Дали вярваш в това, което не можеш да видиш?

КОГАТО някой казва: ‘Вярвам само на това, което мога да видя’, той не говори в буквален смисъл. Всъщност всички ние вярваме в неща, които не можем да видим.

Например, в училище може би си правил един експеримент, целящ да докаже съществуването на магнитно поле. Експериментът може да е следният: Поръси един лист хартия с железни стърготини. След това постави листа върху магнит. Когато листът бъде разклатен, железните стърготини сякаш чрез магия се събират при полюсите на  магнита и се подреждат според модела на магнитното поле. Ако си правил това, дали в действителност можа да видиш магнитното поле? Не, но неговото влияние върху железните стърготини се вижда ясно, като ти дава убедително доказателство за това, че съществува магнетизъм.

Несъмнено ние приемаме и други неща, които не можем да видим. Когато гледаме една красива картина или се възхищаваме на хубава скулптура, не се съмняваме в съществуването на художник или скулптор. Затова не трябва ли, когато съзерцаваме един водопад или наблюдаваме залеза на слънцето, да бъдем подтикнати поне да вземем под внимание възможността те да са дело на един велик Художник или Скулптор?

Защо някои хора не вярват

Каква ирония е това, че някои са престанали да вярват в Бога заради нещата, на които са били учени в църквата. Това се оказало вярно за един мъж в Норвегия, на когото било казано, че Бог гори злите в огнен ад. Този човек просто не можел да разбере какъв е този Бог, който измъчва хората по такъв начин, и затова станал атеист.

След време обаче мъжът се съгласил да изследва Библията с помощта на един Свидетел на Йехова. Той бил смаян, когато разбрал, че Библията не учи, че злите хора биват мъчени в огнен ад. Библията сравнява смъртта със сън. В гроба ние не изпитваме никаква болка; не съзнаваме нищо. (Еклисиаст 9:5, 10, NW) Мъжът научил също, че онези хора, за които Бог реши, че са непоправимо зли, ще останат в гроба завинаги. (Матей 12:31, 32) Останалите от мъртвите ще бъдат възкресени в определеното от Бога време с перспективата да получат вечен живот в райски условия. (Йоан 5:28, 29; 17:3) Това обяснение имало смисъл. То било в съгласие с думите на Библията, че „Бог е любов“. (1 Йоан 4:8) Този искрен мъж продължил своето изучаване на божието Слово и след време обикнал Бога на Библията.

Други хора отхвърлят съществуването на любещ Създател поради преобладаващото нещастие и несправедливост. Те се съгласяват с един мъж от Швеция, който веднъж посочил към небето и попитал: „Как е възможно там горе да има един всемогъщ, щедър Бог, след като тук долу има толкова много поквара и зло?“ Тъй като никой не могъл да отговори на въпроса му, той също станал атеист. По–късно започнал да изучава Библията със Свидетелите на Йехова. Той научил, че божието Слово дава удовлетворяващ отговор на древния въпрос  ‘Защо Бог позволява злото?’. *

Този искрен мъж научил, че само по себе си съществуването на злото не доказва, че Бог не съществува. Например: Един човек може да направи нож, предназначен за рязане на месо. Някой клиент може да купи ножа и да го използува не за да реже месо, но за да извърши убийство. Фактът, че ножът е бил използуван погрешно, по никакъв начин не опровергава съществуването на неговия създател. По подобен начин това, че земята не бива използувана в съгласие с целта, предвидена за нея, не означава, че тя няма Създател.

Библията учи, че делото на Бога е съвършено. В Него ‘няма неправда; справедлив и прав е Той’. (Второзаконие 32:4) Бог дава добри дарове на човека, но някои от даровете биват използувани неправилно, като причиняват огромно страдание. (Яков 1:17) Бог обаче ще прекрати страданието. След това „кротките ще наследят земята ... и ще живеят на нея довека“. — Псалм 37:11, 29.

Шведът, споменат по–рано, бил развълнуван, когато видял страданието на своите ближни. Наистина, неговата нежна загриженост за другите потвърждава съществуването на Бога. Как така?

За повечето хора единствената алтернатива на вярата в Бога е вярата в еволюцията. Еволюционистите учат за „оцеляване на най–приспособените“ — че хората и животните се борят между видовете си, за да оцелеят. Най–приспособените живеят; най–слабите умират. Те казват, че това е естественият ред на нещата. Но ако е ‘естествено’ слабите да умират, за да освободят място за силните, как можем да обясним факта, че някои силни хора, като този мъж от Швеция, са развълнувани, когато виждат страданието на ближните си?

Опознаване на Бога

Ние не можем да видим Бога, защото той няма човешко тяло. Въпреки това Бог иска да го опознаем. Един начин, по който можем да се запознаем с него, е, като наблюдаваме забележителните му дела — „картините“ и „скулптурите“ на творението. В Римляни 1:20, NW, Библията казва: „Невидими[те] качества [на Бога] се виждат ясно от сътворението на света нататък, тъй като биват видени чрез направените неща, неговата вечна сила и божественост.“ Да, точно както изследването на една картина или скулптура може да ти помогне да придобиеш прозрение относно личността на един художник, размишляването върху чудесните дела на Бога може да ти помогне да се запознаеш по–добре с Неговата личност.

Разбира се, не можем да отговорим на всички натрапчиви въпроси в живота само като наблюдаваме божиите творения. Но можем да намерим отговорите на такива въпроси, като изследваме божието Слово, Библията. Именно посредством едно непредубедено четене на Библията тези двама мъже, споменати по–рано, стигнали до извода, че Бог съществува и че е загрижен за това, което става с нас.

[Бележка под линия]

[Информация за източника на снимката на страница 28]

J. Hester and P. Scowen (AZ State Univ.), NASA