Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Въпроси на читатели

Въпроси на читатели

Въпроси на читатели

Дали в Римляни 12:19 („Цариградско издание“, 1871 г.) апостол Павел казал, че християните трябва да се гневят: „Не си отмъстявайте, възлюбени мои, но дайте място на гнева“?

Строго погледнато, не. Тук апостол Павел говори за божия гняв. Разбира се, това не означава, че е без значение дали християните се поддават на гнева, или не. В Библията получаваме ясни напътствия против разгневяването. Разгледай няколко съвета от Бога.

„Престани от негодуванието и остави гнева; не се раздразнявай, понеже това води само към злотворството.“ (Псалм 37:8) „Всеки, който се гневи на брата си без причина, излага се на съд.“ (Матей 5:22) „Делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости.“ (Галатяни 5:19, 20) „Всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула... да се махне от вас.“ (Ефесяни 4:31) „Нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи.“ (Яков 1:19) Освен това в книгата Притчи многократно получаваме съвети против разгневяването или против склонността да се ядосваме заради незначителни обиди и грешки от страна на хората. — Притчи 12:16; 14:17, 29; 15:1; 16:32; 17:14; 19:11, 19; 22:24; 25:28; 29:22.

Контекстът на Римляни 12:19 е в синхрон с тези съвети. Павел препоръчал нашата любов да бъде нелицемерна, да благославяме онези, които ни гонят, да се опитваме да мислим добри неща за другите, да не връщаме зло за зло и да се стремим да живеем мирно с всички хора. След това той подканил: „Не си отмъстявайте, възлюбени мои, но дайте място на гнева; защото е писано: ‘Мое е отмъщението, аз ще сторя въздаяние’ — казва Господ.“ — Римляни 12:9, 14, 16–19 [ЦИ–1871].

Да, не бива да позволяваме на гнева да ни подтиква към отмъщение. Нашето познаване на ситуацията и чувството ни за справедливост са несъвършени. Ако позволим на гнева да ни подтикне към дела на отмъщение, ние често ще правим грешки. Това ще послужи на целите на божия противник, Дявола. На друго място Павел писал: „Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви; нито давайте място на дявола.“ — Ефесяни 4:26, 27.

По–добрата, по–мъдрата линия на поведение е да оставим на Бога да реши кога да се даде възмездие и на кого. Той може да направи това с пълно познаване на фактите, и всяко заслужено наказание, което ще наложи, ще отразява съвършената му справедливост. Виждаме, че това е мисълта на Павел в Римляни 12:19, когато прави препратка към Второзаконие 32:35 (ЦИ–1871), 41, където са записани думите: „Мое е отмъщението, и въздаянието.“ (Сравни Евреи 10:30.) Затова, въпреки че не се намира в гръцкия текст, редица съвременни преводачи добавят думата „Божия“ в Римляни 12:19. Това води до превода „дайте място на Божия гняв“ в „Български превод на Библията“, 1932 г., „Синодално издание“, 1998 г., „Верен“ и в „Български превод на Библията“, 1924 г.

Дори когато врагове на истината се отнасят зле с нас или ни преследват, ние можем да оказваме доверие в описанието на Йехова Бог, което чул Моисей: „Йехова, Йехова, Бог милостив и състрадателен, който не бърза да се гневи и изобилствува с любеща милост и истина, който пази любеща милост за хиляди, опрощава грешка и простъпка, и грях, но в никакъв случай не ще освободи от наказание.“ — Изход 34:6, 7, NW.