Успех чрез постоянство

ПОСТОЯНСТВОТО е станало нещо рядко в днешно време. Много хора смятат, че успехът е свързан повече с това да бъдеш на правилното място в подходящия момент, отколкото с постоянството. И кой може да ги обвинява за това? Та в средствата за масова информация изобилствуват рекламни фрази, които оставят впечатление в съзнанието ти, че с минимални усилия и малко повечко пари можеш да получиш почти всичко, което искаш. Чрез вестниците биваме заливани с многобройни разкази относно внезапен успех и предприемчиви деца–чудо, които едва завършили училище, натрупват милиони.

Журналистът Ленард Питс казва с печал: „В едно общество, изцяло завладяно от възприятията, това изглежда прекалено лесно. ... Сякаш всеки би могъл да го постигне, ако просто знае как да го направи, ако притежава необходимите способности или ако получи помощ от Бога.“

Какво е постоянство?

Да постоянствуваш означава ‘да се придържаш решително и непрестанно към някаква цел, състояние или задача, въпреки препятствията или провалите’. Това включва да продължаваш непоколебимо и при неблагоприятни обстоятелства, да бъдеш упорит, да не се отказваш. Библията подчертава колко е важно това качество. Например, божието Слово ни насърчава: „Продължавайте да търсите първо царството“, „продължавайте да чукате и ще ви се отвори“, „постоянствувайте в молитва“ и „дръжте се здраво за  онова, което е добро“. — Матей 6:33, NW; Лука 11:9, NW; Римляни 12:12, NW; 1 Солунци 5:21, NW.

Важна част от постоянството е справянето с неизбежните провали. В Притчи 24:16 се казва: „Праведният ако седем пъти пада, пак става.“ Вместо ‘да се предава’, когато се сблъска с трудности или неуспехи, човек, който постоянствува, „става“, ‘продължава’ и опитва отново.

Но много хора не са подготвени за трудностите и провалите, с които могат да се сблъскат. Те лесно се отказват, защото никога не са изграждали волята да постоянствуват. „Прекалено много хора реагират на неуспеха по вреден за тях начин — отбелязва писателят Морли Калахан. — Те се отдават на самосъжаление, обвиняват всеки, негодуват и... се предават.“

Колко жалко! „Ние забравяме — отбелязва Питс, — че има причина да преминаваме през изпитания, че несполуките имат някаква стойност.“ Каква е тя? Журналистът прави заключението: „[Хората] научават, че неуспехът не е пагубен, нито пък загубата е вечна. Така човек израства. Подготвя се.“ В Библията е казано просто: „От всеки труд има полза.“ — Притчи 14:23.

Разбира се, не винаги е лесно да започнеш отново след един провал. Понякога се сблъскваме с предизвикателства, за преодоляването на които може да изглежда, че ще трябва да впрегнем всичките си сили. Вместо да се приближаваме към целта, може да изглежда, че тя се отдалечава все повече от нас. Може да се чувствуваме смазани, неспособни и може да се обезсърчим, дори да изпаднем в униние. (Притчи 24:10, NW) Но Библията ни насърчава: „Да не ни дотегнува да вършим добро; защото ако се не уморяваме, своевременно ще пожънем.“ — Галатяни 6:9.

Какво може да ни помогне да постоянствуваме?

Първата стъпка, за да постоянствуваме в избраната посока, е да си поставяме постижими и достойни цели. Несъмнено апостол Павел разбирал това. Той казал на Коринтяните: „Аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха.“ Павел знаел, че ако иска усилията му да имат успех, той ще се нуждае от ясни цели, както един маратонец се съсредоточава върху това да пресече финалната линия на състезанието. Апостолът подканил читателите си: „Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите.“ (1 Коринтяни 9:24, 26) Как ние можем да правим това?

В Притчи 14:15 се казва, че „благоразумният внимава добре в стъпките си“. Мъдро е отвреме–навреме да преосмисляме житейските си планове, като се запитаме накъде сме се отправили и дали е необходимо да поправим нещо. Много е важно да знаем какво точно искаме да постигнем и защо. Ние ще сме по–малко склонни да се отказваме, ако неизменно пазим в ума си крайната цел. „Очите ти нека гледат право напред — сме подканени във вдъхновената притча, така че — всичките ти пътища нека бъдат добре уредени.“ — Притчи 4:25, 26.

Следващата стъпка, след като вече си определил своите цели, е да решиш как ще ги постигнеш. Исус попитал: „Кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските?“ (Лука 14:28) В съгласие с този принцип един психолог е направил следното наблюдение: „Едно от нещата, които забелязах относно хората, които имат успех, е, че те ясно разбират причинно–следствената връзка в живота си. Човекът, който има успех, разбира, че ако иска нещо, трябва да направи всичко необходимо, за да го получи.“ Ясното разбиране на всички необходими стъпки, които трябва да бъдат предприети, за да се постигне желаното, ще ни помогне да останем съсредоточени върху целта. Това също ще ни улесни да започнем отново, ако сме претърпели провал. Подобен анализ е бил крайъгълният камък на успеха на Орвил и Уилбър Райт.

Следователно, когато претърпиш провал, направи всичко възможно да гледаш на него в положителна светлина и като на поучителен опит. Анализирай положението, определи къде си сгрешил и после поправи грешката или отстрани недостатъка. Полезно е да разговаряш с другите, защото „намеренията се утвърждават чрез съвещание“. (Притчи 20:18) Естествено с всеки опит ти  развиваш по–добра преценка и повече умения, които в крайна сметка допринасят за твоя успех.

Третият основен аспект на постоянството са последователните действия. Апостол Павел ни подканя: „В степента, в която сме постигнали напредък, нека продължаваме да ходим порядъчно в същата тази рутина.“ (Филипяни 3:16, NW) Един учител казал, че „с времето умереността и последователността дават важни резултати“. Това е добре представено в широко разпространената Езопова басня за костенурката и заека. Костенурката спечелила надбягването, въпреки че била много по–бавна от заека. Защо? Защото тя проявила нагласа на постоянство и самодисциплина. Вместо да се откаже, костенурката избрала скорост, която погледнато реално могла да поддържа, и после се придържала към нея, докато не пресякла финалната линия. Тъй като напредва постоянно, един организиран, стабилен човек укрепва подбудите си и така е по–малко вероятно да напусне състезанието или да бъде изваден от него. Да, ‘така тичай’, че да постигнеш целта си.

Да избираме достойни цели

Разбира се, за да бъде ценно, постоянството трябва да бъде проявявано спрямо достойни цели. Много хора се стремят към неща, които не носят щастие. Но в Библията се посочва: „Който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува... ще бъде блажен [щастлив — NW] в дейността си.“ (Яков 1:25) Да, изучаването, посветено на това да бъдат разбрани божиите закони, записани в Библията, е достойна цел. Защо? Главно защото законите на Бога са основани на неговите съвършени, праведни стандарти. Като Създател той знае какво е най–добро за неговите създания. Затова, ако постоянствуваме в научаването на божиите напътствия и ги прилагаме в своя живот, постоянството със сигурност ще ни донесе щастие. В Притчи 3:5, 6 се обещава: „Уповавай на Господа от все сърце... Във всичките си пътища признавай Него, и Той ще оправя пътеките ти.“

Освен това Исус казал, че придобиването на познание за Бога и за Христос означава „вечен живот“. (Йоан 17:3) Библейските пророчества показват, че живеем в „последните дни“ на тази система. (2 Тимотей 3:1–5; Матей 24:3–13) Скоро божието Царство, божието праведно правителство, ще разпростре управлението си над обитателите на земята. (Даниил 2:44; Матей 6:10) Това правителство ще доведе цялото послушно човечество до невиждан мир, благополучие и добруване. (Псалм 37:10, 11; Откровение 21:4) В Деяния 10:34, NW се казва, че „Бог не е предубеден“. Да, всеки е поканен да се възползува от това!

Библията е древна книга, пълна с мъдрост и значение. За да я разбереш, се изискват време и усилия. Но с божията помощ — и ако постоянствуваме в търсенето на познание от нея — тя ще ни бъде разкрита. (Притчи 2:4, 5; Яков 1:5) Несъмнено прилагането на наученото може да бъде предизвикателство. Може би ще е необходимо да направим промени в мисленето или навиците си. Добронамерени приятели или роднини могат дори да се противопоставят на изучаването ни на Библията. Затова постоянството е много важно. Апостол Павел ни напомня, че Бог ще даде вечен живот на онези, които проявават „постоянство в добри дела“. (Римляни 2:7) Свидетелите на Йехова ще се радват да ти помогнат да постигнеш тази цел.

Бъди уверен, че ти ще успееш, ако постоянствуваш в изучаването за Бога и за неговата воля, и в прилагането на това познание на практика. — Псалм 1:1–3.

[Снимка на страница 6]

Ще успееш, ако постоянствуваш в изучаването за Бога и за неговата воля

[Информация за източника на снимката на страница 4]

Culver Pictures