‘Спаси себе си и онези, които те слушат’

„Постоянно внимавай за себе си и за поучението си. ... Като правиш така, ще спасиш и себе си, и онези, които те слушат.“ — 1 ТИМОТЕЙ 4:16, NW.

1, 2. Какво подбужда истинските християни да продължават със своята животоспасяваща работа?

 В ЕДНО отдалечено село в северната част на Тайланд едно семейство Свидетели на Йехова се опитват да използуват своите новопридобити езикови умения сред членовете на едно планинско племе. Неотдавна двамата започнали да учат езика лаху, за да споделят с жителите на селото добрата новина на божието Царство.

² „Трудно е да опиша радостта и удовлетворението, които изпитваме, работейки сред тези интересни хора — обяснява съпругът. — Ние наистина се чувствуваме участници в изпълнението на Откровение 14:6, 7, като съобщаваме радостна вест ‘на всеки народ и племе, и език’. Останали са малко райони, в които добрата новина още не е достигнала, и този несъмнено е един от тях. Имаме толкова много библейски изучавания, че едва се справяме.“ Ясно е, че тези двама души се надяват да спасят не само себе си, но и онези, които ги слушат. Нима всички ние като християни не се надяваме да направим същото?

„Постоянно внимавай за себе си“

3. Какво трябва да правим първо, за да спасим другите?

³ Апостол Павел съветвал Тимотей: „Постоянно внимавай за себе си и за поучението си“, и това се отнася за всички християни. (1 Тимотей 4:16, NW) Наистина, за да помогнем на другите да придобият спасение, трябва първо да внимаваме за себе си. Как можем да правим това? Първо, трябва да бъдем нащрек относно времето, в което живеем. Исус дал един многосъставен знак, така че неговите последователи да знаят кога ще дойде ‘завършекът на системата на нещата’. Но Исус казал също, че ние няма да знаем кога точно ще дойде краят. (Матей 24:3, 36, NW) Как трябва да реагираме на този факт?

4. (а) Каква нагласа трябва да възприемем спрямо времето, което остава на тази система? (б) Каква нагласа трябва да избягваме?

⁴ Всеки от нас може да се запита: ‘Дали използувам времето, което остава на тази система, за да спася себе си и онези, които ме слушат? Или дали си мисля, че след като не знаем кога точно ще дойде краят, няма да се  занимавам с това?’ Втората нагласа е опасна. Тя направо противоречи на призива на Исус: „Бъдете и вие готови; защото в час, когато го не мислите, Човешкият Син иде.“ (Матей 24:44) Несъмнено сега не е времето да губим своя ентусиазъм в службата на Йехова или да търсим сигурност и удовлетворение в света. — Лука 21:34–36.

5. Какъв пример дали предхристиянските свидетели на Йехова?

⁵ Друг начин, по който можем да покажем, че внимаваме за себе си, е, като издържаме вярно като християни. Божиите служители в миналото продължавали да издържат, независимо от това дали очаквали незабавно избавление, или не. След като споменал примерите на такива предхристиянски свидетели като Авел, Енох, Ной, Авраам и Сара, Павел отбелязал: „[Те] не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята.“ Те не се поддали на никакви желания за лесен живот, нито отстъпили пред неморалния натиск около тях, но с готовност очаквали „изпълнението на обещанията“. — Евреи 11:13; 12:1.

6. Как възгледът на християните през първи век относно спасението повлиял на техния начин на живот?

⁶ Християните през първи век също гледали на себе си като на „пришълци“ в този  свят. (1 Петър 2:11) Дори след като били спасени по време на унищожението на Йерусалим през 70 г. от н.е., истинските християни не престанали да проповядват и не се върнали към светския начин на живот. Те знаели, че онези, които останат верни, ги очаква грандиозно спасение. Всъщност през 98 г. от н.е. апостол Йоан писал: „Светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва довека.“ — 1 Йоан 2:17, 28.

7. Как Свидетелите на Йехова проявяват издръжливост в днешно време?

⁷ В днешно време Свидетелите на Йехова също постоянствуват в християнската работа, макар че изпитват жестоко преследване. Дали тяхната издръжливост е напразна? Несъмнено не, тъй като Исус ни уверява: „Който устои докрай, той ще бъде спасен“, независимо дали това ще се окаже краят на старата система, или краят на настоящия живот на един човек. По време на възкресението Йехова ще си спомни за всички свои верни служители, които са умрели, и ще ги възнагради. — Матей 24:13; Евреи 6:10.

8. Как можем да покажем, че ценим издръжливостта на християните от миналото?

⁸ Освен това ние сме щастливи, че верните християни от миналото не са били загрижени единствено за собственото си спасение. Несъмнено ние, които сме научили за божието Царство посредством техните усилия, сме признателни за това, че те са издържали в изпълнението на задачата, дадена от Исус: „Затова идете и правете ученици от хора от всичките народи, ... като ги учите да съблюдават всичките неща, които съм ви заповядал.“ (Матей 28:19, 20, NW) Докато имаме тази възможност, можем да проявяваме своята признателност, като проповядваме на другите, които още не са чули добрата новина. Но проповядването е само първата стъпка към правенето на ученици.

‘Внимавай за поучението си’

9. Как положителната нагласа може да ни помогне да започнем библейски изучавания?

⁹ Нашата задача включва не само проповядване, но и поучаване. Исус ни възложил да учим хората да съблюдават всички неща, които той заповядал. Вярно, в някои райони изглежда, че не много хора искат да се учат за Йехова. Но отрицателният възглед за района може да спъва нашите усилия да започнем библейски изучавания. Ивет, пионерка в един район, който някои нарекли неплодороден, забелязала, че посещаващите този район, които нямали такава отрицателна нагласа, започнали библейски изучавания. След като възприела по–положителен възглед, Ивет също намерила хора, които искали да изучават Библията.

10. Каква е основната ни роля като библейски учители?

¹⁰ Някои християни може би се колебаят да предложат изучаване на Библията на хора, които се интересуват, защото мислят, че не биха могли да водят изучаване. Наистина, ние имаме различни способности. Но не е нужно да притежаваме специални умения, за да имаме успех като учители на божието Слово. Самото библейско послание е мощно и Исус казал, че подобните на овце хора познават гласа на истинския Пастир, когато го чуят. Следователно нашата задача е просто да предадем посланието на Добрия пастир, Исус, колкото се може по–ясно. — Йоан 10:4, 14.

11. Как можеш да бъдеш по–резултатен в оказването на помощ на един човек, който изучава Библията?

¹¹ Как можеш да предаваш посланието на Исус по–резултатно? Първо, запознай се с това, което Библията казва по темата, която се разглежда. Ти самият трябва да разбираш за какво става въпрос, преди да можеш да учиш другите на това. Също така се опитай да поддържаш една изпълнена с достойнство, но едновременно приятелска атмосфера по време на изучаването. Изучаващите, включително и тези, които са много млади, учат по–добре, когато не се притесняват и учителят проявява към тях уважение и любезност. — Притчи 16:21, NW.

12. Как можеш да бъдеш сигурен, че изучаващият разбира това, на което го учиш?

¹² Като учител ти не искаш просто да представяш факти, които този, който изучава, да повтаря наизуст. Помогни му да разбере това, което учи. Образованието на изучаващия, неговият жизнен опит и познанията му  върху Библията ще повлияят на неговото разбиране на това, което казваш. Затова може да се запиташ: ‘Дали той схваща значението на стиховете, посочени в материала за изучаване?’ Можеш да го предразположиш с въпроси, на които не може да се отговори само с ‘да’ или ‘не’, но които изискват обяснение. (Лука 9:18–20) От друга страна някои изучаващи се колебаят да задават въпроси на своя учител. Така те може да продължават, без да разбират напълно това, на което биват учени. Насърчавай изучаващия да задава въпроси и да ти казва, когато не разбира напълно някоя мисъл. — Марко 4:10; 9:32, 33.

13. Как можеш да помогнеш на изучаващия да стане учител?

¹³ Важна цел при воденето на библейско изучаване е това да помогнем на изучаващия да стане учител. (Галатяни 6:6) За тази цел като преговор на изучаването ви можеш да го помолиш да ти обясни някоя мисъл с прости думи, така сякаш я обяснява на някого, който я чува за първи път. По–късно, когато той бъде годен да участвува в проповедната служба, може да го поканиш да се присъедини към теб в службата. Той вероятно няма да се притеснява да работи с теб и опитът ще му помогне да увеличи убеждението си, докато бъде готов сам да излезе на служба.

Помогни на изучаващия да стане приятел на Йехова

14. Каква е главната ти цел като учител, и какво ще допринесе за успешното ѝ постигане?

¹⁴ Главната цел на всеки християнски учител е да помогне на този, който изучава, да спечели приятелството на Йехова. Ти ще постигнеш това не само с думите си, но и със своя пример. Поучаването чрез личния пример оказва силно влияние на сърцата на изучаващите. Действията наистина могат да бъдат по–красноречиви от думите, особено когато става въпрос за внедряването на морални качества и за вдъхването на пламенност в изучаващия. Ако вижда, че твоите думи и действия произтичат от добри взаимоотношения с Йехова, самият той може би ще бъде по–силно подбуждан да развива такива взаимоотношения.

15. (а) Защо е важно изучаващият да развива правилни подбуди за службата на Йехова? (б) Как можеш да помогнеш на изучаващия да продължава да напредва в духовно отношение?

¹⁵ Ти искаш този, който изучава, да служи на Йехова не само защото не иска да бъде унищожен по време на Армагедон, но защото Го обича. Като му помагаш да развива такива чисти подбуди, ти ще градиш с огнеупорни материали, които ще преживеят изпитанията на неговата вяра. (1 Коринтяни 3:10–15) Погрешните подбуди, като например прекомерното желание да подражава на теб или на някой друг човек, няма да му дадат нито силата да устоява на нехристиянските влияния, нито смелостта да върши това, което е правилно. Помни, ти няма вечно да бъдеш негов учител. Докато имаш възможност, можеш да го насърчаваш да се приближава все повече до Йехова, като чете божието Слово всеки ден и мисли върху него. По този начин той ще продължава да усвоява „образеца на здравите думи“ от Библията и основаните на нея издания, дълго след като твоето изучаване с него приключи. — 2 Тимотей 1:13.

16. Как можеш да научиш изучаващия да се моли от сърце?

¹⁶ Можеш също да помогнеш на изучаващия да се приближи до Йехова, като го учиш да се моли от сърце. Как можеш да направиш това? Вероятно може да го насочиш към Исусовата молитва–образец, както и към големия брой искрени молитви, записани в Библията, като например молитвите на псалмиста. (Псалм 17, 86, 143; Матей 6:9, 10) Освен това когато те чува да се молиш в началото и в края на изучаването, изучаващият ще усети твоите чувства към Йехова. Следователно молитвите ти трябва винаги да отразяват искреност и откровеност, както и духовно и емоционално равновесие.

Работи, за да спасиш децата си

17. Как родителите могат да помогнат на децата си да останат на пътя към спасението?

¹⁷ Сред онези, които искаме да спасим, разбира се, са членовете на нашето семейство. Голям брой деца на християнски родители са искрени и „твърди във вярата“. При други обаче истината може да не е пуснала  корени дълбоко в сърцата им. (1 Петър 5:9; Ефесяни 3:17; Колосяни 2:7) Много от тези млади хора изоставят християнския път, когато наближат или достигнат пълнолетие. Ако си родител, какво можеш да направиш, за да намалиш вероятността от такъв изход? Първо, може да работиш върху създаването на ползотворна семейна атмосфера. Добрият семеен живот поставя основата за здрав възглед относно авторитета, ценене на правилните стойности и щастливи взаимоотношения с другите. (Евреи 12:9, NW) Така семейството, между чиито членове има близки връзки, може да бъде мястото, в което приятелството на едно дете с Йехова може да расте. (Псалм 22:10) Здравите семейства правят неща заедно като едно цяло — дори ако родителите трябва да жертвуват време, което биха могли да използуват за лична полза. По този начин можеш чрез личния си пример да учиш децата си да вземат правилни решения в живота. Родители, онова, от което децата ви най–много се нуждаят, не са материалните изгоди, но сте вие — вашето време, енергия и любов. Дали давате на децата си тези неща?

18. На какви въпроси трябва родителите да помогнат на децата си да намерят отговор?

¹⁸ Християнските родители не бива никога да си мислят, че техните деца автоматично ще станат също християни. Даниел, старейшина и баща на пет деца, отбелязва: „Родителите трябва да отделят време, за да помогнат за разсейването на съмненията, които децата им неизбежно чуват в училище и на други места. Те трябва търпеливо да помагат на децата си да намерят отговор на такива  въпроси, като например: ‘Дали в действителност живеем във времето на края? Дали наистина има само една истинска религия? Защо един привидно добър съученик не е добър другар? Дали винаги е погрешно да имаш сексуални отношения преди брака?’“ Родители, можете да разчитате на Йехова за благословия над вашите усилия, защото и той е заинтересуван от благополучието на вашите деца.

19. Защо е най–добре самите родители да изучават с децата си?

¹⁹ Някои родители може да се чувствуват неудобно, когато става въпрос за изучаване със собствените им деца. Но не бива да се чувствувате по този начин, тъй като никой друг не може така добре да напътствува децата ви, както вие самите. (Ефесяни 6:4) Изучаването с вашите деца ще ви позволи лично да разберете какво се крие в сърцата и умовете им. Дали те се изказват от сърце или повърхностно? Дали наистина вярват в това, което учат? Дали Йехова е реален за тях? Можете да намерите отговорите на тези и на други жизненоважни въпроси само ако изучавате лично с децата си. — 2 Тимотей 1:5.

20. Как родителите могат да направят семейното изучаване радостно и полезно?

²⁰ Как можеш да поддържаш своята семейна програма за изучаване, след като вече си започнал с нея? Джоузеф, старейшина и баща на един малък син и една дъщеря, казва: „Както всички библейски изучавания, семейното изучаване трябва да бъде радостно — нещо, което всеки очаква с нетърпение. За да постигнем това в семейството си, не можем да бъдем прекалено строги относно времето. Изучаването ни може да трае един час, но дори понякога да имаме само десет минути, пак изучаваме. Едно нещо, което прави изучаването ни основно нещо в седмицата на нашите деца, е това, че играем сцени от „Моята книга с библейски разкази“ a. Силните впечатления и разбирането, които произтичат от това, са много по–важни от броя на абзаците, които разглеждаме.“

21. Кога родителите могат да напътствуват децата си?

²¹ Разбира се, поучаването на децата ви не се ограничава до официалното време за изучаване. (Второзаконие 6:5–7) Свидетелят в Тайланд, споменат в началото, казва: „Много ясно си спомням как татко ме вземаше със себе си в проповедната работа, като отивахме с велосипедите си до далечните краища на района на нашия сбор. Определено именно добрият пример на нашите родители и това, че ни поучаваха при всякакви обстоятелства, ни помогна да решим да започнем целодневна проповедна служба. И уроците трябва да са били резултатни. Аз продължавам да работя в далечните краища на района!“

22. Какъв ще бъде резултатът от това, че ‘внимаваш за себе си и за поучението си’?

²² Скоро, в най–подходящото време, Исус ще дойде да изпълни божията присъда над тази система. Тогава това велико събитие ще премине в световната история, но верните служители на Йехова ще продължат да му служат с перспектива за вечно спасение. Дали се надяваш да бъдеш сред тях заедно със своите деца и с хората, с които изучаваш Библията? Тогава помни: „Постоянно внимавай за себе си и за поучението си. Придържай се към тези неща, защото като правиш така, ще спасиш и себе си, и онези, които те слушат.“ — 1 Тимотей 4:16, NW.

[Бележки под линия]

Можеш ли да обясниш?

• Каква трябва да бъде нагласата ни, след като не знаем точното време на божията присъда?

• По какви начини можем да ‘внимаваме за поучението си’?

• Как можеш да помогнеш на един човек, който изучава Библията, да стане приятел на Йехова?

• Защо е важно родителите да отделят време, за да учат децата си?

[Въпроси]

[Снимка на страница 15]

Ученето се засилва чрез една изпълнена с достойнство, но едновременно приятелска атмосфера

[Снимка на страница 18]

Представянето на библейски разкази, като например този за Соломон, когато съдил двете блудници, прави семейните изучавания радостни