Евангелията — история или мит?

РАЗКАЗЪТ за Исус от Назарет — един млад мъж, който променил човешката история — е неразделна част от човешкото общество по целия свят. Той е залегнал в официалното и в неофициалното образование на хората. Някои смятат, че евангелията са извор на непреходни истини и поговорки, като например: „Нека думата ви ‘да’ означава ‘да’, и вашето ‘не’— ‘не’.“ (Матей 5:37, NW) Да, повествованието на евангелията може би е било основа за поуките, на които са те учили твоите родители, независимо от това дали са християни, или не.

Евангелията описват човека, за когото милиони искрени последователи на Христос са готови да страдат и да умрат. Евангелията осигуряват също основа и вдъхновение за смелост, издръжливост, вяра и надежда. Нима тогава няма да се съгласиш, че трябва да са налице неоспорими доказателства, за да може това повествование да бъде обявено за чиста измислица? Като имаш предвид огромното влияние, което случките от евангелията оказват на човешкото мислене и поведение, нима няма да поискаш убедителни доказателства, ако някой се опитва да постави под съмнение тяхната достоверност?

Каним те да се запознаеш с няколко предизвикващи размисъл въпроса, свързани с евангелията. Разгледай сам какво мислят няколко от изследователите на евангелията относно тяхната достоверност, въпреки че някои от тях не се смятат за християни. След това можеш да стигнеш до свое собствено осведомено заключение.

ВЪПРОСИ ЗА РАЗМИСЪЛ

◆ Дали евангелията са умела измислица?

Робърт Фънк, основателят на Семинара за Исус, казва: „Матей, Марко, Лука и Йоан ‘представили Месията’ така, че да съответствува на християнски доктрини, които се развили след смъртта на Исус.“ Но когато били писани евангелията, все още живеели много хора, които били чули думите на Исус, били наблюдавали неговите дела и го били видели след възкресението му. Те не обвинили писателите на евангелията в каквато и да е измама.

Помисли за смъртта и възкресението на Христос. Не само евангелията съдържат достоверни разкази за смъртта и за възкресението на Исус, а и включеното в канона първо писмо на апостол Павел към християните в древния Коринт. Павел писал: „Първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията; че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията; и че се яви на Кифа, после на дванадесетте, че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха; че после се яви на Якова, тогава на всичките апостоли; а най–после от всички яви се и на мене, като на някой изверг [роден преждевременно — NW].“ (1 Коринтяни 15:3–8) Тези очевидци подкрепили историческите факти относно живота на Исус.

Така наречените измислици, които днешните критици изтъкват, не се намират в Християнските гръцки писания. Вместо това те се появяват в документи от втори век от н.е. Следователно такива небиблейски разкази за Христос били измислени, когато сред  общностите, отчуждени от сбора на апостолите, се развило отстъпничество от истинското християнство. — Деяния 20:28–30.

◆ Дали евангелията са легенда?

Писателят и критик К. С. Луиз смята, че е трудно да се гледа на евангелията просто като на легенда. „Като човек, който се занимава с история на литературата, аз съм напълно убеден, че евангелията са всичко друго, но не и легенда — писал той. — В тях няма достатъчно художествена измислица, за да бъдат легенда. ... По–голямата част от живота на Исус не ни е известна, а никой, който измисля легенда, не би допуснал това.“ Интересно е също, че макар известният историк Х. Г. Уелс да не е християнин, той признал: „И четиримата [писатели на евангелията] хармонично описват една съвсем определена личност; те предават... убедителността на самата действителност.“

Ето например, един от случаите, когато възкресеният Исус се явил на учениците си. Един човек, който умело измисля легенда, вероятно би представил тази сцена като грандиозно завръщане, при което Исус държи важна реч или е облян в светлина и блясък. Вместо това писателите на евангелията просто казват, че той стоял пред учениците си. След това ги попитал: „Дечица, нямате нищо за ядене, така ли?“ (Йоан 21:5, NW) Ученият Грег Истърбрук казва: „Тези подробности показват, че това е едно искрено повествование, а не измислен мит.“

Обвинението, че евангелията са легенда, се препъва и в стриктния равински метод на обучение, който бил на мода по време на записването на евангелията. Той наблягал много на ученето чрез наизустяване — процес на запаметяване посредством повторение или репетиране. Съществуването на този метод допринесло за точното и внимателно предаване на Исусовите думи и дела, вместо за създаване на украсени измислици.

◆ Ако евангелията са легенда, дали е възможно да са били измислени толкова скоро след смъртта на Исус?

Според съществуващите доказателства евангелията били написани в периода 41–98 г. от н.е. Исус умрял през 33 г. от н.е. Това означава, че разказите за живота му били събрани относително скоро след като приключила неговата служба. Това е огромен довод против твърдението, че разказаното в евангелията е просто легенда. За да се измисли една легенда, е необходимо време. Вземи за пример „Илиада“ и „Одисея“, написани от древногръцкия поет Омир. Някои хора смятат, че текстът на тези две епически легенди се е развивал и утвърждавал с течение на стотици години. А евангелията?

В своята книга Caesar and Christ [„Цезар и Христос“] историкът Уил Дюран пише: „Ако неколцина обикновени мъже... са измислили една толкова силна и привлекателна личност, една толкова възвишена етика и толкова вдъхновяваща представа за човешкото братство, това би било чудо, много по–невероятно от всяко едно от чудесата, записани в евангелията. След два века на висш критицизъм основните моменти от живота, личността и ученията на Христос остават доста ясни и съставляват най–забележителния образ в историята на западния човек.“

◆ Дали евангелията по–късно били променени, за да задоволят потребностите на ранната християнска общност?

Някои критици твърдят, че стремежите на общността на първите християни накарали писателите на евангелията да променят историята за Исус или да добавят неща към нея. Но внимателното изследване на евангелията показва, че не е имало такова нагласяване. Ако евангелските повествования относно Исус били променени в резултат на хитрувания на християните от първи век, защо тогава в текста все още се намират отрицателни изказвания и за юдеите, и за езичниците?

Един пример за това се намира в Матей 6:5–7, където се цитират думите на Исус: „Когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.“ Явно това било изобличение на юдейските религиозни водачи. След това Исус казал: „Когато  се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многото си говорене.“ Като цитирали Исус, писателите на евангелията не се опитвали да привлекат нови вярващи. Те просто записали изказвания, които наистина принадлежали на Исус Христос.

Обърни внимание и на евангелските разкази за жените, които посетили гробницата на Исус и видели, че тя била празна. (Марко 16:1–8) Грег Истърбрук казва, че „според социологията на Средния изток свидетелството, дадено от жена, поначало не се смятало за надеждно — например, двама мъже свидетели били достатъчни, за да може една жена да бъде обвинена в прелюбодейство, докато свидетелство, дадено от която и да е жена, не можело да обвини един мъж“. Всъщност дори учениците на Исус не вярвали на жените! (Лука 24:11) Затова е твърде невероятно тази история да е била преднамерено измислена.

Това, че в писмата и в книгата Деяния няма притчи, е силно доказателство, че притчите от евангелията не били добавени от християните от първи век, а били казани от самия Исус. Освен това внимателното сравнение между евангелията и писмата показва, че нито думите на Павел, нито тези на другите писатели на Гръцките писания, не били майсторски перефразирани и приписани на Исус. Ако християнската общност от първи век правела така, би трябвало да очакваме да открием поне някаква част от текста на писмата в повествованието от евангелията. И тъй като няма такива думи, ние можем със сигурност да направим заключението, че текстът на евангелията е оригинален и достоверен.

◆ А привидните противоречия в евангелията?

От доста време критиците твърдят, че евангелията са пълни с противоречия. Историкът Дюран искал да разгледа повествованието на евангелията от чисто обективна гледна точка — като исторически документ. Въпреки че казва, че в тях има привидни противоречия, той заявява: „Противоречията са относно дреболии [незначителни подробности], а не относно съществени неща; по основните въпроси четирите евангелия са изключително хармонични и обрисуват един цялостен образ на Христос.“

Често привидните противоречия в повествованието на евангелията лесно се обясняват. Например, в Матей 8:5 се казва, че ‘един стотник отишъл при Исус и му се молел’ да излекува негов слуга. В Лука 7:3 четем, че стотникът ‘изпратил до Исус някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и да излекува слугата му’. Стотникът изпратил старейшините като свои представители. Матей казва, че самият стотник отишъл при Исус, защото човекът Го помолил посредством старейшините, които предали неговите мисли. Това е само един от примерите, които показват, че  твърденията за несъответствия в евангелията могат да бъдат обяснени.

А обвиненията на привържениците на висшия критицизъм, че евангелията не отговарят на критериите за истинска история? Дюран продължава: „Окрилен от откритията си, Висшият критицизъм подлага Новия завет на толкова ожесточено изпитание за достоверност, че подложени на него, поне стотина видни личности — като Хамурапи, Давид, Сократ — биха се оказали легенда. Въпреки предубедеността и теологичните предразсъдъци на евангелистите, те записали много случки, които обикновено човек, който си измисля, щеше да укрие — съперничеството между апостолите за висока позиция в Царството, как те се разбягали след арестуването на Исус, как Петър се отрекъл от него... Никой, който чете тези случки, не може да постави под съмнение това, че действуващите лица в тях са реални.“

◆ Дали днешното псевдохристиянство представя Исус, както е описан в евангелията?

На Семинара за Исус беше заявено, че неговите изследвания върху евангелията „не се подчиняват на диктата на църковните събори“. Но историкът Уелс разбрал, че съществува огромна пропаст между ученията на Исус, представени в евангелията, и тези на псевдохристиянството. Той писал: „Нищо не свидетелствува, че апостолите на Исус дори са чували за троица — поне не от него самия. ... Нито пък [Исус] споменава нещо за това хората да се покланят на майка му Мария, представяйки я за Изида — небесната царица. Той пренебрегвал всички неща, които са толкова характерни за християнското поклонение и обичаи.“ Следователно човек не може да определи стойността на евангелията въз основа на ученията на псевдохристиянството.

 ДО КАКВО ЗАКЛЮЧЕНИЕ СТИГНА ТИ?

Какво мислиш ти, след като разгледа мислите, представени по–горе? Дали наистина съществуват убедителни доказателства, че евангелията са просто мит? Много хора намират въпросите и съмненията относно достоверността на евангелията за неоснователни и неубедителни. За да си изградиш лично мнение, трябва да четеш евангелията непредубедено. (Деяния 17:11) Като размишляваш върху последователността, честността и точността, с които евангелията представят личността на Исус, ти ще разбереш, че тези повествования определено не са измислица. a

Ако внимателно изследваш Библията и ако прилагаш нейните съвети, ще разбереш как тя може да промени живота ти към по–добро. (Йоан 6:68) Това е особено вярно за ученията на Исус, записани в евангелията. Нещо повече — от тях ще научиш за чудесното бъдеще, което очаква послушното човечество. — Йоан 3:16; 17:3, 17.

[Бележка под линия]

[Блок на страница 7]

Доказателства за достоверно отразяване на събитията

ПРЕДИ няколко години един австралийски сценарист и бивш критик на Библията признал: „За първи път в живота си направих това, което е основно задължение на репортьора — проверих фактите. ... И бях поразен, тъй като онова, което четях [в повествованието от евангелията], не беше легенда, не беше и реалистично звучаща измислица. Това беше отразяване на събитията. Описания на удивителни събития, направени от първа и втора ръка... Отразяването на събития се характеризира със свой собствен стил и евангелията притежават именно такъв стил.“

По подобен начин Е. М. Блейклок, професор по класическа литература в Окландския университет, казва: „Аз съм историк. Гледам на класическата култура от историческа гледна точка. И ви уверявам, че доказателствата за живота, смъртта и възкресението на Христос са по–достоверни отколкото повечето факти от древната история.“

[Карта/Снимки на страница 8, 9]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ФИНИКИЯ

ГАЛИЛЕЯ

река Йордан

ЮДЕЯ

[Снимки]

„Доказателствата за живота, смъртта и възкресението на Христос са по–достоверни отколкото повечето факти от древната история.“ — ПРОФЕСОР Е. М. БЛЕЙКЛОК

[Източник]

Авторските права на картата от фона принадлежат на Pictorial Archive (Near Eastern History) Est. and Survey of Israel.