Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Дали гледаш на насилниците от гледната точка на Бога?

Дали гледаш на насилниците от гледната точка на Бога?

Дали гледаш на насилниците от гледната точка на Бога?

Хората открай време се възхищават на могъщите мъже, които показват голяма физическа сила и храброст, и ги обсипват с почести. един от тях бил героят от древногръцката митология Херакъл, или Херкулес, както бил познат на Римляните.

ХЕРАКЪЛ бил велик герой с голяма слава, най–силният воин. Според легендата той бил полубог — дете на гръцкия бог Зевс и човешката майка Алкмена. Неговите подвизи започнали още докато бил бебе в люлка. Ревнива богиня изпратила две огромни змии да го убият, но Херакъл ги удушил. По–късно през живота си той водил битки, побеждавал чудовища и се борил със смъртта, за да спаси една своя приятелка. Херакъл също разрушавал градове, изнасилвал жени, хвърлил едно момче от кула и убил съпругата и децата си.

Въпреки че не бил реална личност, от далечни времена митичният Херакъл присъствувал в разказите на древните земи, познати на гърците. Римляните му се покланяли като на бог; търговците и пътуващите продавачи се молели на него за благополучие и закрила от опасности. Разказите за подвизите му омайват хората вече хиляди години.

Произходът на легендата

Дали разказите за Херакъл и други митични герои се основават на действителността? В известен смисъл може да се каже така. В Библията се разказва за един период от ранната човешка история, когато по земята действително ходели „богове“ и „полубогове“.

Описвайки това време, Моисей писал: „Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери, Божиите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.“ — Битие 6:1, 2.

Тези ‘божии синове’ не били хора; те били ангелски синове на Бога. (Сравни Йов 1:6; 2:1; 38:4, 7.) Библейският писател Юда разказва, че някои ангели ‘не опазили своето достойнство, но напуснали собственото си жилище’. (Юда 6) С други думи те напуснали определеното им място в божията небесна организация, защото предпочели да живеят с красивите жени на земята. Юда добавя, че тези бунтовнически ангели били като хората от Содом и Гомор, които ‘вършели невъздържано блудство и преследвали плътта за противоестествена употреба’. — Юда 7, NW.

В Библията не се дават пълни подробности за дейността на тези непокорни ангели. Но древните легенди в Гърция и на други места описват множество богове и богини, които, видимо или невидимо, ходели сред хората. Когато приемали човешко тяло, те притежавали голяма красота. Ядели, пиели, спели и имали сексуални сношения помежду си и с хора. Въпреки че са представяни за святи и безсмъртни, те лъжели и мамели, карали се и се биели, прелъстявали и изнасилвали. Макар и под доукрасена и изкривена форма, такива разкази от митологията може би отразяват действителното положение преди Потопа, описано в библейската книга Битие.

Силни и прочути старовременни мъже

Непокорните материализирани ангели имали сексуални отношения с жени, които родили деца. Тези деца не били обикновени. Те били нефилими — полухора и полуангели. В библейското повествование се казва: „В ония дни се намираха исполините [нефилимите — NW] на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже.“ — Битие 6:4.

Еврейската дума „нефилими“ буквално означава „повалячи“, онези, които поваляли другите или ги карали да падат чрез насилнически действия. Затова не е чудно, че в библейското повествование се добавя: „Земята се изпълни с насилие.“ (Битие 6:11) Полубоговете от митологията, като например Херакъл и вавилонският герой Гилгамеш, много приличат на нефилими.

Забележи, че нефилимите били наречени „силни“ и „прочути“. Обратно на праведния човек Ной, който живял по същото време, те не се интересували от това да спомагат за известността на Йехова. Интересувала ги собствената им известност, слава и репутация. Чрез могъщи дела, които несъмнено включвали насилие и кръвопролития, нефилимите си спечелили сред безбожния свят около себе си известността, за която копнеели. Те били най–великите герои на своето време — вдъхвали страх, уважение и на пръв поглед изглеждали непобедими.

И докато нефилимите и техните порочни ангели–бащи може би се радвали на известност сред съвременниците си, те безспорно не били знаменити в очите на Бога. Начинът им на живот бил отвратителен. Затова Бог действувал срещу провинилите се ангели. Апостол Петър писал: „Бог не пощади и ангели, когато съгрешиха, но ги хвърли в мрака на най–дълбоките ровове [в Тартар — NW], и ги предаде да бъдат вардени за съд; и ако не пощади стария свят, но опази с още седем души Ноя, проповедника на правдата, когато нанесе потоп върху нечестивия свят.“ — 2 Петър 2:4, 5.

При целосветския Потоп непокорните ангели се дематериализирали и се върнали позорно в духовната област. Бог ги наказал, като им забранил да се материализират отново в човешки тела. Всички нефилими — свръхчовешкото потомство на непокорните ангели — загинали. Само Ной и неговото малко семейство преживели Потопа.

Известните мъже днес

Днес по земята вече не ходят богове и полубогове. Въпреки това насилието е в изобилие. Днешните известни мъже са възвеличавани в книги, филми, по телевизията и чрез музиката. На тях и през ум не им минава да обърнат другата буза, да обичат враговете си, да търсят мир, да прощават или да избягват насилието. (Матей 5:39, 44; Римляни 12:17; Ефесяни 4:32; 1 Петър 3:11) Вместо това хората се възхищават на днешните известни мъже за тяхната сила и на способностите им да се бият, да си отмъщават и да отвръщат на насилието с повече насилие. a

Божият възглед относно такива хора не се е променил от дните на Ной. Йехова не се възхищава на онези, които обичат насилието, нито пък се забавлява с техните подвизи. Псалмистът пял: „Господ изпитва праведния; а душата Му мрази нечестивия и онзи, който обича насилие.“ — Псалм 11:5.

Друг вид сила

Най–известната личност, живяла някога, Исус Христос, човек на мира, е в пълен контраст с могъщите насилници. Докато бил на земята, той не извършил „насилие“. (Исаия 53:9, NW) Когато враговете му отишли да го задържат в Гетсиманската градина, неговите последователи имали няколко меча. (Лука 22:38, 47–51) Те биха могли да сформират бойна дружина, за да се опитат да предотвратят това той да бъде предаден на юдеите. — Йоан 18:36.

Всъщност апостол Петър извадил меча си, за да защити Исус, но той му казал: „Върни меча си на мястото му, защото всички, които хващат меч, от меч ще загинат.“ (Матей 26:51, 52, „Верен“) Да, насилието ражда насилие, както многократно доказва човешката история. Исус имал други средства за защита, които надхвърляли възможността да се защитава с оръжия. Той казал още на Петър: „Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?“ — Матей 26:53.

Вместо да прибегне до насилие или закрила от ангели, Исус позволил да бъде хванат от онези, които го убили. Защо? Една от причините била в това, че той знаел, че още не било дошло времето неговият небесен Баща да сложи край на злото на земята. Исус уповавал на Йехова, вместо да вземе нещата в собствените си ръце.

Това не било състояние на слабост, а на голяма вътрешна сила. Исус проявил силна вяра, че Йехова ще поправи нещата във времето, което е определил, и по начина, който е определил. Заради послушанието си Исус бил възвеличен до славна позиция, единствено след тази на самия Йехова. Апостол Павел писал относно Исус: „Смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст [позорен стълб — NW]. Затова и Бог Го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име; така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.“ — Филипяни 2:8–11.

Бог е обещал да сложи край на насилието

Истинските християни следват в живота си примера и ученията на Исус. Те не се възхищават на светските известни и насилнически мъже и не им подражават. Християните знаят, че в определеното от Бога време такива хора ще бъдат пометени завинаги, точно както станало със злите в дните на Ной.

Бог е Създателят на земята и човечеството. Той също е и законният Върховен владетел. (Откровение 4:11) Щом един човешки съдия има законна власт да взима съдебни решения, то Бог има много повече власт да прави това. Уважението му към неговите собствени праведни принципи и любовта му към хората, които го обичат, ще го накарат да сложи край на злото и злите. — Матей 13:41, 42; Лука 17:26–30.

Това ще доведе до траен мир на земята, мир, здраво основан на справедливост и праведност. Той бил предсказан в добре познатото пророчество относно Исус Христос: „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира. Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават на Давидовия престол и на неговото царство, за да го утвърди и поддържа, чрез правосъдие и чрез правда, отсега и довека. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.“ — Исаия 9:6, 7.

Затова християните с основание обръщат внимание на вдъхновения съвет от далечното минало: „Не завиждай на насилник човек и не избирай ни един от пътищата му, защото Господ се гнуси от опакия, но интимно общува с праведните.“ — Притчи 3:31, 32.

[Бележка под линия]

a Силните герои от много видеоигри и научно–фантастични филми често отразяват по–ярко тези лоши, насилнически характеристики.

[Текст в блока на страница 29]

ХОРАТА СЕ ВЪЗХИЩАВАТ НА ДНЕШНИТЕ МОГЪЩИ МЪЖЕ ЗА ТЯХНАТА СИЛА И СПОСОБНОСТ ДА ОТВРЪЩАТ НА НАСИЛИЕТО С ПОВЕЧЕ НАСИЛИЕ

[Информация за източника на снимката на страница 26]

Alinari/Art Resource, NY