„Пази сърцето си“

ЙЕХОВА казал на пророк Самуил: „Начинът, по който човек вижда, не е начинът, по който Бог вижда, защото човек вижда онова, което му е пред очите; а Йехова вижда какво е сърцето.“ (1 Царе 16:7, NW) Освен това, насочвайки вниманието към фигуративното сърце, псалмистът Давид пял: „Изпитал си сърцето ми [Йехова]; посетил си ме нощно време; опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение.“ — Псалм 17:3.

Да, Йехова изследва сърцето, за да определи какви точно сме ние. (Притчи 17:3) Следователно Соломон, царят на древния Израил, с основание съветва: „Повече от всичко друго, що пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.“ (Притчи 4:23) Как можем да пазим фигуративното си сърце? Притчи, глава 4, ни отговаря на този въпрос.

Слушай дисциплинирането на баща си

Четвърта глава на Притчи започва с думите: „Послушайте, чада, бащина поука [дисциплинирането на баща си — NW], и внимавайте да научите разум. Понеже ви давам добро учение, не оставяйте наставлението ми.“ — Притчи 4:1, 2.

Младежите биват съветвани да слушат разумните наставления на своите богоугодни родители, особено наставленията на баща си. Той има библейското задължение да се грижи за физическите и духовните нужди на семейството си. (Второзаконие 6:6, 7; 1 Тимотей 5:8) Колко по–трудно е за един млад човек да достигне зрялост без такова ръководство! Следователно не трябва ли едно дете да приема с уважение дисциплинирането на баща си?

А ако един младеж няма баща, който да го напътствува? Единадесетгодишният Джейсън a, например, останал без баща, когато бил на четири години. Когато един християнски старейшина го попитал кой е най–смущаващият аспект от неговия живот, Джейсън отговорил бързо: „Липсва ми баща. Понякога това наистина ме потиска.“ Но за младежите, на които им липсва родителско ръководство, са на разположение утешителни съвети. Джейсън и други като него могат да търсят и да получат бащински съвети от старейшините и от други зрели членове на християнския сбор. — Яков 1:27.

Като си припомня собственото си възпитание, Соломон продължава: „Аз бях син на баща си, нежно любим и едничък на майка си.“ (Притчи 4:3, „Синодално издание“, 1998 г.) Царят явно си спомнял, че бил отгледан с обич. Тъй като бил истински „син“, който приемал присърце бащините съвети, младият Соломон трябва да е имал сърдечни и близки взаимоотношения с баща си, Давид. Освен това Соломон бил „едничък“, или много обичан. Колко важно е за едно дете да расте в дом, в който има сърдечна атмосфера и открито общуване с родителите!

Придобивай мъдрост и разбиране

Спомняйки си любещите съвети на своя баща, Соломон разказва: „Той ме наставляваше и ми казваше: ‘Нека държи сърцето ти думите ми, пази заповедите ми и ще живееш, придобий мъдрост, придобий разум [разбиране — NW]; не забравяй, нито се отклонявай от думите на устата ми. Не я оставяй [мъдростта] и тя ще те пази. Обичай я —  и ще те варди. Главното е мъдрост; затова придобивай мъдрост, и при всичко, що си придобил, придобивай разум [разбиране — NW].’“ — Притчи 4:4–7.

Защо мъдростта е „главното“ нещо? Мъдрост означава прилагане на практика на познанието и разбирането по начин, който донася добри резултати. Познанието — научаване или опознаване на факти, постигнато чрез наблюдение и опит или чрез четене и изучаване — е съществено за мъдростта. Но ако не притежаваме способността да го използуваме добре, познанието ни няма да е от голяма полза. Ние трябва не само да четем редовно Библията и основаните на нея издания, осигурявани от ‘верния и разумен слуга’, но и да се стремим да прилагаме това, което научаваме от тях. — Матей 24:45.

Придобиването на разбиране е също много важно. Дали без него бихме могли наистина да видим каква е връзката между фактите и да получим пълна представа за въпроса, който се разглежда? Ако ни липсва разбиране, как бихме могли да схванем причините за нещата и да придобием прозрение и проницателност? Да, за да можем да съпоставим фактите и да стигнем до правилното заключение, ние се нуждаем от разбиране. — Даниил 9:22, 23.

Соломон продължава да споделя думите на баща си, като казва: „Високо я цени [мъдростта], и тя ще те въздигне; тя ще те прослави, ако се към нея прилепиш, ще възложи на главата ти красен венец, ще ти достави великолепна корона.“ (Притчи 4:8, 9, СИ–98) Богоугодната мъдрост защищава онзи, който я приема. Освен това тя му носи чест и го разкрасява. Тогава нека непременно да придобием мъдрост.

‘Хвани се здраво за дисциплинирането’

Като повтаря напътствията на баща си, царят на Израил продължава: „Слушай, сине мой, и приеми думите ми, и годините на живота ти ще се умножат. Наставлявал съм те в пътя на мъдростта, водил съм те по прави пътеки. Когато ходиш, стъпките ти не ще бъдат стеснени; и когато тичаш, няма да се спънеш. Хвани се здраво за поуката [дисциплинирането — NW], недей я оставя; пази я, понеже тя е животът ти.“ — Притчи 4:10–13.

Като истински син на баща си, Соломон трябва да е ценял стойността на любещото дисциплиниране, което напътствува и поправя. Как бихме могли без  уравновесено дисциплиниране да очакваме да напреднем до духовна зрялост или да се надяваме да подобрим качеството на живота си? Ако не се учим от грешките си или ако не успяваме да поправим погрешните си схващания, духовният ни напредък ще бъде наистина незначителен. Разумното дисциплиниране води до богоугодно поведение и така ни помага да вървим „по прави пътеки“.

Един друг вид дисциплиниране също помага за това ‘годините на живота ни да се умножат’. Как? Исус Христос казал: „Верният в най–малкото и в многото е верен, а неверният в най–малкото и в многото е неверен.“ (Лука 16:10) Нима като се дисциплинираме в малките неща няма да ни е по–лесно да правим това в големите неща, от които може да зависи животът ни? Например, обучаването на окото да не „гледа жена, за да я пожелае“, ще направи малко вероятно това да се поддадем на неморалност. (Матей 5:28) Естествено, този принцип се отнася както за мъжете, така и за жените. Ако дисциплинираме умовете си да ‘пленяват всяка мисъл’, има по–малка опасност да извършим сериозен грях с думи или с действия. — 2 Коринтяни 10:5, „Верен“.

Вярно, обикновено е трудно да се приеме дисциплинирането и може да изглежда ограничаващо. (Евреи 12:11) Въпреки това мъдрият цар ни уверява, че ако се хванем за дисциплинирането, пътят ни ще ни води към напредък. Точно както подходящите тренировки позволяват на един бегач да се движи напред с максимална скорост, без да падне или да се нарани, хващането за дисциплинирането ни позволява да продължаваме по пътя на живота с постоянно темпо, без да се спъваме. Разбира се, трябва да внимаваме кой път избираме.

Избягвай „пътеката на нечестивите“

Соломон предупреждава с чувство на неотложност: „Не влизай в пътеката на нечестивите, и не ходи по пътя на лошите. Отбягвай от него, не минавай край него. Отклони се от него и замини. Защото те не заспиват, ако не сторят зло, и сън ги не хваща, ако не спънат някого. Понеже ядат хляб на нечестие, и пият вино на насилство.“ — Притчи 4:14–17.

Злите, чиито пътища Соломон иска да избягваме, се крепят на злите си дела. За тях вършенето на лоши неща е като яденето и пиенето. Те не могат да спят, ако не участвуват в насилнически действия. Самата им личност е покварена! Дали можем наистина да предпазим сърцата си, ако общуваме с тях? Колко неразумно е да ‘ходим по пътя на лошите’, като се излагаме на насилието, което се показва в много от развлеченията в днешния свят! Стремежът ни да бъдем нежно състрадателни просто не е съвместим с поемането на намаляващи чувствителността дози от лоши сцени на телевизионния екран или във филмите.

Остани в светлината

Като продължава да използува сравнението с пътя, Соломон заявява: „Но пътеката на праведните е като ярка светлина, която свети все по–силно и  по–силно, докато денят здраво се установи.“ (Притчи 4:18, NW) Това да започнем да изучаваме Библията и да се опитваме да прилагаме в живота онова, което тя казва, може да бъде сравнено с предприемането на едно пътуване в ранната утринна тъмнина. Когато черният цвят на нощното небе просветлее до тъмно синьо, ние не виждаме почти нищо. Но с постепенното настъпване на деня, бавно различаваме все повече и повече от нещата около нас. Накрая слънцето блести ярко и виждаме ясно всички подробности. Да, истината постепенно става по–ясна за нас, когато търпеливо и прилежно постоянствуваме в изучаването на Писанията. Много важно е да снабдяваме сърцето си с духовна храна, ако искаме да го предпазим от погрешното мислене.

Смисълът или значението на библейските пророчества също се разкрива постепенно. Пророчествата стават по–ясни за нас, когато светият дух на Йехова хвърля светлина върху тях и когато те се изпълняват чрез световните събития или в нещата, преживени от божия народ. Вместо нетърпеливо да прибягваме до спекулации относно тяхното изпълнение, ние трябва да чакаме ‘светлината да засвети все по–силно и по–силно’.

А онези, които отхвърлят божието ръководство, като отказват да вървят в светлината? „Пътят на нечестивите е като тъмнина — казва Соломон. — Не знаят от що се спъват.“ (Притчи 4:19) Злите са като човек, който се спъва в тъмното, без да знае в какво се е спънал. Дори когато изглежда, че безбожните хора преуспяват поради своята неправедност, техният привиден успех е само временен. Относно тях псалмистът пял: „Ти наистина си ги турил на плъзгави места, тръшнал си ги [Йехова] на разорение.“ — Псалм 73:18.

Продължавай да бдиш

Царят на Израил продължава с думите: „Сине мой, внимавай на думите ми, приклони ухото си към беседите ми. Да се не отдалечат от очите ти. Пази ги дълбоко в сърцето си, защото те са живот за тия, които ги намират, и здраве за цялата им снага. Повече от всичко друго, що пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.“ — Притчи 4:20–23.

Примерът на самия Соломон свидетелствува за стойността на съвета да се пази сърцето. Вярно, в младостта си  той показал, че е истински „син“ на баща си и останал верен на Йехова чак до зряла възраст. Въпреки това Библията казва: „Когато остаря Соломон, жените му [които били чужденки] преклониха сърцето му към други богове; и сърцето му не беше съвършено пред Господа, неговия Бог, както сърцето на баща му Давида.“ (3 Царе 11:4) Без постоянна бдителност дори най–добрите сърца могат да бъдат съблазнени да вършат зло. (Йеремия 17:9) Трябва да пазим напомнянията от божието Слово близо до сърцето си — ‘дълбоко в него’. Това включва напътствията, намиращи се в глава 4 на книгата Притчи.

Изследвай състоянието на сърцето си

Дали пазим успешно своето фигуративно сърце? Как можем да разберем състоянието на вътрешната си личност? „От онова, което препълва сърцето, говорят устата“ — казал Исус Христос. (Матей 12:34) Той също казал: „От сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.“ (Матей 15:19, 20) Да, нашите думи и действия говорят много за това какво е сърцето ни.

Соломон уместно ни подканя: „Отмахни от себе си опърничави уста, и отдалечи от себе си развратени устни. Очите ти нека гледат право напред, и клепачите ти нека бъдат отправени право пред тебе. Обмисляй внимателно пътеката на нозете си, и всичките ти пътища нека бъдат добре уредени. Не се отбивай ни надясно, ни наляво; отклони ногата си от зло.“ — Притчи 4:24–27.

Като имаме предвид подканата на Соломон, ние трябва да изследваме речта и действията си. Ако искаме да пазим сърцето си и да бъдем угодни на Бога, трябва да избягваме покварената реч и коварството. (Притчи 3:32) Затова трябва молитвено да размишляваме за онова, което разкриват за нас нашите думи и дела. Тогава нека търсим помощта на Йехова, за да поправим всяка слабост, която открием. — Псалм 139:23, 24.

Нека преди всичко ‘очите ни гледат право напред’. Нека ги държим съсредоточени върху целта да принасяме всеотдайна служба на нашия небесен Баща. (Колосяни 3:23) Дано, когато ти лично следваш такава праведна линия на поведение, Йехова да ти даде успех във „всичките ти пътища“ и да те благослови богато за това, че следваш вдъхновения съвет да ‘пазиш сърцето си’.

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 22]

Дали избягваш развлеченията, в които се показва насилие?

[Снимка на страница 21]

Възползувай се от съвета на опитните

[Снимка на страница 23]

Дисциплинирането не забавя твоето темпо

[Снимка на страница 24]

Постоянствувай в своето изучаване на Библията