехова!

Убеден съм, че нищо, което този свят може да предложи, не може да се сравни с привилегиите и благословиите, давани ни от Йехова. Наистина, ние издържахме на много изпитания, но всички те послужиха за изграждане на нашата вяра и на доверието ни в Йехова. Той наистина се оказа яка кула, убежище и помощ, която лесно може да бъде намерена във време на страдания.

[Бележка под линия]

[Снимки на страница 26]

Заедно с Ан в пионерската служба през 1947 г. и днес

[Снимка на страница 29]

Хората, които срещнахме в Заир, обичаха библейската истина