Изявявай добрата новина със силно желание
Изявявай добрата новина със силно желание
„Бъдете пламенни по дух. Робувайте на Йехова.“ — РИМЛЯНИ 12:11, NW.
1, 2. Каква нагласа се стремят да поддържат християните като проповедници на добрата новина?
ЕДИН млад човек се вълнува, когато има нова работа. През първия си работен ден той няма търпение да получи напътствия от своя работодател. С радост очаква първата си задача и я приема сериозно. Той гори от желание да даде най–доброто от себе си.
2 По подобен начин ние като християни можем да гледаме на себе си като на начинаещи работници. Тъй като се надяваме да живеем вечно, може да се каже, че току–що сме започнали да работим за Йехова. Несъмнено нашият Създател е предвидил за нас многобройни задачи, които ще ни държат заети през вечността. Но първата задача, която получихме, е тази да изявяваме добрата новина за неговото Царство. (1 Солунци 2:4) Какво мислим за тази задача от Бога? Както младия човек, ние искаме да я изпълним по най–добрия начин, на който сме способни, с пламенност, с радост — да, със силно желание!
3. Какво се изисква, за да имаш успех като проповедник на добрата новина?
3 Вярно, поддържането на такава положителна нагласа може да бъде предизвикателство. Освен проповедната си служба ние имаме много други задължения, някои от които може да ни натоварват физически и емоционално. В повечето случаи успяваме да се грижим за тези неща, като в същото време отделяме достатъчно внимание на службата. И все пак това може да бъде една непрекъсната борба. (Марко 8:34) Исус подчертал, че нашият успех като християни ще изисква енергични усилия. — Лука 13:24, NW.
4. Как ежедневните грижи могат да влияят на духовната ни нагласа?
4 Тъй като имаме да вършим много неща, е лесно да се чувствуваме понякога прекалено натоварени или обременени. ‘Житейските грижи’ могат да задушат пламенността и признателността ни за теократичните дейности. (Лука 21:34, 35; Марко 4:18, 19) Поради своята несъвършена човешка природа ние може да оставим ‘първоначалната си любов’. (Откровение 2:1–4) Някои аспекти на службата ни за Йехова биха могли да се превърнат в рутина. Как Библията ни дава необходимото насърчение, за да запазим жива пламенността си за службата?
Като „пламнал огън“ в сърцата ни
5, 6. Как апостол Павел гледал на привилегията си да проповядва?
5 Службата, която Йехова ни е поверил, е толкова ценна, че не бива да допуснем тя да стане нещо обикновено. Апостол Павел смятал проповядването на добрата новина за много голяма привилегия и се считал за недостоен тя да му бъде поверена. Той казал: „На мене, най–нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно тайната, която от векове е била скрита у Бога, създателя на всичко.“ — Ефесяни 3:8, 9.
6 Положителната нагласа на Павел спрямо службата му е отличен пример за нас. В своето писмо до Римляните той казал: „Що се отнася до мен, горя от желание да изявя добрата новина.“ Той не се срамувал от добрата новина. (Римляни 1:15, 16, NW) Имал правилна нагласа и силно желаел да изпълнява службата си.
7. Срещу какво предупредил Павел в своето писмо до Римляните?
7 Апостол Павел съзнавал необходимостта да поддържа пламенен възглед и затова подканил християните в Рим: „Не се разтакавайте в работата си. Бъдете пламенни по дух. Робувайте на Йехова.“ (Римляни 12:11, NW) Гръцката дума, преведена като „разтакавам се“, съдържа мисълта да си „ленив, мързелив“. Макар и да не се разтакаваме в службата си, всички ние трябва да бъдем нащрек относно каквито и да било начални симптоми на духовна леност и да правим подходящи промени в нагласата си, ако забележим такива симптоми в себе си. — Притчи 22:3.
8. (а) Какво станало като „пламнал огън“ в сърцето на Йеремия, и защо? (б) Какъв урок можем да научим от случая с Йеремия?
8 Божият дух може да ни помогне също, когато сме обезсърчени. Например, веднъж пророк Йеремия се чувствувал обезсърчен и смятал да прекрати службата си на пророк. Той дори казал за Йехова: „Няма да спомена за Него, нито ще продумам вече в името Му.“ Дали това било доказателство, че Йеремия изпитвал сериозен недостиг в духовно отношение? Не. Всъщност силната духовност на Йеремия, любовта му към Йехова и неговата пламенност за истината му дали сили да продължи да пророкува. Той обяснява: „[Словото на Йехова] става в сърцето ми като пламнал огън затворен в костите ми; уморявам се да го задържам, но не мога.“ (Йеремия 20:9) Нормално е верните служители на Бога да изпитват обезсърчение отвреме–навреме. Но когато се помолят на Йехова за помощ, той ще прочете в сърцата им и ще им даде щедро своя свети дух, ако Неговото слово е в сърцата им, както било при Йеремия. — Лука 11:9–13; Деяния 15:8.
„Духа не угасвайте“
9. Какво може да пречи на действието на светия дух в наша полза?
9 Апостол Павел подканил Солунците: „Духа не угасвайте.“ (1 Солунци 5:19) Да, действия и нагласа, които противоречат на богоугодните принципи, могат да пречат на действието на светия дух в наша полза. (Ефесяни 4:30) Християните днес имат задачата да проповядват добрата новина. Ние се отнасяме с дълбоко уважение към тази привилегия. За нас не е изненадващо това, че хората, които не познават Бога, се отнасят с презрение към проповедната ни работа. Но когато един християнин нарочно пренебрегва службата си, това може да доведе до угасване на огъня на подбуждащия божи дух.
10. (а) Как може да ни влияе възгледът на нашите ближни? (б) Какъв възвишен възглед относно службата ни е изразен във 2 Коринтяни 2:17, NW?
10 Някои хора извън християнския сбор може да гледат на службата ни като на разпространяване на литература. Други може погрешно да решат, че ходим от къща на къща само за да получаваме дарения. Ако позволяваме на такива отрицателни възгледи да влияят на нашата нагласа, това може да намали резултатността ни в службата. Вместо да позволяваме на такова мислене да ни влияе, нека поддържаме възгледа, който Йехова и Исус имат към нашата служба. Апостол Павел изразил следния възвишен възглед, когато казал: „Ние не сме търговци със Словото на Бога както мнозина, но говорим искрено, да, като изпратени от Бога, пред погледа на Бога, заедно с Христос.“ — 2 Коринтяни 2:17, NW.
11. Какво дало възможност на първите християни да останат пламенни дори по време на преследване, и как трябва да ни влияе техният пример?
11 Малко след смъртта на Исус неговите ученици в Йерусалим се сблъскали с период на преследване. Те били заплашвани и им било наредено да спрат да проповядват. Въпреки това Библията казва, че те били ‘изпълнени със Светия Дух и с дързост говорели Божието слово’. (Деяния 4:17, 21, 31) Думите на Павел към Тимотей няколко години по–късно показват положителната нагласа, която християните трябвало да поддържат. Павел казал: „Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение. И тъй, не се срамувай да свидетелствуваш за нашия Господ, нито се срамувай от мене — затворник за Него, но участвувай в страданията за благовестието по силата, дадена от Бога.“ — 2 Тимотей 1:7, 8.
Какво дължим на ближния си?
12. Коя е основната причина, поради която проповядваме добрата новина?
12 За да имаме подходяща нагласа към службата си, трябва да имаме правилни подбуди. Защо проповядваме? Основната причина се вижда в думите на псалмиста: „Твоите светии [лоялни служители — NW] ще Те благославят [Йехова]; ще говорят за славата на царството Ти, и ще разказват Твоето могъщество, за да изявят на човешките чада мощните Му дела, и славното величие на Неговото царство.“ (Псалм 145:10–12) Да, ние проповядваме, за да възхваляваме публично Йехова и да освещаваме името му пред всички хора. Дори когато ни слушат малцина, нашето вярно известяване на посланието за спасение носи възхвала на Йехова.
13. Какво ни подтиква да говорим на другите за надеждата за спасение?
13 Ние проповядваме също от любов към хората и за да избегнем носенето на кръвна вина. (Езекиил 33:8; Марко 6:34) Свързани с това са думите на Павел, когато говорел за онези извън християнския сбор: „Имам длъжност към гърци и към варвари, към учени и към неучени.“ (Римляни 1:14) Павел смятал, че е длъжен да изяви добрата новина на хората, тъй като божията воля е „да се спасят всякакви хора“. (1 Тимотей 2:4, NW) Днес ние изпитваме същата любов и задължение към ближните си. Любовта на Йехова към хората го подтикнала да изпрати Сина си на земята, за да умре за тях. (Йоан 3:16) Това била голяма жертва. Ние подражаваме на любовта на Йехова, когато отделяме време и полагаме усилия, за да говорим на другите за добрата новина за спасение, основана на Исусовата жертва.
14. Как Библията описва света извън християнския сбор?
14 Свидетелите на Йехова гледат на своите ближни като на потенциални членове на християнското братство. Ние трябва да проповядваме смело, но нашата смелост не е агресивна. Наистина, Библията използува силни думи, когато говори за света като цяло. Павел използува думата „свят“ в отрицателен смисъл, когато говори за „мъдростта на тоя свят“ и „светските страсти“. (1 Коринтяни 3:19; Тит 2:12, „Верен“) Освен това Павел напомнил на християните в Ефес, че когато ходели „според вървежа на тоя свят“, били „мъртви“ в духовно отношение. (Ефесяни 2:1–3) Тези изказвания и други като тях са в съгласие с думите на апостол Йоан: „Целият свят лежи в лукавия.“ — 1 Йоан 5:19.
15. Какво не правим относно хората извън християнския сбор, и защо?
15 Помни обаче, че тези изказвания се отнасят за света като цяло, който е отчужден от Бога, а не за отделните хора. Християните не си позволяват предварително да съдят как всеки човек ще откликне на проповедната работа. Те нямат основания да гледат на отделните хора като на ‘кози’. Ние не можем да кажем какъв ще е резултатът, когато Исус дойде да раздели „овцете“ от „козите“. (Матей 25:31–46) Исус е назначеният съдия — не ние. Освен това опитът показва, че някои, които са имали дори най–лошото поведение, са приели библейското послание, променили са се и са станали християни, водещи чист живот. Следователно макар и да не се стремим към общуване с определени хора, ние не се колебаем да говорим с тях за надеждата на Царството, когато имаме възможност за това. Писанията говорят за хора, които макар че били невярващи, ‘имали правилна нагласа за вечен живот’. В крайна сметка те станали вярващи. (Деяния 13:48, NW) Никога не можем да знаем кой има такава правилна нагласа, докато не сме му дали свидетелство — може би многократно. Като имаме предвид това, ние се отнасяме с „мекост“ и „дълбоко уважение“ към онези, които досега не са приели посланието за спасение, като се надяваме, че някои от тях могат все още да откликнат на посланието за живот. — 2 Тимотей 2:25, NW; 1 Петър 3:15, NW.
16. Каква е една от причините, поради които искаме да развиваме ‘умението да се поучава’?
16 Развиването на умения като учители ще засили желанието ни да изявяваме добрата новина. Например: Една увлекателна игра, или спорт, може да не е интересна на човек, който не знае как да играе на нея. Но тя е приятна за този, който я играе добре. Подобно на това християните, които развиват ‘умението да се поучава’, увеличават радостта си в службата. (2 Тимотей 4:2, NW; Тит 1:9, NW) Павел съветвал Тимотей: „Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от що да се срамува, като излагаш право словото на истината.“ (2 Тимотей 2:15) Как можем да развием своите умения за поучаване?
17. Как можем да ‘формираме силно желание’ за библейско познание, и как това познание ще донесе полза за службата ни?
17 Един начин за това е чрез приемане на допълнително точно познание. Апостол Петър ни насърчава: „Като новородени бебета формирайте силно желание за неразводненото мляко, принадлежащо на словото, за да можете чрез него да пораснете към спасение.“ (1 Петър 2:2, NW) Здравото бебе инстинктивно копнее за мляко. Но за един християнин може да е необходимо да ‘формира силно желание’ за библейско познание. Това може да се направи чрез развиването на добри навици за изучаване и четене. (Притчи 2:1–6) Необходими са усилия и самодисциплина, ако искаме да станем умели учители на божието Слово, но тези усилия носят възнаграждения. Радостта, която произтича от изследването на божието Слово, ще ни направи пламенни с божия дух, силно желаещи да споделяме с другите нещата, които научаваме.
18. Как християнските събрания могат да ни подготвят да излагаме право словото на истината?
18 Християнските събрания също играят изключително важна роля в нашето умело използуване на божието Слово. Когато по време на публични доклади и други обсъждания на Писанията биват четени библейски стихове, ние правим добре, като ги проследяваме в собствените си Библии. Ние сме разумни, ако внимаваме добре по време на различните части на събранията, включително и на онези, които са свързани най–вече с проповедната ни работа. Никога не бива да подценяваме стойността на представянията, като може би си позволяваме да се разсейваме. Отново са необходими самодисциплина и съсредоточаване. (1 Тимотей 4:16) Християнските събрания изграждат вярата ни, помагат ни да формираме силно желание за божието Слово и ни подготвят да бъдем пламенни възвестители на добрата новина.
Можем да разчитаме на подкрепата на Йехова
19. Защо редовното участие в проповедната работа е жизненоважно?
19 Християните, които са „пламенни по дух“ и които горят от желание да изявяват добрата новина, се стремят да участвуват редовно в службата. (Ефесяни 5:15, 16) Вярно, обстоятелствата може да са различни и не всички могат да прекарват същото количество време в тази животоспасяваща работа. (Галатяни 6:4, 5) Но може би още по–важно от количеството време, което прекарваме в проповедната работа, е това колко често говорим с другите за нашата надежда. (2 Тимотей 4:1, 2) Колкото повече проповядваме, толкова повече ще съзнаваме значението на тази работа. (Римляни 10:14, 15) Ние ще растем в състрадание и съчувствие, когато редовно посещаваме искрените хора, които въздишат и плачат и които са без надежда. — Езекиил 9:4; Римляни 8:22.
20, 21. (а) Каква работа все още ни предстои? (б) Как Йехова подкрепя нашите усилия?
20 Йехова ни е поверил добрата новина. Това е първата задача, която получаваме от него като негови „съработници“. (1 Коринтяни 3:6–9) Ние горим от желание да изпълним всеотдайно това дадено от Бога задължение по най–добрия начин, на който сме способни. (Марко 12:30; Римляни 12:1) В света има още много хора с правилна нагласа, които гладуват за истината. Има много работа, но ние можем да разчитаме на подкрепата на Йехова, като изпълняваме докрай службата си. — 2 Тимотей 4:5, „Верен“.
21 Йехова ни дава духа си и ни осигурява „меча на Духа“, божието Слово. С негова помощ можем да отворим устата си, ‘за да оповестим дръзновено тайната на благовестието’. (Ефесяни 6:17–20) Дано за нас да може да се каже онова, което апостол Павел написал на християните в Солун: „Нашето благовествуване между вас не беше само с думи, но и със сила, със Светия Дух и с голяма увереност.“ (1 Солунци 1:5) Да, нека изявяваме добрата новина със силно желание!
Кратък преговор
• Какво може да се случи с нашата пламенност в службата поради житейските грижи?
• В какъв смисъл нашето желание да изявяваме добрата новина трябва да бъде като „пламнал огън“ в сърцата ни?
• Каква отрицателна нагласа спрямо службата трябва да избягваме?
• Как по принцип трябва да гледаме на онези, които не споделят нашите вярвания?
• Как Йехова ни помага да поддържаме пламенността си в проповедната работа?
[Въпроси]
[Снимки на страница 9]
Християните подражават на пламенността на Павел и Йеремия
[Снимки на страница 10]
Нашето силно желание да участвуваме в службата е подбуждано от любов към Бога и ближния