Дали в Библията има някакъв скрит шифър?

ОКОЛО две години след убийството на израелския министър–председател Ицхак Рабин през 1995 г., един журналист твърдял, че с помощта на компютърна техника бил открил предсказание за това събитие, скрито в оригиналния еврейски текст на Библията. Журналистът, Майкъл Дрознин, писал, че се опитал да предупреди министър–председателя повече от една година преди убийството, но усилията му били напразни.

Днес биват издавани други книги и статии, в които се твърди, че този скрит шифър е безусловно доказателство за това, че Библията е вдъхновена от Бога. Дали съществува такъв шифър? Дали трябва един скрит шифър да бъде основата за това да вярваме, че Библията е вдъхновена от Бога?

Нова идея?

Идеята за скрит шифър в текста на Библията не е нова. Тя е основно понятие в кабала — традиционния юдейски мистицизъм. Според учителите по кабала основното значение на библейския текст не е истинското му значение. Те вярват, че Бог е използувал отделните букви в еврейския текст на Библията като символи, които, разбрани правилно, разкриват една по–голяма истина. Кабалистите са на мнение, че всяка еврейска буква е била поставена от Бога на съответното ѝ място в библейския текст със специална цел.

Според Джефри Сатиноувър, който изследва шифъра на Библията, тези юдейски мистици вярват, че еврейските букви, използувани в Битие при записването на повествованието за сътворението, притежават невероятно голяма мистична сила. Той пише: „Накратко — Битие не е просто описание. То е самият инструмент на делото на сътворение; един план в ума на Бога, направен явен във физическа форма.“

Един кабалистки равин от 13–и век, Бахия бен Ашер от Сарагоса (Испания), писал за определена скрита информация, която му била разкрита, като чел всяка 42–ра буква в част от Битие. Този метод на прескачане на определен брой букви, за да бъде открито скрито послание е в основата на съвременните идеи за някакъв шифър в Библията.

 Компютри „разкриват“ шифъра

Преди ерата на компютрите човешките възможности за проучване на библейския текст по този начин бяха ограничени. Но през август 1994 г. в списанието Statistical Science [„Статистикъл сайънс“] била публикувана статия, в която Елияху Рипс и неговите сътрудници от Йерусалимския еврейски университет направили някои смайващи твърдения. Те обяснили, че като премахнали всички разстояния между буквите в еврейския текст на Битие и спрямо него приложили серия от прескачания на равни по големина интервали, открили зашифровани имената на 34 известни равини, а в непосредствена близост до тях и други данни, като датите на раждане или на смъртта им. a След неколкократна проверка изследователите публикували заключението си, че данните, закодирани в Битие, от статистическа гледна точка надхвърляли възможността да са случайни, което било доказателство, че вдъхновената информация в тази книга е била преднамерено скрита чрез зашифроване преди хиляди години.

Журналистът Дрознин провел своя анализ въз основа на този метод, като търсел скрити данни в първите пет книги от Библията на еврейски. Според него той открил името на Ицхак Рабин, заложено в библейския текст чрез всяка 4772–ра буква. Дрознин открил, че ако текстът на Библията се подреди в редове от по 4772 букви, името на Рабин (прочетено вертикално) се пресича с хоризонтален ред (Второзаконие 4:42), който изследователят превел като „убиец, който ще убие“.

Във Второзаконие 4:42 всъщност се говори за неумишлен убиец. Затова много хора критикували натъкмения подход на Дрознин, като твърдели, че ненаучните му методи могли да бъдат използувани, за да бъдат намерени подобни послания във всеки текст. Но той държал на своето, като отправил следното предизвикателство: „Ще повярвам на хората, които ме критикуват, когато открият послание за убийство на министър–председател, зашифровано в [романа] ‘Моби Дик’.“

Доказателство за вдъхновеност?

Професор Брендън Маккей от Отдела по компютърни науки в Австралийския национален университет приел предизвикателството на Дрознин и предприел големи компютърни проучвания на английския текст на „Моби Дик“. b Като използувал същия метод, описан от Дрознин, Маккей твърдял, че е открил „предсказания“ за убийствата на Индира Ганди, Мартин Лутър Кинг младши, Джон Ф. Кенеди, Ейбрахам Линкълн и други. По думите на Маккей, той открил, че в „Моби Дик“ се „пророкува“ и за убийството на Ицхак Рабин.

Относно еврейския текст в Битие професор Маккей и сътрудниците му оспорили и експерименталните резултати на Рипс и неговите колеги. Обвинението се състояло в това, че резултатите нямат толкова общо с вдъхновено зашифровано послание, колкото с методите и подходите на изследователите — съвпадението на данни до голяма степен се постига благодарение на личната им преценка. Научният спор по този въпрос продължава.

Когато се твърди, че такива зашифровани послания били преднамерено скрити в „стандартния“ или „оригиналния“ еврейски текст, възниква един друг въпрос. Рипс и неговите сътрудници казват, че провели своето проучване въз основа на „стандартния, общоприет текст на Битие“. Дрознин пише: „Всички Библии на оригиналния еврейски език, които съществуват днес, са еднакви буква по буква.“ Но дали това е така? По–скоро вместо ‘стандартен’ текст, днес биват използувани разнообразни издания на Библията на еврейски, основани на различни древни ръкописи. И докато библейското послание не се различава, отделните ръкописи не са еднакви буква по буква.

Много преводи днес са основани на Ленинградския кодекс — най–стария пълен масоретски ръкопис на еврейски, — преписан около 1000 г. от н.е. Но Рипс и Дрознин използували друг текст, а именно Корен. Шломо Стренберг, ортодоксален равин и математик в Харвардския  университет, обяснява, че Ленинградският кодекс „се различава от изданието Корен, използувано от Дрознин, като само във Второзаконие има разлика от 41 букви“. Свитъците от Мъртво море съдържат части от библейския текст, преписан преди 2000 години. Правописът в тези свитъци в много случаи значително се различава от по–късните масоретски текстове. В някои свитъци свободно били добавяни определени букви, за да бъдат означени гласни звукове, тъй като гласните букви още не били открити. В други свитъци били използувани по–малко букви. Сравняването на всички съществуващи библейски ръкописи показва, че значението на библейския текст остава непокътнато. Но то също така ясно сочи, че правописът и броят на буквите се различават в различните текстове.

Търсенето на предполагаемо скрито послание зависи от един абсолютно непроменящ се текст. Дори една променена буква може напълно да изопачи последователността и посланието, ако изобщо съществува такова. Бог е съхранил своето послание в Библията. Но той не е запазил непроменена всяка буква, както би направил, ако би бил обсебен от такива незначителни неща като промените в правописа с течение на вековете. Нима това не показва, че той не е записал скрито послание в Библията? — Исаия 40:8; 1 Петър 1:24, 25.

Дали ни е необходим скрит шифър в Библията?

Апостол Павел съвсем ясно писал, че „цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправяне, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено подготвен за всяко добро дело“. (2 Тимотей 3:16, 17, „Верен“) Не е прекалено трудно ясното и прямо послание от Библията да бъде разбрано и прилагано, но много хора предпочитат да го пренебрегват. (Второзаконие 30:11–14) Пророчествата, които са ясно записани в Библията, осигуряват здрава основа за това да вярваме, че тя е вдъхновена. c За разлика от някакъв скрит шифър библейските пророчества не зависят от лична преценка и ‘не произхождат от ничие частно тълкувание’. — 2 Петър 1:19–21, NW.

Апостол Петър писал: „Когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни.“ (2 Петър 1:16) Идеята за шифър в Библията произлиза от юдейския мистицизъм, в който биват използувани „хитро измислени“ методи, затъмняващи и изопачаващи ясното значение на библейския вдъхновен текст. Самите Еврейски писания недвусмислено осъждат такъв мистичен подход. — Второзаконие 13:1–5; 18:9–13.

Колко сме щастливи да притежаваме ясното библейско послание и напътствията, които могат да ни помогнат да опознаем Бога! Това е далеч по–добре, отколкото да се опитваме да учим за Създателя си, като търсим скрити послания, които са резултат на лично тълкуване и на подпомагано от компютрите въображение. — Матей 7:24, 25.

[Бележки под линия]