Радостни сватби, които почитат Йехова

Уелш и Елтиа се оженили в совето (ЮАР) През 1985 Г. Отвреме–навреме те разглеждат своя сватбен албум заедно с дъщеря си, Зинзи, и преживяват отново този радостен ден. Зинзи обича да разпознава гостите на сватбата и особено се радва на снимките на майка си, която е прекрасно облечена.

СВАТБАТА започнала с доклад за брака, който бил изнесен в една обществена зала в Совето. След това хор от християнски младежи пял на четири гласа песни за възхвала на Бога. После гостите се наслаждавали на ястията, докато записи с мелодии на Царството звучали нежно като фон. Не били сервирани алкохолни напитки и нямало силна музика или танци. Вместо това гостите се наслаждавали на общуването помежду си и на поднасянето на поздравления на двойката. Цялото събитие продължило около три ча̀са. „Това беше сватба, която винаги ще предизвиква в мен скъпи спомени“ — спомня си Реймънд, един християнски старейшина.

По времето на сватбата си Уелш и Елтиа били доброволни работници в клона на Библейското и трактатно дружество „Стражева кула“ в ЮАР. Те можели да си позволят само скромна сватба. Някои християни са решавали да напуснат целодневната служба и да започнат светска работа, за да покрият разноските по една пищна сватба. Но Уелш и Елтиа не съжаляват, че решили да имат скромна сватба, защото това им позволило да продължат да служат на Бога като целодневни служители до раждането на Зинзи.

Но ако една двойка иска на сватбата да има светска музика и танци? А ако двамата решат да осигурят вино или други алкохолни напитки? Или ако могат да си позволят голяма и пищна сватба? Как могат да бъдат сигурни, че това събитие ще се окаже един щастлив случай, който подобава на поклонници на Бога? Такива въпроси се нуждаят от внимателно обмисляне, тъй като Библията нарежда: „Ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава.“ — 1 Коринтяни 10:31.

Да избягваме пируванията

Трудно е да си представим една безрадостна сватба. Съществува много по–голяма опасност да се стигне до другата крайност и да има прекалено невъздържано пируване. На много сватби, които не са на Свидетели, стават неща, позорящи Бога. Например, употребата на алкохол до степента на опияняване е често срещана. За съжаление това се е случвало дори на някои християнски сватби.

Библията предупреждава, че ‘спиртното питие е крамолник’. (Притчи 20:1) Еврейската дума, преведена като „крамолник“, означава да „вдигам голям шум“. Ако алкохолът може да направи шумен един човек, представи си какво може да направи с голямо множество от хора, които се събират заедно и пият прекалено много! Явно такива случаи могат лесно да се изродят в „пиянства, пирувания и тем подобни“, които са посочени в Библията като ‘дела на плътта’. Такива действия лишават всички, които не се разкайват, от наследяването на вечен живот под управлението на божието Царство. — Галатяни 5:19–21.

Гръцката дума за „пируване“ била използувана при описанието на шумно улично шествие на полупияни младежи, които пеели,  танцували и свирели. Ако алкохолът на една сватба се лее прекалено свободно и ако има силна музика и невъздържани танци, съществува реална опасност случаят да се превърне в нещо като пируване. В такава обстановка слабите в духовно отношение хора може лесно да попаднат в изкушение и да извършат други дела на плътта, като например ‘блудство, нечистота, сладострастие [или да прибегнат до] ярости’. Какво може да се направи, за да се попречи на такива дела на плътта да развалят радостта на една християнска сватба? За да отговорим на този въпрос, нека да разгледаме какво казва Библията за една определена сватба.

Сватба, на която присъствувал Исус

Исус и неговите ученици били поканени да присъствуват на една сватба в Кана, в областта Галилея. Те приели поканата и Исус дори допринесъл за радостта на това събитие. Когато виното свършило, той по чудодеен начин направил допълнително количество с най–добро качество. Това, което останало след сватбата, несъмнено служило известно време на нуждите на благодарния младоженец и неговото семейство. — Йоан 2:3–11.

Можем да извлечем няколко поуки от сватбата, на която присъствувал Исус. Първо, Исус и неговите ученици не отишли без покана на сватбеното празненство. Библията конкретно казва, че те били поканени. (Йоан 2:1, 2) Подобно на това в две словесни илюстрации за сватбени празненства Исус многократно говорил за гостите, които присъствували, защото били поканени. — Матей 22:2–4, 8, 9; Лука 14:8–10.

В някои страни е обичайно всеки в дадена общност да се чувствува свободен да присъствува на едно сватбено празненство, независимо от това дали е поканен, или не. Но това може да доведе до финансови затруднения. Двамата сгодени, които не са богати, може да изпаднат в дългове, за да осигурят достатъчно храна и напитки за едно неограничено множество хора. Затова ако една двойка реши да има скромно тържество с определен брой гости, събратята християни, които не са поканени, трябва да разберат и да уважат това. Един мъж, който се оженил в Кейптаун (ЮАР), си спомня, че поканил на сватбата си 200 гости. Но дошли 600 и храната бързо свършила. Сред непоканените имало цял автобус с посетители, които се случило да разглеждат Кейптаун точно в деня на сватбата. Водачът на тази екскурзия бил далечен роднина на булката и смятал, че има право да доведе със себе си цялата група, без дори да се допита до булката или младоженеца!

Ако не е било съобщено, че тържеството е достъпно за всички, един истински последовател на Исус ще избягва да отива на сватбено тържество, без да е поканен, и да взема от храната и напитките, осигурени за поканените гости. Онези, които се изкушават да отидат непоканени, трябва да се запитат: ‘Дали присъствието ми на това сватбено празненство няма да покаже липса на любов към младоженците? Дали няма да причиня неудобство и да отнема от радостта на събитието?’ Вместо да се обижда от това, че не е поканен, един проявяващ разбиране християнин може любещо да изпрати послание, за да поздрави двойката и да им пожелае благословията на Йехова. Той може дори да реши да помогне на двамата, като изпрати подарък, за да допълни щастието на техния сватбен ден. — Еклисиаст 7:9; Ефесяни 4:28.

Кой е отговорен?

В някои части на Африка е обичайно възрастните роднини да се заемат с организирането на сватбата. Младоженците може да са признателни за това, тъй като то ги освобождава от финансовите задължения. Те може да мислят, че това ги освобождава и от отговорността за всичко, което би могло да се случи. Но преди да приемат каквато и да било помощ от доброжелателни роднини, двамата трябва да бъдат сигурни, че техните лични желания ще бъдат уважени.

Въпреки че Исус бил божият Син, който „слязъл от небето“, нищо не посочва, че той поел и ръководел нещата на сватбата в Кана. (Йоан 6:41) Вместо това библейското повествование ни казва, че някой друг бил назначен да действува като ‘настойник на угощението’. (Йоан 2:8) Този мъж на свой ред бил отговорен пред новия глава на семейство, а именно младоженеца. — Йоан 2:9, 10.

Християнските роднини трябва да уважават назначения от Бога глава на новото  семейство. (Колосяни 3:18–20) Той е този, който трябва да поеме отговорността за това, което става на сватбата му. Естествено един младоженец трябва да бъде разумен и — ако е възможно — да съгласува желанията на булката и на своите и нейните родители. Въпреки това, ако роднините настояват да организират нещата противно на желанията на двойката, тогава двамата може би ще трябва да откажат любезно тяхната помощ и сами да платят за скромна сватба. По този начин няма да стане нищо, което да остави неприятни спомени за двойката. Например, на една християнска сватба в Африка един невярващ роднина, който изпълнявал ролята на настойник на церемонията, вдигнал наздравица за мъртвите предци!

Понякога брачната двойка заминава на сватбеното си пътешествие, преди сватбеното празненство да е свършило. В такъв случай младоженецът трябва да намери отговорни хора, които да се погрижат за това библейските принципи да бъдат спазени и празненството да завърши в разумно време.

Внимателно планиране и равновесие

Явно на сватбата, на която Исус присъствувал, имало изобилие от добра храна, тъй като Библията я описва като сватбено угощение. Както беше отбелязано, там имало и изобилие от вино. Несъмнено имало подходяща музика и изпълнени с достойнство танци, защото това била общоприета част от юдейския социален живот. Исус показал това в своята известна словесна илюстрация за блудния син. Богатият баща в този разказ бил толкова щастлив от завръщането на своя разкайващ се син, че казал: „Нека ядем и се веселим.“ Според Исус празненството включвало „музика и танци“. — Лука 15:23, 25, NW.

Интересно е обаче, че Библията не споменава конкретно музиката и танците на сватбата в Кана. Всъщност в никое от библейските повествования за сватби не се споменават танци. Изглежда, че сред верните служители на Бога в библейски времена танците били несъществени и не били основното нещо на техните сватби. Дали можем да научим нещо от това?

На някои християнски сватби в Африка се използуват мощни електронни системи за озвучаване. Музиката може да бъде толкова силна, че гостите да не могат да разговарят спокойно. Понякога храната явно не е достатъчна, но не и танците, които лесно стават невъздържани. Вместо сватбено празненство, такива поводи може да бъдат просто извинение за танцова забава. Освен това силната музика често привлича хора, които създават проблеми, непознати, които просто идват, без да са поканени.

Щом като библейското повествование за сватбите не набляга на музиката и танците, не трябва ли това да ръководи една двойка, планираща сватба, която да почита Йехова? Въпреки това, подготвяйки се за няколко неотдавнашни сватби в южната част на Африка, християнски младежи, които били избрани да бъдат сред придружителите на булката, прекарали много часове в упражняване на сложни танцови стъпки. В продължение на месеци те използували по този начин прекомерно много от времето си. Но християните трябва да ‘изкупуват времето’ за „по–важните неща“, като например евангелизаторската работа, личното изучаване и посещаването на християнските събрания. — Ефесяни 5:16, „Верен“; Филипяни 1:10, NW.

От количеството на виното, което осигурил Исус, се разбира, че сватбата в Кана била голяма, пищна сватба. Но можем да бъдем сигурни, че случаят не бил шумен и че гостите не злоупотребили с алкохола, както се случвало на някои юдейски сватби. (Йоан 2:10) Защо можем да сме сигурни в това? Защото там присъствувал Господарят Исус Христос. Исус трябва да е бил най–внимателният от всички относно спазването на божията заповед във връзка с лошите другари: „Не бъди между ония, които се с вино  опиват.“ — Притчи 23:20, „Синодално издание“, 1998 г.

Затова ако решат на сватбата им да бъде поднесено вино или други алкохолни напитки, младоженците трябва да се погрижат това да се направи под строгия надзор на отговорни личности. И ако решат да има музика, трябва да подберат подходящи мелодии и да намерят отговорен човек, който да следи за силата на звука. Не бива да се позволява на гостите да ръководят и да въвеждат съмнителна музика или да усилват звука до неразумна степен. Ако ще има танци, те могат да бъдат представени по достоен и въздържан начин. Ако невярващи роднини или незрели християни танцуват с вулгарни или чувствени движения, младоженецът може би ще трябва да смени музиката или тактично да помоли танците да бъдат прекратени. Иначе сватбата може да се превърне в необуздано събитие и да спъне някого. — Римляни 14:21.

Поради опасностите, които се крият в някои видове съвременни танци, силната музика и изобилието от алкохол, голям брой християнски младоженци са решили да не включват такива неща в сватбата си. Някои са били критикувани за това, но те трябва по–скоро да бъдат похвалени за желанието си да избягват всичко, което би могло да донесе укор на божието свято име. От друга страна някои младоженци уреждат да има подходяща музика, време за танци и да бъде поднесен алкохол в умерени количества. И в двата случая младоженецът е отговорен за това, което позволява да стане на неговата сватба.

В Африка някои незрели хора гледат с пренебрежение на изпълнените с достойнство християнски сватби и казват, че са подобни на погребения. Но това не е уравновесен възглед. Грешните дела на плътта може да донесат временно вълнение, но оставят християните с нечиста съвест и носят укор на божието име. (Римляни 2:24) От друга страна божият свети дух носи истинска радост. (Галатяни 5:22) Много християнски брачни двойки си спомнят с гордост за своя сватбен ден, като знаят, че е бил щастлив повод, а не „причина за съблазън“. — 2 Коринтяни 6:3.

Уелш и Елтиа си спомнят още за множеството положителни отзиви на невярващи роднини, които присъствували на тяхната сватба. Един от тях казал: „Уморени сме от шумните сватби, които стават в наши дни. Беше толкова хубаво за разнообразие да присъствуваме на една прилична сватба.“

Най–важното е, че християнските сватби, които са радостни и изпълнени с достойнство, почитат Основателя на брака, Йехова Бог.

[Блок/Снимка на страница 22]

СПИСЪК С ВЪПРОСИ ОТНОСНО СВАТБЕНОТО ТЪРЖЕСТВО

• Ако си поканил някой невярващ роднина да изнесе реч, дали си сигурен, че той няма да въведе някаква нехристиянска традиция?

• Ако ще има музика, дали си подбрал само подходящи песни?

• Дали музиката ще бъде разумно силна?

• Ако е позволено да се танцува, дали това ще става по достоен начин?

• Дали ще се сервира алкохол само в умерени количества?

• Дали ще има отговорни хора, които да контролират сервирането му?

• Дали си определил разумно време, в което сватбеното тържество да приключи?

• Дали ще присъствуват отговорни хора, които да се погрижат за реда до края?