Защо човечеството се нуждае от помощник

‘БЯХ арогантен преследвач’ — признал един човек, който някога бил горд и жесток. Той бил груб богохулник, който безсърдечно тормозел и нападал боящите се от Бога последователи на Исус Христос. „Въпреки това — казал той с благодарност — ми беше оказана милост.“ Колкото и невероятно да изглежда, този яростен преследвач станал верният християнски апостол Павел. — 1 Тимотей 1:12–16, NW; Деяния 9:1–19.

Не всеки е правил такива неща, каквито вършил Павел. Въпреки това всички ние не успяваме да отговорим на божиите стандарти. Защо? Защото „всички съгрешиха и не достигат славата на Бога“. (Римляни 3:23, NW) Освен това е много лесно да бъдем погълнати от отчаяние, като вероятно си мислим, че сме прекалено лоши, за да получим божията милост. Докато размишлявал за своите грешни склонности, Павел възкликнал: „Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?“ В отговор на въпроса си той писал: „Благодаря на Бога чрез Исус Христос, нашия Господ!“ — Римляни 7:24, 25, „Верен“.

Как може един праведен Създател да има отношения с грешници? (Псалм 5:4) Обърни внимание на казаното от Павел: „Благодаря на Бога чрез Исус Христос, нашия Господ!“ Друг човек, който получил божията милост, обяснил: „Ако съгреши някой, имаме ходатай [помощник — NW] при Отца, Исуса Христа праведния. Той е умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.“ — 1 Йоан 2:1, 2.

Защо Исус Христос е наречен ‘помощник при Отца’? И по какъв начин Исус е „умилостивение за нашите грехове“?

Защо е необходим помощник

Исус дошъл на земята, за „да даде живота Си откуп за мнозина“. (Матей 20:28) Откуп е цената, която се заплаща, за да може освобождаването на някого (или на нещо) да бъде купено отново, или постигнато. Глаголната форма на еврейската дума, превеждана като „откуп“, съдържа мисълта за покриване или изкупване на грехове. (Псалм 78:38, NW) Гръцката дума, като например тази, намираща се  в Матей 20:28, била използувана най–вече във връзка с цената, заплащана за откупване на военнопленници или за освобождаване на роби. За да се изпълнят изискванията на справедливостта, едно нещо се дава в замяна на друго, имащо съответствуваща стойност.

Човечеството попаднало в робство поради бунта на първия човек против Бога. Както е показано в Битие, глава 3, този съвършен човек — Адам — предпочел да следва пътя на непокорство спрямо Йехова Бог. Като направил това, той продал себе си и своите все още неродени потомци в робство на греха и смъртта. Така за себе си и за цялото си потомство Адам загубил дара на съвършения човешки живот. — Римляни 5:12, 18, 19; 7:14.

В древния Израил Бог наредил животински жертви да изкупват, или да покриват, греховете на хората. (Левит 1:4; 4:20, 35) Всъщност животът на жертвеното животно бил даван вместо живота на грешника. (Левит 17:11) Впоследствие за ‘деня на изкуплението’ (NW) можело да се говори също като за „ден на откупите“. — Левит 23:26–28.

Но тъй като животните са по–нисши от човека, не било „възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове [напълно]“. (Евреи 10:1–4) За да може да има достатъчна стойност да изкупи, или премахне, греховете завинаги, жертвата трябвало да бъде равна по стойност на това, което Адам загубил. Везните на справедливостта изисквали съвършен човек (Исус Христос) да уравновеси това, което изгубил друг съвършен човек (Адам). Само съвършен човешки живот можел да плати цената на откупа, за да изкупи потомците на Адам от робството, в което ги продал техният първи баща. Принципът „живот за живот“ щял да изпълни изискванията на истинската справедливост. — Изход 21:23–25.

Когато Адам съгрешил и бил осъден на смърт, неговите дотогава неродени потомци били още в слабините му и затова умрели заедно с него. Съвършеният човек Исус, „последният Адам“, бил готов да не създава семейство. (1 Коринтяни 15:45) Когато умрял като съвършена човешка жертва, имал неродени потомци в слабините си. Следователно може да се каже, че възможният човешки род, намиращ се в неговите слабини, умрял заедно с него. Исус приел като свое грешното, умиращо семейство на Адам. Той се отказал от правото да има собствено семейство. Жертвувайки своя съвършен човешки живот, Исус откупил всички хора, произлезли от Адам, така че да могат да станат Негово семейство, като Той става техен „вечен Баща“. — Исаия 9:6, 7, NW.

Изкупителната жертва на Исус отворила пътя за това послушното човечество да получи божията милост и да придобие съвършен живот. Впоследствие апостол Павел писал: „Заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.“ (Римляни 6:23) Не можем да не възхваляваме Йехова за любовта и състраданието, свързани с тази жертва, скъпо струваща за него самия и за неговия скъп любим Син. (Йоан 3:16) И Исус несъмнено доказал, че е ‘помощник при Отца’, когато бил възкресен за небесен живот и представил пред Бога в небето стойността на своята изкупителна жертва. a (Евреи 9:11, 12, 24; 1 Петър 3:18) Но как днес Исус Христос доказва, че е наш помощник в небето?

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 4]

Съвършеният човешки живот на Исус станал цената за откупването на потомството на Адам