Поддържай ярка своята ‘надежда за спасение’!

‘Нека сложим за шлем надеждата за спасение.’ — 1 СОЛУНЦИ 5:8.

1. Как „надеждата за спасение“ помага в издръжливостта?

 НАДЕЖДАТА, че ще бъде спасен, може да помогне на човек да устои дори при най–трудните обстоятелства. Една жертва на корабокрушение, плаваща на спасителен сал, може да издържи по–дълго, ако знае, че идва помощ. Подобно на това в продължение на хиляди години надеждата в „спасението от Йехова“ е подкрепяла мъжете и жените на вярата във време на беда, и тази надежда не е довела никога до разочарование. (Изход 14:13, NW; Псалм 3:8; Римляни 5:5; 9:33) Апостол Павел сравнил „надеждата за спасение“ с ‘шлема’ от духовните доспехи на един християнин. (1 Солунци 5:8; Ефесяни 6:17) Да, нашата увереност в това, че Бог ще ни спаси, защитава нашите мисловни способности, като ни помага да бъдем разумни въпреки неблагоприятните обстоятелства, противопоставянето и изкушенията.

2. В какъв смисъл „надеждата за спасение“ е нещо основно за истинското поклонение?

² В изданието The International Standard Bible Encyclopedia [„Международна стандартна библейска енциклопедия“] се казва, че „надеждата за бъдещето не била характерна черта на езическия свят“ — света, заобикалящ християните през първи век.  (Ефесяни 2:12; 1 Солунци 4:13) Но „надеждата за спасение“ е основен елемент на истинското поклонение. Как така? Първо, спасението на служителите на Йехова е свързано с Неговото име. Псалмистът Асаф се молел: „Помогни ни, Боже, Спасителю наш, заради славата на Твоето име; избави ни.“ (Псалм 79:9; Езекиил 20:9) Освен това увереността в обещаните от Йехова благословии е изключително необходима за притежаването на добри взаимоотношения с него. Павел изразил това така: „Без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.“ (Евреи 11:6) Павел също така обяснил, че спасението на разкайващите се било една от основните причини за идването на Исус на земята. Той казал: „Вярно е това слово и заслужава пълно приемане, че Христос Исус дойде на света да спаси грешните.“ (1 Тимотей 1:15) И апостол Петър говорил за спасението като за ‘следствието [или крайния резултат] на вярата ни’. (1 Петър 1:9) Ясно е, че е уместно да се надяваме на спасение. Но какво в действителност е спасението? И какво се изисква, за да го постигнем?

Какво е спасението?

3. Какъв вид спасение изпитвали служителите на Йехова в древни времена?

³ В Еврейските писания думата „спасение“ обикновено означава избавление или освобождение от потисничество  или от насилствена, преждевременна смърт. Например, като нарекъл Йехова „Избавител“, Давид казал: „Бог е канара моя, ... прибежище ми е, спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие. Ще призова Господа, Който е достохвален; така ще бъда избавен от неприятелите си.“ (2 Царе 22:2–4) Давид знаел, че Йехова слуша, когато Неговите верни служители викат за помощ. — Псалм 31:22, 23; 145:19.

4. Каква надежда за бъдещ живот имали предхристиянските служители на Йехова?

⁴ Предхристиянските служители на Йехова също имали надеждата за един бъдещ живот. (Йов 14:13–15; Исаия 25:8; Даниил 12:13) Всъщност много от обещанията за избавление, намиращи се в Еврейските писания, били пророчества за едно по–голямо спасение — водещо към вечен живот. (Исаия 49:6, 8, NW; Деяния 13:47; 2 Коринтяни 6:2) В дните на Исус много юдеи се надявали на вечен живот, но отказали да приемат Исус като ключа към осъществяването на надеждата си. Исус казал на религиозните водачи по негово време: „Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене.“ — Йоан 5:39.

5. Какво в крайна сметка означава спасението?

⁵ Посредством Исус, Бог разкрил всички възможни значения на спасението. Те включват избавление от управлението на греха, от робството на фалшивата религия, от света, който е под контрола на Сатан, от страха от човека и дори от страха от смъртта. (Йоан 17:16; Римляни 8:2; Колосяни 1:13; Откровение 18:2, 4) В крайна сметка за верните божии служители спасението от Бога означава не само освобождение от потисничеството и трудностите, но също така и възможността да имат вечен живот. (Йоан 6:40; 17:3) Исус учел, че за членовете на едно „малко стадо“ спасението означава това да бъдат възкресени за небесен живот, за да участвуват с Христос в управлението на Царството. (Лука 12:32) За останалите хора спасението означава възстановяване на съвършения живот и взаимоотношенията с Бога, на които Адам и Ева се радвали в Едемската градина, преди да съгрешат. (Деяния 3:21; Ефесяни 1:10, NW) Вечният живот при такива райски условия бил първоначалната цел на Бога за човечеството. (Битие 1:28; Марко 10:30) Как е възможно обаче тези условия да бъдат възстановени?

Основата за спасение — откупът

6, 7. Каква е ролята на Исус в нашето спасение?

⁶ Вечното спасение е възможно само посредством изкупителната жертва на Христос. Защо? Библията обяснява, че когато съгрешил, Адам ‘продал’ себе си и всички свои бъдещи потомци — сред които сме и ние — на греха, като така се появила необходимостта от откуп, за да може хората да имат някаква основателна надежда. (Римляни 5:14, 15; 7:14) Това, че Бог щял да осигури откуп за цялото човечество, било предизобразено от животинските жертви по време на Моисеевия закон. (Евреи 10:1–10; 1 Йоан 2:2) Исус бил този, чиято жертва изпълнила тези пророчески изображения. Един ангел на Йехова съобщил преди раждането на Исус: „Той е Който ще спаси людете Си от греховете им.“ — Матей 1:21; Евреи 2:10.

⁷ Исус бил роден по чудодеен начин от девицата Мария, и тъй като бил Синът на Бога, той не наследил смъртта от Адам. Този факт, както и неговата съвършено вярна линия на поведение придали на живота му стойността, необходима за откупване на човечеството от греха и смъртта. (Йоан 8:36; 1 Коринтяни 15:22) За разлика от всички други хора, Исус не бил осъден да умре поради греха. Той целенасочено дошъл на земята, за да „даде живота Си откуп за мнозина“. (Матей 20:28) След като направил така, възкресеният и възкачен на престола Исус може да спаси всички хора, които изпълняват божиите изисквания. — Откровение 12:10.

Какво се изисква за придобиването на спасение?

8, 9. (а) Как Исус отговорил на въпроса на един богат млад управник относно спасението? (б) Как Исус използувал този случай, за да поучава учениците си?

⁸ Веднъж един богат млад израилтянски управник попитал Исус: „Какво да сторя, за да наследя вечен живот?“ (Марко 10:17) Въпросът му може би отразявал преобладаващото сред юдеите мислене по негово време — че Бог изисква някакви добри дела и  че посредством извършването на достатъчно такива дела, човек може да заслужи спасение от Бога. Но този вид формална преданост може да произлиза от себелюбиви подбуди. Тези дела не успели да осигурят сигурна надежда за спасение, тъй като никой несъвършен човек не може в действителност да отговори на божиите стандарти.

⁹ В отговор на въпроса на този човек Исус просто му напомнил, че трябва да се подчинява на божиите заповеди. Младият управник бързо уверил Исус, че ги спазва още от младостта си. Отговорът му накарал Исус да изпита любов към него. Исус му казал: „Едно ти не достига; иди продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дойди и Ме следвай.“ Но младият мъж си отишъл наскърбен, ‘защото бил човек с много имот’. След това Исус подчертал пред учениците си, че прекалената привързаност към благата на този свят е пречка за постигането на спасение. Той добавил, че никой не може да придобие спасение със собствени усилия. Но Исус продължил, като ги уверил: „За човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.“ (Марко 10:18–27; Лука 18:18–23) Как е възможно спасението?

10. На какви условия трябва да отговаряме, за да получим спасение?

¹⁰ Спасението е дар от Бога, но то не идва автоматично. (Римляни 6:23) Има определени основни условия, на които всеки човек трябва да отговаря, за да бъде годен за този дар. Исус казал: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ И апостол Йоан добавил: „Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина няма да види живот.“ (Йоан 3:16, 36) Ясно е, че Бог изисква вяра и послушание от всеки човек, който се надява да получи вечно спасение. Всеки трябва да реши да приеме откупа и да следва стъпките на Исус.

11. Как един несъвършен човек може да придобие одобрението на Йехова?

¹¹ Тъй като сме несъвършени, ние нямаме естествена склонност да се подчиняваме и е невъзможно да се подчиняваме съвършено. Именно затова Йехова осигурил откуп, който да покрие греховете ни. Въпреки това ние трябва непрестанно да се стремим да живеем в съгласие с божиите пътища. Както Исус казал на богатия млад управник, трябва да спазваме божиите заповеди. Правенето на това донася не само одобрението на Бога, но и голяма радост, защото „заповедите Му не са тежки“ — те са „освежение“. (1 Йоан 5:3; Притчи 3:1, 8, NW) Въпреки това не е лесно да се държим за надеждата за спасение.

‘Водете усилна битка за вярата’

12. Как надеждата за спасение укрепва един християнин, за да устоява на неморалните изкушения?

¹² Ученикът Юда искал да пише на първите християни за ‘спасението, което било общо за всички тях’. Но преобладаващият лош морален климат го принудил да посъветва братята си да ‘водят усилна битка за вярата’. Да, за да придобием спасение не е достатъчно да имаме вяра, да се придържаме към истинската християнска вяра и да се подчиняваме, когато всичко върви гладко. Предаността ни към Йехова трябва да бъде достатъчно силна, за да ни помогне да устоим на изкушенията и неморалното влияние. Въпреки това сексуални крайности и извращения, неуважение към авторитета, разделения и съмнения покварявали духа на сбора през първи век. За да им помогне да се преборят с тези склонности, Юда подканил събратята християни да пазят ясно в ума си своята цел: „Любими мои, като изграждате себе си върху своята най–свята вяра и като се молите със светия дух, дръжте се в божията любов, докато чакате милостта на нашия Господар Исус Христос, с перспектива за вечен живот.“ (Юда 3, 4, 8, 19–21, NW) Надеждата за придобиване на спасение можела да ги укрепи в тяхната битка за това да останат морално чисти.

13. Как можем да покажем, че не пренебрегваме целта на божията незаслужена милост?

¹³ Йехова Бог очаква образцово морално поведение от страна на онези, на които ще даде спасение. (1 Коринтяни 6:9, 10) Но придържането към божиите морални стандарти не означава да започнем да съдим другите. Ние не сме тези, които ще решават вечната съдба на нашите ближни. По–скоро Бог ще  направи това, както казал Павел на гърците в Атина: „[Той] е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, когото е определил“ — Исус Христос. (Деяния 17:31, „Верен“; Йоан 5:22) Ако живеем с вяра в откупа на Исус, не е нужно да се страхуваме от идващия ден на съд. (Евреи 10:38, 39) Важното е, че не бива никога да ‘приемаме незаслужената милост на Бога [нашето помирение с него чрез откупа], пренебрегвайки целта ѝ’, като си позволяваме да бъдем изкушени от погрешно мислене и поведение. (2 Коринтяни 6:1, NW) Освен това, като помагаме на другите да придобият спасение, ние показваме, че не пренебрегваме целта на божията милост. Как можем да им помогнем?

Споделяне на надеждата за спасение

14, 15. На кого възложил Исус да проповядва добрата новина за спасение?

¹⁴ Цитирайки пророк Йоил, Павел писал: „Всеки, който призове Господното име [името на Йехова — NW], ще се спаси.“ След това той добавил: „Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?“ Няколко стиха по–нататък Павел посочва, че вярата не идва спонтанно — вместо това тя „следва чутите неща“, тоест, „словото за Христос“. — Римляни 10:13, 14, 17 [NW]; Йоил 2:32.

¹⁵ Кой ще занесе на народите „словото за Христос“? Исус възложил тази работа на своите ученици — онези, които вече били учени на това ‘слово’. (Матей 24:14; 28:19, 20; Йоан 17:20, „Верен“) Когато участвуваме в работата по проповядването на Царството и по правенето на ученици, ние правим точно това, за което апостол Павел писал, този път цитирайки Исаия: „Колко са прекрасни нозете на тия, които благовествуват доброто!“ Дори ако мнозина не приемат добрата новина, която носим, нашите крака продължават да бъдат „прекрасни“ за Йехова. — Римляни 10:15; Исаия 52:7.

16, 17. На каква двойна цел служи нашата проповедна работа?

¹⁶ Изпълняването на тази задача служи за две важни цели. Първо, добрата новина трябва да бъде проповядвана, така че божието име да бъде възвеличено и онези, които търсят спасение, да знаят накъде да се обърнат. Павел разбрал този аспект на задачата. Той казал: „Така ни заповяда Господ [Йехова — NW], казвайки: ‘Поставих Те за светлина на народите, за да бъдеш за спасение до края на земята.’“ Следователно, тъй като сме ученици на Христос, всеки от нас трябва да участвува в отнасянето на посланието за спасение до хората. — Деяния 13:47; Исаия 49:6, NW.

¹⁷ Второ, проповядването на добрата новина полага основата за божията праведна присъда. Относно тази присъда Исус казал: „Когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките свети ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол. И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи едни от други, както овчарят отлъчва овцете от козите.“ Макар че съденето и разделянето ще става, „когато дойде Човешкият Син в славата Си“, проповедната работа днес дава на хората възможността да разпознаят духовните братя на Христос и така да работят в тяхна подкрепа за своето вечно спасение. — Матей 25:31–46.

Поддържай „пълна увереност в надеждата“

18. Как можем да поддържаме ярка своята ‘надежда за спасение’?

¹⁸ Нашето активно участие в проповедната работа също е средство, което ще ни помогне да поддържаме ярка своята надежда. Павел писал: „Желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай.“ (Евреи 6:11) Тогава  нека всеки от нас да сложи „за шлем надеждата за спасение“, като така помни, че „Бог ни е определил не на гняв, но да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос“. (1 Солунци 5:8, 9) Нека приемем присърце и призива на Петър: „Препашете умовете си за дейност, бъдете напълно трезвени; възложете надеждата си на незаслужената милост, която ще ви бъде донесена.“ (1 Петър 1:13, NW) Всички, които направят така, ще видят своята ‘надежда за спасение’ изцяло изпълнена!

19. Какво ще разгледаме в следващата статия?

¹⁹ Междувременно как трябва да гледаме на времето, което остава на тази система? Как можем да използуваме това време, за да придобием спасение за себе си и за другите? Ще разгледаме тези въпроси в следващата статия.

Можеш ли да обясниш?

• Защо трябва да поддържаме ярка своята ‘надежда за спасение’?

• Какво включва спасението?

• Какво трябва да правим, за да получим дара на спасението?

• Какво постига нашата проповедна работа в съгласие с божията цел?

[Въпроси]

[Снимки на страница 10]

Спасението означава повече от избавление от унищожение