Йехова е по–голям от сърцето ни
Йехова е по–голям от сърцето ни
„ГОСПОД има благоволение в ония, които Му се боят“ — писал псалмистът. Наистина, Създателят се радва да наблюдава всеки от своите човешки служители, когато те се стремят да подкрепят неговите праведни стандарти. Бог благославя своите лоялни хора, насърчава ги и ги утешава в моменти на отчаяние. Той знае, че поклонниците му са несъвършени, и затова има реалистични очаквания спрямо тях. — Псалм 147:11.
Може би не ни е трудно да вярваме, че Йехова изпитва силна любов към служителите си като цяло. Но някои изглежда са толкова силно загрижени за собствените си недостатъци, че са убедени, че Йехова никога не би могъл да ги обича. „Прекалено съм несъвършен, за да ме обича Йехова“ — могат да решат те. Разбира се, всички ние изпитваме отрицателни чувства отвреме–навреме. Но някои изглежда водят непрестанна борба срещу чувството за малоценност.
Чувството на униние
В библейски времена много верни хора страдали от чувство на силно униние. Йов намразил живота и мислел, че Бог го е изоставил. Псалм 38:6; 1 Царе 1:7, 10; Йов 29:2, 4, 5; Филипяни 2:25, 26.
По едно време Анна, която станала майка на Самуил, била силно потисната за това, че не може да има дете, и горчиво плакала. Давид ‘се сгърбил съвсем’, а Епафродит се измъчвал, защото новините за неговата болест наскърбили братята му. —А християните днес? Може би болест, напреднала възраст или други лични обстоятелства пречат на някои да правят в святата служба толкова, колкото биха искали. Това може да ги накара да решат, че разочароват Йехова и събратята си по вяра. Или някои може постоянно да се обвиняват за минали грешки, като се съмняват, че Йехова им е простил. Може би други, които произлизат от семейство с трудно положение, са убедени, че просто не заслужават да бъдат обичани. Как е възможно това?
Някои хора растат в семейства, в които не преобладава дух на любов, но на себелюбие, сарказъм и страх. Те може никога да не разберат какво означава да имаш баща, който те обича силно, който търси възможности да те похвали и насърчи, който не обръща внимание на провиненията и е готов да прости дори по–сериозни грешки, и чиято сърдечност кара цялото семейство да се чувствува сигурно. Тъй като те никога не са имали любещ земен баща, може да им е трудно да разберат какво означава да имат любещ небесен Баща.
Например, Фриц a пише: „Моите детски и юношески години бяха силно повлияни от нелюбещото отношение на баща ми. Той никога не изказваше похвала и аз никога не се почувствувах близък с него. Всъщност през повечето време се страхувах от него.“ В резултат на това Фриц, който днес е надхвърлил петдесетте, все още изпитва чувства на неадекватност. И Маргарет обяснява: „Родителите ми бяха студени и нелюбещи. Когато започнах да изучавам Библията, ми беше трудно да си представя какво представлява един любещ баща.“
Такива чувства — независимо от причината за тях — може да означават, че понякога нашата служба на Бога не е подтиквана главно от любов, но до голяма степен от вина или страх. Нашите максимални усилия никога не ни изглеждат достатъчни. Желанието да се харесаме на Йехова и на събратята си по вяра може да ни накара да мислим, че не сме в състояние да направим всичко, което искаме. В резултат на това може да не успеем да постигнем целите си, може да се обвиняваме и да се чувствуваме паднали духом.
Какво може да се направи? Може би трябва да си припомним колко голямо е сърцето на Йехова. Един човек, който разбрал този любещ аспект на божията личност, бил апостол Йоан.
„Бог е по–голям от сърцето ни“
В края на първи век от н.е. Йоан писал на своите събратя по вяра: „От това ще познаем, че сме от истината, и ще уверим сърцето си пред Него, относно всичко, в което нашето сърце ни осъжда; защото Бог е по–голям от сърцето ни и знае всичко.“ Защо Йоан написал тези думи? — 1 Йоан 3:19, 20.
Йоан много добре знаел, че е възможно един служител на Йехова да се чувствува неодобрен. Може би самият Йоан бил изпитвал такива чувства. Тъй като бил млад мъж с буен нрав, веднъж Йоан бил поправен от Исус Христос за това, че бил прекалено строг в отношенията си с другите. Всъщност Исус дал на Йоан и на брат му Яков „името Воанергес, сиреч, синове на гърма“. — Марко 3:17; Лука 9:49–56.
През следващите шестдесет години Йоан станал по–зрял, уравновесен, любещ и милостив християнин. До времето, когато — бидейки последният жив апостол — написал своето първо вдъхновено писмо, той знаел, че Йехова не държи сметка на всеки от служителите си за всяко провинение. Вместо това той е сърдечен, притежаващ голямо сърце, щедър и състрадателен Баща, който изпитва дълбока любов към всички, които го обичат и му се покланят в истина. Йоан писал: „Бог е любов.“ — 1 Йоан 4:8.
Йехова се радва на нашата служба за него
Бог знае нашите вродени слабости и недостатъци и ги взема предвид. „Той познава Псалм 103:14.
нашия състав, помни, че ние сме пръст“ — писал Давид. Йехова съзнава какво въздействие ни оказва нашият произход, правейки ни това, което сме. Всъщност той ни познава много по–добре, отколкото ние самите познаваме себе си. —Той знае, че много от нас биха искали да бъдат различни, но ние не можем да преодолеем своето несъвършенство. Нашето положение може да се сравни с това на апостол Павел, който писал: „Не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша.“ Всички ние участвуваме в същата борба. В някои случаи това може да накара сърцето ни да се самоосъжда. — Римляни 7:19.
Винаги помни следното: По–важно от това как ние гледаме на себе си е това как Йехова гледа на нас. Винаги когато вижда, че се опитваме да му бъдем угодни, той реагира не само с леко удовлетворение, но с радост. (Притчи 27:11) Макар че нашите постижения може да изглеждат относително малки в собствените ни очи, нашият охотен дух и добрите ни подбуди го радват. Той гледа отвъд нещата, които вършим; разбира какво искаме да направим; знае нашите стремежи и желания. Йехова може да чете в сърцето ни. — Йеремия 12:3; 17:10.
Например, много Свидетели на Йехова са стеснителни и сдържани по природа, хора, които предпочитат да не привличат много вниманието. За тях проповядването на добрата новина от къща на къща може да бъде вдъхващо страх предизвикателство. Но подтикнати от желание да служат на Бога и да помагат на своите ближни, дори стеснителните се научават да се обръщат към ближните си и да говорят за Библията. Те може да мислят, че не вършат много, и това може да ограбва радостта им. Тяхното сърце може да им внушава, че публичната им служба няма никаква стойност. Но Йехова несъмнено се радва на големите усилия, които такива хора полагат в службата си. Освен това те не могат със сигурност да знаят кога и къде ще поникнат, пораснат и дадат плод засетите семена на истината. — Еклисиаст 11:6; Марко 12:41–44; 2 Коринтяни 8:12.
Други Свидетели страдат от продължителни проблеми със здравето или стареят. За тях редовното посещаване на събранията в Залата на Царството може да бъде изпълнено с болка и безпокойство. Когато слушат доклад за проповедната работа, може да си спомнят за това, което са правили и което все още искат да правят, въпреки че болестта им ги спира. Те може да изпитват вина, защото не са в състояние да следват този съвет, както биха искали. Въпреки това Йехова несъмнено цени високо тяхната лоялност и издръжливост. Докато бъдат лоялни, той никога няма да забрави вярната им служба. — Псалм 18:25; 37:28.
‘Да уверим сърцето си’
Когато остарял, Йоан трябва да е разбирал добре колко голямо е сърцето на Бога. Помни, че той писал: „Бог е по–голям от сърцето ни и знае всичко.“ Освен това Йоан ни насърчил да „уверим сърцето си“. Какво имал предвид той с тези думи?
Според Vine’s Expository Dictionary of Old and New Testament Words [„Тълковен речник на Вайн на думите от Стария и Новия завет“] гръцкият глагол, преведен като „уверявам“, означава „да използувам убедителност, да се наложа или да спечеля, да убедя“. С други думи, за да уверим сърцето си, трябва да спечелим сърцето си, да го убедим да вярва, че Йехова ни обича. Как?
Фриц, споменат по–рано в тази статия, служил като старейшина в един от сборовете на Свидетелите на Йехова в продължение на 25 години и установил, че личното изучаване може да увери сърцето му в любовта на Йехова. „Изучавам Библията и нашите издания редовно и внимателно. Това ми помага да не мисля за миналото, но да запазя ясен поглед върху прекрасното бъдеще. Понякога моето минало отново ме превъзмогва и мисля, че Бог не би могъл никога да ме
обича. Но по принцип смятам, че редовното изучаване укрепва сърцето ми, засилва вярата ми и ми помага да запазя радостта и равновесието си.“Вярно, четенето на Библията и размишляването може да не променят настоящото ни положение. Въпреки това може да променят начина, по който гледаме на положението си. Приемането на мисли от Словото на Бога в нашите сърца ни помага да мислим като Него. Освен това изучаването ни помага да растем в разбирането на това колко е голямо божието сърце. Постепенно можем да приемем, че Йехова не ни обвинява за средата, в която сме израснали, и не ни обвинява за нашите слабости. Той знае, че бремето, което носят много от нас — независимо дали в емоционално, или във физическо отношение, — често не е създадено от нас самите, и любещо взема това предвид.
А Маргарет, която споменахме по–рано? Когато започнала да опознава Йехова, изучаването на Библията било от голяма полза и за нея. Тя, както Фриц, трябвало да поправи своята представа за баща. Молитвата помогнала на Маргарет да затвърди това, което научила чрез изучаването. „Отначало гледах на Йехова като на близък приятел, тъй като имах по–голям опит с любещи приятели отколкото с любещ баща. Постепенно се научих да изливам пред Йехова своите чувства, съмнения, тревоги и проблеми. Многократно му говорех в молитва, като в същото време сглобявах всички нови неща, които научавах за него, подобно на мозайка. След известно време чувствата ми към Йехова се развиха до такава степен, че днес рядко ми се случва да не гледам на него като на мой любещ Баща“ — казва Маргарет.
Освобождаване от всички тревоги
Докато трае тази зла, стара система, никой не може да се надява да бъде свободен от тревоги. За някои християни това означава, че чувствата на безпокойство или несигурност в себе си може да се появяват отново и да ги измъчват. Но можем да бъдем уверени, че Йехова знае за нашите добри подбуди и за усилния ни труд, който полагаме в неговата служба. Той никога няма да забрави любовта, която проявяваме към неговото име. — Евреи 6:10.
В наближаващата нова земя под управлението на месианското Царство всички верни хора могат да очакват да бъдат освободени от бремената на системата на Сатан. Какво облекчение ще бъде това! Тогава ще видим още повече доказателства за това колко голямо е сърцето на Йехова. Дотогава нека всички да бъдем уверени, че „Бог е по–голям от сърцето ни и знае всичко“. — 1 Йоан 3:20.
[Бележка под линия]
a Имената са променени.
[Текст в блока на страница 30]
Йехова не е строг деспот, а е сърдечен, притежаващ голямо сърце и състрадателен Баща
[Снимка на страница 31]
Изучаването на Словото на Бога ни помага да мислим като Него