Дали си подтикнат към действие както Исус?
Дали си подтикнат към действие както Исус?
„[Той] видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.“ — МАРКО 6:34.
1. Защо е разбираемо това, че хората проявяват прекрасни качества?
ПРЕЗ историята много хора са проявявали прекрасни качества. Може да разбереш защо. Йехова Бог притежава и проявява любов, милост, щедрост и други качества, които ние ценим. Хората били създадени по божия образ. Затова можем да разберем защо мнозина проявяват известна степен на любов, милост, състрадание и други божии качества, точно както повечето показват, че имат съвест. (Битие 1:26; Римляни 2:14, 15) Може да видиш обаче, че някои проявяват тези качества по–охотно, отколкото други.
2. Кои са някои добри дела, които хората може да вършат, като вероятно смятат, че подражават на Христос?
2 Може би познаваш мъже и жени, които често посещават болни, или им помагат, проявяват състрадание към инвалидите или са щедри към бедните. Помисли също за хора, чието състрадание ги подтиква да прекарат живота си, работейки в селища на прокажени или в сиропиталища, за онези, които служат като доброволни работници в болници или приюти, или за хората, които се стремят да помагат на бездомните или на бежанците. Вероятно някои от тях смятат, че подражават на Исус, който оставил пример на християните. В евангелията четем, че Исус изцелявал болните и хранел гладните. (Марко 1:34; 8:1–9; Лука 4:40) Проявите на Исус на любов, нежност и състрадание показват ‘ума на Христос’, който на свой ред подражавал на своя небесен Баща. — 1 Коринтяни 2:16.
3. Какво трябва да разгледаме, за да имаме уравновесен възглед за добрите дела на Исус?
3 Дали си забелязал обаче, че днес много от онези, които са развълнувани от любовта и състраданието на Исус, пренебрегват една основна черта на ума на Христос? Можем да придобием прозрение за това чрез внимателно изследване на Марко, глава 6. Там четем, че хората водели болните при Исус, за да бъдат изцелени. От контекста научаваме също, че когато разбрал, че хилядите, които били дошли при него, били огладнели, Исус ги нахранил по чудодеен начин. (Марко 6:35–44, 54–56) Изцеляването на болните и нахранването на гладните били забележителни прояви на любещо състрадание, но дали това били основните начини, по които Исус помагал на другите? И как можем най–добре да подражаваме на неговия съвършен пример на любов, милост и състрадание, точно както той подражавал на Йехова?
Подтикнат да откликва на духовните нужди
4. Каква била обстановката, описана в повествованието в Марко 6:30–34?
4 Исус изпитвал съжаление към хората около него главно поради техните духовни нужди. Тези нужди били най–важни — по–важни от физическите. Нека да разгледаме повествованието в Марко 6:30–34. Случката, записана там, станала на бреговете на Галилейското езеро, малко преди Пасхата през 32 г. от н.е. Апостолите били развълнувани, и с основание. След като завършили едно обширно пътуване, те дошли при Исус, несъмнено нетърпеливи да му разкажат своите преживявания. Но се събрало множество от хора. То било толкова голямо, че Исус и апостолите му не могли нито да ядат, нито да си починат. Исус казал на апостолите: „Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко.“ (Марко 6:31) Като се качили на една лодка, вероятно близо до Капернаум, те отплавали към отсрещния бряг на Галилейското езеро на спокойно място. Но хората от множеството тичали по брега и пристигнали преди лодката. Как реагирал Исус? Дали бил разочарован от това, че спокойствието му било нарушено? Съвсем не.
5. Какво изпитвал Исус към множествата, които дошли при него, и какво направил като отклик на това?
5 Сърцето на Исус било развълнувано при гледката на това множество от хиляди хора, сред които били болните, които с нетърпение Го очаквали. (Матей 14:14; Марко 6:44) Съсредоточавайки се на това, което събудило състраданието на Исус, и на Неговия отклик, Марко пише: „Видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.“ (Марко 6:34) Исус видял нещо повече от множество хора. Той видял отделни личности, които имали духовни нужди. Те били като овце, блуждаещи безпомощно без пастир, който да ги води при зелени пасбища или да ги защищава. Исус знаел, че безчувствените религиозни водачи, които трябвало да бъдат грижовни пастири, в действителност презирали обикновените хора и пренебрегвали духовните им нужди. (Езекиил 34:2–4; Йоан 7:47–49) Исус щял да се отнася към тях по различен начин, като направи за тях възможно най–голямото добро. Той започнал да ги поучава за божието Царство.
6, 7. (а) Какво нещо от първостепенна важност разкриват Евангелията в отклика на Исус спрямо нуждите на хората? (б) Какво подбуждало Исус да проповядва и поучава?
6 Обърни внимание на последователността и на загатването за нещо от първостепенна важност, които стават явни в едно паралелно повествование. То било написано от Лука, който бил лекар и силно се интересувал от физическото благополучие на другите. „Множествата... последваха [Исус]; и Той ги прие с готовност и им говореше за Божието царство, и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.“ (Лука 9:11, „Верен“; Колосяни 4:14) Какво в този случай е отбелязано на първо място от вдъхновеното повествование на Лука, въпреки че не е така с всяко повествование, свързано с чудо? Това е фактът, че Исус поучавал хората.
7 Това в действителност е в съгласие със значението, което намираме в Марко 6:34. Този стих ясно показва как Исус по принцип бил подтикван да проявява милостта си. Той поучавал хората, като откликвал на духовните им нужди. В началото на службата си, Исус казал: „На другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.“ (Лука 4:43) Но грешим, ако си мислим, че Исус известявал посланието на Царството само по задължение, сякаш просто механично извършвал проповедната работа, която трябвало да върши. Не, неговото любещо състрадание към хората било основна подбуда за това той да споделя добрата новина с тях. Най–голямото добро, което Исус можел да направи — дори за болните, обладаните от демони, бедните или гладните, — било да им помогне да научат, приемат и обикнат истината за божието Царство. Тази истина била от основно значение поради ролята на Царството в реабилитирането на върховенството на Йехова и осигуряването на трайни благословии за хората.
8. Какво мислел Исус за своето проповядване и поучаване?
8 Активното проповядване на Исус за Царството било в основата на причината, поради която той дошъл на земята. Към края на своята земна служба Исус казал на Пилат: „Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.“ (Йоан 18:37) В предишните две статии отбелязахме, че Исус бил човек, притежаващ нежни чувства — грижовен, достъпен, внимателен, проявяващ доверие и най–вече любещ. Трябва да схванем тези аспекти на неговата личност, ако наистина искаме да разберем ума на Христос. Също толкова важно е да осъзнаем, че умът на Христос включва първостепенното място, на което той поставял своята работа по проповядването и поучаването.
Той подканял другите да свидетелствуват
9. За кого проповядването и поучаването трябвало да бъдат от първостепенна важност?
9 Проповядването и поучаването — като израз на любов и състрадание — били най–важни не само за Исус. Той подканял последователите си да подражават на неговите подбуди, на това как степенувал нещата по важност и на действията му. Например, какво трябвало да правят 12–те апостола на Исус, след като той ги избрал? Марко 3:14, 15 ни казва: „[Той] определи дванадесет души, [които също така нарече ‘апостоли’ — NW], за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват, и да имат власт да изгонват бесове.“ Дали виждаш нещо от първостепенна важност за апостолите?
10, 11. (а) Какво казал Исус на апостолите да правят, когато ги изпращал? (б) Каква била целта във връзка с изпращането на апостолите?
10 След време Исус дал възможност на дванадесетте да изцеляват други хора и да изгонват демони. (Матей 10:1; Лука 9:1) След това ги изпратил на обиколка при „изгубените овце от Израилевия дом“. Какво трябвало да правят? Исус ги напътствувал: „Като отивате, проповядвайте, казвайки: ‘Небесното царство наближи.’ Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте.“ (Матей 10:5–8; Лука 9:2) Какво всъщност направили те? „Те излязоха и [1] проповядваха, че човеците трябва да се покаят. И [2] изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.“ — Марко 6:12, 13.
11 Дали, след като поучаването не винаги е споменато на първо място, отбелязването на последователността в горното изречение е придаване на прекалено голямо значение на нещата от първостепенна важност или на подбудите? (Лука 10:1–9) Не бива да пренебрегваме това колко често поучаването е споменато преди изцеляването. Разгледай контекста в този случай. Точно преди да изпрати 12–те апостола, Исус бил развълнуван от състоянието на множествата. Ние четем: „Исус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ. А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир. Тогава рече на учениците Си: ‘Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.’“ — Матей 9:35–38.
12. На каква допълнителна цел можели да служат чудодейните дела на Исус и апостолите?
12 Като били с него, апостолите можели да усвоят малко от ума на Христос. Те можели да схванат, че в това да бъдат истински любещи и състрадателни към хората се включвало проповядване и поучаване за Царството — което трябвало да е основен аспект на техните добри дела. В съгласие с това хубавите дела от физическо естество, като например изцеляване на болните, правели повече от това да помагат на нуждаещите се. Както може да си представиш, някои хора вероятно били привлечени от изцеления и чудодейно осигуряване на храна. (Матей 4:24, 25; 8:16; 9:32, 33; 14:35, 36; Йоан 6:26) Надминавайки физическата помощ обаче, тези дела в действителност подтикнали наблюдателите да признаят, че Исус е Синът на Бога и „пророкът“, който Моисей предсказал. — Йоан 6:14; Второзаконие 18:15.
13. На каква роля на ‘пророка’, който щял да дойде, набляга пророчеството във Второзаконие 18:18?
13 Защо било от значение, че Исус е „пророкът“? Каква била ключовата роля, предсказана за него? Дали „пророкът“ трябвало да бъде известен с извършването на чудодейни изцеления или със състрадателно осигуряване на храна за гладните? Във Второзаконие 18:18 било предсказано: „Аз ще им въздигна отсред братята им пророк, както съм въздигнал тебе [Моисей], и ще туря думите Си в устата му; и той ще им говори всичко, което Аз му заповядвам.“ Затова точно както се научили да изпитват и да изразяват нежни чувства, апостолите можели да направят заключението, че умът на Христос трябвало да личи и в тяхната дейност по проповядване и поучаване. Това щяло да бъде най–доброто, което можели да направят за хората. По този начин болните и бедните можели да извлекат трайна полза — не само такава полза, която е в рамките на краткия човешки живот или от едно–две хранения. — Йоан 6:26–30.
Развивай Христов ум днес
14. Как притежаването на Христов ум се включва в проповядването ни?
14 Никой от нас не би гледал на Христовия ум като на нещо, свързано само с първи век — с Исус и първите ученици, за които апостол Павел писал: „Ние имаме ум Христов.“ (1 Коринтяни 2:16) И ние с готовност ще признаем, че сме задължени да проповядваме добрата новина и да правим ученици. (Матей 24:14; 28:19, 20) Но е от полза да помислим относно своите подбуди за извършването на тази работа. Това не бива да е само от чувство на задължение. Любовта към Бога е основна причина за нашето участие в службата, и това да сме наистина като Исус включва да проповядваме и поучаваме, подтиквани от състрадание. — Матей 22:37–39.
15. Защо състраданието е подходяща част от нашата публична служба?
15 Вярно, не винаги е лесно да изпитваме състрадание към онези, които не споделят нашите вярвания, особено когато се сблъскваме с безразличие, отказ или противопоставяне. Но ако изгубим любовта и състраданието си към хората, ще изгубим изключително важните подбуди за участие в християнската служба. Как тогава можем да развиваме състрадание? Може да се опитаме да гледаме на хората така, както Исус гледал на тях, като на „отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир“. (Матей 9:36) Нима това не описва мнозина днес? Те са пренебрегвани и заслепени в духовно отношение от фалшиви религиозни пастири. В резултат на това не знаят за надеждното ръководство, намиращо се в Библията, нито за райските условия, които божието Царство ще донесе скоро на земята ни. Те се сблъскват с проблемите на ежедневния живот — сред които са бедността, семейните раздори, болестите и смъртта, — без да имат надеждата на Царството. Ние имаме това, от което те се нуждаят: животоспасяващата добра новина за божието Царство, което е установено сега в небето!
16. Защо трябва да искаме да споделяме добрата новина с другите?
16 Нима когато размишляваш така за духовните нужди на хората около теб, сърцето ти не те подтиква да искаш да направиш всичко, каквото можеш, за да им кажеш за любещата цел на Бога? Да, ние имаме работа, включваща състрадание. Когато съчувствуваме на хората, както правел Исус, това ще се вижда в тона на гласа ни, в изражението на лицето ни, в нашия начин на поучаване. Всичко това ще направи посланието ни по–привлекателно за онези, които ‘имат правилна нагласа за вечен живот’. — Деяния 13:48, NW.
17. (а) Какви са някои начини, по които можем да проявяваме любовта и състраданието си към другите? (б) Защо това не е въпрос или на вършене на добри дела, или на участие в публичната служба?
17 Любовта и състраданието ни трябва, разбира се, да бъдат явни в целия ни начин на живот. Това включва да бъдем любезни към онеправданите, болните и бедните — като правим каквото можем, за да облекчим техните страдания. То обхваща нашите усилия с думи и с дела да разсеем скръбта на онези, които са загубили близки хора в смъртта. (Лука 7:11–15; Йоан 11:33–35) Но такива прояви на любов, милост и състрадание не бива да стават основна цел на нашите добри дела, както е при някои хуманитарни служители. Много по–трайно значение имат усилията, подбуждани от подобни божии качества, проявявани обаче чрез участие в работата по християнското проповядване и поучаване. Спомни си какво казал Исус за юдейските религиозни водачи: „Давате десятък от гьозума, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по–важните неща на закона — правосъдието, милостта и верността, но тия трябваше да правите, а ония да не пренебрегвате.“ (Матей 23:23) За Исус това не било въпрос на избор — или да помогне на хората в техните физически нужди, или да ги поучава на даващи живот духовни неща. Исус правел и двете. Все пак е ясно, че неговата работа по поучаването била най–важна, защото доброто, което извършил по този начин, можело да бъде от вечна полза. — Йоан 20:16.
18. Към какво трябва да бъдем подтикнати, като разглеждаме ума на Христос?
18 Колко признателни можем да бъдем за това, че Йехова ни е разкрил ума на Христос! Чрез евангелията можем да се запознаем по–добре с мислите, чувствата, качествата и дейностите на най–великия човек, живял някога, и с това кои неща били най–важни за него. От нас зависи дали ще четем това, което Библията разкрива за Исус, дали ще размишляваме върху него и ще го прилагаме на практика. Помни, ако наистина искаме да постъпваме като Исус, трябва първо да се научим да мислим, да чувствуваме и да преценяваме нещата като него, според най–добрите ни способности като несъвършени хора. Нека тогава да бъдем решени да развиваме и проявяваме Христов ум. Няма по–добър начин на живот, няма по–добър начин, по който да се отнасяме към хората, и няма по–добър начин за нас и за другите да се приближим до този, който Христос съвършено отразявал — нашия нежен Бог, Йехова. — 2 Коринтяни 1:3, „Верен“; Евреи 1:3.
Как би отговорил?
• Какво прозрение дава Библията относно това как Исус често откликвал на нуждите на хората?
• Какво подчертал Исус, като напътствувал своите последователи?
• Как можем да проявяваме ‘Христов ум’ в своите дейности?
[Въпроси]
[Снимка на цялата страница 23]
[Снимка на страница 24]
Какво е най–голямото добро, което християните могат да направят за другите?