Как Исус Христос може да ни помогне

ТОВА, което Исус Христос направил, за да помогне на хората, когато бил на земята, било чудесно. То било толкова истинско, че след като разказал много събития от живота на Исус, един очевидец казал: „Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги.“ (Йоан 21:25) Тъй като Исус направил толкова много на земята, може да се питаме: ‘Как може той да ни бъде помощник в небето? Можем ли днес да се възползуваме от нежното състрадание на Исус?’

Отговорът на този въпрос стопля силно сърцето и вдъхва увереност. Библията ни казва, че Христос влязъл „в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас“. (Евреи 9:24) Какво направил той за нас? Апостол Павел обяснява, че Христос влязъл ‘веднъж завинаги в светилището [„самите небеса“], и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придобил за нас вечно изкупление’. — Евреи 9:12; 1 Йоан 2:2.

Каква добра новина е това! Вместо да прекрати чудесната работа на Исус в полза на хората, неговото възнасяне на небето му дало възможност да прави още повече за човечеството. Това е така, защото в своята голяма незаслужена милост Бог назначил Исус да бъде „публичен служител“ (NW) — първосвещеник — „отдясно на престола на Величието в небесата“. — Евреи 8:1, 2.

„Публичен служител“

След това в небето Исус щял да бъде публичен служител за човечеството. Той щял да върши работа като тази, извършвана от израилския първосвещеник в полза на поклонниците на Бога в древни времена. И каква била тази работа? Павел обяснява: „Всеки първосвещеник се поставя да принася и дарове и жертви; затова, нужно е и Тоя първосвещеник [възнесеният Исус Христос] да има нещо да принася.“ — Евреи 8:3.

Исус можел да принесе нещо далеч надвишаващо онова, което принасял древният първосвещеник. „Ако кръвта от козли и от юнци“ можела да донесе известна степен на духовна чистота за древния Израил, ‘то колко повече кръвта на Христа ще очисти съвестта ни от мъртвите дела, за да служим на живия Бог’. — Евреи 9:13, 14.

Освен това Исус е забележителен публичен служител, защото е получил безсмъртие. В древния Израил ‘поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречела да продължават в чина си’. А Исус? Павел пише: „Той... има свещенство, което не преминава на другиго. Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайствува за тях [винаги е жив, за да говори в тяхна защита — NW].“ (Евреи 7:23–25; Римляни 6:9) Да, до божията десница в небето имаме  един публичен служител, който ‘винаги е жив, за да говори в наша защита’. Само помисли какво означава това за нас днес!

Когато Исус бил на земята, хората се стичали при него за помощ и понякога изминавали дълги разстояния, за да се възползуват от помощта му. (Матей 4:24, 25) В небето Исус е лесно достъпен за хората от всички народи. От своята подходяща небесна позиция той е винаги на разположение като публичен служител.

Какъв първосвещеник е Исус?

Образът на Исус Христос, описан в евангелските повествования, не ни оставя никакво съмнение относно това, че той помагал и бил нежно състрадателен. Колко самопожертвувателен бил той! Неведнъж спокойствието му било нарушено, когато той и учениците му се опитвали да имат малко почивка, от която толкова много се нуждаели. Вместо да се чувствува лишен от ценните моменти на тишина и спокойствие, той бил ‘подтикван от милост’ (NW) към хората, които търсели неговата помощ. Дори когато бил уморен, гладен и жаден, Исус ‘ги посрещал любезно’ (NW) и бил готов да не яде, стига да може да помогне на искрените грешници. — Марко 6:31–34; Лука 9:11–17; Йоан 4:4–6, 31–34.

Подтикван от милост, Исус предприел практични стъпки, за да удовлетвори физическите, емоционалните и духовните нужди на хората. (Матей 9:35–38; Марко 6:35–44) Освен това той ги учел как да намерят трайно облекчение и утеха. (Йоан 4:7–30, 39–42) Колко привлекателна, например, е неговата покана: „Елате при мене, всички вие, които сте отрудени и обременени, и аз ще ви освежа. Вземете моя ярем върху си и се научете от мен, защото аз съм с кротък нрав и смирен по сърце, и ще намерите освежение за душите си.“ — Матей 11:28, 29, NW.

Любовта на Исус към хората била толкова голяма, че той в крайна сметка дал живота си за грешното човечество. (Римляни 5:6–8) В това отношение апостол Павел разсъждавал: „Той [Йехова Бог], който не пощади Своя Собствен Син, а Го даде заради всички нас, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?... Христос Исус е, който умря, а още и беше възкресен от мъртвите, който е от дясната страна на Бога, и който се застъпва за нас.“ — Римляни 8:32–34, „Верен“.

Първосвещеник, който може да съчувствува

Като човек Исус изпитал глад, жажда, умора, мъка, болка и смърт. Напрежението и натискът, които издържал, го подготвили по много уникален начин да служи като Първосвещеник за страдащото човечество. Павел писал: „[Исус] трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши умилостивение за греховете на людете. Понеже в това дето и сам Той пострада като изкушен [подложен на изпитание — NW], може и на изкушаваните [на онези, които са подложени на изпитание — NW] да помага.“ — Евреи 2:17, 18; 13:8.

Исус показал, че е подготвен и иска да помогне на хората да се приближат до Бога. Дали това означава обаче, че той трябвало да убеждава един груб и безмилостен Бог, който не иска да прощава? Не, разбира се, тъй като Библията ни уверява, че Йехова е ‘благ и готов да прощава’. Тя също казва: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.“ (Псалм 86:5; 1 Йоан 1:9) В действителност нежните думи и делата на Исус отразяват  състраданието, милостта и любовта на Баща му. — Йоан 5:19; 8:28; 14:9, 10.

Как Исус донасял облекчение на разкайващите се грешници? Като им помагал да намерят радост и удовлетворение в своите искрени усилия да бъдат угодни на Бога. Като писал до своите помазани събратя християни, Павел обобщил положението, като казал: „И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до най–високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта [незаслужената милост — NW], за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно [навреме — NW].“ — Евреи 4:14–16.

‘Помощ навреме’

Какво можем да направим обаче, когато се сблъскваме с проблеми, с които мислим, че няма да се справим — сериозна болест, смазващото бреме на вина, непреодолимо обезсърчение и депресия? Можем да се възползуваме от средството, на което самият Исус редовно се осланял — скъпоценната привилегия на молитвата. Например, в нощта, преди да даде живота си за нас, той ‘се молел по–усърдно; и потта Му станала като големи капки кръв, които капели на земята’. (Лука 22:44) Да, Исус знае какво означава да се молиш горещо на Бога. Той ‘принесъл молитви и молби на Този, който бил в състояние да го избави от смърт, със силни викове и сълзи, и бил изслушан благосклонно поради богоугодния си страх’. — Евреи 5:7, NW.

Исус знае от какво голямо значение е за хората да бъдат ‘изслушани благосклонно’ и укрепени. (Лука 22:43) Освен това той обещал: „Ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име. ... Искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.“ (Йоан 16:23, 24) Следователно можем да молим Бога с увереност, че ще позволи на Сина си да използува своята власт и стойността на своята изкупителна жертва в наша полза. — Матей 28:18.

Можем да бъдем сигурни, че в своята небесна позиция Исус ще ни окаже правилна помощ в подходящия момент. Например, ако сме извършили грях, за който искрено съжаляваме, можем да получим утеха от уверението, че „имаме помощник при Бащата — Исус Христос, праведния“. (1 Йоан 2:1, 2, NW) Нашият помощник и утешител в небето ще се застъпи за нас, така че молитвите ни в негово име и в съгласие с  Писанията да получат отговор. — Йоан 14:13, 14; 1 Йоан 5:14, 15.

Да проявяваме признателност за помощта на Христос

Необходимо е нещо повече от молитви към Бога чрез неговия Син. ‘Като ни изкупил’ посредством стойността на своята изкупителна жертва, Христос станал — образно казано — ‘собственикът’ (NW) на човешкия род. (Галатяни 3:13; 4:5; 2 Петър 2:1) Можем да проявим своята благодарност за всичко, което Христос прави за нас, като признаваме това, че е наш собственик и радостно откликваме на неговата покана: „Ако някой иска да дойде след мен, нека да се откаже от себе си и да вдигне мъченическия си стълб, и да ме следва непрекъснато.“ (Лука 9:23, NW) ‘Да се откажеш от себе си’ не означава просто да заявиш, че имаш друг собственик. Та нали Христос ‘умрял за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял’. (2 Коринтяни 5:14, 15) Затова признателността за откупа ще окаже дълбоко влияние на нашите възгледи, цели и начин на живот. Нашето вечно чувство на дълбока благодарност към „Исус Христос, Който даде Себе Си за нас“, трябва да ни подтиква да научим повече за него и неговия любещ Баща, Йехова Бог. Ние трябва също да искаме да растем във вярата, да живеем според полезните божии стандарти и да бъдем „ревностни за добри дела“. — Тит 2:13, 14; Йоан 17:3.

Християнският сбор е средството, чрез което получаваме навременна духовна храна, насърчение и ръководство. (Матей 24:45–47; Евреи 10:21–25) Например, ако някои са духовно болни, могат да ‘повикат църковните презвитери [назначените старейшини в сбора]’. Яков добавя уверението: „И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и ако е извършил грехове, ще му се простят.“  — Яков 5:13–15.

Да онагледим с пример: Един мъж в ЮАР, който излежавал присъда, писал до един старейшина в сбора, изразявайки признателност за „всички Свидетели на Йехова, които извършват добрата работа, започната  от Исус Христос относно оказването на помощ на хората да се стремят към божието Царство“. След това писал: „Много се зарадвах, когато получих писмото ви. Вашата загриженост за моето духовно избавление ме трогна силно. Това е още по–голяма причина да започна да се вслушвам в призива на Йехова Бог към покаяние. В продължение на 27 години се препъвам и губя пътя си в тъмнината на грях, измама, незаконни сделки, неморални действия и съмнителни религии. След като се запознах със Свидетели на Йехова, смятам, че най–после намерих пътя — правилния път! Трябва само да го следвам.“

Повече помощ в близко бъдеще

Влошаващите се условия в света са ясно доказателство за това, че живеем в кризисния период от време, който щял да предшествува началото на „голямата скръб“. Точно днес членовете на едно голямо множество от всички народи, племена, хора и езици ‘изпират дрехите си и ги избелват в кръвта на Агнето’. (Откровение 7:9, 13, 14; 2 Тимотей 3:1–5) Като проявяват вяра в изкупителната жертва на Исус, те получават прошка за греховете си и помощ, за да придобият близки взаимоотношения с Бога — ставайки всъщност Негови приятели. — Яков 2:23.

Агнето, Исус Христос, ‘ще бъде пастир [на преживелите голямата скръб] и ще ги заведе при извори с течащи води [на живота — „Верен“]; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им’. (Откровение 7:17) Тогава Христос ще изпълни докрай своите задължения като Първосвещеник. Той ще помогне на всички божии приятели да се възползуват напълно от ‘течащите води на живота’ — духовно, физически, умствено и емоционално. Това, което Исус започнал през 33 г. от н.е. и което продължил от небето оттогава насам, ще бъде изпълнено докрай.

Затова никога не се отказвай да проявяваш дълбока признателност за всичко, което Бог и Христос са направили — и продължават да правят — за нас. Апостол Павел подканил: „Радвайте се всякога в Господа. ... Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.“ — Филипяни 4:4, 6, 7.

Има един забележителен начин, по който да покажем своята признателност към Исус Христос, нашия помощник в небето. След залез слънце в сряда, 19 април 2000 г., Свидетелите на Йехова по целия свят ще се съберат, за да чествуват Възпоменанието на Христовата смърт. (Лука 22:19) Това ще бъде една възможност да задълбочиш своята признателност за изкупителната жертва на Христос. Ти си най–сърдечно поканен да присъствуваш и да чуеш как чудесната божия уредба за спасение чрез Христос може да ти донесе вечна полза. Моля, попитай Свидетелите на Йехова в твоя район относно точното време и мястото на това специално събрание.

[Снимка на страница 7]

Исус знае какво означава да се молиш горещо на Бога

[Снимки на страница 8]

Христос ще ни помогне да се справим с проблеми, каквито сами не можем да разрешим

[Снимка на страница 9]

Христос ни помага чрез любещите старейшини