Въпроси на читатели

Три от евангелията разказват за оплакването относно това, че Исус бил помазан със скъпо масло. Дали мнозина от апостолите се оплакали, или това бил най–вече Юда?

Разказът за това събитие намираме в евангелията от Матей, Марко и Йоан. Изглежда Юда започнал да се оплаква, като поне някои от апостолите се съгласили тогава с него. Този случай показва защо можем да сме благодарни, че имаме четири евангелски повествования. Това, което записал всеки писател, било вярно, но не всички дали същите подробности. Като сравняваме паралелните повествования, придобиваме по–пълен, по–подробен възглед за много събития.

Повествованието в Матей 26:6–13 ни посочва мястото — къщата на прокажения Симон във Витания, — но не казва името на жената, която започнала да излива благоуханното масло върху главата на Исус. Матей отбелязва, че ‘учениците, като видели това, възнегодували’ и се оплакали, че маслото можело да се продаде и средствата да се дадат на бедните.

Повествованието на Марко включва повечето от тези подробности. Но той добавя, че жената счупила съда. Той съдържал благоуханното масло, което било „истински нард“ (NW), може би донесен от Индия. Що се отнася до оплакването, Марко съобщава, че ‘някои негодували’ и ‘те роптаели против нея’. (Марко 14:3–9) Следователно и двете повествования показват, че не само един апостол участвувал в оплакването. Но как започнало то?

Йоан, който бил очевидец, добавил свързани с това подробности. Той посочва името на жената — Мария, сестрата на Марта и Лазар. Йоан дал също следната подробност, която можем да приемем като допълваща, вместо като противоречаща: „[Тя] помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му.“ Като съчетаем повествованията, може да разберем, че Мария трябва да е изляла маслото, за което Йоан потвърждава, че било „истински нард“, върху главата и краката на Исус. Йоан бил много близък с Исус и имал склонност да се възмущава от обидите срещу Него. Ние четем: „Един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше [се канеше — NW] да Го предаде, рече: ‘Защо не се продаде това миро за триста динара, за да се раздадат на сиромасите?’“ — Йоан 12:2–8.

Разбира се, Юда бил „един от учениците Му“, но можеш да усетиш възмущението на Йоан от това, че някой, притежаващ тази позиция, планирал да предаде Исус. Преводачът К. Хауард Матъни, доктор по теологическите науки, отбелязва следното относно Йоан 12:4: „Както сегашното деятелно причастие ‘канейки се’ [или „се канеше да“], така и основната форма на глагола ‘да предам’ [или ‘се канеше да предаде’] изразяват последователно или продължително действие. Това показва, че предателството на Исус от Юда не било моментно действие, извършено под влияние на емоции, тъй като било обмислено и планирано в течение на много дни.“ Йоан добавил разбирането, че Юда се оплакал ‘не защото го било грижа за сиромасите, а защото бил крадец, и като държал касата, вземал от това, което пускали в нея’.

Следователно изглежда логично, че крадецът Юда започнал да се оплаква, защото щял да има повече за крадене, ако скъпото масло бъдело продадено и парите пуснати в касата, която той носел. След като Юда повдигнал това оплакване, някои други апостоли може би измърморили някакво съгласие с онова, което изглеждало убедително. Юда обаче бил главният подстрекател на оплакването.