Безпокойство

НЯКОЛКО еврейски думи имат значението на безпокойство или тревога. Една от тях (цара̀р) означава да бъдеш затворен във физически смисъл и затова бива предавана като ‘завързан’, ‘затворен’ и ‘поставен натясно’. (Изход 12:34, NW; Притчи 26:8, NW; Исаия 49:19, NW) В преносен смисъл тя означава ‘да се разтревожа, да бъда силно притеснен’. (Битие 32:7; 1 Царе 28:15) Друга такава дума е даа̀г, която бива превеждана като ‘обезпокоявам се, изплашвам се’; тя е свързана с думата деага̀, която означава „тревожни грижи“. (1 Царе 9:5, NW; Исаия 57:11; Притчи 12:25, NW) Гръцкото съществително мѐримна бива превеждано като „тревога“, а сродният с него глагол меримна̀о означава „безпокоя се“. — Матей 13:22, NW; Лука 12:22.

Безпокойството може да навреди на благополучието на даден човек. То може да доведе до потиснатост, да отнеме силата и инициативата за действие на тревожещия се. В една вдъхновена притча се казва: „Тревожните грижи в сърцето на човека са това, което ще го накара да се преклони.“ (Притчи 12:25, NW) Притеснението може да доведе до сериозни физически последствия.

Далеч по–сериозна е духовната вреда, която може да нанесе прекаленото безпокойство. Исус Христос показал, че цененето на „божието слово“ може да бъде напълно задушено от притеснението за проблемите, които често са част от живота в сегашната система на нещата. Точно както плевелите могат да попречат на посяното да узрее и да даде плод, така това безпокойство може да спре духовния растеж и даването на плод за възхвала на Бога. (Матей 13:22; Марко 4:18, 19; Лука 8:7, 11, 14) Поради това, че са позволили на тези притеснения да господаруват над живота им, пренебрегвайки духовните интереси, мнозина ще се окажат в неодобрена позиция пред божия Син, когато той се върне в слава, и ще понесат вечна загуба. — Лука 21:34–36.

Уместно безпокойство или загриженост

Виновният за някакво прегрешение човек трябва да изпитва същото като псалмиста: „Започнах да се безпокоя заради греха си.“ (Псалм 38:18, NW) Уместната загриженост относно греха води до признание, разкаяние и отказване от грешната линия на поведение, като така се възстановяват добрите взаимоотношения с Всевишния. Всички християни трябва да се безпокоят, или да са истински загрижени, за духовното, физическото и материалното благополучие на събратята си. (1 Коринтяни 12:25–27) В Писанията се казва ‘да се грижим за това, което е на Господаря’, тоест, да сме загрижени за всяко нещо, което ще подпомогне интересите на божия Син. Свободни от отговорностите и грижите за брачен партньор и деца, неженените християни са в по–изгодна позиция от семейните хора да намалят до минимум грижите за „нещата на света“ и така да обръщат по–голямо внимание на „нещата на Господаря“. — 1 Коринтяни 7:32–35, NW.

И все пак не бива да се позволява на светските грижи да придобият прекалено голямо значение. Исус Христос ясно показал това на сестрата на Лазар, Марта. Обезпокоена за посрещането на своя гост, тя мислела, че не било възможно да отдели време, за да слуша Исус. От своя страна Мария избрала „добрия дял“ — приемането на духовна храна от божия Син. — Лука 10:38–42, NW.

Да избягваме прекаленото безпокойство

Безусловното доверие в любещата загриженост на Йехова за благоденствието на неговите  служители ще ни помогне да избягваме ненужното притеснение. (Йеремия 17:7, 8) В Проповедта на планината Исус Христос отбелязал същото. Той завършил своите напътствия относно безпокойството с думите: „Изобщо не се тревожете за следващия ден, защото следващият ден ще донесе свои тревоги. Достатъчна за всеки ден е собствената му злина.“ (Матей 6:25–34, NW) Християнинът има достатъчно проблеми всеки ден и без да ги увеличава чрез безпокойството си за това какво може да се случи на следващия ден, при положение, че всъщност то може и никога да не стане.

Дори един християнин да бъде изправен на разпит пред властите във време на преследване, неговото доверие в божията помощ ще го предпази от безпокойство. Чрез светия си дух Йехова ще го подкрепя в това изпитание и ще направи така, че християнинът да даде добро свидетелство. — Матей 10:18–20; Лука 12:11, 12.

Винаги когато е сполетян от нещо, което може да го обезпокои, да го изпълни с тревога и опасения, християнинът трябва да се обърне към небесния си Баща в молитва. Така той ще може да ‘възложи грижата си на Йехова’, уверен, че ще бъде чут от Онзи, който е загрижен за него. (1 Петър 5:7) Това ще доведе до един вътрешен мир, мира на Бога, който ще пази сърцето и умствените му сили. Дълбоко в себе си, в своето сърце, християнинът ще бъде свободен от притеснения, лоши предчувствия и тревоги, и умът му няма да бъде объркан от отвличащите вниманието пречки и смущаващите неща, до които води безпокойството. — Филипяни 4:6, 7.