Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Защо да се борим със свръхвзискателността?

Защо да се борим със свръхвзискателността?

Защо да се борим със свръхвзискателността?

Дали винаги полагаш големи усилия, за да правиш най–доброто, на което си способен? Ясно е, че това може да донесе голяма полза на теб и на околните. От друга страна някои хора стигат до крайност и стават свръхвзискателни. Какво означава това?

ЕДНО от значенията на думата „свръхвзискателност“ е „склонност да се гледа на всяко нещо, което не е съвършено, като на неприемливо“. Вероятно познаваш хора, които имат такава склонност. Сам разбираш, че крайните очаквания, които те имат към другите, могат да причинят много проблеми, създавайки атмосфера на недоволство и обезсърчение. Повечето уравновесени хора признават, че свръхвзискателността, проявена чрез крайни и неразумни очаквания във всички аспекти на живота, наистина е нежелателна. Тя е нещо, с което трябва да се борим. Но проблемът е, че когато става въпрос за собствената ни нагласа или склонност, може да бъде трудно да разпознаем тенденцията към свръхвзискателност, затова е истинско предизвикателство да се борим с нея.

Нелсън заема отговорна длъжност и трябва да разрешава много проблеми. Той редовно следи резултатите и за него е най–важна производителността. Свръхвзискателността често е смятана за необходима, за да бъде постигнат успех при конкуренцията на пазара на работна ръка. Въпреки че някои хора може би ценят резултатността на Нелсън, неговата свръхвзискателност му причинява физически проблеми като главоболие и стрес. Дали и ти си като Нелсън?

Младите хора също са засегнати от свръхвзискателността. Като дете, Рита от Рио де Жанейро обичала да ходи на училище. Тя се опитала да не бъде амбициозна, но бивала съкрушена, ако не получи най–високите оценки. Тя казва: „От дете се сравнявах с други, които имаха много време, докато аз бях винаги под натиск и бързах да свърша нещата. Никога не мислех, че имам време да си почина, защото винаги имаше неща, които трябваше да бъдат свършени.“

Като малка, Мария плачела от яд, че не можела да рисува като някои други деца. По–късно в стремежа си към съвършенство в музиката тя често изпитвала напрежение и притеснение, вместо да се наслаждава на начина, по който свирела или пеела. Едно друго момиче от Бразилия, Таня, която се опитвала да бъде предпазлива и да избегне съревноваването с други, казва, че въпреки това си поставяла прекалено високи стандарти и в училище, и в къщи. Тя мислела, че хората нямало да я харесват много, докато работата ѝ не била съвършена. Освен това Таня понякога очаквала прекалено много от другите, поради което изпитвала разочарование и тъга.

Въпреки че умението, старанието и чувството на лично задоволство са важни неща, ако си поставяме неразумни цели, това може да предизвика в нас отрицателни чувства, като например страх от провал. Родителите или други хора могат да изискват един съвършен стандарт в ученето или в спорта, който младите намират за труднопостижим. Например, майката на Рикардо очаквала много неща от него — да стане лекар, да свири на пиано и да говори няколко езика. Нали разбираш, че ако стигне до крайност, този подход причинява проблеми или разочарование?

Защо да избягваме свръхвзискателността?

Това, което се търси днес, е висококачествената работа, спазването на високи стандарти за точност и добри качества. Затова хората са принудени да се състезават помежду си на пазара на работна ръка. Друг фактор, който кара много хора да се напрягат все повече и повече, е страхът от това, че ще изгубят източника на своя доход. Някои работници са като спортист, който прави големи жертви, за да постави нов рекорд. След това, когато се сблъска с голяма конкуренция, той е подтикнат да тренира още повече, като вероятно използува лекарства, за да се усъвършенствува и се надява да спечели. Заменяйки здравото желание за по–високи постижения, свръхвзискателността прави така, че хората да бъдат „движени от страха от провал“ или да бъдат „подтиквани да са номер едно“. — The Feeling Good Handbook [„Наръчник за това как да се чувствуваме добре“].

Трябва да се признае, че има хора, които мислят, че винаги могат да постигнат повече в областта на изкуството или спорта. Но според д–р Робърт С. Елиът „свръхвзискателността представлява очаквания, които са много далеч от действителността“. Той добавя: „Тя е съставена от вина, самоотбрана и страх от подигравки.“ Да, колко са верни думите на мъдрия цар Соломон: „Видях всеки труд и всяко сполучливо дело, че поради него на човека завижда ближният му. И това е суета и гонене на вятър.“ — Еклисиаст 4:4.

Какво можеш да направиш, ако си склонен да бъдеш свръхвзискателен? Дали е вярно, че колкото повече се стараеш, толкова по–разочарован оставаш? Дали искаш да не бъдеш толкова взискателен, а да си по–спокоен? Какво означава да бъдеш съвършен? Нима не копнееш да разгърнеш пълните си възможности, но избягвайки свръхвзискателността? Щом несъвършените хора могат да използуват дадените им от Бога способности, за да откриват неща, които са от полза за другите, представи си какво може да постигне човечеството при съвършени условия и под божието ръководство!

[Снимка на страница 4]

Родителите или други хора могат да изискват съвършенство, което младите не могат да постигнат