Стой твърдо на страната на божественото учение

„Уповавай на Господа [Йехова — NW] от все сърце, и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него, и Той ще оправя пътеките ти.“ — ПРИТЧИ 3:5, 6.

1. По какъв начин сме затрупвани с човешко познание, както никога досега?

 ПОНАСТОЯЩЕМ в целия свят всекидневно биват издавани около 9000 вестника. Всяка година само в Съединените щати биват издавани около 200 000 нови книги. Според едно изчисление до март 1998 г. в Интернет е имало около 275 милиона уеб–страници. Смята се, че това число нараства с 20 милиона страници всеки месец. Както никога досега, днес хората имат достъп до информация относно почти всеки въпрос. И докато това има своите положителни страни, свръхизобилието от информация създава проблеми.

2. Какви проблеми могат да възникнат от информационното свръхизобилие?

² Някои хора се пристрастяват към информацията, като постоянно подхранват едно ненаситно желание да бъдат в крак с всичко, пренебрегвайки по–важни неща. Други придобиват частична информация относно сложни области на познанието и после се смятат за специалисти. Въз основа само на ограничено разбиране те може би взимат важни решения, които могат да навредят на самите тях или на другите. И винаги е налице опасност да бъдем изложени на лъжлива или неточна информация. Често няма надежден начин да проверим дали информационният поток е точен и хармоничен.

3. Какви предупреждения относно стремежа към придобиване на човешка мъдрост се намират в Библията?

³ Любопитството е човешка черта открай време. Опасността да се губи прекалено много време в поглъщане на ненужна или дори навреждаща информация била позната още в дните на цар Соломон. Той казал: „Приеми увещание, че правене много книги няма край, и много четене е труд на плътта.“ (Еклисиаст 12:12) Векове след това апостол Павел писал на Тимотей: „Пази това, което ти е поверено, като избягваш нечистите празнословия и възраженията на лъжливо нареченото знание, което някои, като изповядаха, се отклониха от вярата.“ (1 Тимотей 6:20, 21, „Верен“) Да, днес християните трябва да избягват ненужно да се излагат на навреждащи идеи.

4. Кой е един от начините да проявим упованието си в Йехова и в неговите учения?

⁴ Хората на Йехова ще направят добре, ако се вслушат и в думите от Притчи 3:5, 6: „Уповавай на Господа от все сърце, и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него, и Той ще оправя пътеките ти.“ Да уповаваме на Йехова означава и да отхвърлим всяка идея, която е в противоречие с божието Слово, независимо дали произлиза от нашите собствени разсъждения, или от разсъжденията на други хора. За да предпазим духовността си, е важно да обучаваме възприемателните си способности, за да можем да разпознаваме навреждащата информация и да я отбягваме. (Евреи 5:14, NW) Нека да разгледаме някои източници на такава информация.

 Свят, подчинен на Сатан

5. Кой е един от източниците на навреждащи идеи, и кой стои зад него?

⁵ Светът около нас е мощен източник на навреждащи идеи. (1 Коринтяни 3:19) Исус Христос се молел на Бога относно своите ученици: „Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия.“ (Йоан 17:15) Молбата на Исус учениците му да бъдат предпазени от „лукавия“ потвърдила, че Сатан оказва влияние върху света. Това, че сме християни, не ни закриля автоматично от лошото влияние на този свят. Йоан писал: „Знаем, че ние сме от Бога; и целият свят лежи в лукавия.“ (1 Йоан 5:19) Особено през тази заключителна част от последните дни може да се очаква, че Сатан и демоните му ще наситят света с навреждаща информация.

6. Как светът на развлеченията може да притъпи чувствителността ни в морално отношение?

⁶ Може също да се очаква, че част от тази навреждаща информация може да изглежда безвредна. (2 Коринтяни 11:14) Например, обърни внимание на света на развлеченията, на неговите телевизионни предавания, филмите, музиката и печатните издания. Много хора са съгласни, че все по–често определени видове развлечения поощряват към упадъчни действия, като неморалност, насилие и пристрастеност към наркотици. При първия допир с развлечение, което отива много далеч, публиката може да бъде шокирана. Но ако човек многократно се излага на него, може да стане безчувствен. Ние никога не бива да гледаме на развлечения, в които се прокрадват навреждащи идеи, като на приемливи и безвредни. — Псалм 119:37.

7. Каква човешка мъдрост може да разклати увереността ни в Библията?

⁷ Обърни внимание и на един друг източник на потенциална вредна информация — потока от идеи, публикувани от някои учени и изследователи, които поставят под съмнение достоверността на Библията. (Сравни Яков 3:15.) Такива материали често се появяват в големите списания и в широко разпространени книги и могат да разклатят доверието в Библията. Някои хора си повдигат самочувствието, като уронват авторитета на Словото на Бога с безкрайни предположения. Подобна опасност съществувала и в дните на апостолите, както става ясно от думите на апостол Павел: „Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа.“ — Колосяни 2:8.

Врагове на истината

8, 9. Как се проявява отстъпничеството днес?

⁸ Друга заплаха за духовността ни могат да бъдат отстъпниците. Апостол Павел предсказал, че измежду онези, които изповядват християнството, ще се появи отстъпничество. (Деяния 20:29, 30; 2 Солунци 2:3) В изпълнение на неговите думи след смъртта на апостолите едно голямо отстъпничество довело до развиването на псевдохристиянството. Днес сред божия народ няма голямо отстъпничество. И все пак някои хора напускат редиците ни, а част от тях са склонни да хулят Свидетелите на Йехова, като разпространяват лъжи и подвеждаща информация. Някои сътрудничат на други групи при организирането на противопоставяне срещу чистото поклонение. Като  правят това, те застават на страната на първия отстъпник — Сатан.

⁹ Някои отстъпници все повече използуват различни форми на масова комуникация, включително Интернет, за да разпространяват лъжлива информация относно Свидетелите на Йехова. В резултат на това, когато някои искрени хора проучват нашите вярвания, могат да попаднат на отстъпническа пропаганда. Дори някои Свидетели несъзнателно са се излагали на тези навреждащи материали. В допълнение на това отстъпниците понякога участвуват в телевизионни или радиопрограми. Какъв курс на поведение е мъдро да следваме с оглед на това?

10. Как е мъдро да реагираме на отстъпническа пропаганда?

¹⁰ Апостол Йоан напътствувал християните да не приемат отстъпници в дома си. Той писал: „Ако някой дойде при вас и не носи това учение, недейте го приема в къщи, и не го поздравявайте, защото който го поздравява, става участник в неговите зли дела.“ (2 Йоан 10, 11) Като избягваме всякакъв контакт с тези противници, ние ще бъдем предпазени от поквареното им мислене. Да се излагаме на отстъпнически учения посредством различните средства на съвременната комуникация е точно толкова навреждащо, колкото да приемем самия отстъпник в дома си. Ние никога не бива да позволяваме да бъдем подмамени от любопитство към такава катастрофална линия на поведение! — Притчи 22:3.

В сбора

11, 12. (а) Какъв бил източникът на навреждащи идеи в сбора през първи век? (б) Как някои християни не успели да останат твърдо на страната на божествените учения?

¹¹ Обърни внимание на още един възможен източник на навреждащи идеи. Въпреки че не възнамерява да поучава лъжи, един отдаден християнин може да развие навика да говори, без да мисли. (Притчи 12:18) Поради несъвършеното си естество всеки от нас понякога ще съгрешава с езика си. (Притчи 10:19; Яков 3:8) Явно в дните на апостол Павел някои хора в сбора не успявали да контролират езика си и участвували в разпалени препирни за думи. (1 Тимотей 2:8) Имало и такива, които държали прекалено много на собственото си мнение и дори стигали дотам да оспорват авторитета на Павел. (2 Коринтяни 10:10–12) Този дух водел до излишни конфликти.

¹² Понякога тези разногласия прераствали в „груби препирни относно дреболии“, като така нарушавали мира в сбора. (1 Тимотей 6:5, NW; Галатяни 5:15) Павел писал относно хората, които причинявали тези спорове: „Ако някой предава друго учение, и не се съобразява със здравите думи на нашия Господ Исус Христос и учението, което е съгласно с благочестието, той се е възгордял и не знае нищо, а има болничава охота за разисквания и препирни за нищожности, от които произлизат завист,  разпри, хули, лукави подозрения.“ — 1 Тимотей 6:3, 4.

13. Как постъпвали повечето християни от първи век?

¹³ За щастие по времето на апостолите повечето християни били верни и не отклонявали вниманието си от работата по прогласяването на добрата новина за божието Царство. Те били заети с това да се грижат за „сирачетата и вдовиците в неволята им“ и да се пазят ‘неопетнени от света’, като не си губели времето в безцелни спорове за думи. (Яков 1:27) Християните избягвали „лошите другари“ дори в сбора, за да предпазят духовността си. — 1 Коринтяни 15:33; 2 Тимотей 2:20, 21.

14. Как може нормалната размяна на идеи да се изроди в навреждащи спорове, ако не внимаваме за това?

¹⁴ Подобно на това и днес ситуациите, описани в абзац 11, не са характерни за сборовете на Свидетелите на Йехова. Но все пак ще е добре да се запознаем с вероятността за възникване на такива безцелни спорове. Разбира се, нормално е да обсъждаме библейски повествования или да се питаме относно такива страни на обещания нов свят, които още не са разкрити. И няма нищо лошо да обменяме идеи по лични въпроси, като облеклото и външния вид или избора на развлечения. Но ако станем догматични относно идеите си и ако се обиждаме, когато другите не са съгласни с нас, сборът може в крайна сметка да бъде разделен поради незначителни въпроси. Това, което започва като безвреден разговор за маловажни неща, може да прерасне в действително навреждащ спор.

Да пазим това, което ни е поверено

15. До каква степен ‘демоничните учения’ могат да ни навредят духовно, и какъв съвет ни се дава в Писанията?

¹⁵ Апостол Павел предупреждава: „Духът изрично казва, че в по–късните времена някои ще отпаднат от вярата и ще слушат измамни духове и демонични учения.“ (1 Тимотей 4:1, „Верен“) Да, навреждащите идеи са истинска заплаха. Ето защо е разбираемо, че Павел помолил своя скъп приятел Тимотей: „О, Тимотее, пази това, което ти е поверено, като избягваш нечистите празнословия и възраженията на лъжливо нареченото знание, което някои, като изповядаха, се отклониха от вярата.“ — 1 Тимотей 6:20, 21, „Верен“.

16, 17. Какво ни е поверил Бог, и как трябва да го пазим?

¹⁶ Как ние днес можем да извлечем полза от това любещо предупреждение? На Тимотей било поверено нещо ценно, за което да се грижи и което да пази. Какво било то? Павел обяснява: „Дръж образеца на здравите думи, които си чул от мене, във вяра и любов, която е в Христа Исуса. Онова добро нещо, което ти е поверено, опази чрез Светия Дух, който живее в нас.“ (2 Тимотей 1:13, 14) Да, това, което било поверено на Тимотей, включвало „здравите думи“ — „учението, което е в съгласие с предаността към Бога“. (1 Тимотей 6:3, NW) В хармония с тези думи християните днес са решени да пазят вярата си и цялата истина, която им е поверена.

¹⁷ Да пазим това, което ни е поверено, означава да култивираме добри навици за изучаване на Библията и да постоянствуваме в молитва, докато правим „добро на всички, а най–вече на своите по вяра“. (Галатяни 6:10; Римляни 12:11–17) След това Павел напомня: „Стреми [се] към правдата, благочестието, вярата, любовта, търпението, кротостта. Бори се в добрата борба на вярата, сграбчи вечния живот, на който си бил призван, като си направил добрата изповед пред мнозина свидетели.“ (1 Тимотей 6:11, 12, „Верен“) От това, че Павел използува изрази като „бори се в добрата борба“ и „сграбчи“, става ясно, че ние трябва активно и решително да отблъскваме духовно навреждащи влияния.

Необходимост от проницателност

18. Как ние като християни можем да проявяваме равновесие по отношение на достъпа си до светска информация?

¹⁸ Разбира се, в добрата битка за вярата е нужна проницателност. (Притчи 2:11, NW; Филипяни 1:9) Например, ще бъде  неразумно да нямаме доверие на никаква светска информация. (Филипяни 4:5, NW; Яков 3:17, NW) Не всички човешки идеи са в противоречие с божието Слово. Исус споменал, че болните хора трябва да се съветват с лекар специалист — една светска професия. (Лука 5:31) Въпреки че медицинското лечение в дните на Исус не било така добре развито, той съзнавал, че имало известна полза от лекарска помощ. Днес християните са уравновесени в отношението си към светската информация, но избягват да се излагат на каквато и да било информация, която може да им навреди духовно.

19, 20. (а) Как старейшините действуват с проницателност, когато помагат на хора, които говорят неблагоразумно? (б) Как действува сборът с хора, които продължават да разпространяват лъжливи учения?

¹⁹ Важно е също старейшините да проявяват проницателност, когато са повикани да помогнат на хора, които говорят неблагоразумно. (2 Тимотей 2:7, NW) Понякога братята в сбора могат да бъдат впримчени в препирни относно незначителни неща и в теоретични спорове. Старейшините трябва бързо да се заемат с проблема, за да запазят единството в сбора. В същото време те избягват да приписват лоши подбуди на своите братя и не бързат да гледат на тях като на отстъпници.

²⁰ Павел описал духа, с който трябва да бъде оказвана такава помощ. Той казал: „Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с кротък дух.“ (Галатяни 6:1) Говорейки особено за християни, които изпитвали съмнения, Юда писал: „Продължавайте да проявявате милост към някои, които изпитват съмнения; спасявайте ги, като ги изтръгвате от огъня.“ (Юда 22, 23, NW) Разбира се, ако след многократни напътствия някой продължава да разпространява лъжливи учения, старейшините трябва да предприемат решителни мерки, за да предпазят сбора. — 1 Тимотей 1:20; Тит 3:10, 11.

Да пълним умовете си с неща, които заслужават похвала

21, 22. Относно какво трябва да бъдем избирателни, и с какво трябва да пълним ума си?

²¹ Християнският сбор отбягва навреждащи думи, които ‘се разпространяват като гангрена’. (2 Тимотей 2:16, 17, NW; Тит 3:9) Това е така независимо дали тези думи отразяват заблуждаваща светска „мъдрост“, отстъпническа пропаганда или необмислени разговори в сбора. И докато здравото желание да учим нови неща може да бъде полезно, необузданото любопитство може да ни изложи на навреждащи идеи. Ние познаваме методите на Сатан. (2 Коринтяни 2:11) Знаем, че той полага големи усилия да отвлече вниманието ни, за да забавим темпото на службата си на Бога.

²² Като добри служители, нека стоим твърдо на страната на божественото учение. (1 Тимотей 4:6) Нека използуваме мъдро времето си, като бъдем избирателни относно информацията, която приемаме. Така няма лесно да бъдем поклатени от пропаганда, вдъхновена от Сатан. Да, нека да продължаваме да мислим за „каквито неща са истинни, каквито неща са сериозни, каквито неща са праведни, каквито неща са непорочни, каквито неща са обични, за каквито неща се говори добре, каквато добродетел има и каквото заслужава похвала“. Ако пълним умовете и сърцата си с такива неща, Богът на мира ще бъде с нас. — Филипяни 4:8, 9, NW.

Какво научихме?

• Как светската мъдрост може да бъде заплаха за духовността ни?

• Какво можем да правим, за да се предпазим от навреждаща отстъпническа информация?

• Какъв начин на говорене трябва да избягваме в сбора?

• Как бива проявявана уравновесеността на християните по отношение на днешното свръхизобилие от информация?

[Въпроси]

[Снимка на страница 9]

Много широко разпространени списания и книги са в противоречие с християнските ценности

[Снимка на страница 10]

Християните могат да обменят идеи, без да стават догматични