Евангелията — спорът продължава

Дали разказите в евангелията за раждането на Исус Христос са истина?

Дали той изнесъл Проповедта на планината?

Дали Исус действително бил възкресен?

Дали той наистина казал: „Аз съм пътят, и истината, и животът“? —ЙОАН 14:6.

ВЪПРОСИ от този род биват обсъждани от около 80 учени на Семинара за Исус, който се провежда два пъти годишно от 1985 г. насам. Тези учени отговарят на въпросите по необикновен начин. Участниците в семинара гласуват с бюлетини за всяко изказване от евангелията, приписвано на Исус. Червената бюлетина подкрепя мнението, че изказването действително е било направено от  Христос. Розовата означава, че то прилича на нещо, вероятно казано от него. Сивата бюлетина показва, че идеите може би са близки до тези на Исус, но изказването не е негово. Черната бюлетина е напълно отрицателна — изказването произлиза от по–късна традиция.

С помощта на този метод участниците в Семинара за Исус отхвърлят и четирите мисли, поставени под въпрос в началото на статията. Всъщност учените са пуснали черна бюлетина за 82 процента от думите в евангелията, приписвани на Исус. Според тях едва 16 процента от събитията, разказани за Исус в евангелията и в други писания, изглеждат достоверни.

Този критицизъм към евангелията не е нещо ново. Нападки срещу евангелията се появили още през 1774 г., когато посмъртно бил издаден ръкопис от 1400 страници, написан от Херман Раймарус, професор по източни езици в Хамбург (Германия). В своя труд Раймарус изложил дълбоки съмнения относно историческата точност на евангелията. Заключенията му били основани върху анализ на езика и върху привидни противоречия в четирите евангелски разказа за живота на Исус. Оттогава насам критиците често изразяват съмнения относно достоверността на евангелията, като до известна степен уронват доверието на обществеността в тези писания.

Общото между тези учени е, че те гледат на евангелските разкази като на религиозна измислица, записана от различни хора. Обикновено съмняващите се учени повдигат следните въпроси: Дали вярванията на писателите на четирите евангелия не са ги подтикнали да украсят действителните факти? Дали стремежите на ранната християнска общност не са ги накарали да променят разказа за Исус или да добавят нещо към него? За кои части от евангелията е най–вероятно да са честно съобщаване на събитията, а не мит?

Хората, израснали в атеистично общество или в общество с нерелигиозен характер, вярват, че Библията — включително и евангелията — е книга, пълна с легенди и митове. Други са ужасени от историята на псевдохристиянството, изпълнена с кръвопролития, потисничество, разединеност и безбожно поведение. Тези хора не виждат причина да обръщат каквото и да било внимание на писания, смятани за святи в псевдохристиянството. Те мислят, че не е възможно произведения, които са дали началото на една лицемерна религия, да са нещо повече от безполезни измислици.

Какво мислиш ти? Дали трябва да допуснеш няколко учени, които поставят под въпрос историческата точност на евангелията, да предизвикват подобни съмнения в ума ти? Дали трябва да позволиш изявления, в които се твърди, че писателите на евангелията са автори на митове, да разклатят доверието ти в тези писания? Дали безбожната история на псевдохристиянството трябва да те кара да поставиш под въпрос достоверността на евангелията? Каним те да проучиш някои от фактите.

[Снимка на страница 4]

Дали евангелията съдържат измислици, или факти?

[Източник]

Исус ходи по водата/The Doré Bible Illustrations/Dover Publications

[Информация за източника на снимката на страница 3]

Фон на стр. 3–5 и 8: Courtesy of the Freer Gallery of Art, Smithsonian Institution, Washington, D.C.