Какво беше открито при Йезраел?

ВЕЧЕ векове наред мястото на древния град Йезраел стои пусто. Но имало време, когато той бил известен град в библейската история. Днес, лишен от предишната си слава и покрит с пръст, той е сведен до една могила, или хълм. През последните години археолозите започнаха да изследват останките на Йезраел. Какво разкриха тези развалини относно повествованието на Библията?

Йезраел в Библията

Разположен в източната част на долината Йезраел, градът се намирал в един от най–плодородните райони на древната страна Израил. Точно от другата страна на долината, на север, е хълмът Море, където лагерували мадиамците, докато се готвели да нападнат съдията Гедеон и неговите воини. Малко по́ на изток, в подножието на планината Гелвуе, се намира изворът Арод. Точно тук Йехова намалил броя на многохилядната войска на Гедеон на едва 300 мъже, за да покаже своята способност да освобождава народа си без могъща военна сила. (Съдии 7:1–25; Захария 4:6) На планината Гелвуе Саул, първият цар на Израил, бил победен от филистимците в драматична битка, по време на която били убити Йонатан и още двама сина на Саул, а самият той се самоубил. — 1 Царе 31:1–5.

В Библията древният град Йезраел е представен в противоречива светлина. Там се говори за злоупотреба с властта и за отстъпничеството на израилските владетели, както и за верността и пламенността от страна на служителите на Йехова. Точно в Йезраел се установил да живее цар Ахав — владетел на северното десетплеменно царство Израил през втората половина на десети век пр.н.е., въпреки че официалната столица била Самария. (3 Царе 21:1) Точно от Йезраел пророкът на Йехова Илия получил смъртни заплахи от съпругата на Ахав, чужденката Йезавел. Тя била ядосана, защото Илия безстрашно убил пророците на Ваал след изпитанието относно това кой е истинският Бог, което Илия бил провел на планината Кармил. — 3 Царе 18:36–19:2.

После в Йезраел било извършено престъпление. Бил убит йезраелецът Навутей. Цар Ахав пожелал неговото лозе. Когато царят поискал да получи земята, Навутей лоялно отвърнал: „Немислимо е от моя страна, от гледна точка на Йехова, да ти дам наследственото притежание на прадедите ми.“ Този отговор, основан на принципи, никак не се харесал на Ахав. Като видяла лошото настроение на царя, царица Йезавел организирала лъжлив процес, в който Навутей бил обвинен в богохулство. Невинният йезраелец бил обявен за виновен и бил убит с камъни, а царят си присвоил лозето му. — 3 Царе 21:1–16, NW.

Поради това зло дело Илия пророкувал: „Кучетата ще изядат Йезавел при рова на Йезраел.“ Пророкът заявил още: „Който от Ахавовия род умре в града, него кучетата ще изядат... Никой, наистина, не биде подобен на Ахава, който продаде себе си да  върши зло пред Господа, като го подбуждаше жена му Йезавел.“ Но тъй като Ахав се смирил, когато Илия произнесъл присъдата на Йехова, Бог заявил, че това наказание нямало да бъде наложено докато Ахав бил жив. (3 Царе 21:23–29) Библейското повествование продължава с това, че в дните на приемника на Илия, Елисей, Йеху бил помазан за цар на Израил. Като влязъл в Йезраел с колесницата си, Йеху заповядал Йезавел да бъде хвърлена от прозореца на двореца и конете я стъпкали с копитата си. По–късно станало ясно, че уличните кучета били оставили само черепа, стъпалата и дланите ѝ. (4 Царе 9:30–37) Последното библейско събитие, непосредствено свързано с Йезраел, се случило след убиването на 70 от синовете на Ахав. Йеху струпал главите им на два големи купа при вратите на града, след което поразил първенците и свещениците, които били участвували в отстъпническото управление на Ахав. — 4 Царе 10:6–11.

Какво откриха археолозите?

През 1990 г. беше започнат съвместен проект за разкопки на мястото на Йезраел. Участвуваха Института по археология към Тел Авивския университет (представен от Давид Усишкин) и Британското училище по археология в Йерусалим (представено от Джон Удхед). За седем етапа (всеки от тях с продължителност шест седмици) от 1990 г. до 1996 г. на мястото работиха между 80 и 100 доброволци.

Съвременният подход към археологията е свидетелствата на мястото да бъдат изследвани въз основа на собственото им значение, без да се взимат под внимание предварителни идеи и теории. Затова за археолозите, които изследват библейските земи, повествованието от Писанията не е най–големият авторитет по въпроса. Трябва да бъдат разгледани и взети под внимание всички други източници и материални свидетелства. Но както споделя Джон Удхед, няма древни писмени свидетелства относно Йезраел с изключение на няколко глави от Библията. Така че библейското повествование и хронология трябваше да бъдат част от всяко проучване. Какво беше открито благодарение на усилията на археолозите?

При разкопките бяха намерени защитни стени и керамични съдове и веднага стана ясно, че останките са от т.нар. желязна епоха, което ги поставя точно във времето на библейския Йезраел. Но с напредването на разкопките се появиха няколко изненади. Първата беше размерът на мястото и неговите масивни укрепления. Археолозите очакваха град с укрепления от мащаба на тези на древната Самария, столицата на царството Израил. Но като продължи копането, стана ясно, че Йезраел е бил далеч по–голям. С размери около 300 на 150 метра, по дължината на стените, цялата му укрепена част е била над три пъти по–голяма от всеки друг град от онова време, открит в Израил. Около стените имало сух ров, дълбок 11 метра. Според професор Усишкин този ров  бил неизвестна досега особеност на библейските времена. „В Израил не сме намерили нищо подобно на това чак до времето на кръстоносците“ — казва той.

Друга неочаквана особеност била липсата на големи постройки в центъра на града. Голямо количество червено–кафява почва, докарана в града по време на неговия строеж, било използувано за направата на една висока площадка — нещо като голям издигнат подиум, или платформа — в заградената от стените площ. Във Second Preliminary Report [„Втори предварителен отчет“] за разкопките при Тел Йезраел се отбелязва, че този висок подиум би могъл да бъде свидетелство за това, че градът е бил нещо повече от място, където живеел царят. Пак там се казва: „Бихме искали да представим вероятността Йезраел да е бил централната военна база на царската войска на Израил по времето на царете от Амриевия род [Амрий и неговите потомци]... където се намирали и били обучавани царската войска, състояща се от колесници, и конницата.“ Съдейки по размера на този издигнат подиум, както и по големината на самата площ между стените на града, Удхед предполага, че това може да е била някаква парадна площадка, където се е демонстрирала военната мощ на най–голямата и най–силна, състояща се от колесници войска в Средния изток по онова време.

Разкопките на останки от вратите на града представляват специален интерес за археолозите. Руините разкриват вход с поне четири части. Но тъй като през вековете много камъни от това място са били откраднати, находките са непълни. Удхед е на мнение, че останките сочат за вход с шест части, подобен по размер на входовете, открити при Мегидо, Асор и Гезер. a

Археологическите находки сочат към изненадващо кратко съществуване за град, идеално разположен както във военно, така и в географско отношение. Удхед набляга на това, че за голям укрепен град Йезраел съществувал много кратко — той бил населяван само няколко десетилетия. Това е в ярък контраст с много други важни библейски места в Израил, като Мегидо, Асор и столицата Самария, които многократно били възстановявани, разширявани и населявани през различни периоди. Защо това идеално място престанало да бъде използувано толкова бързо? Удхед предполага, че Ахав и неговата династия почти били довели страната до икономически крах, защото прахосвали богатствата на народа. Това било очевидно и от изключителните размери и сила на Йезраел. Новата власт, под управлението на Йеху, вероятно искала да се разграничи от спомена за Ахав и затова градът бил обезлюден.

Засега всички изровени доказателства потвърждават, че град Йезраел бил главен център в Израил по времето на желязната епоха. Размерите и защитните му стени отговарят на неговото описание в Библията като забележително място, където живяло царското семейство, Ахав и Йезавел. Признаците за ограниченото време на обитаване на града през този период са в съгласие с библейското повествование за него — той бързо станал известен по време на управлението на Ахав, а после по заповед на Йехова очевидно бил позорно опустошен, когато Йеху ‘поразил всичките останали от Ахавовия дом в Йезраел, и всичките му големци, близките му приятели и свещениците му, докле не му остави остатък’. — 4 Царе 10:11.

Хронологията на Йезраел

„Толкова е трудно в археологията да имаш сигурна основа за определяне на датите“ — признава Джон Удхед. Затова,  когато археолозите разглеждат резултатите от продължилите седем години разкопки, те ги сравняват с археологическите находки от други места. Това доведе до преразглеждане на заключенията и разисквания. Защо? Защото след разкопките на израелския археолог Игаел Ядин при Мегидо през 60–те и началото на 70–те години на двадесети век, много хора в археологическите среди смятаха за сигурно, че той е открил защитните стени и вратите на града, които датират от времето на цар Соломон. Днес укрепленията, керамичните съдове и вратите, открити при Йезраел, карат някои от тях да поставят под въпрос тези изводи.

Например, керамичните съдове, открити при Йезраел, са същите като онези от слоя при Мегидо, който Ядин свързва с управлението на Соломон. Начинът на построяване и размерите на вратите на двете места са подобни, ако не и еднакви. Удхед казва: „Всички свидетелства или поставят Йезраел в периода на Соломон, или приближават датирането на особеностите на другите места [Мегидо и Асор] към времето на Ахав.“ Тъй като в Библията Йезраел ясно се свързва с периода на Ахав, археологът смята, че съществува по–голямо основание да бъде прието, че тези слоеве се отнасят до времето на управлението на Ахав. Давид Усишкин се съгласява: „В Библията се казва, че Соломон построил Мегидо — в нея не се казва, че той построил точно тези врати.“

Може ли да бъде научена историята на Йезраел?

Дали тези археологически находки и последвалото разискване поставят под съмнение библейското повествование за Йезраел или за Соломон? Всъщност археологическият спор изобщо не засяга повествованието на Библията. Археологията изследва историята въз основа на неща, различни от тези в библейския разказ. Тя повдига различни въпроси и набляга на различни неща. Изследователят на Библията и археологът могат да бъдат сравнени с пътници по почти успоредни пътища. Единият пътува по улицата, а другият ходи по тротоара. Нещата, върху които се съсредоточават и за които са загрижени те, са различни. И все пак техните мнения често се допълват, а не си противоречат. Като се сравнят впечатленията на двамата пътници, може да се стигне до забележителни прозрения.

В Библията се намира записана историята на древни събития и хора, а археологията се опитва да открие информация относно тези събития и хора чрез изследване на следи от тях, каквито все още могат да бъдат намерени в земята. Но тези останки обикновено са много непълни и подлежат на различни тълкувания. Амихай Мазар казва относно това в своята книга Archaeology of the Land of the Bible—10,000−586 B.C.E. [„Археология на библейските земи — 10 000–586 г. пр.н.е.“]: „Работата на археологическата площадка... до голяма степен е изкуство, а също и съчетание на обучение и професионални умения. Никакви твърди правила не могат да осигурят успех, а съобразителността и творческата мисъл от страна на ръководителите са задължителни. Характерът, талантът и добрата преценка на археолога са не по–малко важни от обучението му и от източниците, които са на негово разположение.“

Археологията потвърждава съществуването на голям царски и военен център в Йезраел, център, който съществувал изненадващо кратко време в историческия период, съвпадащ с управлението на Ахав — точно както казва Библията. Бяха повдигнати много други интригуващи въпроси, които археолозите може да изследват години наред. Но страниците на божието Слово, Библията, продължават да говорят ясно, като ни осигуряват цялата история по начин, по който археолозите никога не ще могат да направят това.

[Бележка под линия]

[Снимки на страница 26]

Археологически разкопки в Йезраел

[Снимка на страница 28]

Ханаански идол, намерен край Йезраел