Скромността качество, което подпомага мира

Колко приятен щеше да е светът, ако всеки човек проявяваше скромност. Хората щяха да бъдат по–непретенциозни, всички в семейството щяха да се карат по–малко, търговските фирми нямаше да се конкурират така жестоко и народите нямаше да са толкова войнствени. Би ли желал да живееш в такива обстоятелства?

ИСТИНСКИТЕ служители на Йехова Бог се подготвят за обещания от него нов свят, където всички ще гледат на скромността не като на слабост, а като на сила и добродетел. (2 Петър 3:13) Всъщност те развиват това качество още днес. Защо? Най–вече защото Йехова изисква това от тях. Неговият пророк Михей писал: „Той ти е показал, човече, що е доброто; и какво иска Господ от тебе, освен да вършиш праведното, да обичаш милост и да ходиш смирено [скромно — NW] със своя Бог?“ — Михей 6:8.

Скромността може да означава няколко неща, като например: отсъствие на прекалено самочувствие (или суетност), както и на желание да се хвалиш със способностите, постиженията и притежанията си. Според един справочник скромността означава също „да не прехвърлиш границата“. Скромният човек  не престъпва границите на доброто поведение. Той също признава, че са налице ограничения на това, което трябва и може да направи. Скромният човек знае, че има неща, на които няма право. Несъмнено ние се чувствуваме привлечени към скромните хора. „Нищо не е по–приятно от истинската скромност“ — писал английският поет Джоузеф Адисън.

Скромността не е вродена черта на несъвършените хора. Трябва да полагаме усилия да развиваме това качество. За наше насърчение в божието Слово се описват няколко случая, които показват скромността в различните ѝ форми.

Двама скромни царе

Един от най–лоялните служители на Йехова бил Давид, който бил младеж, когато бил помазан за бъдещ цар на Израил. След това управляващият цар Саул подложил Давид на голям натиск, като се опитвал да го убие и като го принудил да бяга и да се крие. — 1 Царе 16:1, 11–13; 19:9, 10; 26:2, 3.

Дори в такива обстоятелства Давид разбирал, че съществуват ограничения на онова, което можел да направи, за да спаси живота си. Веднъж в пустинята той отказал да позволи на Ависей да нарани спящия цар Саул, като казал: „За мен е немислимо, от гледна точка на Йехова, да вдигна ръката си против помазаника на Йехова!“ (1 Царе 26:8–11, NW) Давид знаел, че не е негова работа да свали Саул от царския престол. Така Давид проявил скромност в случая, като не престъпил границите на правилното поведение. И съвременните служители на Бога знаят, че „от гледна точка на Йехова“ има неща, които просто не могат да правят, дори когато става дума за човешки живот. — Деяния 15:28, 29; 21:25.

Синът на цар Давид, Соломон, също проявил скромност като младеж, макар и по малко по–различен начин. Когато станал цар, Соломон мислел, че няма да може да се справи с тази голяма отговорност. Той се молел: „Господи, Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давида; а аз съм малко момче; не зная как да се обхождам.“ Явно Соломон съзнавал, че му липсвали умения и опит. Да, той бил скромен и не проявил прекалено самочувствие, или суетност. Той помолил Йехова за проницателност и молбата му била удовлетворена. — 3 Царе 3:4–12.

Месията и неговият предвестник

Повече от 1000 години след дните на Соломон, Йоан Кръстител подготвял пътя за Месията. Като предвестник на Помазаника, Йоан изпълнявал библейски пророчества. Той би могъл да се хвали с привилегията си. Йоан би могъл също да се опита да се прослави, защото бил кръвен роднина на Месията. Но Йоан казвал на другите, че не бил достоен дори да развърже ремъка на сандалите на Исус. И когато Исус отишъл да бъде покръстен в река Йордан, Йоан казал: „Аз имам нужда да бъда покръстен от тебе, а ти ли идваш при мен?“ Това показва, че Йоан не бил човек, който обичал да се хвали. Той бил скромен. — Матей 3:14, NW; Малахия 4:5, 6; Лука 1:13–17; Йоан 1:26, 27.

След като бил покръстен, Исус започнал целодневна служба, като проповядвал добрата новина за божието Царство. Въпреки че бил съвършен, той казал: „Аз не мога да върша нищо от Себе Си... Не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.“ Освен това Исус не търсел признание от хората, а отдавал славата за всичко, което правел, на Йехова. (Йоан 5:30, 41–44) Каква скромност!

Да, лоялните служители на Йехова, като Давид, Соломон, Йоан Кръстител и дори съвършеният човек Исус, явно проявявали скромност. Те не се хвалели, не били горделиви, или самомнителни, и не престъпвали правилните граници. Техните примери са достатъчна причина за съвременните служители на Йехова да развиват и да проявяват скромност. Но има и други причини за това.

В този бурен период от човешката история скромността е качество, което е много ценно за истинските християни. То дава възможност на човек да бъде в мир с Йехова Бог, с другите хора и със самия себе си.

Мир с Йехова Бог

Мирът с Йехова е възможен, единствено ако не престъпваме границите, които той е  определил за истинското поклонение. Нашите прародители — Адам и Ева — нарушили определените от Бога ограничения и били първите човешки жертви на нескромността. Те загубили както своята добра позиция пред Йехова, така и дома си, бъдещето си и живота си. (Битие 3:1–5, 16–19) Каква висока цена платили за това!

Нека от грешката на Адам и Ева научим, че истинското поклонение поставя ограничения върху начина ни на действие. Например, в Библията се казва, че „нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да наследят Божието царство“. (1 Коринтяни 6:9, 10) Йехова мъдро поставя тези ограничения за наше добро и ние проявяваме мъдрост, като не престъпваме границите. (Исаия 48:17, 18) В Притчи 11:2, NW, се казва: „Мъдростта е със скромните.“

А ако някоя религиозна организация ни каже, че можем да пренебрегнем тези ограничения и въпреки това да се радваме на мир с Бога? Тази религиозна организация се опитва да ни заблуди. От друга страна скромността ни помага да развиваме близки взаимоотношения с Йехова Бог.

Мир с другите хора

Скромността подпомага мирните взаимоотношения с другите. Например, когато родителите дават пример в това да се задоволяват с необходимите неща и като дават предимство на духовните въпроси, е по–вероятно децата им да възприемат същата нагласа. Тогава на младите ще е по–лесно да бъдат доволни, дори ако не винаги получават онова, което искат. Това ще им помогне да живеят скромно, а семейният живот ще бъде по–мирен.

Хората, които упражняват надзор, трябва да внимават особено много да бъдат скромни, а не да злоупотребяват с властта си. Например, на християните е наредено: „Да не престъпвате границата на писаното.“ (1 Коринтяни 4:6) Старейшините в сбора осъзнават, че не бива да се опитват да налагат на другите личните си предпочитания. Вместо това те използуват за основа божието Слово, за да насърчават правилната линия на поведение, облекло, външен вид и развлечения. (2 Тимотей 3:14–17)  Когато вестителите наблюдават, че старейшините не престъпват границите от Писанията, това ще подпомогне уважението към тези мъже и ще допринесе за един сърдечен, любещ и мирен дух в сбора.

Мир със себе си

Хората, които проявяват скромност, изпитват вътрешен мир. Скромният човек не е обладан от амбиции. Това не означава, че той няма лични цели. Такъв човек, например, може да иска допълнителни привилегии в службата, но той разчита на Бога и отдава заслугите за всички християнски привилегии, които получава, на Йехова. На тях не се гледа като на лични постижения. Това още повече приближава скромния човек до Йехова, ‘Богът на мира’. — Филипяни 4:9.

Да предположим, че понякога чувствуваме пренебрежение от страна на другите. Нима не е по–добре да бъдем пренебрегвани, защото сме скромни, отколкото нескромно да привличаме вниманието върху себе си? Скромните хора не са погълнати от амбиции. Затова те са в мир със себе си, което е полезно за емоционалното и физическото им добруване.

Да развиваме и да поддържаме скромна нагласа

Адам и Ева се поддали на нескромност — черта, която предали на потомството си. Какво може да ни помогне да не допуснем същата грешка като прародителите си? Как можем да развиваме хубавото качество скромност?

Първо, ще ни помогне това да сме наясно каква е нашата позиция в сравнение с Йехова, Създателя на вселената. За кои свои постижения можем да твърдим, че е възможно изобщо да се сравняват с това, което е постигнал Бог? Йехова попитал верния си служител Йов: „Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен.“ (Йов 38:4) Йов не могъл да отговори. Нима и ние не сме ограничени в познанието, способностите и опита си? Нима не е полезно да сме наясно с ограниченията си?

Освен това в Библията се казва: „На Йехова принадлежи земята и онова, което я изпълва, плодородната земя и онези, които обитават на нея.“ Това включва „всичките горски зверове и добитъкът, който е по хиляди хълмове“. Йехова може да каже: „Среброто е Мое, и златото е Мое.“ (Псалм 24:1, NW; 50:10; Агей 2:8) Какви притежания бихме могли да предложим, които да се сравнят с тези на Йехова? Дори най–богатият човек няма причина да се хвали с това, което притежава! Затова е мъдро да следваме вдъхновения съвет на апостол Павел към християните в Рим: „Чрез оказаната ми незаслужена милост казвам на всекиго измежду вас да не мисли за себе си по–високо, отколкото е необходимо.“ — Римляни 12:3, NW.

Като служители на Бога, които искат да развиват скромност, ние трябва да се молим за плодовете на духа — любов, радост, мир, дълготърпение, милост, доброта, вяра, кротост и самоконтрол. (Лука 11:13; Галатяни 5:22, 23, NW) Защо? Защото всяко от тези качества ще ни улесни да бъдем скромни. Например, любовта към другите хора ще ни помогне да се борим със склонността към самохвалство или прекалено високо самочувствие. А самоконтролът ще ни накара да спрем и да помислим, преди да действуваме нескромно.

Нека внимаваме! Трябва постоянно да се пазим от капаните на нескромността. Двама от царете, споменати по–рано, не били винаги скромни. Цар Давид постъпил неразумно, като направил преброяване в Израил — нещо, което било против волята на Йехова. Цар Соломон станал нескромен до такава степен, че участвувал във фалшиво поклонение. — 2 Царе 24:1–10; 3 Царе 11:1–13.

Докато тази безбожна система на нещата продължава, се изисква постоянна бдителност, за да бъдеш скромен. Но усилията си заслужават. В новия свят на Бога човешкото общество ще се състои само от скромни хора. Те ще гледат на скромността като на сила, а не като на слабост. Колко прекрасно ще бъде, когато всички, било като отделни личности, или като семейства, ще бъдат благословени с мира, който е резултат от скромността!

[Снимка на страница 23]

Исус скромно отдавал на Йехова заслугите за всичко, което правел